Р Е Ш Е Н
И Е
№ 262482
гр. Варна;23.08.2021год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVІ-ти състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и първи юли през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:РУМЯНА Х.
при
участието на секретаря Г. Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 11695 по описа на съда за 2020 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по настоящото дело е образувано по повод предявени искове от „С.к.и." ООД,
***, с ЕИК-*, представлявано от управителя Н. Д. Н., с ЕГН-**********, чрез
пълномощник и съдебен адресат адв.В.А.С.,***,офис VIII-3, тел.
*, моб. *
срещу: В.А.К. с ЕГН********** и Ц.Д.С.
с ЕГН **********, двамата с постоянен
адрес ***.
Ищецът
претендира от съда да постанови решение, с което да осъди всеки един от двамата
ответника да му заплати, сумата от по 1800/хиляда и осемстотин/ лева,
на основание чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и
сторените разноски в
банка ДСК, по
сметка с IBAN ***, с титуляр адв. В.А.С..
Ищецът аргументира правен интерес
от предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Ищецът е собственик на жилище, находящо
се в ***, жилищна част, етаж *, ап.* - сграда, намираща се на центъра на град
Варна. Ответниците са собственици в същата сграда на
жилище - ап.*, на етаж *. Ищцовото дружество е
придобило имота след като е получило информация от собственици в сградата, че
всеки момент се очаква да се получат индивидуални партиди за електричество.
За
сградата, в режим на Етажна собственост съгл. чл. 1 от ЗУЕС, в която
гореописаният СО се намира, има издадено разрешение за ползване от ДНСК- Варна
№СТ-05-936/31.07.2018г.
Към
момента ищецът все още не може да ползва закупения апартамент.Това е пряка
последица от факта, че сградата е свързана към електропреносната
мрежа въз основа на Договор за присъединяване
№П-80-ВС-1099/03.08.2007г.,сключен с тогавашното електроразпределително дружество „Е.O. Б. М."
АД, което е замислено и изпълнено като временно електроснабдяване или т.нар. „времянка" с мощност 10 kW -
принципно е предвидено да захранва единствено процеса на строителство на
сградата. Това захранване се характеризира с невъзможност да издържи
натоварването или да осигури мощността, което би било необходимо за нормалното
потребление от 23 бр. апартаменти, 5бр. ателиета, 4 бр. магазини, 3 бр.
козметични студиа, 1 бр. офис, 1 бр. кафе, 1 бр.
амбулатория за специализирана медицинска помощ, 1 бр. медико-техническа
лаборатория (така в разрешение за ползване) - за сравнение -предвидената
мощност при завършване на изграждането на електроприсъединителните
съоръжения е 410 kW, или 41 пъти по-високо.
Липсата
на индивидуални електромери предполага и неравномерното разпределяне на
сметките между живущите в сградата, което също предизвиква съществено
неудобство.
Поради
тази причина, Общото събрание на етажната собственост въз основа на чл. 17, ал.
2 т. 6 от ЗУЕС, взема решение за извършване на необходимите действия по
окончателното присъединяване към електропреносната
мрежа, обективирано в т. 3 от Протокол
№11/20.09.2018г.
Това
води до депозирано искане за монтаж на електромерно
табло и съоръжения по договор за присъединяване до ЕРП СЕВЕР на съсобствениците
в жилищната сграда, което е повод ЕРП СЕВЕР да предостави на живущите в
сградата за подписване Допълнително споразумение №4
А4-П-80-ВС-1099/13.02.2019г. към горецитирания
Договор за присъединение, което ЕРП СЕВЕР изисква да бъде подписано от всички
собственици на самостоятелни обекти в сградата.
Екземпляр
от горецитирания протокол е изпратен с нотариална
покана на ответниците, ведно с молба за подписването
в 7-дневен срок на предложеното от ЕРП СЕВЕР допълнително споразумение, като
Нотариус А. П. счита поканите и до двамата ответници
за редовно връчени на 16.07.2019г.
Чл.
6 от ЗУЕС, ал. 1 вменява на собствениците на самостоятелни обекти да:
„изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост"
(т.8).
До
датата на депозиране на исковата молба, независимо от всички жалби, разговори и
молби към ответниците, същите отказват да изпълнят
волята на Общото събрание.
В
резултат на бездействието им не е изграден Етап II на присъединителните
съоръжения на сградата към ЕРП СЕВЕР, в резултат на което не са изградени токоограничители, електромерни
табла, и необходимия брой кабелни линии ниско напрежение от ТП 1094 Варна до
индивидуалните електромерни табла на сградата.
Поради
недовършването на Етап II на присъединителните съоръжения на сградата към ЕРП
СЕВЕР, ищците не могат да ползват своя СО по предназначение, доколкото нито напрежението
е стабилно, нито е достатъчно, за да захрани цялата сграда, още по-малко да
осигури безопасна експлоатация на електрическите уреди или задължение към ЕРП
СЕВЕР в размер на реалното потребление, а не на усреднено от цялото за
сградата.
Счита,
че за периода от 01.08.2019 год. (датата на изтичане на срока, даден от
Управителния съвет на Етажната собственост на сградата на ответниците
за подписване на допълнителното споразумение) до 31.08.2020 год. ищецът не е
могъл да ползва своя СО по предназначение, поради противоправното
и недобросъвестно поведение на ответниците, и същите
му дължат обезщетение заради своето виновно поведение, а именно поради
неподписване на Анекс №4 към описания по-горе договор за присъединяване. Претендираното с настоящия иск обезщетение е за периода
01.03.2020 до 31.08.2020 год. в размер на месечния наем за апартамент в района,
а именно 600 лв. на месец.
В срока за отговор на исковата
молба,ответниците депозират
отговор,чрез пълномощник адв.П.Х. от ВАК.
Оспорват
исковата молба и всички заявени в нея претенции от ищеца - „С.к.и." ООД, ***,
с ЕИК-*, представлявано от управителя Н. Д. Н., с ЕГН-**********, срещу: В.А.К.
с ЕГН ********** и Ц.Д.С. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, за
заплащане на сумата от 1800/хиляда и осемстотин/ лева от всеки от тях, на
основание чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и сторените
разноски.
Ищецът
е предявил иска като собственик на жилище, находящо
се в *, жилищна част, етаж *, an. * - сграда,
намираща се на центъра на град Варна. Твърди, че е придобил имота от ЧСИ и
очаквал всеки момент да се получат индивидуални партиди за електричество.
Вредите му се изразяват в невъзможност да ползва придобития обект.
Намират
заявените искове за недопустими. Считат, че исковата молба е останала неуточнена по отношение на
твърденията за всеки елемент от фактическия състав на иска по чл. 45 ЗЗД.
За
да бъде правно квалифицирана една претенция по чл. 45 ЗЗД, следва да са
въведени твърдения, покриващи фактическия състав на деликта,
а именно твърдения за: 1. Извършено противоправно
поведение от страна на ответниците; 2. Вреди,
конкретизирани по вид -имуществени и неимуществени, и посочени по пера за
имуществените; 3. Причинно-следствена връзка между посочените в исковата молба вреди
и противоправно поведение. Ако не са въведени
достатъчно фактически твърдения или въведените са противоречиви, исковата молба
е нередовна, тъй като не индивидуализира в достатъчна степен търсената защита и
затруднява правото на защита ответника.
Излагат
подробни съображения относно недопустимостта на исковете, които аргументи
настоящият съдебен състав намира, че не се отнасят до допустимостта , а до
основателността на исковете.
Освен
това при ревизия на определение за обезпечаване на исковете, Варненски окръжен
съд в производството по ч.гр.дело №3270/20год. сочи следното: „По конкретния
казус от съдържанието на исковата молба изводът за допустимост на предявените
претенции е несъмнен….“
По
основателността: Краткото становище по исковете е, че не е налице противоправно поведение от страна на ответниците,
не са настъпили вредите, описани в исковата молба и ако евентуално има някакви
вреди за ищеца от това, че не може да ползва свой имот в сградата, те нямат
никаква връзка с поведение на ответниците, напротив,
свързани са с чуждо противоправно поведение и
недостатъчна грижа при информирането на ищеца какъв имот купува.
Излагат
следното становище по наведените от ищеца фактически твърдения:
1. По твърдяното противоправно
поведение на ответниците:
В
исковата молба се твърди следното: „Поради тази причина, Общото събрание на
етажната собственост въз основа на чл. 17, ал. 2 т. 6 от ЗУЕС, взема решение за
извършване на необходимите действия по окончателното присъединяване към електропреносната мрежа, обективирано
в т.З от Протокол №11 /20.09.2018г. Депозирано е искане за монтаж на електромерно табло и съоръжения по договор за
присъединяване до ЕРП СЕВЕР от съсобствениците в жилищната сграда. В отговор на
това искане ЕРП СЕВЕР предоставя на собствениците в сградата за подписване
Допълнително споразумение №А4-П-80-ВС-1099/13.02.2019г. към горецитирания
Договор за присъединение. В писмото ЕРП СЕВЕР изрично изисква доп. споразумение
да бъде подписано от всички собственици на самостоятелни обекти в сградата.
Екземпляр от горецитирания протокол е изпратен с
нотариална покана на ответниците, ведно с молба за
подписването в 7-дневен срок на предложеното от ЕРП СЕВЕР допълнително
споразумение, като Нотариус А. П. счита поканите и до двамата ответници за редовно връчени на 16.07.2019г. Чл. 6 от ЗУЕС,
ал. 1 вменява на собствениците на самостоятелни обекти да: "изпълняват
решенията на органите на управление на етажната собственост" (т.8)."
Твърдят,
че за ответниците не е възникнало твърдяното
задължение да изпълняват решение на ЕтС. Няма нито
валидно учредена ЕтС, нито валидно взето решение,
нито решение на невалидно свиканата ЕтС с твърдяния в исковата молба текст. Не разбират за какво е
изпратена на ответниците нотариална покана.
Твърдят,
че противоправно поведение е налице, но то е
осъществено от група собственици на обекти в сградата, включващи и ищеца, и от
ЕРП, в резултат на което процесната сграда е
завършена и въведена в експлоатация против закона и след погазване на законни
права и интереси на ответниците, на други възложители
на строежа, както и на проектантите на сградата. Част от нарушенията са
свързани и с включване на сградата към електропреносната
мрежа.
Ответниците
не са етажни собственици в Жилищна сграда, с адрес **. Видно от нот.акт №*, том *, рег.№*, д.*/*.на ВН№*, ответниците са закупили право на строеж за обект находящ се в Сграда за обществено-обслужващи дейности и
обитаване, с трафопост, а не в жилищна такава.
Етажна
собственост на Жилищна сграда с адрес *, не може да бъде учредена поради факта,
че в процесния поземлен имот УПИ П-*,*,*, кв.*, *-ми
м.р-н, *, няма изградена жилищна сграда. В този урегулиран поземлен имот, в
съответствие с отреждането на имота, предвижданията на подробния устройствен план, одобрените инвестиционни проекти и
разрешение за строеж №23/07.03.2006 г., е изградена Сграда за
обществено-обслужващи дейности и обитаване, с трафопост, въведена в
експлоатация с три разрешенията за ползване: №ДК-07-91/11.04.2008г,
№ДК-07-402/11.12.2008г. и №CT-05-936/31.07.2018г., които прилагат към настоящия отговор.
Сградата
е проектирана като многофункционална, с преобладаващо обслужващи дейности.
Съдържа 130 самостоятелни обекта, от които само 23 са жилища, а 87 са с
нежилищно предназначение. Съгласно § 5, т. 29 от допълнителните разпоредби на
ЗУТ "Жилищна сграда" е сграда, предназначена за постоянно обитаване,
и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от
нейната разгъната застроена площ. В процесната сграда
общата площ на жилищата заема едва 32.5 на сто от разгънатата застроена площ на
сградата, което потвърждава още един път обстоятелството, че сградата не е
жилищна. Данните за броя на самостоятелните обекти, тяхното предназначение и
застроени площи са отразени в публичния регистър на АГКК, както и в официалното
площообразуване на сградата, което прилагат като
доказателство по делото,
Сградата
в имота е една, макар проектирането, строителството и въвеждането в
експлоатация да е поетапно (Етап 1: обществено-обслужващи дейности и Етап 2:
жилищна част), както е видно от разрешението за строеж и трите бр. разрешения
за ползване. Съгласно одобрения архитектурен проект сградата формира единно в
архитектурно отношение тяло. Достъпът до обектите в сградата от външното на
сградата пространство се осъществява чрез 21 отделни входа. Седем от тях
обслужват обектите в частта от сградата по проектен етап 1 (пет са за отделни
самостоятелни обекти, които нямат функционална връзка с останалата част от
сградата) и цели 14 входа обслужват обектите (41 на брой), разположени в частта
от сградата от проектен етап 2 (13 от които са за отделни самостоятелни обекти,
които нямат функционална връзка с останалата част от сградата). Следните обекти
от приложения към Протокол №11 списък имат самостоятелни входове (т.е. не са
обекти в общ вход): Кафе, М.5-1 и М.5-2, АСМП, С.9, М.7, М.8, CIO, C.ll, М.6,
Лаб-1н и Лаб 2-н, портиерно,
Офис 1.1ниво А-вход и ниво Б.
Предвид
това, обектите от етап 2 не представляват отделна етажна собственост от цялата
сграда, а също така и не могат да формират етажна собственост на отделен вход в
сграда по предвидената в ЗУЕС възможност.
Прилагат
Схема на обектите от Етаж 1 (приземен) и входовете към тях, изготвена от арх. В.К.
- проектант по част Архитектура на инвестиционния проект на сградата и автор на
архитектурния проект.
Етажна
собственост, каквато се е събрала на събрание по протокол №11/20.09.2018 г. не
съществува, още по-малко може да взема решения за сградата. В случая група лица
са взимали решения, на каквито нямат право за общи части на цялата сграда, тъй
като те притежават обекти с множество самостоятелни входове, които не са
обособени в отделен вход или в отделено от останалата част на сградата тяло.
Оспорват
не само съществуването на такава ЕтС, но и на всичко
отразено в протокола по отношение на имената на собственици на обекти в
сградата, броя на обектите и притежаваните от тях идеални части от общите части
на сградата.
Оспорват
ЕтС да е учредена по съответния ред и да са избрани
легитимни нейни органи, съответно без легитимен управител няма кой да
удостовери с подписа си, че е проведено ОС на ЕтС.
Без валиден протокол от ОС не може да се удостовери нито датата му, нито
провеждането му, нито взети евентуално решения.
Оспорват
да са избрани легитимни органи на ЕтС, както и
законното удостоверяване от тях на провеждане на решение на ОС на ЕтС, и наличието на мнозинството за взимане на решение,
каквото се твърди, че е взето в исковата молба по чл. 17 ЗУЕС.
Отделно
оспорват представените копия от документи да са автентични и молят съда да
задължи ищеца да представи оригинали или
официално заверени копия.
Оспорват,
най-общо съществуването на решение на ЕтС, което да е
със съдържанието, посочено в исковата молба, което да ги задължава да подписват
договор или анекс към договор с ЕРП.
Не
е ясно и за какъв договор/анекс става дума. Той не е представен по делото, не е
и цитиран в протокола на ОС. В посочената т.З от Протокол №11/20.09.2018г. няма
решение за извършване на необходимите действия по окончателното присъединяване
към електропреносната мрежа. Текстът там е друг.
Видно
е, че липсва твърдяното от ищеца решение за присъединяване към електропреносната мрежа. Липсва текст, който да задължава ответниците с подписване на анекс към договор, към каквото
действие ги приканва изпратената нотариална покана. Към самата поканата, видно
от текста, не е изпратено копие от Протокол №11/20.09.2018 г. както се твърди,
а протокол от заседание на УС на ЕтС проведено на друга
дата. Не става ясно на какво основание е изпратена тази покана, и на какво
законово основание е определен срок за изпълнение на твърдяното задължение за
подписване на Допълнително споразумение №4 към договор за присъединяване
№П-80-ВС-1099/03.08.2007г.
Оспорват,
ако има евентуално такова решение, че то почива на закона - няма как да
подпишат нищожен договор, нито пък анекс по договор, по който не са били
страна.
Твърдят,
че за ответниците не е възникнало задължение за
подписване на анекс към договор - не съществува правна норма, по силата на
която едно лице да бъде задължено да сключи договор, който като правен институт
предполага изразяване на свободна воля. Отделно от това ответниците
не са страна по договор №П-80-ВС-1099/03.08.2007г. за присъединяване на
сградата към електропреносната мрежа. Страна по този
договор вероятно е бил строителя „Е. К.в" ЕООД.
Именно
на това дружество е възложено строителството на процесната
сграда по силата на Предварителен договор от 04.06.2004 год. за възлагане
проектиране и извършване на строителство по реда на чл. 19 ЗЗД срещу задължение
за обезщетяване с недвижими имоти между строителя „Е. К." ЕООД, гр. Варна,
(понастоящем несъществуващо след заличаване в резултат на производство по
несъстоятелност), и първоначалните собственици на терена – С. и Н. Ш., Е. и Ц.
О., О. и А. П., В. М. Постигнатите между страните
договорки са били предпоставка „Е. К." ЕООД да извърши проучване на условията
за присъединяване на бъдещата сграда към електропреносната
мрежа, да получи становище за присъединяване на нов обект и да сключи
предварителен договор. Сключен договор за присъединяване е необходимо условие
за изготвяне и одобряване на инвестиционни проекти за бъдещата сграда,
респективно е едно от условията за издаване на разрешение за строеж.
Такова
разрешение е издадено на 07.03.2006 г - Разрешение за строеж №23/07.03.2006 г.
на Гл. архитект на общ. Варна, за извършване на строеж: Сграда за обществено -
обслужващи дейности и обитаване с трафопост, находяща
се в УПИ *-*,*,*, кв. *, *-ми м.р-н, *, Първи етап: Част -
Обществено-обслужващи дейности, две подземни нива и трафопост - одобрен
технически проект, Втори етап: Жилищна част - одобрен идеен проект, с условието
следващите фази на проектиране да се одобряват в хода на строителството.
Строителството е започнало на 11.04.2006 г. съгласно Протокол Образец 2 за
откриване на строителна площадка от същата дата. След одобряването на
техническия проект за етап 2, на 18.07.2007г. е допълнено и разрешението за
строеж.
На
03.08.2007 г. при наличие на одобрени технически проекти за цялата сграда и
разрешение за строеж (допълнено), за строежа е сключен Договор за
присъединяване №П-80-ВС-1099/03.08.2007г. между Е.о. Б.М. АД, и строителя „Е. К."
ЕООД. Сградата е изцяло завършена на етап „груб строеж" към края на 2007
година, като на 03.12.2007 г., е съставен и подписан Акт обр.
14 за приемане на конструкцията съгл. Наредба №3/2003г. за съставяне на актове
и протоколи по време на строителството.
На
11.04.2008г. с разрешение за ползване № ДК-07-91/11.04.2008г. е въведен в
експлоатация първия етап от строежа (без нощен бар и без подземен паркинг). На
11.12. 2008г. с разрешение за ползване №ДК-07-402/11.12.2008г. е въведен в
експлоатация подобект: нощен бар и подземен паркинг.
През
2010 година строителят „Е. К." ЕООД е спрял строителната си дейност по
обекта поради заявени от него финансови затруднения. От 09.11.2011 година
строителят е в производство по несъстоятелност, а от 08.12.2011 година се
предявяват вземанията срешу него. С решение
№864/30.05.2012 година на ВОС дружеството е обявено в несъстоятелност, т.е. по
силата на чл. 711 ТЗ то е с прекратена търговска дейност, включително губи
право да е строител, като на 09.11.2017 година с Решение №728/09.11.2017 на
ВОС, дружеството е заличено.
Следователно,
от 30.05.2012 г. строителят няма право да извършва строителна дейност,
включително да е страна по договор за присъединяване както и по предоставяне на
временно електрозахранване на строителен обект, съответно електрозахранването е
следвало да се прекрати още при обявяване на строителя в несъстоятелност и
загубата на правоспособността му. От 2017 година строителят не съществува като
правен субект, т.е. договорът е прекратен по право най-късно през 2017 година.
Строителят няма правоприемник!
За
ответниците е
необяснимо към какъв договор ги
задължават да подпишат анекс ,като няма
как да подпишат нищожен договор, нито
пък анекс по договор, по който не са били страна.
Несъстоятелно
е твърдението на ищеца, че в резултат на бездействието на ответниците,
изразяващо се в неподписване на Анекс №4, не е изграден Етап II на
присъединителните съоръжения на сградата към ЕРП СЕВЕР, в резултат на което не
са изградени токоограничители, електромерни
табла, и необходимия брой кабелни линии ниско напрежение от ТП 1094 Варна до
индивидуалните електромерни табла на сградата.
Твърдят,
че присъединителните съоръжения на цялата сграда не само са изградени и
въведени в експлоатация по реда на ЗУТ, но и са придобити от електропреносното дружество. От Разрешение за ползване
№ДК-07-91/11.04.2008 год, е видно, че на 11.04.2008
година са въведени в експлоатация съоръженията за присъединяване на сградата
към електрическата мрежа, а именно трафопост и сградно
електрозахранване (т.е.кабелните линии ниско напрежение от трафопоста до електромерните табла вкл.)
На
28.10.2010 година строителят „Е. К." ЕООД по нот.а.
№*, том *, рег.№ *, д.*/* година на ВН №* продава на Е. О. Б. м. АД, гр. Варна
помещение за трафопост, кабелна линия 10 KV, кабелна мрежа ниско напрежение от
табло ниско напрежение на трафопоста до електромерни
табла, ведно с електромерните табла, тръбна мрежа,
подробно описани в нотариалния акт, находящи се в процесния имот и обезпечаващи електроснабдяването на цялата
сграда. Видно от нот.акт, който прилагат по делото,
страните са уредили и финансовите си взаимоотношения свързани с таксите за
присъединяване на сградата към електропреносната
мрежа.
Следователно,
няма съоръжения, които следва да се изграждат, нито такива върху които
собствеността да има нужда да се прехвърля. Оттук съоръженията са собственост и
грижа на електропреносното предприятие.
След
фалита на първоначалния строител Е. К. ЕООД, във втория етап на строежа са
останали неизпълнени строителни и монтажни работи, и част от собствениците на
обекти в този етап, възлагат изпълнението им на друг строител - „И." ЕООД.
Ответниците от своя страна отказват да възложат
изпълнение на строителни и монтажни работи на „И." ЕООД, тъй като не са
съгласни с методите му на работа, нежеланието му да се съобразява с
предвижданията на инвестиционния проект и предписанията на проектантите,
липсата на авторски контрол и др. Изрично се противопоставят същият да
изпълнява СМР в собственият им самостоятелен обект и в общите части на
сградата. Въпреки всичко, строителни дейности се извършват, при това при
съществени нарушения на строителните правила. Изпълнените от И. ЕООД работи
обаче са против интересите на ответниците, което с
особена сила се отнася до всички онези СМР, чието приемане и документиране се
извършва чрез съставяне на Акт обр. 12 - констативен
акт за приемане на „скритите" работите, с който се удостоверява, че за
тези СМР са постигнати проектните и нормативните изисквания. Тъй като тези
работи не са приемани от проектантите, което представлява грубо нарушение на
правилата за приемане на строителни и монтажни работи, проектантите не могат да
преценят изпълненото съответства ли на предвиденото в инвестиционните проекти,
спазени ли са техническите правила и нормативи; нарежданията в съставените от
проектантите заповеди са пренебрегнати.
Въпреки
това, на 02.11.2017г., е проведена процедура по съставяне и подписване на Акт обр. 15 констативен акт за установяване годността на
строежа, инициирана от собствениците на обекти възложили строителство на И.
ЕООД. Същите приемат извършеното от И. ЕООД строителство без забележки,
приемайки, че строежът е годен и отговаря на законовите изисквания.
Ответниците,
както и други собственици, а също и целият проектантски екип отказват
съставянето и подписването на Акт обр. 15, тъй като
не приемат констатациите в акта, считат че строежът не е изпълнен в
съответствие с одобрените проекти, в разрез е с изисквания на ЗУТ и други
нормативни актове, и представят мотивирани откази, които прилагаме. В резултат
от проведената на 02.11.2017 г. процедура, за строежа не е налице Акт обр. 15, съставен и подписан в съответствие с законовите
изисквания.
Въпреки
това, възложителите подписали Акт обр. 15 инициират
процедура по въвеждане на строежа в експлоатация, вследствие на което е
назначена Държавна приемателна комисия. По време на работата на ДПК ответниците изразяват становището, че строежът не е годен
за въвеждане за експлоатация, посочват множество недостатъци, некачествено
изпълнени работи, нарушения по приемане и документиране на строителството, и
считат, че за строежът не следва да се състави Акт обр.
16, нито да се издаде разрешение за ползване. Прилагат копия от становищата на ответниците В.К. и Ц.С. до председателя на ДПК, от
07.06.2018 г., както и становище до Началника на ДНСК от ответниците
от 01.07.2018 г. След приключване на работата на ДПК е издадено Разрешение за
ползване №СТ-05-936/31.07.2018г, с което е въведен в експлоатация и етап 2 от
сградата. За тези и други обстоятелствата свързани с извършеното от И. ЕООД
строителство, настоящият съдебен състав е подробно запознат от производството
по гр.дело №106/2020 г.
На
01.11.2018 г., при положение, че сградата е окончателно въведена в експлоатация
с разрешението за ползване №СТ-05-936 от 31.07.2018г., към Електроразпределение
Север АД е постъпило искане №4973992/01.11.2018 г.. от собственици на обекти в
сградата, представляващо искане за предвиждане на етапност
в изграждане на съоръженията за присъединяване. Това обстоятелство е изложено в
Писмо
отговор на Електроразпределение Север
АД изх..№5315560 /12.02.2020г.,
до Министерството на
Енергетиката,
представено от процесуалния представител на ищацъ
адв. В.С. в друго съдебно производство срещу нас -
гр.д. 11691/2020 г. описа на ВРС, с идентичен предмет на спора.
Съгласно
чл.21, ал.6 от Наредба №6/24.02/2014г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи, когато съоръженията за присъединяване се изграждат от
лицето сключило договора за присъединяване (какъвто е настоящият случай),
мрежовият оператор извършва контрол по изпълнението на строителните и
монтажните работи в съответствие с проектите и техническите спецификации. От
страна на ЕРП Север няма извършени констатации по отношение неизпълнени
съоръжения за присъединяване, и както е видно от горецитираното
писмо, ЕРП узнава за потребност от допълнително (етапно) изграждане на
съоръженията за присъединяване едва на 02.11.2018г. - след въвеждане на
сградата в експлоатация.
Съгласно
нормативните разпоредби, строежите в т.ч. съоръженията за присъединяване се
изграждат и въвеждат в експлоатация по реда на ЗУТ. Когато съоръженията за
присъединяване са в границите на поземления имот (какъвто е настоящия случай),
не е необходимо отделно разрешение за строеж, изграждането им се извършва на
основание разрешението за строеж на сградата, тъй като съоръженията са част от
строежа и от неговото изпълнение. Съответно, въвеждането в експлоатация на
присъединителните съоръжения се извършва с въвеждането в експлоатация на
строежа по реда на ЗУТ.
В
случая, ищеца твърди, че е предвидено етапно изграждане на съоръженията за
присъединяване на сградата, и че етап II не е изпълнен. Заявява, че за сградата
има издадено горепосоченото разрешение за ползване, т.е налице е сграда
въведена в експлоатация, но че за тази сграда не са изпълнени съоръжения за
присъединяване към електропреносната мрежа - кабелни
линии ниско напрежение, електромерни табла и др.
Когато
ответниците са придобили правото на строеж върху
притежавания от тях обект в сградата от строителя Е. К. ЕООД, последният се е
задължил да въведе в експлоатация по предвидения от законодателя ред обекта и
да осигури надлежно свързване към общите мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура. Ответниците не носят отговорност за
риска, че сградата няма да бъде завършена и въведена в експлоатация в срок и по
законния ред. Следователно, основна причина сградата да не е редовно елекрозахранена е неизпълнение на поетите от първоначалния
строител задължения, решението на група собственици да завършат сградата без да
спазят всички изисквания за това, като вземат решения от името на
несъществуваща ЕтС, нарушенията в строителния процес
и действията на ЕРП, а не поведението на ответниците.
Изводът
ни е, че ответниците не са нарушили закона, отказвайки
да участват в противоправните дейности, в които се
опитва да ги въвлече ищецът, т.нар ЕтС и ЕРП Север.
2.
За ответниците не е ясно от какво се претендират
вреди - от невъзможност да се ползва обекта от търговеца или от невъзможност да
се реализира доход от наем.
Най-общо
твърдят, че липсват доказателства имуществото на ищеца да е намаляло,
вследствие на твърдяните в исковата молба поведения
на ответниците. По отношение на евентуално
претендирали пропуснати ползи, то твърдят, че обектите в сградата и сега се
ползват от собствениците и те не търпят вреди от липсата на постоянно
електрозахранване.
Сключването
на договор за доставка на електроенергия, какъвто следва да се сключи по
отношение на общите части на сградата и за всеки отделен обект, зависи от следните
условия: въвеждане на сградата в експлоатация и въвеждане на преносните
съоръжения в експлоатация. И двете условия формално са налице и няма основание
за отказ от страна ЕРП Север, ако действително има договор за присъединяване.
Няма основание да се откаже захранване на общите части, а всеки собственик да
прецени кога и как да присъедини обекта си.
Ако
се претендира, че от обекта на ищеца може да се реализира доход от наем, то
това следва да бъде доказано, като се вземе предвид и годността на сградата и
нарушенията при въвеждането й в експлоатация..
3. Причинно-следствена връзка
между твърдяното противоправио поведение и
вредите:
Нееднократно
в практиката си ВКС е изяснявал, че пряка причинно-следствена връзка между
поведение и вреди означава, че без противоправното
поведение такива вреди не биха се случили при никакви други обстоятелства,
тоест вредите /ако са доказани по вид и размер/ трябва да произтичат пряко
именно от противоправното деяние / ако то е
установено /.
В
случая ответниците
твърдят, че обектите се ползват и са се ползвали в процесния
период.
Пропуснатите
ползи се обезщетяват при доказано очаквано сигурно увеличение на имуществото на
увредения, от което той е лишен именно чрез поведението на ответниците.
Липсват всякакви доказателства за такава сигурност, още по-малко за
обусловеността й от използване на процесните имоти.
Отделно от това, ако ищецът търпи някакви вреди от това, че не може да ползва
имота си, то основната причина е заличаването на несъстоятелния строител, който
не е изпълнил задълженията си към собствениците да завърши и въведе в
експлоатация обекта по законовия ред, компрометираният строителен процес,
решението на група собственици да завършат сградата без да спазят всички
изисквания за това, като вземат решения от името на несъществуваща ЕтС, както и че сградата не е въведена в експлоатация по
надлежния ред, не е изпълнена изрядно технически и не е безопасна и годна за
ползване.
Оспорват
категорично поведение на ответниците да е
предизвикало вреди. По-скоро ищецът се опитва да черпи права от неположената
грижа да провери какъв имот купува.
Молят
съда да постанови решение с което да отхвърли, заявените претенции като
неоснователни, като присъди на ответниците разноските
по делото.
В
съдебно заседание ищецът ,чрез процесуален представител адв.С.
поддържа иска. В хода по същество на делото моли за уважаване на иска и
присъждане на разноски.
В
съдебно заседание ответниците поддържат отговора на
исковата молба.В хода по същество молят съда да отхвърли иска, както и да им
присъди разноски.
След съвкупна преценка на събрания
по делото доказателствен материал и след като
съобрази нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
От
приетото по делото постановление за възлагане на недвижим имот от
19.11.2019год. се установява,че ищецът е придобил следния недвижим имот: обект
,който следва да бъде построен и съответно разположен в предвидената за
изграждане в * на ъгъла образуван от * и * като втори етап на строителството
част на Сграда за обществено-обслужващи дейности, сграда, разположена в двороно място ,цялото
с площ от 1657кв.м.,представляващо
УПИ №II-*,*,*
в кв.* по плана на *-ми микрорайон на град Варна, а именно Апартамент №*, находящ се на * етаж на втори етаж „жилищна част“ на Сграда
за обществено-обслужващи дейности и обитаване с перално помещение и лоджия с обща застроена площ от 121.04кв.м.,заедно с изба №*,находяща се на подземен етаж,ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж в гореописания
поземлен имот , а по схема представляващ самостоятелен обект с идентификатор *,находящ се в * в жилищна сграда със смесено предназначение
, разположена в поземлен имот с идентификатор *.
С
протокол за принудително отнемане на недвижим имот/л.12-14/ ищецът, като
купувач от публична продан на възложения му имот е въведен във фактическо
владение на имота.
Видно
от нот.акт за покупко-продажба на право на строеж №*,
том *,рег.№*,дело №* от 2007год. на
нотариус Е.Д. с район на действие СРС, рег.№*, В.А.К. и Ц.Д.С. са закупили
безсрочно право на строеж за изграждане на недвижими имоти в частта от сградата
за обществено-обслужващи дейности и обитаване с
трафопост , предвидена да се построи на втори етап, жилищна част в УПИ II-*,*,* в кв.* по плана на седми
микрорайон на *, а именно апартамент №* в бъдеща сграда, ведно с изба №*.
Към
доказателствата по делото е приобщено разрешение за ползване №
СТ-05-936/01.07.2018год./л.19-20/.
По
искане на ищеца към доказателствата по делото са приети следните документи : уведомително
писмо изх.№5418305 от 23.06.2020г.; нотариална показа; протокол №4 от
28.05.2019г. от заседание на УС на ЕС; протокол №1 от 21.09.2018г. от заседание
на УС на ЕС; протокол №11 от 20.09.2018г. от проведено ОС на ЕС; обяснение по
нотариално производство за връчване на нотариална покана; уведомление по реда
на чл.47 ГПК; констативен протокол от 17.07.2019г.; нотариална покана; справка
№148857 от 03.09.2020г. от АВ;Допълнително споразумение №4 А4-П-80-ВС-1099 от
13.02.2019г. към Договор за присъединяване №П-80-ВС-1099 от 03.08.2007г.
По
искане на ответниците към доказателствата по делото
са приети следните документи: Нотариална
покана №*, т.*, рег.№7013/03.11.2017г. от регистъра на нотариус П. П., peг.№* на НК, район на действие PC Варна, до И. К. ООД,
ведно с: Мотивиран отказ от проектантите по части: архитектура, конструктивна,
ОВК, ВиК и Ел., за съставяне и подписване на Акт
образец 15 от 02.11.2017 г.; Мотивиран отказ от Л.Ж., В.Ч., Ц.С., В.К. за
съставяне и подписване на Акт образец 15 от 02.11.2017 г.; Таблица за
разпределение на обектите на строеж: „Сграда за обществено-обслужващи дейности
и обитаване с трафопост" в УПИ И-*,*,*, кв. 121, 7-ми м.р-н, *, изготвена
от лицензирани оценители инж.К. Г. и инж.Н. И.,***, писмо с изх. №
20-70280-16.10.2019 г.; Становище до Началника на ДНСК от В.А.К. и Ц.Д.С. от
01.07.2018 г. известие за доставяне от 03.07.2018г. на Български пощи ЕАД;
Схема № 21669/12.08.2009 год. на СГКК Варна; Схема на обектите от Етаж 1
(приземен) и входовете към тях, в Сграда за обществено-обслужващи дейности и
обитаване с трафопост, в УПИ И-*,*,*, кв.*, 7 м.р., *; Нот.акт №*, том *, рег.№*,
д.*/* г. на ВН № *; Становище от Ц.Д.С. от 07.06.2018г.до Председателя на
ДПК,назначена със заповед №РД-19-582/04.05.18г.; Разрешение за строеж
№23/07.03.2006 год. на Гл.арх на общ.Варна; Становище
от В.А.К. от 07.06.2018г.до Председателя на ДПК,назначена със заповед
№РД-19-582/04.05.18г.; Решение №728/09.11.2017 год. по търговско дело
№924/2011г. по описа на Окръжен съд – Варна; Решение №864/30.05.2012год. по
търговско дело №924/2011г. по описа на Окръжен съд – Варна; Разрешение за
ползване №СТ-05-936/31.07.2018г. на ДНСК; Разрешение за ползване
№ДК-07-402/11.12.2008г. на РДНСК; Разрешение за ползване №ДК-07-91/11.04.2008
година на РДНСК; Удостоверение за промени на постоянен адрес изх.№АУ039686ПР от
19.04.2021г.; удостоверение за промени на настоящ адрес изх.№АУ039683ПР от
19.04.2021г.; удостоверение за промени на постоянен адрес изх.№АУ039680ПР от
19.04.2021г.; удостоверение за промени на настоящ адрес изх.№АУ039682ПР от
19.04.2021г.
Прието
за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните в
настоящото производство е, че Договор за присъединяване №П-80-ВС-1099 от
03.08.2007г. е сключен между „Електроразпределение Север“ АД и „Е. К.“ ЕООД,
което дружество е заличено от Търговския регистър след проведена процедура по
обявяването му в несъстоятелност.
Прието
за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните в
настоящото производство е, че Допълнително споразумение №4 А4-П-80-ВС-1099 от
13.02.2019г. към Договор за присъединяване №П-80-ВС-1099 от 03.08.2007г. не е
подписано от ответниците, тъй като същите считат, че
не са страна по договора и съответно по споразумението.
От
заключението на ВЛ по допусната и приета от съда СТЕ се установява следното: Процесното жилище, представляващо самостоятелен обект с
идентификатор * е разположено в жилищната част на „Сграда за обществено -
обслужващи дейности и обитаване с трафопост".
Същата
е изградена в УПИII-*,*,* в кв. * по плана на *-ми микрорайон на гр. Варна.
Съгласно
§ 5, т. 29 от ДР на ЗУТ, "Жилищна сграда" е сграда, предназначена за
постоянно обитаване и се състои от едно или повече жилища, които заемат
най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ. При определяне
предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища."
Терминът
„офисна сграда" не е дефиниран в ЗУТ.
1. Съгласно действащата кадастрална карта на
гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-98У10.11.2008 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА АГКК, в сграда с идентификатор * са нанесени 130 бр. самостоятелни
обекта от които 23 жилища и 5 ателиета.
Останалите
самостоятелни обекта са офиси, обекти на обслужващи дейности, гаражи и др.
2. В досието на делото от стр. 95 до стр. 98
е представено копие от таблица за разпределение на обектите от етап 1 и етап 2,
от която таблица е видно, че в контура на сградата са разположени общо 130
самостоятелни обекта, от които 23 жилища и 5 ателиета.
Или:
Сграда с идентификатор * не отговаря на техническите изисквания визирани в § 5,
т. 29 от ДР на ЗУТ, за "Жилищна сграда".
Същата
е строена поетапно, с разрешение за строеж № 23/07.03.2006г., издадено от
Община Варна, а именно: Първи етап: Част обществено - обслужавщи
дейности и две подземни нива и трафопост Втори етап: Жилищна част - идеен
проект.
Двете
части: част обществено - обслужавщи дейности и две
подземни нива и трафопост и жилищна част представляват една сграда: „Сграда за
обществено - обслужавщи дейности и обитаване с
трафопост. Нанесена е в действащата кадастрална карта, като сграда с
идентификатор *, *, вид собств. Частна, функц. предн. Жилищна сграда със
смесено предназначение, брой етажи 8, брой самост.обекти
130, застроена площ 955 кв. м.
Процесното
жилище се намира на трети етаж в осеметажна жилищна сграда, въведена в
експлоатация с разрешение за ползване № СТ-936/31.07.2018г.
Жилището
е в незавършен вид. Монтирани са гипскартоните на
стените, поставени са врати и прозорци, Ел и ВиК
инсталациите са изградени.Фактори влияещи върху формирането на наемната цена на
обекта:Апартаментът се намира в района на Център, град Варна, в близост до
Катедралата.Отлична локация, пешеходно разстояние до центъра. Имотът се намира
в сграда в близост до супермаркети, развлекателни и учебни заведения, спирки на
градски транспорт, както и множество големи и малки търговски обекти, заведения
за хранене и развлечение.Непосредствено до сградата е училище Д. Д.".На
около 300 м. е Централна поща, Градска болница, Окръжен съд, „Синия
пазар", операта. Жилището лесно би могло да бъде отдадено под наем.
В
специализираните издания не са налични обяви за отдаване под наем на такъв вид
обекти за минал период /от 31.08.2019г. до 31.08.2020г./ Поради това
изчислението на наема е извършен чрез корекция на актуалните наемни цени за
подобни имоти съгласно изготвена таблица - приложение 1, с корекционен
коефициент получен от отношението на средната работна заплата към съответната
година и средната работна заплата към 2021 г.
Актуалния
наем от сайта WWW.IMOT.BG са отдаване под наем на складови площи, към датата на
експертизата е показан в таблица -приложение 1, възлизащ на 4,23 лв/кв.м.
Корекционен
коефициент и коригиран наем по данни от НСИ за средномесечната
работна заплата за страната за периода 31.08.2019г. до 31.08.2020г. е показан в
табличен по години и месеци.
Предложената от експерта пазарната
наемна цена за обекта на ищеца за процесния период е в размер на 5 572лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
за разглеждане в настоящото производство иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Предпоставки за уважаване на иска по чл.45 от ЗЗД са кумулативното наличие на
следните предпоставки: противоправно деяние/действие
или бездействие/ от всеки от ответниците,настъпила
вреда за ищците, вина на ответниците и
причинно-следствена връзка между деянието и вредата.
Съгласно
твърденията на ищците с решение на общото събрание на етажната собственост на
жилищна част от сграда с административен адрес *, проведено на 20.09.2018г е
взето решение за извършване на необходимите действия по окончателно
присъединяване към електропреносната мрежа. Такова
действие се явявало подписването на допълнително споразумение № 4,като ответниците били обвързани от решението на общото събрание
на етажната собственост и задължени да подпишат споразумението към договора за
присъединяване.
Ищцовото
дружество не доказа, че на административен адрес * съществува сочената в
исковата молба жилищна сграда, която да се състои от 23 бр. апартаменти, 5 бр.
ателиета, 4 бр. магазини, 3 бр. козметични студиа, 1
бр. офис, 1 бр. кафе, 1 бр. амбулатория за специализирана медицинска помоц, 1 бр. медико-техническа лаборатория (общо 39
самостоятелни обекта), респективно ищецът не доказа възникване и съществуване
на етажна собственост на такава сграда.
Видно
от Разрешение за строеж №23/07.03.2006г.
изд.от Гл.архитект на Община Варна и 3 бр.разрешения за ползване: Разрешение за
ползване №ДК-07-91 /11.04.2008г., Разрешение за ползване
№ДК-07-402/11.12.2008г. изд. от Началника на РДНСК-Варна ДНСК и Разрешение за
ползване №СТ-05-936/31.07.2018г.изд. от Началника на ДНСК се установява, че в процесния поземлен имот, а именно УПИ И-223,238,239,кв.
121, 7-ми м.р-н, ул.Бачо Киро 1, гр.Варна, в съответствие с отреждането на
имота предвижданията на подробния устройствен план,
одобрените инвестиционни проекти е разрешено строителството и е изградена, и
въведена в експлоатация „Сграда за обществено-обслужващи дейности и обитаване,
с трафопост", а не жилищна такава.
От
горепосочените разрешения за ползване,
се установява, че сградата съдържа 130 самостоятелни обекта, т.е много повече
от сочените в исковата молба,както и обстоятелството, че само 23 от
самостоятелните обекти са жилища, а останалите имат нежилищно
предназначение.Тези обстоятелства се потвърждават и от приетото по делото
официално площообразуване на сградата - Таблица за
разпределение на обектите на строеж: „Сграда за обществено-обслужващи дейности
и обитаване с трафопост" в УПИ *-*,*,*, кв. *, *-ми м.р-н, *. В него са отразени данните
за броя на самостоятелните обекти в сградата, предназначение и застроени площи,
и разпределението на прилежащите самостоятелен обект идеални части от общите
части на сградата. Обстоятелството, че
построената в имота сграда е една, че съдържа 130 обекта и не представлява
жилищна сграда (т.е не отговаря изискванията
на § 5, т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗУТ), се потвърди и от
приета по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ).Съгласно експертизата е
даден категоричен отговор, че сградата с идентификатор * не отговаря на
техническите изисквания визирани в § 5, т. 29 от допълнителните разпоредби на
ЗУТ за „Жилищна сграда“.
Предвид
гореизложеното, представеният по делото Протокол 11 от 20.09.2018г. от ОС на
собственици на жилища и обекти на жилищна сграда с адрес * не обективира решения на етажна собственост по смисъла на ЗУЕС
на сграда, находя ща се на този административен адрес. Така представеният
протокол, отразява решения на група собственици в част от сградата.
Отделно
от това, от отразеното в т.З от Протокол 11 от 20.09.2018г., е видно че липсва
текст, който да гласи че е взето решение за извършване на необходимите действия
по окончателно присъединяване към електропреносната
мрежа, така както се твърди от ищцовото дружество.Липсва
и твърдяното решение на общо събрание на ЕС, с което да се задължени всички
собственици на обекти да подпишат Анекс № 4 от 13.02.2019г. към Договор за
присъединяване №П-80-ВС-1099/03.08.2007г.
Освен това съдът
споделя изцяло доводите на ответниците, че е извън
компетентността на общото събрание на ЕС да взема решения , касаещи договор за
присъединяване на нов обект/ в случая нова сграда/ към електрическата мрежа по
реда на Наредба №6/09.06.2004год. за присъединяване на производители и
потребители към преносната и разпределителна ел.мрежи. Такъв договор се сключва
между енергоразпределителното дружество и лицата,
които са сключили предварителен договор за присъединяване на нов
обект/нова сграда/към електрическата
мрежа , а именно: собствениците на урегулирания поземлен имот, в който ще се
изгражда сградата и/или лице на което е учредено право на строеж в чужд
поземлен имот, в който ще се изгражда сградата и/или лице на което е учредено
право на строеж в чужд поземлен имот. Предварителния договор се сключва с
електроразпределителното предприятие още преди да е издадено разрешението за
ползване за строеж на сградата. Сключен предварителен договор за присъединяване
на нов обект към електрическата мрежа е едно от условията, които следва да
бъдат изпълнени ,за да бъде издадено разрешение за строеж на сграда.
Следователно такъв договор се сключва преди изобщо да съществува сграда,
съответно преди да е възможно да възникне ЕС на
сграда по смисъла на ЗУЕС. С оглед на това извън компетентността на ОС
на ЕС е да взема решения , касаещи изменения в договор , сключен между трети на
етажната собственост лица, какъвто е договора за присъединяване на нов обект
към електрическата мрегжа
№П-80-ВС-1099/03.08.2007год. със страни
Е.ОН България мрежи ЕАД и Е. ЕООД и 9 броя физически лица.Извън
компетентността на Общото събрание на етажната собственост е да взема решения ,
свързани с индивидуалната собственост на етажните собственици,включително с
откриване на индивидуална партида на самостоятелен обект в сградата ,
задължаване на отделни етажни собственици да упълномощават трети лица да
упражняват индивидуалните им права , в т.ч. свързани с електроснабдяване на
индивидуалните им обекти , каквото съдържание е обективирано
в т.3 от протокол №11 от 20.09.2018год.
По
отношение приложението на чл.17,ал.2,т.6 от ЗУЕС , сочен от ищцовото
дружество, съдът намира, че съгласно тази норма
общото събрание на етажната собственост разполага с правомощия да взема
решения при посочените в ЗУЕС ред и квоти, включително за присъединяване на
етажната собственост към електропреносната мрежа, но
липсва възможност за задължаване на отделни етажни собственици да станат страна
по договор. В чл.8, ал.1 ЗЗД е дадено легално определение за договор като
„съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една
правна връзка между тях“. Изрично в чл.9 от същия закон се посочва, че
„страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави“. Свободната
воля на страните при сключване на договор може да бъде ограничена единствено от
повелителните норми на закона и от добрите нрави и то по отношение на
съдържанието на договора. Липсва възможност за задължаване на лице да сключи
правна сделка с решение на общото събрание на етажната собственост. Свободата
на волята се разпростира до там до където с нея се накърнява неоснователно и противоправно чужди права или интереси, както поддържат
ищеца, но това не означава наличие на правна възможност общото събрание на
етажните собственици да формира вместо отделния етажен собственик воля за
сключване на договор и да му натрапи встъпване в договорно правоотношение,
което той не желае.
Освен
горното ищецът не установи и твърденията
за настъпил падеж на задължението на ответниците
да сключат процесното допълнително споразумение.
Протоколът от общото събрание на етажни собственици проведено на 20.09.2018г.
не е подписан от ответниците, а няма данни и за връчването
му на ответниците в процесния
период от 01.08.2019г. до 31.08.2020г. Представената нотариална покана от
30.05.2019г. не може да бъде приета за надлежно връчена по реда на чл.47 ГПК,
доколкото ответниците са търсени на различен адрес от
регистрираните им към него момент постоянен и настоящ адрес. Изискването за
прилагане на фингираното връчване по чл.47 ГПК е
залепване на уведомление по постоянния и настоящ адрес на лицето, а в случая
посещения са правени и уведомление е залепено на различен адрес – *.
В
този смисъл според настоящия съдебен състав липсва правна възможност ответниците да бъдат задължени с решение на общото събрание
на етажната собственост да сключат договор с електроразпределително дружество,
като отделно от това по делото не се доказа вземането на такова решение, както
и надлежното уведомяване на ответниците за взето
подобно решение в процесния период. По изложените
съображения няма как да бъде прието, че е противоправно
бездействието на ответниците да подпишат Допълнително
споразумение № 4 А4-П-80-ВС-1099/13.02.2019г. към Договора за присъединяване от
03.08.2007г.
Предвид
липсата на противоправно поведение от страна на ответниците, което е една от кумулативно изискуемите
предпоставки за ангажиране на отговорността им исковата претенция следва да
бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че не се установи и наличието на
твърдените вреди и причинно-следствена връзка между сочените в исковата молба
имуществени вреди и бездействието на ответниците.
Дори да се приеме, че ищецът не е могъл да използва собствения си апартамент №1
по предназначение през процесния период, то това не води непременно до направен разход
или пропусната полза за него, а и с оглед, че жилището е било незавършено през
този период не се установи неизползването му по предназначение да се дължи на
бездействието на ответниците.
С
оглед изхода от спора ответниците имат право на
поискани и доказано сторени по делото разноски. Ответниците
са направили разноски в размер на 500 лева под формата на заплатено адвокатско
възнаграждение. Разноски в посочения размер следва да се възложат в тежест на
ищците.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „С.к.и." ООД, ***, с ЕИК-*, представлявано от управителя Н.
Д. Н., с ЕГН-**********, чрез пълномощник и съдебен адресат адв.В.А.С.,***,офис
*, тел. *, моб. * срещу:
В.А.К. с ЕГН********** и Ц.Д.С. с ЕГН
**********, двамата с постоянен адрес *** за осъждане на всеки един от двамата ответника да заплати на ищеца, сумата от
по 1800/хиляда и осемстотин/ лева, претендирана
като пропуснати ползи в размер на месечен наем за жилище, находящо
се в *, жилищна част, етаж *, ап.* за периода от 01.03.2020 год. до 31.08.2020
год., поради неизпълнение на решение на ОС на ЕС на жилища и обекти в жилищна
сграда в * по т. 3 от Протокол №11/20.09.2018г., относно неподписване на индивидуален договор за
присъединяване на потребител към електроразпределителната мрежа- допълнително
споразумение № 4 А4-П-80-ВС-1099-АДП-0136/13.02.2019г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане, на основание чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „С.к.и." ООД, ***, с ЕИК-*,
представлявано от управителя Н. Д. Н., с ЕГН-**********, чрез пълномощник и
съдебен адресат адв.В.А.С.,***,офис
*, тел. *, моб. * да
заплати на В.А.К. с ЕГН********** и Ц.Д.С.
с ЕГН **********, двамата с постоянен
адрес *** размер на 500 лв., представляваща сторените от ответниците
разноски, на осн.
чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: