Р Е Ш
Е Н И
Е
No 5
гр. Ботевград, 09.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в пуБ.ично заседание на девети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като
разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 1202 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът-
“Б. Д.С.К.” ЕАД, гр. С. твърди, че на 19.09.2008 г. между “Б. Д.С.К.” ЕАД и А. А. Т., с ЕГН **********
е сключен Договор за кредит за текущо потреБ.ение в размер на 5 800 лева, със срок на издължаване
120 месеца и с падежна дата на месечните вноски – 7-мо число на месеца.
Кредитът се олихвява с базов лихвен процент, който към датата на сключването му
е в размер на 5,94 % годишно и надбавка в размер на 7,51 пункта. Твърди, че
кредитът е усвоен и се погасява чрез разплащателна сметка съгласно договора.
Поддържа, че към 07.08.2015 г. кредитополучателят е погасил дължимата на тази
дата вноски частично. След тази дата окончателно е преустановено заплащането на
дължимите месечни суми и по заема не са извършвани никакви погашения. Твърди,
че към 15.06.2018 г. падежиралите и неплатени вноски по кредита са 35 броя.
Излага, че поради допусната забава в плащанията на месечните погасителни вноски
повече от 90 дни (4 бр. месечни погасителни вноски), съгласно т. 19.2 от Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потреБ.ение на “Б. Д.С.К.” ЕАД, вземането на банката за целия използван кредитен
лимит става изискуемо и започва да се олихвява със санкционираща лихва за
забава. Прави изявление, че предвид наличието на предпоставките по т.19.2 от
Общите условия към договора за кредит, с депозирането на исковата молба “Б. Д.С.К.” ЕАД
обявява кредита за предсрочно изискуем в размер на пълния му неизплатен
остатък. Поддържа, че тъй като кредитът не е обслужван от м. май 2015 г.,
банката предприела действия по уведомяване на кредитополучателя, че ще упражни
правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, в която връзка постъпила
информация, че кредитополучателят е починал. Негови наследници са ответниците Р.А.А., с ЕГН **********, В.А.Н., с ЕГН **********, И.А.Т., с
ЕГН **********, В.А.Т., с ЕГН **********, Р.А.Т., с ЕГН ********** и А.А.А., с ЕГН **********.
Моли съда да постанови решение, с което
да осъди наследниците на А. А. Т. - Р.А.А., В.А.Н., И.А.Т.,
В.А.Т., Р.А.Т. и А.А.А., да му заплатят дължимите от
тях суми, произтичащи от Договор за кредит за текущо потреБ.ение от 19.09.2008 г., а именно: сумата от 2 802.36
лв. главница, ведно със законната лихва от 15.06.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 1 204.03 лв. – договорна лихва за
периода от 07.08.2015 г. до 14.06.2018 г., и сумата от 226.97 лв. –
санкционираща лихва за периода от 07.08.2015 г. до 14.06.2018 г., като всеки
един от наследниците- ответници плати размер от дълга съгласно наследствените
си квоти от по 1/6 от размера на наследствения дълг, или всеки един от тях
следва да плати сумите както следва: 467.06 лв. – главница, ведно със законната
лихва от 15.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, 200.67 лв. –
договорна лихва, 37.82 лв. – санкционираща лихва.
Ответниците- Р.А.А. ***, В.А.Н. ***, И.А.Т.
***, В. ***, Р.А.Т. *** и А.А.А. *** в срока по чл.
131 от ГПК не са депозирали писмени отговори и не са взели становище по
исковете.
В съдебно заседание ответниците И.А.Т., В.А.Т.,
Р.А.Т. и А.А.А. заявяват, че не желаят да приемат
наследството на наследодателя им.
Ответникът В.А.Н. в съдебно заседания
заявява, че желае да приеме наследството от баща й.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
От заверено копие на Договор за кредит
за текущо потреБ.ение от 19.09.2008
г. се установява, че на посочената дата между “Б. Д.С.К.” ЕАД, в качеството на
кредитор, и А. А. Т., с ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, е
сключен договор за кредит, по силата на който банката е отпуснала на
кредитополучателя кредит в размер на 5800.00 лв. със срок за издължаване 120
месеца, считано от усвояването му. Съгласно чл. 5 от Договора, кредитът се
погасява чрез разплащателна сметка на кредитополучателя с месечни вноски,
съгласно погасителен план, като в чл. 6 е определен падежът на месечните вноски
– 7-мо число на месеца. Съгласно чл. 7 от Договора, за предоставения кредит
кредитополучателя заплаща лихва и надбавка, като към датата на сключването му
лихвеният процент по кредита е общо 13.45 %. По силата на чл. 12 неразделна
част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потреБ.ение на физически лица,
които кредитополучателят е получил и приема с подписване на договора.
Видно от заверено копие на Общи условия
за предоставяне на кредити за текущо потреБ.ение, в чл. 19.2 от същите е предвидена предсрочна
изискуемост на кредита при допусната забава в плащанията на главница и/или на
лихва над 90 дни, а в чл. 20.1 е предвидено право на кредитора да превърне
кредита в предсрочно изискуем и в други случаи – като при всяко неплащане в
срок на уговорените погашения по лихва и/или главница (т.1), или при всяко
друго неизпълнение от страна на кредитополучателя на клаузите на договора или
общите условия (т.6). В чл. 19.1 е предвидена и наказателна надбавка при забава
на плащането на месечна вноска, както и в случай предсрочна изискуемост на
кредита (чл. 19.2).
От заверено копие на Удостоверение за
наследници изх. No 1316/18.11.2015 г. на Община Ботевград се установява, че А.
А. Т. е починал на 11.07.2015 г., като е оставил за свои законни наследници шестте
си деца- ответниците Р.А.А., В.А.Н., И.А.Т., В.А.Т., Р.А.Т.
и А.А.А.. Съобразно наследствените права на
наследниците, то квоти им в наследството по закон са по 1/6 ид.ч.
за всеки от тях.
Видно от представеното Извлечение от
счетоводни книги към 15.06.2018 г. по Договор за кредит от 19.09.2008 г., в
същото като длъжници са вписани ответниците Р.А.А., В.А.Н.,
И.А.Т., В.А.Т., Р.А.Т. и А.А.А. – като наследници на титуляра-кредитополучател А. А. Т.. В съдържащата се в
извлечението информация за кредита са посочени датата на
разрешаването/усвояването му – 19.09.2008 г., срокът на кредита- 120 месеца,
договореният размер – 5800.00 в., валутата, както и датата на крайния му падеж 19.09.2018
г. Отразено е, че кредитът е предсрочно изискуем от дата 15.06.2018 г., като към
тази дата не са погасени 35 броя погасителни вноски в размер общо на 3226.72
лв., като общата дължима сума по кредита към датата на извлечението е 4233.36
лв., от които 2802.36 лв. – главница, 1204.03 лв. – договорна лихва за периода от
07.08.2015 г. до 14.06.2018 г., и 226.97 лв. – санкционираща лихва за периода 07.08.2015
г. до 14.06.2018 г.
По делото са изслушани заключение от
20.09.2019 г. и допълнително заключение от 04.11.2019 г. на вещото лице М.Б. по
допуснатите съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава, неоспорени от
страните и приети от съда като компетентни и обективни, от които се установява,
че кредитът по процесния Договор за кредит за текущо потреБ.ение от 19.09.2008 г. в размер на 5800.00 лв. е усвоен на
същата дата еднократно, като сумата е постъпила по разплащателна сметка за
усвояване на кредита на кредитополучателя. Редовното погасяване на кредита е преустановено
от месечна погасителна вноска с падеж 07.08.2015
г. В таБ.ица, част от
заключението, вещото лице е посочило размерите на месечните погасителни вноски
по погасителен план и постъпилите суми за погасяване на кредита, включващо и
задълженията по компоненти – главница, договорна лихва и санкционираща лихва.
Видно от същото, до вноска с падеж 07.08.2015 г. общият размер на дължимите
вноски по погасителен план, включващи главница и договорна лихва, е в размер на
7316.45 лв., като погасените до този момент вноски са в размер на 7615.48 лв.,
от които 2997.64 лв. – за главница и 4617.84 лв. – за договорна лихва. Посочено
е, че договорната лихва към същия момент е изплатена в повече от дължимата сума
по погасителен план, който е първоначално изготвения с лихвен процент 13.45%, а
друг погасителен план с лихвен процент от 14.65% от 17.12.2008 г. не е
представен на вещото лице. Съгласно заключението, размерът на задължението към
15.06.2018 г. е 4233.36 лв., от които 2802.36 лв. - главница, 1204.03 лв.-
договорна лихва за периода от 07.08.2015 г. до 15.06.2018 г., и 226.97 лв. –
санкционираща лихва за периода от 07.08.2015 г. до 15.06.2018 г. От същото
заключение, както и от допълнителното заключение на вещото лице Б. се
установява, че за периода от 15.12.2016 г. до 22.10.2019 г. са постъпили
плащания в размер общо на сумата от 1685.00 лв., с която са погасени както
следва: 26.38 лв. – договорна лихва, 342.09 лв. – съдебни такси, и 1316.53 лв.
– такса закъснение. Съгласно допълнителното заключение, след извършените
плащания размерът на задължението към 22.10.209 г. възлиза на сумата от 3493.43
лв., от която главница – 2802.36 лв., договорна лихва – 390.77 лв.,
санкционираща лихва – 180.30 лв. и такси и разноски – 120.00 лв.
Видно от представените от ответника В.А.Н.
9 броя операционни бележки, то посочените в заключението на вещото лице
погашения по кредита след смъртта на кредитополучателя са извършени от вносител
ответника В.А.Н.. След изготвяне на допълнителното заключение ответникът Н.
представи по делото и операционна бележка от 28.11.2019 г. за внесена от нея
сума от 130.00 лв. с основание вноска по процесния кредит на наследодателя й А.
А. Т..
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора
за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да я
върне след изтичане на срока, като по силата на чл. 430, ал. 2 от ТЗ заемателят
плаща лихва по кредита, уговорен с банката.
По делото безспорно се установяват
обстоятелства, че между наследодателя на ответниците А. А. Т. и ищеца “Б.
Д.С.К.” ЕАД е съществувала оБ.игационна
връзка по силата на сключен Договор за кредит за текущо потреБ.ение от 19.09.2008 г., неразделна част от който са и Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потреБ.ение на физически лица, по който договор ищецът е отпуснал
на кредитополучателя кредит в размер на 5800.00 лв., а последният се е задължил
да погасява кредита на месечни вноски с падеж 7-мо число на месеца за срок от
120 месеца, считано от усвояването му. С договора е уговорено задължение за
плащане на лихва и надбавка за предоставения кредит, а именно договорна лихва
за ползване на кредита, като в Общите условия към договора е предвидено при
забава и задължение за плащане на наказателна лихва в размер на договорената
лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 пункта.
Не са спорни обстоятелствата, че след
сключване на договора от 19.09.2008 г. и усвояване на кредита
кредитополучателят А. А. Т. е погасявал ежемесечно дължимите вноски по кредита
и до момента на смъртта му – видно от удостоверените за наследници същият е
починал на 11.07.2015 г. От същото се установява, че негови наследници по закон
са шестте му деца- ответниците по делото Р.А.А., В.А.Н.,
И.А.Т., В.А.Т., Р.А.Т. и А.А.А.. Със смъртта на
лицето цялото негово имущество- като съвкупност от права и задължения,
преминава по силата на наследственото правоприемство в патримониума на неговите
наследници по закон, като съгласно чл. 48 от ЗН наследството се придобива с
приемането му. Следователно, за да се ангажира отговорността на наследниците на
починало лице за негови задължения, то е необходимо те да са приели
наследството по един от начините, посочени в чл. 49, ал. 1 и
ал. 2 от ЗН и чл. 51 от ЗН.
В случая ответниците И.А.Т., В.А.Т., Р.А.Т. и А.А.А.
заявяват, че не желаят да приемат наследството на наследодателя им А. А. Т., а
ответникът Р.А.А. не прави изявление за приемане на
наследството, останало от този наследодател. Същевременно, от страна на ищеца
не са ангажирани доказателства по делото за обстоятелствата, че тези ответници са
приели наследството на наследодателя си, доказателствената тежест за
установяване на които обстоятелства е на ищеца.
Предвид това следва да се приеме, че в
производството по настоящото дело не се доказа фактът, че ответниците И.А.Т., В.А.Т.,
Р.А.Т., А.А.А. и Р.А.А. са
приели наследството на починалия кредитополучател А. А. Т. по някои от
посочените в чл. 49 и чл. 51 от ЗН начини. Предвид това същите не се явяват
негови правоприемници, поради което и не отговарят за задълженията на
починалото лице. Предявените искове спрямо посочените ответници на това основание
се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Съдът намира исковете за неоснователни
и по отношение на ответника В.А.Н., явяваща се единственият наследник на
кредитополучателя, заявил, че приема наследството на последния. От заключенията
на вещото лице по допуснатите съдебно-счетоводна и допълнителна такава
експертиза, както и от събраните по делото писмени доказателства категорично се
установява, че след смъртта на кредитополучателя на 11.07.2015 г., в периода от
15.12.2016 г. до 22.10.2019 г. ответникът В.Н. е извършила погашения по кредита
на стойност общо 1685.00 лв., а от представената от ответника операционна
бележка от 28.11.2019 г. се установява, че на тази дата същата е внесла за
погасяване на кредита още сумата от 130.00 лв., или погасената от нея сума се
явява в размер на 1815.00 лв. Наследствената квота на ответника Н. в
наследството на кредитополучателя Андрей Т. е 1/6 ид.ч.,
при което делът й в задължението му по процесния договор за кредит – при общ
размер на установеното и претендирано задължение от 4233.36 лв. /включващо
главница от 2802.36 лв., договорна лихва от 1204.03 лв. и санкционираща лихва
от 226.97 лв./, се явява на стойност 705.56 лв. /от които – главница от 467.06
лв., договорна лихва от 200.67 лв. и санкционираща лихва от 37.83 лв./. От
събраните по делото доказателства се установи, че ответникът Н. е погасила сума
в размер на 1815.00 лв., следователно същата е изплатила изцяло дължимата от
нея сума по кредита от 705.56 лв. съгласно дела й в наследството. Предвид това
исковите претенции спрямо нея се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени. Обстоятелството, че ответникът Н. се е съгласила да погасява целия
остатък от кредита на наследодателя й по процесния договор, не променя този
извод, доколкото това обстоятелство не поражда за нея задължение за плащане на
частта, надхвърляща нейния наследствен дял.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че искът за вземането за наказателна лихва в размер на 226.97 лв.,
дължима за периода от 07.08.2015 г. до 14.06.2018 г., се явява неоснователен и
на още едно основание. Претендираната наказателна лихва е за забава, като
периодът на забавата е след момента на смъртта на кредитополучателя А. А. Т..
По силата на чл. 84, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, за да изпаднат наследниците на
длъжника в забава в тази хипотеза, то кредиторът следва да им отправи покана да
изпълнят задължението и едва след изтичане на 7 дни от поканата, то същите
изпадат в забава. В случая първото волеизявление на кредитора до наследниците
на длъжника, в т.ч. и ответника В.А.Н., за което има данни по делото, е с
подаване на исковата молба. При това за процесния период, за който се
претендира наказателната лихва, и който период е след смъртта на наследодателя
и преди подаване на исковата молба, ответникът В.Н., в качеството й на
наследник на длъжника, не е била в забава за плащане на дължимите вноски по
кредита, тъй като не й е била отправена покана за изпълнение от кредитора /по
делото липсват доказателства за това/. Поради това искът за вземането за
наказателна лихва по отношение на приелия наследството ответник е
неоснователен.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Въпреки изхода на делото съдът не
присъжда разноски, поради липса на направени искания за това от ответниците.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Б. Д.С.К.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М.” No *, срещу Р.А.А., с ЕГН **********,
с адрес: ***, В.А.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, И.А.Т., с ЕГН **********,
с адрес: ***, В.А.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, Р.А.Т., с ЕГН **********,
с адрес: ***, и А.А.А., с ЕГН **********,***, – в качеството
им на наследници на кредитополучателя А. А. Т., искове с правна квалификация
чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 2 802.36 лв. /две хиляди
осемстотин и два лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща главница по Договор
за кредит за текущо потреБ.ение
от 19.09.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.06.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата от 1 204.03 лв. /хиляда двеста и четири лева и три стотинки/,
представляваща договорна лихва за периода от 07.08.2015 г. до 14.06.2018 г., и
сумата от 226.97 лв. /двеста
двадесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща
санкционираща лихва за периода от 07.08.2015 г. до 14.06.2018 г., като всеки
един от наследниците плати размер от дълга съгласно наследствените им квоти от
по 1/6 от размера на наследствения дълг, както следва: Р.А.А.
– сумата от 467.06 лв. главница, ведно със законната лихва от 15.06.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, 200.67 лв. – договорна лихва, и 37.82 лв.
– санкционираща лихва; В.А.Н., – сумата от 467.06 лв. главница, ведно със
законната лихва от 15.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
200.67 лв. – договорна лихва, и 37.82 лв. – санкционираща лихва; И.А.Т., –
сумата от 467.06 лв. главница, ведно със законната лихва от 15.06.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, 200.67 лв. – договорна лихва, и 37.82 лв.
– санкционираща лихва; В.А.Т., – сумата от 467.06 лв. главница, ведно със
законната лихва от 15.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
200.67 лв. – договорна лихва, и 37.82 лв. – санкционираща лихва; Р.А.Т. –
сумата от 467.06 лв. главница, ведно със законната лихва от 15.06.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, 200.67 лв. – договорна лихва, и 37.82 лв.
– санкционираща лихва; и А.А.А.– сумата от 467.06 лв.
главница, ведно със законната лихва от 15.06.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането, 200.67 лв. – договорна лихва, и 37.82 лв. – санкционираща лихва,
като неоснователни.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :