Решение по дело №7743/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

 

Гр. София, 04.07.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Маврова

ЧЛЕНОВЕ:           Стилияна Григорова

                               Райна Мартинова

 

като разгледа докладваното от съдия Мартинова частно гражданско дело № 7743 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от В.Ц.А. – длъжник по изпълнително дело № 20178410407108 по описа на ЧСИ Н.М.срещу Постановление от 13.05.2019 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство.

Жалбоподателят поддържа, че действията на съдебния изпълнител са неправилни, тъй като по силата на закона е настъпила перемпция, съгласно, която изпълнението се считало за прекратено, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години. Твърди, че последното изпълнително действие е извършено от помощник съдебен изпълнител Стоял Ралчев на 30.10.2016 г. Поддържа, че не е наложен и запор върху трудово възнаграждение. Моли обжалвания отказ за прекратяване на изпълнителното производство да бъде отменен.

Взискателят в производството „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не е представил отговор.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител Н.М.е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата довод и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20178410407108 по описа на ЧСИ Н.М.е образувано на 14.08.2017 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 18.11.2015 г. по гр.д. № 50995/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав, с който В.Ц.А. е осъдена за заплати на БНП П.П.Ф.ЕАД сумата от 1444,21 лева – главница по договор за покупка на стоки или услуги с № CREX-02398639/24.06.2010 г., сумата от 193,31 лева – обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 12.06.2012 г. до окончателното й плащане и 137,94 лева – разноски в заповедното производство, както и изпълнителен лист от 10.01.2017 г. , издаден по гр.д. № 50995/2012 г. по описа на СРС, 39 състав, с който В.Ц.А. е осъдена за заплати на БНП П.П.Ф.ЕАД сумата от 137,94 лева – разноски за исковото производство. С молбата за образуване на изпълнително производство взискателят е посочил изпълнителните способи.

С молба вх. № 004198/21.01.2019 г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е направила искане на основание чл. 429 от ГПК да бъде конституиран като взискател. С Разпореждане от 01.02.2019 г. ЧСИ Н.М.е конституирал дружеството като взискател в производството по изпълнително дело № 20178410407108.

На 08.03.2019 г. длъжникът В.Ц.А. е направила искане изпълнителното производство да бъде прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, като с Постановление от 13.05.2019 г. съдебният изпълнител е постановил отказ.

Съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. Предмет на обжалване в настоящото производство е разпореждане на частния съдебен изпълнител, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело № 20178410407108 по описа на ЧСИ Н.М.и в този смисъл и доколкото жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, то тя е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В чл. 433, ал. 1, т.1-8 от ГПК са предвидени основанията, при настъпването на които изпълнителното производство се прекратява.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ и т.н.  С оглед на това липсата на активно поведение от страна на взискателя има за последица прекратяване на изпълнителното производство по право.

В настоящия случай от доказателствата по изпълнителното дело се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя от 14.08.2017 г., като с молбата са посочени изпълнителни способи. До датата на подаване на искането за прекратяване на изпълнителното производство, както и към настоящия момент не са изтекли 2 години от образуване на изпълнителното производство и от първоначалното определяне на изпълнителните способи, поради което и не е настъпило прекратяване на изпълнителното производство в предвидената в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК хипотеза.

Предвид на изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 038946/15.05.2019 г. (ЧСИ Н.М.), подадена от В.Ц.А. – длъжник по изпълнително дело № 20178410407108 по описа на ЧСИ Н.М.срещу Постановление от 13.05.2019 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство като неоснователна.

Решението е окончателно.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                               

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                             2.