РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Смолян , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и трети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от ***Гражданско дело № 20205440100738 по
описа за 2020 година
В РС-Смолян са предявени искове от А.А. срещу *** за заплащане на сума
от 750,00 лева- равностойност на полагаемата и неосигурена безплатна
храна за периода от 20.06.2017г до 01.08.2020г , ведно със законна
лихва в размер на 150 лева до предявяването на иска, сума в размер на
130,00 лева-обезщетение за неосигурени ободряващи напитки за периода
от 20.06.2017г до 01.08.2020г , ведно със законна лихва в размер на 40
лева до предявяването на иска и следващата се законна лихва до
окончателното плащане върху посочените по горе главници като
командир на отделение в ***
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е работил като
к*** , като ответникът не му е осигурил полагаща се безплатна храна и
ободряващи напитки в натура, като се претендира заплащане на
съответното обезщетение.
Ответникът подава отговор на исковата молба , като се излагат доводи ,
че ищецът не представя доказателства ,че за визирания период от време е
изпълнявал дейности по чл. 2 т.7 от Наредба № 8121з-904/2015г и е
недопустимо неизпълнението на задължението на работодателя за
осигуряване на храна и напитки да се компенсира с пари.
По делото е допуснато изменение на иска относно размера на
1
претендираните суми, съобразно молба от 04.03.2021г
В съдебно заседание ищецът не се явява, като пълномощникът адв.С*
поддържа предявените искове. Представя писмена защита и претендира
разноски .
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител , като е
постъпило писмено становище от юр.*** като същата оспорва иска и
претендира присъждане на юр.възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с приобщените доказателства и
становищата на страните намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото няма спор, че ищецът е работил при ответника по служебно
правоотношение през посочения период от време в исковата молба като
*** . В тази насока е депозирания отговор на исковата молба,
представената служебна бележка и изготвената експертиза .
От заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза се
установява, че за периода от 20.06.2017г до 01.08.2020г размерът на
неосигурената на ищеца храна за положен от него труд при специфични
условия е в размер на 496,80 лева, а размерът на средствата за
неосигурени ободряващи напитки е в размер на 108,60 лева.Дължимата
се законна лихва върху обезщетението за неосигурена безплатна храна е
в размер на 108,60 лева до 01.08.2020г, а законната лихва върху сумата
за неосигурените ободряващи напитки до 01.08.2020г е в размер на
73,83 лева .
Горната фактическа обстановка не е спорна, като съдът кредитира изцяло
изготвената експертиза по делото- същата не е оспорена от страните.
Правни изводи:
Съдът намира ,че предявените искове са допустими за разглеждане.
Разгледани по същество исковете/съобразно допуснатото изменение/ са
частично основателни , предвид на следното:
Разпоредбата на чл. 181 ал.3 от ЗМВР предвижда, че за извършване на
дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл.
142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 3, се осигурява безплатна храна .На служителите по чл.
142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 3 , полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., се
осигуряват ободряващи напитки.
2
По делото не е спорно , че ответникът не е осигурил на ищеца за
визирания в исковата молба период безплатна храна , като служителят
е извършвал дейности със специфичен характер на труд и е полагал
нощен труд .Ищецът следва да бъде обезщетен с левовата равностойност
на непредоставената му безплатната храна и ободряващи напитки , които
служителят не е получил и които може да се допусне, че си е осигурил със
собствени средства за да бъде работоспособен при специфичните условия
на работа .
Разпоредбата на чл. 10 от Наредба № 8121з-904/2015г забранява на
работодателя да предложи парична компенсация вместо своевременно
предоставяне на ободряващите напитки , от което обаче не следва , че
служителят няма правото да претендира обезщетение за неизпълненото
задължение от работодателя .
От изготвената по делото експертиза се установява, че ответникът не е
изпълнил задължението си да предостави на ищеца безплатна храна и
ободряващи напитки за визирания период от време в исковата молба ,
като ответникът следва да заплати левовата им равностойност .Искът по
чл. 181 ал.3 изр.първо следва да се уважи в пълен размер , като
претенцията на ищеца, съобразно допуснатото изменение на иска ,
съответства на размера на вземането , установен от вещото лице .
По отношение размера на обезщетението за неосигурените ободряващи
напитки ищецът претендира сума в размер на 73,83 лева , като размерът
на предявения иск е по - нисък от установеното вземане на ищеца /
108,60 лева/ .
Ответникът следва да заплати и дължимата се законна лихва след
завеждането на исковата молба.
Следва да се уважи претенцията за заплащане на законна лихва за
обезщетението за неосигурена безплатна храна до предявяването на в
размер на 73,83 лева, съобразно установения размер на това вземане със
заключението на вещото лице. Искът за законна лихва за разликата от
73,83 лева до претендирания размер от 108,60 лева следва да се
отхвърли като неоснователен .
Следва да се уважи претенцията за заплащане на законна лихва до
предявяването на иска по чл. 181 ал.3 изречение второ от ЗМВР в
размер на 16,93 лева, като претенцията на ищеца съответства по размер
3
на вземането ,установено от вещото лице.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 и ал.5 от ГПК ще следва
ответникът да заплати на ищеца разноските по водене на делото .Следва да
се уважи възражението за прекомерност на претендираното
възнаграждение. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
като съдът съобрази , че е разгледан един иск по чл. 181 ал.3 от ЗМВР и
иск за заплащане на законна лихва .В този смисъл претендираното адв.
възнаграждение следва да се намали от 700 лева на 400 лева .
Ще следва на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът да бъде осъден да
заплати по сметка на РС-Смолян държавна такса върху уважените два иска в
размер на 100,00 лева и разноски за вещо лице в размер 120,00 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** ДА ЗАПЛАТИ на А.А. *** ЕГН********** на основание
чл. 181ал.3 изр.1 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД следните суми :
-496,80лева- левова равностойност на неосигурена безплатна храна за
периода от 20.06.2017г до 01.08.2020г ,ВЕДНО със законната лихва върху
тази главница , считано от 20.08.2020г . до окончателното плащане,
-73,83лева-дължима се законна лихва върху равностойността на
неосигурената безплатна храна за периода до предявяването на иска,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендирания размер от 108,60
лева .
ОСЪЖДА *** ДА ЗАПЛАТИ на А.А. *** ЕГН********** на основание
чл. 181ал.3 изр.2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД следните суми :
-73,83 лева- обезщетение за неосигурени ободряващи напитки за положен
нощен труд за периода 20.06.2017г до 01.08.2020г ,ВЕДНО със законната
лихва върху тази сума , считано от 20.08.2020г . до окончателното плащане,
-16,93 лева-дължима се законна лихва върху равностойността на
неосигурените ободряващи напитки за положен нощен труд за периода
20.06.2017г до 01.08.2020г до предявяването на иска.
ОСЪЖДА *** ДА ЗАПЛАТИ на А.А. *** ЕГН********** направените
4
разноски по делото в размер на 400,00 лева-заплатено
адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА *** ДА ЗАПЛАТИ на ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд- Смолян
на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 220,00 лева ,в която сума е
включена дължимата се ДТ в размер на 100,00 лева и 120,00 лева и
разноски за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок ,считано
от връчването му пред ОС-Смолян.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5