Решение по дело №2290/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261097
Дата: 8 юли 2021 г.
Съдия: Петър Богомилов Теодосиев
Дело: 20191100902290
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№..........................

гр. София, 08.07.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ

 

при секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 2290 по описа за 2019г. и взе предвид следното:

Производството е по предявен от И.Я.К. иск за признаване за установено по реда на чл. 604 ГПК, вр. чл. 62, ал. 6 ЗАдв, че заличаването на адвокатско дружество „Н.“ от регистъра на адвокатските дружества към СГС, вписано с решение №10 от 03.10.2019г. по ф.д. №141/2011г. на СГС, ТО, представлява вписване на несъществуващо обстоятелство.

Като основание на предявения иск са заявени твърдения, че към датата на заличаване на адвокатското дружество от регистъра по чл. 62, ал. 1 ЗАдв не са уредени всички задължения на дружеството и е налице висящо исково производство срещу дружеството за изпълнение на тези задължения.

Ответното адвокатско дружество (със специална процесуална правоспособност, произтичаща от предмета на предявения иск) оспорва иска с възражения, че: 1) дружеството няма неизпълнени задължения към ищцата; 2) обстоятелствата, на които е основан искът, не квалифицират заличаването на адвокатското дружество като вписване на несъществуващо обстоятелство; 3) приключването на производството по ликвидация на адвокатското дружеството е установено от документите, представени със заявлението за заличаване на дружеството от регистъра по чл. 62, ал. 1 ЗАдв; 4) цитираните в исковата молба разпоредби от ТЗ не се прилагат по отношение на ликвидацията на адвокатските дружествата, която е регламентирана от специалните разпоредби на ЗАдв.

Безспорно е между страните, но се и установява от решение №10 от 03.10.2019г. по ф.д. №141/2011г. на СГС, ТО, прието като писмено доказателство по делото, че с цитираното решение по партидата на ответното адвокатско дружество в регистъра по чл. 62, ал. 1 ЗАдв е вписано заличаване на адвокатското дружеството поради приключила ликвидация.

Също не е предмет на спор между страните, но се и установява от решение от 23.05.2019г. по гр.д. №367/2017г. на СГС, ГО, I-13 с-в, прието като писмено доказателство по делото, че към датата на решението за заличаване на адвокатското дружество от регистъра по чл. 62, ал. 1 ЗАдв е било налице висящо исково производство по предявени осъдителни искове от И.Я.К. срещу адвокатско дружество „Н.“ (с предходно наименование „Н., Д. и съдружници“) за заплащане на ликвидационен дял от имуществото на дружеството и част от печалбата му за 2016г.

От представеното по настоящото дело определение от 04.06.2020г. по гр.д. №60/2020г. на САС се установява, че производството по описаните искове продължава да е висящо и към настоящия момент, тъй като образуваното въззивно производство по жалби на И.Я.К. и адвокатско дружество „Н.“ срещу решението от 23.05.2019г. по гр.д. №367/2017г. на СГС, ГО, I-13 с-в е спряно с цитираното определение от 04.06.2020г. именно до приключване на производството по настоящото дело.

Съгласно чл. 75, ал. 1 ЗАдв след прекратяване на адвокатско дружество се извършва ликвидация, а съгласно чл. 75, ал. 6 ЗАдв дружеството се заличава от регистъра по чл. 62, ал. 1 ЗАдв след удовлетворяване на кредиторите на дружеството и разпределяне на останалото имущество (тоест след осребряване на ликвидационните дялове на съдружниците).

Правилото на чл. 75, ал. 6 ЗАдв е идентично на правилото на чл. 273, ал. 1 ТЗ, поради което трайно възприетото в съдебната практика становище по приложението на чл. 273, ал. 1 ТЗ (виж решение №45 от 16.07.2012г. по т.д. №4/2011г. на ВКС, I ТО), според което заличаването на търговско дружество въз основа на проведена ликвидация на дружеството представлява вписване на несъществуващо обстоятелство, когато задълженията на дружеството не са уредени или остатъкът от имуществото не е разпределен, няма основание да бъде отречено по отношение на идентичните хипотези при заличаване на адвокатско дружество (изрично в този смисъл определение №248 от 31.07.2020г. по ч.т.д. №1118/2020г. I ТО, постановено по частна жалба на ликвидатора на ответното дружество срещу цитираното по-горе определение от 04.06.2020г. по гр.д. №60/2020г. на САС).

Наличието на висящо исково производство по осъдителни искове за парични вземания срещу дружеството несъмнено предпоставя, че задълженията на дружеството не са уредени по смисъла на чл. 273, ал. 1 ТЗ и чл. 75, ал. 6 ЗАдв, тъй като решаването на висящия правен спор относно съществуването и размера на вземанията съгласно чл. 14, ал. 1 ГПК е в изключителна компетентност на сезирания съд по исковото дело, а съгласно чл. 14, ал. 3 ГПК всички други учреждения и лица (в това число и ликвидаторът на дружеството) нямат правомощия да решават този спор.

Следва неизбежният извод, че вписаното заличаване на ответното дружество от регистъра по чл. 62, ал. 1 ЗАдв, което е извършено преди приключване на висящото съдебно производство по осъдителните искове срещу дружеството, предявени по цитираното гр.д. №367/2017г. на СГС, ГО, I-13 с-в, представлява вписване на несъществуващо обстоятелство.

Изложеното е достатъчно да предпостави, че предявеният установителен иск по чл. 604 ГПК е основателен и следва да бъде уважен, като с оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответното дружество е да възстанови разноските, които ищцата е направила за държавна такса за разглеждане на иска.

Ищцата е заявила и претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, която обаче не може да бъде уважена - нито по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК (не са представени доказателства за разходвани средства от ищцата за плащане на адвокатско възнаграждение), нито по реда на чл. 38 ЗАдв (хипотезите на разпоредбата визират предоставяне на безплатна правна помощ от адвокат на трето лице), тъй като всички процесуални изявления и действия от името на ищцата по делото са извършени от самата ищца.

По изложените съображения Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И.Я.К. с ЕГН ********** и адрес *** иск с правно основание 604 ГПК, вр. чл. 62, ал. 6 ЗАдв, че заличаването на адвокатско дружество „Н.“ с БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. *******от регистъра на адвокатските дружества към СГС, вписано с решение №10 от 03.10.2019г. по ф.д. №141/2011г. на СГС, ТО, представлява вписване на несъществуващо обстоятелство.

ОСЪЖДА адвокатско дружество „Н.“ с БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. *******да заплати на И.Я.К. с ЕГН ********** и адрес *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 30,00 лв. – разноски за исковото производство.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

След влизането му в сила препис от решението да се изпрати по ф.д. №141/2011г. на СГС, ТО.

 

 

      СЪДИЯ: