№ 933
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Темислав М. Димитров
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20221100507228 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 20043596 от 16.02.2021 г. по гр.д. № 73453/2019 г. на Софийски
районен съд, 55 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от
13.04.2022 г., са отхвърлени като неоснователни, предявените от И. Н. И.,
ЕГН **********, срещу Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към Министерство на вътрешните работи искове по чл.187, ал.5,
т.2 от ЗМВР за заплащане на сумата 1663.00 лева – допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 17.12.2016 г. –
17.12.2019 г., ведно със законната лихва от 17.12.2019 г. до окончателното
плащане, както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 250.84 лева –
лихва за забава за периода 19.03.2017 г. - 16.12.2019 г. Осъден е на основание
чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК, И. Н. И., ЕГН **********, да заплати на
Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към
Министерство на вътрешните работи сумата 100.00 лева – разноски за
първоинстанционното производство.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е подадена въззивна жалба от
ищеца И. Н. И., чрез процесуалния му представител адв. Д. С.. Излагат се
съображения за неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателят
поддържа, че неправилно СРС бил приел, че не следва да се прилагат
субсидиарно към КТ, ЗДСл и актовете, към които те препращат, към
съответното служебно правоотношение. В тази връзка жалбоподателят се
1
позовава на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, като излага и съображения във връзка с
приложението на чл. 46, ал. 1 и 2 ЗНА. Излага подробни съображения във
връзка със субсидиарното прилагане на НСОРЗ в случая, както и във връзка с
практиката на ВКС във връзка с утвърждаване принципа на равенство и
недопускане на дискриминация. Прави се искане обжалваното решение да
бъде отменено, а предявените искове – уважени.
Ответникът по жалбата Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“, чрез процесуалния му представител юрк. К.К., с подадени
преди провеждане на откритото заседание по делото писмени бележки, счита,
че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че правилно
първоинстанционният съд бил приел, че не е налице нормативна празнота,
поради което и не следва да намери приложение чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Позовава
се на приетото с решение по дело С-262/20 на СЕС. Прави искане
обжалваното решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира
за установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, във вр. с чл. 179, ал. 1, във вр.
с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част.
Безспорно е във въззивното производство, че през процесния период страните
са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което
за периода 17.12.2016 г. – 17.12.2019 г. ищецът е изпълнявал длъжността
„старши пожарникар“ в седма РСПБЗН към Столична дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“, работното време било изчислявано
сумирано за тримесечен период, ищецът е изпълнявал точно служебните си
задължения, като е полагал труд на смени по график на 24-часови дежурства.
Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на
КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба,
или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице
извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.
9, ал. 2 НСОРЗ.
Дневното работно време е обичайното работно време. Нощен е трудът, който
се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. – виж чл. 140, чл. 141, ал. 2 КТ. Трудовото
законодателство изхожда от идеята за принципна допустимост на работата
през нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на нейното
неблагоприятно влияние върху работника или служителя – специална закрила
2
/чл. 140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от оценката за
повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм – чрез
нея се нарушават обичайните за тази част на денонощието биологични
функции на човешкия организъм, тя изисква по-голямо напрежение, води до
по-бърза и по-голяма умора, променя реда на почивките на работника или
служителя, нарушава обичайния ритъм на неговия личен живот. Положеният
нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния.
Увеличението се изразява на първо място в запазването на ставката за
дневното работно време, като изравняването се извършва със съответни
коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното
време /подневно или сумирано/ – виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място – в
заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното
възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ.
Оправданието за това допълнително заплащане на нощния труд е в по-
големия разход на умствена и физическа енергия от престираната работна
сила от работника или служителя и необичайното за биологичния ритъм на
човека време от денонощието, през което трудът се полага /вж. решение № 14
от 27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. на ВКС, IV г. о./
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 30 часа седмично при 5-дневна работна седмица –
чл. 187, ал. 1 ЗМВР /приложима редакция на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 81
от 2016 год./. Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч.
Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния
период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните
работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм., бр. 3 от
10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4
от 14.01.2020 г. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните
служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00
ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22.00 ч. и
06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В
посочения подзаконов нормативен акт обаче липсва правило за
трансформиране на нощния труд в дневен /за разлика от чл. 31, ал. 1 от
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., отм. с Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 год., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния
3
период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период/.
Същевременно съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните
служители, полагащи труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват
със специална закрила по КТ. При липсата на правило за отчитане на нощния
труд в специалния закон – ЗМВР /до изменението на чл. 187, ал. 4 със
ЗИДЗМВР от м.юли 2020 г./ и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗВМР,
то при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР,
работещи по служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно
правилото за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл.
9, ал. 2 НСОРЗ. Да се приеме противното би означавало да се допуснат
различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от
работниците по трудово правоотношение, въпреки че те изразходват
психическа и физическа енергия и извършват полезна трудова дейност в една
и съща част от денонощието /работно време/ и при едни и същи вредни за
здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за
равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република
България и чл. 14 ЕКЗПЧОС /вж. решение № 311 от 08.01.2019 год. по гр.д. №
1144/2018 г. на ВКС, ІV г. о./
В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на ответника за
неприложимост на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане
на положения от ищеца нощен труд. А с оглед изложеното вече по-горе
приложението на правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от
обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да заплати на
ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв. за
всеки отработен час през нощта.
При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място /чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ/. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/. Следователно нормалната
продължителност на дневното работно време, установени при подневно
отчитане на работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа – това
е първата от двете величини, необходими за изчисляване на приложимия
коефициент. По отношение на втората от тях СГС приема, че за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР работното време се
изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за полагане на труд и
през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3 ЗМВР/. От
посочената норма е видно, че 8-часовото ограничение при полагане на нощен
труд на смени се отнася за случаите на сумирано изчисляване на работното
време за тримесечен период, а не за случаите на подневно отчитане на
работното време, която е различна форма на отчитане на труда. През исковия
период в ЗМВР липсва норма, която да установява нормалната
продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на
работното време. Ето защо при подобна празнота в специалния закон следва
4
да се приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което
нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа. Следователно отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време /8 часа/ и нормалната
продължителност на нощното работно време /7 часа/, установени за подневно
отчитане на работното време на служителите в МВР, е 1.143.
На следващо място настоящият съдебен състав приема, че съгласно чл. 143,
ал. 1 КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време. Работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното
време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да
бъде повече от 6 месеца – чл. 142, ал. 2 КТ. Както вече бе посочено по-горе,
работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или
24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време форма на отчитане
на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от
време, който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за
работодателя не съществува задължение през всеки календарен период да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно
време, което за държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР. В този случай
продължителността на работното време през отделните дни може да
надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в
границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и
свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Когато в края на
отчитане, нормата свободно време е превишена, ще е налице извънреден
труд.
Сумираното работно време се установява в полза на работодателя за
работници и служители, които извършват работа със специфичен характер
и/или организация на труда, но изчисляването му се основава на
продължителността, установена при подневното отчитане на работното
време. Тримесечната норма на отчитане представлява допълнителна тежест за
работника или служителя, тъй като затруднява възстановяването на работната
сила, което биологично се осъществява най-добре в рамките на едно
денонощие /виж т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 14.11.2014 г. на ВКС по
тълк.дело № 8/2013 г., ОСГК/.
Подневното отчитане на работното време служи за база при определяне на
следните компоненти и особености, характерни за сумираното отчитане на
работното време: 1/нормата на работното време за периода на сумираното му
изчисляване; 2/ правилата за изчисляване на трудовото възнаграждение; 3/
правилата за установяване и изчисляване на извънреден труд, положен от
работещите при условията на сумирано изчисляване на работното време и 4/
правилата за изчисляване на броя на отработените дни при определяне на
трудовия стаж, възнаграждението за платен годишен отпуск, размерът на
обезщетенията и др.
5
Съгласно чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж,
трудовият стаж на работниците и служителите, работещи при сумирано
изчисляване на работното време, се определя, като изработените часове по
графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в
дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за
тях нормална продължителност на дневното работно време. Определеният по
този начин труд стаж не може да е по-голям от броя на работните дни за
периода на сумирането.
В чл. 18, ал. 3 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време броят на отработените дни се установява, като отработените
часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се
разделят на дневната продължителност на работното време, установена за
работното място при подневно отчитане на работното време.
Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год.
за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерство на вътрешните работи, при сумирано отчитане на
работното време общият брой на отработените часове по график се сравнява с
нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни
работни дни за периода, умножени по цифрата осем. Получените часове над
тази норма се отчитат като положен труд извън редовното работно време.
Посочената наредба не предвижда превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент 1.143 за изчисляване на отработените дни и за отчитането и
заплащането на извънредния труд. С оглед изложените вече по-горе
съображения за приложимост на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ
коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен труд и доколкото
правилото за преизчисляване на нощните часове в дневни е в синхрон с
правилата за заплащане на труда и зачитането на трудовия стаж, настоящият
съдебен състав приема, че за процесния период нощните часове,
преизчислени в дневни с коефициент 1.143, следва да се вземат предвид при
решаването на въпроса дали е положен извънреден труд от страна на ищеца.
В разглеждания случай е видно от заключението на вещото лице по допусната
и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на
кредитиране, че през процесния период ищецът е положил нощен труд в
размер на 1718 ч., които преизчислени с коефициент 1.143 и приравнени на
дневно работно време възлизат на 1964 ч. Възнаграждението за неплатените
часове извънреден труд според заключението на вещото лице е в размер от
1682,37 лв., при спазване на чл. 187, ал. 6 ЗМВР.
В този смисъл и при съобразяване на обстоятелството, че задължението за
заплащане на претендираното допълнително възнаграждение е възникнало
като срочно /след изчитане на всяко тримесечие – виж чл. 33, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г./, както и на диспозитивното начало в
гражданския процес – чл. 6 ГПК, искът за главницата е основателен за пълния
предявен размер от 1663.00 лв. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава в размер на законната лихва следва да бъде уважен за сумата от 234,99
лв., съгласно заключението на вещото лице, а до пълния предявен размер –
6
отхвърлен.
Така формираните изводи не противоречат на решението на съда на ЕС от
24.02.2022 г., постановено по дело С-262/2020 /образувано по преюдициално
запитване, отнасящо се до тълкуването на чл. 12, б. „а“ от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003 относно
някои аспекти на организацията на работното време, както и на чл. 20 и 31 от
Хартата на основните права на Европейския съюз, отправено в рамките на
спор между служител и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР по повод отчитането и заплащането положените
часове нощен труд/. С посоченото решение не е даден конкретен отговор на
въпроса за приложението на общата правна уредба на България в
правоотношенията с държавните служители /служителите на МВР/,
доколкото тълкуването на национални правни норми не в обхвата на
компетентността на СЕС. В решението обаче е прието, че националното ни
право видимо изключва държавните служителите на МВР като полицаите и
пожарникарите от обхвата на общия правен режим, който предвижда
ограничение от седем часа на нормалната продължителност на нощния труд,
от една страна, а от друга, не предоставя на тези държавни служители
възможността за преобразуване на нощния труд в дневен. Също така е
посочено, че Директива 2003/88 не налага да се приемат мерки, с които да се
установи разлика между нормалната продължителност на нощния труд и
нормалната продължителност на труда през деня. Т.е. Директивата не налага
да се приеме особена норма, която специфично да урежда нормалната и
пределна продължителност на нощния труд, при условие че тази
продължителност е ограничена в съответствие с изискванията, произтичащи
от чл. 8 на Директивата /осем часа/. При всички случаи обаче за тези
работници от публичния сектор като полицаите и пожарникарите трябва да
има други мерки за защита под формата на продължителност на работното
време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват
да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд, а чл. 20 и
31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват
в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор,
включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на
тази цел.
Действително в чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че за полагане на труд през
нощта от 22.00 до 6.00 ч. на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения, но заплащането на 0.25 лв. за всеки отработен
час /която ставка е идентична на предвидената в общата правна уредба – чл. 8
НСОРЗ – в редакция към процесния период/, при различното третиране на
работниците от частния сектор и тези от публичния сектор по отношение на
преобразуването на нощните часове в дневни, не може да компенсира
особената тежест на нощния труд. Установените в ЗМВР компенсаторни
механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178,
ал. 1, т. 1, по-голям основен платен годишен отпуск – чл. 189, ал. 1 ЗМВР,
7
обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение – чл. 234, ал.
1, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд – чл. 187, ал. 7
ЗМВР, по-благоприятни условия за придобИ.е право на пенсия – чл. 69, ал. 2
КСО, пенсиониране при условията на І категория труд – чл. 69 КСО, ползват
всички служители на МВР, а не само тези, полагащи нощен труд, като за
последните не са предвидени други мерки за защита по смисъла на
Директивата е горепосоченото решение на СЕС. А следва да се посочи също
така, че в т. 76 от решението на СЕС е изложено, че аргументът за липсата на
механизъм за преобразуване на нощните часове в дневни, обяснен със
съображения от правен и икономически порядък, не отразява допустима от
закона цел, годна да обоснове разликата в третирането.
Доколкото изводите на въззивния съд не съвпадат с тези на
първоинстанционния, обжалваното решение като неправилно следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР,
както и в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – до размера
от 234,99 лв. До пълния предявен размер от 250 лв. този иск правилно е
отхвърлен от първоинстанционния съд, поради което решението следва да
бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски, съобразно
уважената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 347,25 лв. –
разноски за първоинстанционното производство, както и сумата от 257,95 лв.
– разноски за въззивното производство. Направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно – същото е в
минималния размер, съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата ѝ редакция.
Ответникът има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В негова полза следва да се присъди сумата от 0,78 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство,
както и сумата от 0,78 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20117048 от 17.05.2021 г. по гр.д. № 75056/2019 г. на
Софийски районен съд, 56 състав, в частта, с която са отхвърлени като
неоснователни, предявените от И. Н. И., ЕГН **********, срещу Столична
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство
на вътрешните работи искове по чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на
сумата 1663.00 лева – допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 17.12.2016 г. – 17.12.2019 г., ведно със законната лихва от
17.12.2019 г. до окончателното плащане, както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата до размера от 234,99 лв. лева – лихва за забава за
8
периода 19.03.2017 г. - 16.12.2019 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към Министерство на вътрешните работи, да заплати на И. Н.
И., ЕГН: **********, сумата от 1663 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 17.12.2016 г. до
17.12.2019 г., в резултат на преизчисляване на положения нощен труд, ведно
със законната лихва от 17.12.2019 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 234,99 лв. – лихва за забава за периода 19.03.2017 г. - 16.12.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20117048 от 17.05.2021 г. по гр.д. №
75056/2019 г. на Софийски районен съд, 56 състав, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към Министерство на вътрешните работи, да заплати на И. Н.
И., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по
делото – сумата от 347,25 лв. – разноски за първоинстанционното
производство, както и сумата от 257,95 лв. – разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА И. Н. И., ЕГН: **********, да заплати на Столична дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ при Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на
вътрешните работи сумата от 0,78 лв. - юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство, както и сумата от 0,78 лв. -
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към Министерство на вътрешните работи да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата в размер от 37,95 лв. - държавна такса за
въззивното производство, както и сумата от 75,91 лв. – държавна такса за
първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9