№ 1432
гр. Плевен, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430100179 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба от “**** със седалище
и адрес на управление гр.*** чрез процесуалния си представител *** против
В. С. К. с ЕГН ********** от с.***. Ищецът твърди, че подал заявление по
реда на чл.410 ГПК въз основа на което била издадена заповед за изпълнение,
връчена на длъжника чрез залепване по реда на чл.47 ал.5 ГПК. В
едномесечния срок от получаване на разпореждането, с което му било
указано, че може да предяви установителен иск е подал исковата молба по
настоящето дело. Твърди, че между **** и ответника бил сключен договор за
стоков кредит №531260/25.03.2020г. Подписвайки договора,
кредитополучателя заявил, че му е била предоставена преддоговорна
информация по чл.5 ЗПК и Общи условия с оглед вземане на информирано
решение за сключване на договора за кредит, както и че е запознат с
Тарифата на такси и комисионни, които банката прилага по извършваните
услуги. В ОУ към договора било уговорено, че банката има право да
прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит. На 17.06.2020г.
бил сключен договор за цесия между „*** и „**** и подписано допълнително
споразумение от 24.11.2020г с приложение от същата дата, с което вземането
било прехвърлено на ищцовото дружество. Към исковата молба ищецът
прилага и извлечение от приложението, с което вземанията срещу ответника
са прехвърлени на цесионера. Твърди, че „*** е упълномощило ищцовото
1
дружество в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на
вземанията да уведоми длъжниците за извършената цесия. Съгласно договора
за стоков кредит, кредиторът е отпуснал на кредитополучателя сумата от
1708,76 лева за закупуване на стоки от „****, която сума кредитополучателят
следвало да върне на 18 месечни вноски включващи главница и договорна
лихва, 17 от които в размер на по 115,60 лева и последна в размер на 107,22
лева. Към момента дължимата главница е в размер на 1708,76 лева. В чл.6 от
договора страните уговорили фиксиран лихвен процент в размер на 25,94 %.
Останалата и непогасена договорна лихва по договора за периода 20.04.2020г.
– до 25.09.2021г. е в размер на 293,95 лева. Ищецът твърди, че на основание
чл.12 от Общите условия, кредитополучателят дължи и обезщетение за забава
за периода 01.05.2020г. до 22.10.2021г. в размер на 189,49 лева. Сочи се в
исковата молба, че последната падежна дата по договора е 25.09.2021г.,
когато е подадено и заявлението. В заключение моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи следните
суми : главница в размер на 1708,76 лева, 293,95 лева договорна лихва за
периода от 20.04.2020 до 25.09.2021г. и обезщетение за забава в размер на
189,49 лева за периода 01.05.2020 – 22.10.2021г. Претендира разноски.
В едномесечния срок ответникът чрез особения си представител
оспорва предявените искове. Твърди, че ответникът не е уведомен за
настъпилата цесия нито преди подаване на заявлението, нито едновременно с
исковата молба, тъй като същата е връчена на особен представител. Твърди,
че липсва уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, въпреки, че
договорът е изтекъл преди подаване на заявлението. Оспорва подписите
положени от ответника в договора за кредит. Оспорва представителството на
кредитодателя в лицето на регионалния мениджър, като твърди, че не е
упълномощен да сключва договори за кредит и не е ясно откъде произтича
представителната му власт. Твърди, че не отговаря на изискванията на ЗПК,
тъй като не е изписан с еднакъв по вид и размер шрифт не по-малък от 12 . В
договора не е посочен коректно ГПР и същият надхвърля допустимия размер
по чл.1 ал.4 ЗПК от 50 %. Твърди, че не са представени доказателства да са
изплащани от страна на кредитодателя към застрахователя премии по договор
за застраховка „Стандарт +“ и не е ясно кой е застраховател. На ответника не
е представен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителския кредит. Оспорва, че ответникът е получил и
усвоил кредита. Няма доказателства, че със сумата е заплатена стока, която е
получена от ответника.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Постъпило е писмено
становище по същество на спора.
Ответникът се представлява от назначения си особен представител и
поддържа писмения отговор.
По иска с правно основание чл.79 ЗЗД във вр.чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД във вр.чл.9 от ЗПК в тежест на ищцовото дружество е да
2
установи в хода на делото, при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника, по което е
изпълнило задълженията си точно, както и възникналото в негова полза
изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични
суми на соченото основание, както и твърденията си относно размер на
дължимата от ответника сума и настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита, а така също и забавата на ответника да изпълни задълженията си по
договора в уговорения срок.
По делото е представен Договор за стоков кредит №
531260/25.03.2020г. в който е отразено, че на посочената дата между страните
е сключен договор по силата на който кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя сумата в размер на 1708,76 лева, за закупуване на
телевизор от **** на стойност 1599 лева и сключване на договор за
застраховка „Стандарт +“ за сумата от 109,76 лева. Страните са уговорили, че
сумата ответникът следва да изплати на 18 месечни вноски, считано от датата
на усвояване съгласно погасителен план, приложение към договора. В
договора е отразено, че сумата по кредита се усвоява еднократно безкасово по
сметка на търговеца. Видно от договора, ГПР е в размер на 29,19%. В чл.14 от
договора е отразено, че неразделна част от договора са Общите условия по
договори за стокови кредити на физически лица, които кредитополучателят е
получил и приема с подписване на договора. Видно е, че към договора за
кредит е приложен и погасителен план, в който са отразени параметрите на
договора.
Ищецът е представил писмени доказателства, от които се установява,
че лицето, което е подписало договора за стоков кредит от името на
кредитната институция е бил упълномощен с изрично пълномощно с
нотариално заверени на 23.07.2019г. подписи, копие от което е приложено на
лист 103 от делото. С пълномощното изпълнителните директори, в качеството
си на представляващи на „*** **** са упълномощили *** на длъжност
„регионален мениджър“ да сключва договори за кредит от името на банката,
а също и договор за застраховка в качеството на застрахователен агент по
договори за стоков кредит. При така изложеното, съдът приема, че договорът
за кредит е сключен с представителна власт и е редовен.
Към исковата молба е приложено копие на касов бон, в който има
положен подпис от ответника. Това писмено доказателство установява, съдът
приема, че установява, че ответникът е получил закупената стока.
Приложен е договор за цесия от 17.06.2020г. сключен между „*** и
„**** в който е отразено, че „*** продава на „**** вземания, посочени в
приемо-предавателен протокол срещу покупна цена. В т.3.2 се сочи, че
купувачът приема прехвърлените вземания и встъпва като кредитор по тях от
датата на договора. В приложението към договора фигурира ответника със
задължение в размер на 1708,76 лева главница, 293,95 лева договорна лихва и
обезщетение за забава в размер на 18,91 лева. Ответникът, чрез назначеният
3
си особен представител е възразил, че не е уведомен за цесията на вземането.
Съдът приема това възражение за неоснователно по следните съображения :
Съгласно чл.99 ал.1 от ЗЗД,кредиторът може да прехвърли своето вземане,
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Съгласно ал.2, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено обратното. Съгласно чл.99 ал.3,
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне, а съгласно чл.99 ал.4, прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. Договорът за прехвърляне на вземания е
между кредитори и в него не участва длъжника. Действието му се изразява в
преминаването на вземането от предишния кредитор върху новия кредитор.
От това следва, че първият изгубва вземането от момента на сключването на
договора, а вторият го придобива. За сключването на договора е необходимо
да се постигне съвпадане на насрещната воля на цедента и цесионера, като
съгласието на длъжника, който не е страна по сделката, е без значение.
Съгласно чл.99 ал.4 ЗЗД, действието на цесията е огранимена по отношение
на длъжника и на третите лица, което практически се изразява в следното:
Цесионният договор няма действие спрямо длъжника докато цесията не му
бъде съобщена. Това не означава, че изобщо няма задължение към новия
кредитор, а че може да плати с погасителен ефект на предишния кредитор,
който вече е изгубил вземането си. Тази разпоредба урежда изключение от
правилото на чл.75 ал.1 ЗДД, според което изпълнението към не кредитор не
освобождава длъжника от задължението му.
В случая неучастващото в делото лице „*** е прехвърлило на ищеца
„****, вземането си към ответника по Договор за стоков кредит №531260,
като цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за цесията.
Няма данни съобщението за цесията, изпратено от цесионера да е достигнало
до адресата. Уведомлението за цесията е връчено едва с исковата молба. По
изложените по-горе съображения, от факта, че на длъжника не е връчено
уведомлението за прехвърлянето, не следва, че той няма задължение към
новия кредитор, който е придобил вземането на първоначалния кредитор.
Напротив - със сключването на договора за цесията, кредиторовите права
преминават от цедента към цесионера. Незнанието на длъжника за
прехвърлянето на вземането в смисъла, предвиден в чл.99 ал.4 от ЗЗД, не
го освобождава от изпълнение на задължението, а гарантира правата му в
случай, че след цедирането на вземането е платил на предишния кредитор.
Ответникът не твърди като длъжник по договора за стоков кредит да е
платил на цедента, след прехвърляне на вземанията и затова дължи плащане
на цесионера. Съгласно заключението на експертизата, след цесията, същият
не е престирал плащане на предишния кредитор, за да се позовава на
4
разпоредбата на чл.99,ал.4 от ЗЗД за евентуално освобождаване от
задължението до размера на сумата, платена на субект, който е изгубил
качеството на кредитор. Именно и затова в практиката е застъпено
становище, че длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомление само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението, каквато твърдение не е направено в настоящото производство
и съответно не са ангажирани доказателства в тази насока.
В този смисъл са: Определение № 987 от 18.07.2011г. на ВКС по гр.д.№ 867 от 2011г. на
ІV г.о. – „Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от
този кредитор лице до момента на уведомлението“ и Решение № 173 от 15.04.2004 г. на
ВКС по гр. д. 788/2003 г. - “Неизпълнението му/ на условието на чл. 99, ал. 4 ЗЗД/, не се
отразява на действителността на договора за цесия, а води до неговата
непротивопоставимост на длъжника само тогава, когато съобщението за сключването му се
предхожда от изпълнение, престирано на досегашния кредитор. От това следва
ирелевантността на факта кога и на кого е съобщено за прехвърленото вземане, след като
по делото безспорно е било установено, че задължението за главница по договора за заем
не е погасено”.
По делото е назначената съдебно графическа експертиза, в която
вещото лице е установило, че подписът положен в графа кредитополучател в
Договор за стоков кредит № 531260/25.03.2020г. и в касов бон от
хипермаркет „**** от 25.03.2020г. на стойност 1599 лева са положени от
ответника В. С. К. с ЕГН **********.
При така представените доказателства, съдът приема, че се доказа по
безспорен начин облигационната връзка между страните във връзка със
сключеният между тях на 25.03.2020г., в писмена форма договор за
потребителски паричен кредит. По силата на договора, ищецът е предоставил
кредит на ответника в размер на 1599 лева. Ответникът е сключил и договор
за застраховка, по който както се установи от вещото лице, кредитодателят е
превел на застрахователя на същата дата сумата от 109,76 лева с основание
застраховка по договор за стоков кредит №531260 и сумата е усвоена
автоматично от застрахователя. Задълженията на кредитодателят по договора
са изпълнени, което го прави изправна страна по договора да кредит и
договора за застраховка. Със сключване на договора ответникът
кредитополучател се е задължил да изплати сумата за главница и договорна
лихва. Доказателства в тази насока ответникът не е представил. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че плащания
по договора не са постъпили. Договорът е изтекъл с настъпване на падежа на
последната погасителна вноска, което освобождава кредитодателят да
обявява същия за предсрочно изискуем.
Съгласно условията по договора, освен договорна лихва в уговорения от
5
страните лихвен процент за срока на договора, кредитополучателят дължи и
обезщетение за забава от настъпване на изискуемостта на определените в
погасителния план вноски. От заключението на вещото лице се установява, че
размера на договорната лихва, която ответникът не е заплатил е в размер на
293,95 лева. А наказателната лихва от датата на първата непогасена вноска
върху главницата , а именно 01.05.2020г. до 22.10.2020г. (датата на
заявлението е 04.11.2020г.) е в размер на 189,49 лева. Видно е, че ГЛП е
25,945 %, а ГПР е 29,19%. Тоест двете лихви са в рамките на допустимите от
закона, а именно под пет пъти законната лихва.
Ответникът чрез особения си представител е направил възражение за
недействителност на договора, тъй като не отговаря на изискванията на ЗПК.
Съгласно чл.10 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра, по един за всяка
от страните по договора. В случая от заключението на назначената съдебно-
техническа експертиза се установява, че шрифта, с който е изпълнен текста в
Договор за стоков кредит №531260/25.03.2020г. е с височина 12 пункта.
Също в заключението е отразено, че Общите условия, за които изрично сочи,
че са неразделна част от договора са с височина 11 пункта. С оглед на това,
съдът приема, че процесният договор недействителен с оглед разпоредбата на
чл.22 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща
чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по
кредита. С оглед установеното в заключението, че ответникът е усвоил
главницата в размер на 1708,76 лева за покупка на стока и застраховка, до
този размер претенцията на ищеца се явява основателна. За претендираната
договорна лихва в размер на 293,95 лева за периода от 20.04.2020г. до
25.09.2021г. и обезщетение за забава в размер на 189,49 лева за периода
01.05.2020 – 22.10.2021г, претенцията на ищеца се явява неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски. За исковото
производство, съдът счита, че разноските на ищеца за процесуално
представителство са в размер на 100 лева за юрк.възнаграждение. Разноските
за държавна такса са 80,39 лева, 600 лева за назначени експертизи, 300 лева
депозит за особен представител, или общо в размер на 1080,39 лева.
Съобразно уважената и отхвърлена част, ответникът дължи разноски в общ
размер на 842,13 лева.
В заповедното производство, разноските са в размер на 93,84 лева и
съобразно уважената и отхвърлена част, ответникът следва да заплати на
ищеца разноски в размер на 73,14 лева.
По изложените съображения Плевенският районен съд
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника В. С. К. с ЕГН ********** от с.*** ул.***, че
същият дължи на ищеца “**** със седалище и адрес на управление гр.***,
сумата от 1708,76 лв., представляваща главница по договор за отпускане на
стоков паричен кредит №531260 /25.03.2020г., ведно със законната лихва,
считано от 04.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума
е издадена заповед за изпълнение № 3981/04.11.2021г. издадена по ч.гр.дело
№6921/2021г. по описа на РС Плевен, като за разликата до 2192,20 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА В. С. К. с ЕГН ********** от с.*** ул.*** да заплати на
„**** със седалище и адрес на управление гр.***, сумата от 73,14 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство
по ч.гр.дело №6921/2021г. по описа на РС Плевен, и сумата от 842,13 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7