РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 660
гр. Пловдив, 25 март 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на седемнадесети януари през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ГЕОРГИ ПЕНЕВ, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 3519 по описа
за 2018 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по
реда на Глава ХІХ от ДОПК.
2. Образувано е по жалба,
предявена от “ЛАЙФ 85” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Г.Т.Т., чрез
пълномощника си адвокат М.О., против Ревизионен акт (РА) №
Р-16001617008502-091-001/19.07.2018 г., издаден от Г.Н.Ч.на длъжност началник
сектор, възложил ревизията и Р.Б.М. на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение №
622/26.10.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, в частта,
относно допълнителни определени задължения, както следва: Вноски за ДОО в
размер на 20 943,58 лв., ведно със законната лихва в размер на 5 348,10 лв. за
периода 08.05.2015 г. – 29.02.2016 г.; Вноски за ЗО в размер на 8 233,24 лв.,
ведно със законната лихва в размер на 2 100,84 лв. за периода 08.05.2015 г. –
29.02.2016 г.; Вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 4 046,61 лв., ведно със законната
лихва в размер на 1 031,20 лв. за периода 08.05.2015 г. – 29.02.2016 г.; Данък
върху доходи от трудови правоотношения за периода 08.05.2015 г. – 29.02.2016 г.
в размер на 8 963,94 лв., ведно със законната лихва в размер на 2 290,30 лв.;
Лихви за начислен, но невнесен в срок данък върху дохода за периода 01.03.2016
г. 31.10.2017 г. в размер на 4 112,22 лв.; Корпоративен данък за данъчен период
01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. в размер на 6 998,33
лв., ведно със законната лихва в размер на 923,46 лв.; Лихви върху невнесен в
срок корпоративен данък за периода 01.01.2015 г. –
31.12.2016 г. в размер на 13 450,30 лв.; ДДС за данъчни периоди 29.09.2015 г. –
31.10.2017 г. в размер на 412 795,78 лв., ведно със законната лихва в размер на
74 073,75 лв. Общо установени задължения
в размер на 461 981,48 лв. и лихви в размер на 103 330,17 лв.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се
иска неговата отмяна. Твърди се в тази насока, че са допуснати множество
съществени процесуални нарушения при връчването на заповедите за възлагане на
ревизия и на уведомлението за извършване на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК,
както и че не са били налице предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за
извършване на ревизия по този особен ред В този смисъл се иска отмяна на оспорения
административен акт. Претендират се сторените в
производството разноски.
3. Ответникът по жалбата –
Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив
при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Съображения в тази
насока се излагат в писмена защита приложена по делото. Претендира се
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив, дава заключение, че жалбата по същество е неоснователна.
ІІ. За
допустимостта:
5.
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в
йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил.
Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в
рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за
нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
6.
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001617008502-020-001/05.12.2017
г., изменена със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-16001617008502-020-002/12.04.2018
г., ЗИЗВР № Р-16001617008502-020-003/26.04.2018 г., ЗИЗВР № Р-16001617008502-020-004/30.04.2018
г., ЗИЗВР № Р-16001617008502-020-005/10.05.2018 г., е възложено извършването на
ревизия на жалбоподателя с обхват Данък върху добавената стойност (ДДС) за
данъчни период от 29.09.2015 г. до 31.10.2017 г., Корпоративен данък (КД) за
периода от 08.05.2015 г. до 31.12.2016 г., Вноски за здравно осигуряване – за
осигурител, ДОО – за осигурител, Универсален пенсионен фонд – за осигурител и
Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода
от 08.05.2015 г. до 31.10.2017 г., като е определен краен срок за приключването
й до 15.06.2018 г.
Посочените
заповеди са издадени от Г.Ч., заемащ длъжност Началник сектор “Ревизии”,
Дирекция “Контрол” при ТД на НАП гр. Пловдив.
7. В хода на
производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ №
Р-16001617008502-092-001/22.06.2018 г. Впоследствие на основание чл. 119, ал. 2
от ДОПК е издаден и оспореният РА.
8.
Този
резултат е обжалван от дружеството,
като с Решение № 622 от 26.10.2018 г., Директорът на Дирекция „ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП потвърждава процесния ревизионен акт в обжалваната пред настоящата
инстанция част.
9. Всички цитирани актове
са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените
по делото упълномощителни заповеди – Заповед № РД-09-1230/11.07.2017 г. издадена
на основание чл. 11, ал. 3 във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗНАП от Директора на
ТД на НАП гр. Пловдив.
10. В хода на
ревизията е установено, че през ревизирания период
задълженото лице е извършвало таксиметрова дейност с код КИД 4932 съгласно
Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз № 11181 от
02.06.2015 г. Дейността е осъществявана от офис в гр. Пловдив, ул. „Даме Груев“ № 20.
С Протоколи №
1351907 от 28.02.2018 г. и № 1350886 от 07.03.2018 г. са документирани извършени
посещения на офис на дружеството в гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев“ № 182, офис
108, където е извършена проверка на ведомостите за заплати, трудови договори,
заповеди за отпуск за ревизирания период.
Установено е, че
в дружеството са работили шофьори, за които не са начислявани задължителни
осигурителни вноски и не са подадени декларации по чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 3
от Наредба Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица.
От страна на ревизираното
лице не са представени документи, от които да може да бъде установена формата
на счетоводно отчитане на дейността.
За период
08.05.2015 г. - 31.10.2017 г. не са представени счетоводни регистри за
синтетично и аналитично счетоводно записване, което е възпрепятствало
ревизиращият екип да извърши проверка на организацията на текущото счетоводно
отчитане и дали счетоводството в неговата цялост е заведено в съответствие с
изискванията на Закона за счетоводството, счетоводните стандарти и утвърден от
ръководството индивидуален сметкоплан.
Посочено е също
така, че на декларирания адрес за кореспонденция не се открива упълномощено
лице за контакт.
При това
положение, ревизиращите органи са приели, че са налице обстоятелства по чл.
122, ал. 1 от ДОПК, а именно по т. 1 - до започването на ревизията не е
подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, по т. 2 -
налице са данни за укрити приходи и доходи, по т. 4 - не е представена счетоводна
отчетност съгласно Закона за счетоводството и по т. 6 - данните и сведенията,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат
получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция
по чл. 28. Това от своя страна е дало основание на органа по приходите да
приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него
по реда на ал. 2 от същия член на ДОПК, основа.
С Уведомление по
чл. 124, ал. 1 от ДОПК изх. № Р-16001617008502-113-001/09.05.2018 г., връчено на „ЛАЙФ 85“ ЕООД на
07.06.2018 г. по реда на чл.32 от ДОПК, дружеството е уведомено, че основата за
облагане с Корпоративен данък за периода 08.05.2015 г. - 31.12.2016 г., Данък
върху добавената стойност за периода 29.09.2015 г. - 31.10.2017 г., Данък върху
доходите по трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 08.05.2015 г.
- 31.10.2017 г., ДОО за осигурители за периода 08.05.2015 г. - 31.10.2017 г., Универсален
пенсионен фонд за периода 08.05.2015 г. - 31.10.2017 г., Вноски за здравно
осигуряване за периода 08.05.2015 г. - 31.10.2017 г., ще бъдат определена по
реда на чл. 122 и чл. 124а от ДОПК. От страна на ревизираното лице не са
представени декларации по чл. 124, ал. 3 ДОПК. Уведомлението е изпратено и на
посочения от пълномощника на дружеството електронен адрес *** (деклариран с декларация вх. № 160-1337/11.05.2018 г. – лист 940 по делото), но не е получено потвърждение за получаването й.
11. Във връзка с отправено Искане
за извършване на действия от други контролни органи №
Р-16001617008502-032-006/02.05.2018 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, от Община
Пловдив е получен списък с имена и ЕГН на водачите на МПС и регистрационните
номера на автомобилите, за които са издадени разрешения за извършване на
таксиметров превоз на пътници (подробно описани в табличен вид на
стр. 9 - 13 от РД). От получената информация е установено,
че автомобилите, с които се извършват таксиметровите превози, са собственост на
физически лица, предоставили чрез пълномощно личните си автомобили за включване
в списък към лиценза на „Лайф 85“ ЕООД.
При извършена
проверка в информационния масив на ТД на НАП Пловдив е установено, че за
периода от 08.05.2015 г. до 31.10.2017 г. от страна на ревизираното дружество
са подадени уведомления по чл. 62 от Кодекса на труда за 196 лица назначени по
трудови правоотношения като са освободени 72 и към 31.10.2017 г. назначените
лица са 124.
В хода на
ревизията е изискана информация от работници на дружеството чрез връчване на
Искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети
лица, подробно изброени в РД. В тази връзка са получени отговори от част от
лицата, от които е установено, че действително са били назначени в дружеството
на различни длъжности, вкл. и като шофьори и с различна продължителност на
работното време.
С Искане за
извършване на действия от други контролни органи №
Р-16001617008502-032-003/02.03.2018 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, от ИА „Автомобилна
администрация“ е изискана информация за регистрираните и дерегистрирани ЕТАФП
за периода от 08.05.2015 г. до 31.10.2017 г. С писмо вх. № 92-00-791/23.04.2018
г. е получена справка за регистрирани електронни таксиметрови апарати с
фискална памет (ЕТАФП) на дружеството, както и справка за дата на фискализация и дата на дефискализация
на апаратите и оборота на дефискализираните апарати. С Протокол №
1352385/26.04.2018 г. от данъчното досие на дружеството са приобщени заверени
копия на уведомителни писма от ИА „Автомобилна администрация“ на основание чл. 12,
ал. 5 от Закона за автомобилните превози и на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 35 на
МТ за функционалните и технически изисквания към електронните таксиметрови
апарати с фискална памет, в които са посочени вида, регистрационния номер,
марка, модел на автомобила и информация за въведеният в експлоатация ЕТАФП
/модел, номер на таксиметровия апарат и номер на фискалната памет/.
Констатирано е
също така, че ревизираното дружество не се е регистрирало по ЗДДС, а е подавало
ГДД по ЗКПО - за 2015 г. с декларирани приходи в размер на 273 404,17 лв. и за
2016 г. – 938 983,52 лв.
12. Въз основа на така
събраните доказателства, органите по приходите са установили броя на заетите
лица в дружеството, броя на автомобилите, с които е осъществявана дейността,
броя на регистрираните електронни таксиметрови апарати с фискална памет /ЕТАФП/
на дружеството, дата на фискализация и дата на дефискализация на апаратите и оборота на дефискализираните
апарати, основно послужили за определяне на данъчната основа за облагане с
данъци.
За целите на
определяне на данъчната основа по реда на ЗДДС, органите по приходите са взели
предвид датата на експлоатация на фискалните устройства. Прието е от органите
по приходите, че след въвеждане в експлоатация на съответното фискално
устройство, което съобразно нормативните изисквания е извършено в присъствието
на данъчно задълженото лице, дружеството е започнало да реализира оборот. Също
така е взето предвид, че Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив е
извършил дефискализация на 89 бр. фискални
устройства, съгласно представена справка.
В хода на
ревизията от дружеството не са представени данни от кои автомобили са
отчетените по ЕКАФП приходи. Не са представени пътни книжки, които са основни
документи за отчитане и контрол на работата с лек таксиметров автомобил. Посочено
е, че съгласно чл. 23 от Наредба № 35/03.11.1999 г. на Министерство на
транспорта, МФ и Държавна агенция по стандартизация и метрология, към пътните
листове се прикрепват дневните финансови отчети с нулиране и запис във
фискалната памет, а при изчерпването й се прикрепва съкратен отчет на
фискалната памет за отразения в нея период. Такива документи не са представени
и пред служители на ИА „Автомобилна администрация“, в резултат на което са издадени
множество наказателни постановления за нарушение на чл. 91б, т. „б“ от Закона
за автомобилните превози.
Въз основа на
предоставените данни от ИИ “Автомобилна администрация“, е прието, че средният
дневен оборот, изчислен на база дефискализираните 89 броя ЕТАФП, е 42,36 лв.
След извършения анализ на
относимите обстоятелства от т. 1 до т. 16 от ал. 2 на чл. 122 ДОПК е определена
данъчна основа за облагане по видове данъци както следва:
12.1. Корпоративен данък:
Ревизията на „Лайф 85“ ЕООД по ЗКПО обхваща 2015 г. и 2016 г. За 2015 г.
дружеството е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО и е декларирало приходи общо в
размер на 273 404,17 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 25 382,43 лв.,
който до приключване на ревизията не е внесен в приход на бюджета. При ревизията органите по приходите са
установили нетни приходи за 2015 г. в размер на 207 388,30 лв. (след приспадане
на дължимия ДДС). За 2016 г. дружеството е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО и е
декларирало приходи общо в размер на 938 983,52 лв. и дължим корпоративен данък
77 173,17 лв., който до приключване на ревизията също не е внесен в бюджета.
Установените при ревизията приходи са 1 458 689,75 лв. (без ДДС). Органите по
приходите са взели предвид и разходите, съответстващи на тези приходи в т.ч. по
представени документи за гориво и платени такси, разходи за заплати и
осигурителни вноски в качеството на работодател, включително и допълнително
определените с ревизията, както следва за 2015 г. в общ размер на 67 405,57 лв.
и за 2016 г. в общ размер на 616 974,74 лв. Формирана е съответната данъчна
основа за облагане с корпоративен данък по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за
2015 г. – 139 982,73 лв.; за 2016 г. – 641 715,01 лв.
Горните данни онагледени в
табличен вид се свежда до следното:
|
година |
По ГДД за 2015 г. – лист 30 и сл. по делото |
Установено при ревизията за 2015
г. |
По ГДД за 2016 г. - лист 35 и сл. по делото |
Установено при ревизията за
2016 г. |
|
Приходи от продажба на
услуги |
273404,17 |
207388,30 |
938 983,52 |
1458689,75 |
|
Разходи |
19579,84 |
67405,57 |
167251,83 |
616974,74 |
|
Данъчна основа |
253824,33 |
139982,73 |
771731,69 |
841715,01 |
|
Дължим данък |
25382,43 |
13998,27 |
77173,17 |
84171,50 |
|
Внесен данък |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
Данък за довнасяне |
|
13998,27 |
|
84171,50 |
Допълнително
дължим корпоративен данък е установен само за 2016 г. и той е в размер на 6
998,33 лв. (84171,50 лв. - 77173,17 лв.), ведно с
прилежащите лихви в размер на 923,46 лв.
Допълнително са
начислени и лихви върху декларирания, но невнесен в срок корпоративен данък за
2015 г. и 2016 г. в общ размер на 13 450,30 лв.
12.2. ДДС:
Ревизираното
дружество не е регистрирано по ЗДДС. Прието е, че извършваните услуги –
таксиметров превоз на пътници в страната, представляват облагаеми доставки по
смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС с 20% ставка на данъка. Продажбите на
процесните услуги формират облагаем оборот. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС,
всяко данъчнозадължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период
не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно
в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този
оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Поради това, органите
по приходите са пристъпили към изчисляване на оборота, необходим за регистрация
по ЗДДС, формирайки размера му по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Установено е,
че към 31.08.2015 г. „Лайф 85“ ЕООД е формирало облагаем оборот по смисъла на чл.
96, ал. 2 от ЗДДС в размер на 60 044,08 лв. (стр. 40 и 41 от РД), който надвишава 50 000 лв., необходимият минимум за задължителна
регистрация по ЗДДС. До 14.09.2015 г. дружеството е следвало да подаде
заявление за задължителна регистрация по ЗДДС. Тъй като това не е извършено,
приложен е чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, като е прието, че лицето поддържа този
оборот и до края на ревизирания период по ЗДДС. Съобразно изискванията на
цитираната норма, поотделно за всеки един данъчен период за времето от
29.09.2015 г. до 31.10.2017 г., е начислен ДДС в общ размер на 412 795,78 лв.
12.3. Данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите
лица (ЗДДФЛ):
Предмет на
оспорване в настоящото производство са и установените задължения за данък върху
доходите от трудови правоотношения за периода 08.05.2015 г. – 29.02.2016 г. През
тези периоди „Лайф 85“ ЕООД се явява работодател и платец на трудовото
възнаграждение, съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ. Установено е, че в дружеството
има назначени лица по трудови правоотношения, за които е подадена декларация
обр. 1 и декларация обр. 6, но има и лица работили като таксиметрови шофьори,
за които не е начисляван данък върху дохода и които не са включени в подадените
от жалбоподателя данни с декларация обр. 1 и декларация обр. 6.
Този извод е изведен
въз основа на получената информация от Областен отдел - Пловдив на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, относно издадените на „Лайф
85“ ЕООД удостоверения за регистрация за извършване на таксиметров превоз от
автомобили – марка, модел и регистрационен номер в ПП КАТ, както и датите за
въвеждане в експлоатация на ЕТАФП към всеки лек автомобил, съответно датата на
демонтаж на ФП на ЕТАФП и предоставена от Община Пловдив информация за
физическите лица, които са включени в лиценза за извършване на таксиметрова
дейност.
Във връзка с така
установеното, основата за облагане с данък по чл. 42 от ЗДДФЛ върху доходите от
трудови и приравнените на тях правоотношения е определена по особения ред на
чл. 122 от ДОПК. Като база е използван определения минимален осигурителен доход
за длъжността шофьор такси с НКПД 8322 по години: 2015 г. – 431 лв., 2016
г. – 463 лв. От установения при
ревизията облагаем доход са приспаднати ЗОВ за сметка на осигурените лица,
установени по реда на чл. 122 - 124а от ДОПК. Размерът на данъка е определен
съгласно материалния закон (ЗДДФЛ) с прилежащите лихви, като данните са представени в РД на стр. 22-23 в табличен
вид.
Въз основа на
определената по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК данъчна основа за облагане, за
периода 08.05.2015 г. – 29.02.2018 г. допълнително са установени задължения за
данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в общ размер на 8963,94 лв., ведно със законните лихви върху тази сума.
13. Задължения за
здравноосигурителни вноски (ЗОВ):
Ревизията обхваща
и установяване на задълженията на „Лайф 85“ ЕООД за
ДОО, ДЗПО-УПФ и за здравно осигуряване за периода 08.05.2015 г. – 31.10.2017 г.
за наетите в дружеството лица при условията на трета категория труд, като
предмет на разглеждане в настоящото производството са само тези установени за
периода 08.05.2015 г. – 29.02.2016 г.
„Лайф 85“ ЕООД е вписано в Агенцията по вписванията на
08.05.2015 г. и до 25.03.2016 г. не е подавало уведомления по чл. 62, ал. 3 от
Кодекса на труда за лицата работещи по трудово правоотношение.
Органите по
приходите са констатирали, че в дружеството са работили шофьори, за които не са
начислявани задължителни осигурителни вноски и не са подадени декларации по чл.
2, ал. 1 и чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. За периода
м.05.2015 г. – м.02.2016 г. са изготвени справки, в които са посочени броя на физическите
лица, които не са включени в подадените от жалбоподателя данни с декларация обр.
1 и декларация обр. 6, работили като таксиметрови шофьори, с посочени работни
дни, отработени часове и осигурителни доход, върху който са установени
задължения за ЗОВ, предмет на обжалване от „Лайф 85“
ЕООД.
През ревизирания
период основната дейност на ревизираното лице е „пътнически таксиметров
транспорт“ с код по КИД 2008 – 4932. Дружеството има качеството на осигурител
по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО за наетите по трудов договор лица.
Посочено е, че осигурителните
вноски се дължат върху доходите от трудова дейност (чл. 6 от КСО), а осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й, съгласно разпоредбата на чл. 10 от КСО. В тази връзка, според
органите по приходите от особено значение е обективното установяване на
периодите, през които ревизираното лице е осъществявало дейност и е имало наети
лица, полагащи труд във фирмата.
При ревизията е
установено също, че декларираните с декларация обр. 6 задължения за
задължителни осигурителни вноски за наетите по трудово правоотношение лица не
са внесени от дружеството.
Предприети са
редица процесуални действия, подробно описани в РД, с цел установяване на
задълженията на „Лайф 85” ЕООД за задължителни
осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване. Отправени са
запитвания и искания за представяне на документи и писмени обяснения до
задълженото лице (ЗЛ), външни институции, контролни органи и трети лица, като
събраните доказателства са присъединени по реда на ДОПК и приложени към РД.
Както вече бе
казано, констатирано е в хода на ревизията, че освен по декларираните от
дружеството сключени трудови договори, в него са работили на длъжност
„таксиметров шофьор“ и други лица, с които не са сключени трудови договори,
касаещи ревизирания период. Този извод на ревизиращия екип е направен въз
основа на получената информация от Изпълнителната агенция „Автомобилна
администрация“, Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив, относно
издадените на „Лайф 85“ ЕООД удостоверения за
регистрация за извършване на таксиметров превоз от автомобили – марка, модел и
регистрационен номер в ПП КАТ, както и датите за въвеждане в експлоатация на
ЕТАФП към всеки лек автомобил, съответно датата на демонтаж на ФП на ЕТАФП и
предоставена от Община Пловдив информация за физическите лица, които са
включени в лиценза за извършване на таксиметрова дейност. Въз основа на тези
данни е установено, че за ревизираното дружество като таксиметрови шофьори са
работили лица, с които не са сключени трудови договори и за които не е подавана
информация с декларация обр. 1 и обр. 6, не са начислени и внесени дължимите
осигурителни вноски, е направена констатация за наличие на обстоятелства по
реда на чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 от ДОПК за ревизирания период,
поради което осигурителният доход за установяване на задълженията на
дружеството за ЗОВ е определен по реда на чл.122 – 124а от ДОПК.
В хода на
извършената ревизия осигурителният доход на посочените в изготвените от
органите по приходите таблици лица, е определен по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и на тази база са установени задължения за задължителни осигурителни
вноски на ревизираното дружество по съответните фондове съгласно разпоредбите
на чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 127 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Дължимите
лихви за просрочие за невнесените в законоустановените срокове задължения са
определени на основание чл. 113 от КСО и чл. 107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175
от ДОПК.
ІV. За правото:
14. В случая релевантните за разрешаването на
административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално
компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизия осъществена по
реда на ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения РА, който е
постановен в изискваната от закона форма съобразно разпоредбата на чл. 120, ал.
1 от ДОПК. Не се констатират нарушения на процесуалните правила при
осъществяване на действията от страна на приходната администрация, които да са
до такава степен съществени, че да водят до неговата нищожност.
С оглед
наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на оспорения РА поради
допуснати нарушения на процесуалния закон, в частност при връчване на първата ЗВР
№ Р-16001617008502-020-001/05.12.2017 г. и Искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) изх. № Р-16001617008502-040-001/21.12.2017
г., е необходимо да бъде посочено следното:
От данните по
делото се установява, че на 07.03.2017 г. въпросните ЗВР и ИПДПОЗЛ са връчени
лично на К.И.П.в качеството й на пълномощник на Г.Т. - управител и едноличен
собственик на капитала на „ЛАЙФ 85“ ЕООД, съгласно пълномощно рег. №
5406/21.05.2015 г. нотариално заверено от М.З., нотариус в район РС Пловдив с
рег. № 642 на Нотариалната камара. С това пълномощно П.е упълномощена от Т. да
представлява дружеството пред ТД на НАП, да подписва актове за възлагане, ДРА,
ДАПВ и всички документи, необходими за дейността на фирмата, както и да го
представлява при извършване на финансова ревизия и получаване на ревизионни
документи от НАП.
Връчването е
документирано с Протокол № 1350886/07.03.2017 г. подписан лично от П., като към
него е приложено и самото пълномощно (лист 889, 891, том 4).
Това само е
достатъчно, за да се приеме, че е налице редовно връчване на обсъжданите
документи, съответно да обоснове извод за неоснователност на възраженията на
жалбоподателя в тази насока.
Само за пълнота
следва да се добави, че в случая задължено лице и страна в административното
ревизионно производство е юридическо, а не физическо лице, което съответно
определя и правилата за връчване на всички подлежащи на връчване актове,
документи и книжа, издавани от органите по приходите.
Връчването на
съобщенията в административното производство според чл. 29, ал. 1 от ДОПК, се
извършва на адреса за кореспонденция на субекта, който за местните юридически
лица е адресът на управление (чл. 28, ал. 1, т. 1 ДОПК). В ал. 4 на чл. 28 от кодекса, на законните представители на юридическите лица
и едноличните търговци е вменено задължение при отсъствието им за повече от 30
дни от адреса за кореспонденция да упълномощят лице, на което да се връчват
съобщенията и другите актове (чл. 28, ал. 4 във връзка с чл. 33
от ДОПК). Именно такъв е и настоящия случая. Законният
представител на „ЛАЙФ 85“ ЕООД Г.Т. е упълномощил К.П. да представлява
дружеството, поради отсъствието му за повече от 30 дни от адреса за кореспонденция. Каква конкретно е
причината за неговото отсъствие, е обстоятелство ирелевантно по отношение на
възведените в закона правила за връчване.
Ето защо и
процедурата по чл. 32 от ДОПК (за връчване чрез прилагане към
досието) е приложима винаги, когато лицето, неговият представител
или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да
получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след
най-малко две посещения през 7 дни.
Казано с други
думи, така разписани, правилата за връчване на съобщения на юридически лица
дават възможност, при неизпълнение на задължението на законните им
представители по чл. 28, ал. 4 от кодекса, връчването да се извърши по реда на
чл. 32 ДОПК.
Освен изложеното,
следва да се посочи, че в случаи от категорията на процесния, чл. 31, ал. 1 от ДОПК (според който на лишено от свобода и на задържано под
стража лице съобщението се връчва чрез администрацията на съответните учреждения) не може да намери
приложение. Причина за това е обстоятелството, че законният представител на
„ЛАЙФ 85“ ЕООД се намира на територията на друга държава-членка – Австрия, в
затвора в Инсбруг (така писмо от Дирекция
„Консулски отношения“ при МВР – лист 926, том 5), което обуславя
съвсем друг ред за връчване на актове и документи – този по чл. 143м, ал. 1 ДОПК, който обаче е допустим, само в случай че не е възможно връчването да се
извърши на територията на страната (чл. 143м, ал. 4 ДОПК), а в настоящия случай, такова връчване е възможно, тъй като както вече бе
казано управителят на дружеството-жалбоподател изрично е упълномощил лице,
което да представлява дружеството пред съответната ТД на НАП.
В контекста на
изложеното, съдът намира за нужно да добави, че нарушаването на
административнопроизводствените правила при извършване на ревизията не може да
послужи като самостоятелно основание за отмяна на оспорения РА с оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, която
изисква съдът да реши спора по същество, т.е. да определи данъчните задължения
или права. Казано с други думи, съдът не разполага с правомощието,
при констатиране на процесуални нарушения, допуснати в хода на ревизията, да
отмени акта и да върне преписката на административния орган за отстраняването
им /арг. чл. 160, ал. 4 ДОПК/.
15. С оглед разрешаването
на текущия административноправен спор, необходимо тук на първо място е да се
посочи следното:
В спорното
съдебно производство, двете страни – данъчният субект и административният орган
са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални
действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на
истината относно фактите, релевантни за спорното право. Как се разпределя
доказателствената тежест при това положение между данъчния субект –
жалбоподател и административния орган – ответник по жалбата? Отговорът на
въпроса не буди никакво съмнение. Решаващо е обстоятелството – каква правна
последица страната претендира като настъпила. Относно факта, обуславящ тази
последица, страната носи доказателствената тежест. Във връзка с тук обсъждания
въпрос е необходимо да се направи още следното уточнение: Доказателствената
тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства.
Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен
процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която
носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по
административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението
на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не
е доказан. Това разбиране произтича от законно установеното задължение за съда
да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт,
като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата – чл. 160, ал. 1 от ДОПК, независимо от тава, дали в съдебното производство страните са ангажирали
някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на
съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено.
А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците,
които съответната материалноправна норма свързва с неговото
проявление.
16. На следващо място, без
съмнение в случая следва да се съобрази и правилото възведено в чл. 124, ал. 2
от ДОПК, съобразно което в производството по обжалване на ревизионен акт
издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните
доказателства. Въпросното правило ясно и точно указва, кому лежи
доказателствената тежест относно релевантните факти, при спор относно
законосъобразността на ревизионен акт издаден в производство по реда на чл. 122
от ДОПК, като придава отнапред материална доказателствена сила на съдържащите
се в същия констатации.
Как изложеното до
тук се съотнася с конкретиката на настоящия казус?
17. Съвкупната
преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че
фактическите констатации на органите на проходна администрация по отношение на
посочените данъчни периоди са истинни, а направените въз основа на тях правни
изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта, която
преследва закона с издаването на актове от категорията на процесния такъв. В
следващото изложение, ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.
В хода на
съдебното производство на жалбоподателя бе дадена възможност да ангажира
доказателства в подкрепа на твърденията си и оборващи фактическите констатации
на процесния РА, но такива не бяха ангажирани, независимо от дадените му от
съда указания с разпореждането за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Настоящата
инстанция изцяло възприема така установената от органите по приходите
фактическа обстановка, изложена подробно в РД (и възпроизведена
по-горе в раздел III. „За фактите“ от настоящото решение), която се подкрепя от приетите и приложени по делото писмени
доказателства, представляващи част от административната преписка.
18. Като вече бе казано, в
хода на ревизията е установено наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно по т. 1 - до започването на ревизията не е подадена декларация,
когато задължението се определя по декларация, по т. 2 - налице са данни за
укрити приходи и доходи, по т. 4 - не е представена счетоводна отчетност
съгласно Закона за счетоводството и по т. 6 - данните и сведенията, необходими
за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени,
тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция по чл. 28.
Наличието на
обстоятелства за извършване на ревизия по чл. 122 от ДОПК се оспорва от страна
на жалбоподателя, но счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството не
е представена от страна на ревизираното дружество включително до настоящия
момент, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока се явяват
неоснователни. Само наличието на предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК е било достатъчно, ревизията да бъде извършена по този
особен ред. Това прави излишно обсъждането на останалите предпоставки по чл.
122, ал. 1 ДОПК, на които са се позовавали органите по приходите.
Предвиденият в чл.
122 и сл. от ДОПК особен ред за извършване на данъчна ревизия е приложим във всеки случай, когато
данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален
данъчен закон. Казано с други думи, когато е налице едно противоправно развитие
на данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на някой от
фактите възведени в чл. 122, ал. 1 от ДОПК, се прилага особения ред за
извършване на ревизионно производство, същността на което е да се установят и
анализират, онези от изброените в закона обстоятелства /критерии/, които
са относими към ревизирания данъчен субект, като целта на закона е да се
установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази
данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развие на
правоотношението. Това разбира се, в никакъв случай не означава, че следва да
бъдат напълно игнорирани основните принципи на облагане, възведени в съответния
материален закон.
Именно защото са констатирани обстоятелства по чл. 122,
ал. 1, т. 4 от ДОПК, задълженията на лицето за данъци и
осигурителни вноски са определени при условията на чл. 122 – 124а от ДОПК.
19.
Правилен е извода на органите по приходите, че извършените от ревизираното
лице доставки на таксиметрови услуги, са облагаеми по смисъла на чл.
12, ал. 1 от ЗДДС, който определя като такива всички доставки
на стоки или услуги по смисъла на чл. 6
и 9, когато са извършени от
данъчно задължено лице по този закон и са с място на изпълнение на територията
на страната, както и доставките, облагаеми с нулева ставка, извършени от данъчно
задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
При липса на
счетоводна отчетност на ревизираното лице съгласно Закона за счетоводството, подходът
на приходна администрация при определяне на среднодневния оборот от дейността
на дружеството въз основа на данните от дефискализираните 89 броя апарати, се явява
напълно обоснован. Конкретният размер на този среднодневен оборот е 42,36 лв., в резултат на което са определени и брутните приходи на дружеството по месеци
за брой работещи коли с ЕТАФП (представени в табличен вид на стр.
41-42 от РД). Тези данни, налагат да се приеме, че ревизираното лице
е достигнало облагаем оборот над 50 000 лв. към 31.08.2015 г., а именно в
размер на 62 044,08 лв., за последните дванадесет последователни месеци преди
текущия, следователно е трябвало да подаде заявление за задължителна
регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 14.09.2015 г.
При проследяване
на облагаемия оборот в обхвата на ревизията за последните 12 последователни
месеца – последна колона на таблицата на стр. 41-42 от РД, се установява, че
основанията за задължителна регистрация не отпадат до края на ревизирания
период. Независимо от това обаче, дружеството не е регистрирано по ЗДДС, тъй
като към настоящи момент не осъществява дейност.
При това
положение, относно данъчните периоди, през които лицето е следвало да бъде
регистрирано по ЗДДС, ще намери приложение разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС, според която за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите,
когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се
приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и
облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените
облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за
периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за
регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата,
на която са отпаднали основанията за регистрация.
Органът по приходите правилно е приложил и установения в чл. 66, ал. 1 във връзка с чл. 67, ал. 2 от ЗДДС размер на данъка към
определената от него по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК основа, като обосновано с
оглед цитирания чл. 67, ал. 2 от ЗДДС е прието, че данъкът е включен в
договорената цена, при което размера му се определя по формулата от чл. 53, ал.
2 от ППЗДДС.
Изложеното до тук налага да се приеме, че презумпцията за
вярност на фактическите констатации на РА не е оборена с надлежни доказателствени
средства в съдебното производство. Процесуалното бездействие на жалбоподателя
пред настоящата инстанция води до недоказаност на твърденията изложени в
жалбата и съответно до неоснователност на жалбата в обсъжданата част.
20. Аналогични са
съображенията за законосъобразност
на оспорения РА и в частта, с която са установени задълженията за КД на
ревизираното лице за отчетната 2016 г.
За целите на
определяне на данъчната основа за облагане с КД по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, отново поради липса на каквато и да било счетоводна отчетност, включително
и на пътни книжки, органите по приходите са взели предвид датите на въвеждане в
експлоатация на фискалните устройства, както и данните от дефискализираните 89
броя апарати (информация получена от Областен отдел „Автомобилна
администрация – Пловдив), въз основа на които,
каза се, е изчислен среднодневен оборот в размер на 42,36 лв., съответно
изчислени са брутните приходи на дружеството по месеци и брой работещи коли (таблица стр. 18-19 от РД) .
Именно защото, както
вече бе казано, извършването на ревизия по особения ред на чл. 122 ДОПК не
означава, че следва да бъдат игнорирани основните принципи на облагане, при
формиране на данъчната основа органите по приходите са взели предвид и
отчетените от дружеството разходи през този данъчен период, като по този начин е
спазен принципът за „съпоставимост между приходите и разходите“.
Въз основа на
извършения анализ по реда на чл.122 от ДОПК данъчната основа за облагане по
реда на ЗКПО е определена в размер на 841715,01 лв., а дължимият корпоративен
данък е изчислен в размер на 84171,50 лв. Обобщени данните по подадената от
дружеството ГДД за 2016 г. и установеното в хода на ревизията се свежда до
следното:
|
година |
По ГДД за 2016 г. - лист 35 и сл. по делото |
Установено при ревизията за
2016 г. |
|
Приходи от продажба на
услуги |
938 983,52 |
1458689,75 |
|
Разходи |
167251,83 |
616974,74 |
|
Данъчна основа |
771731,69 |
841715,01 |
|
Дължим данък |
77173,17 |
84171,50 |
|
Внесен данък |
0 |
0 |
|
Данък за довнасяне |
|
84171,50 |
Допълнително установения
корпоративен данък за 2016 г. е в размер на 6 998,33 лв. (84171,50 лв. - 77173,17 лв.), ведно с прилежащите лихви в размер на 923,46 лв.
21. Относно допълнително
начислените лихви върху декларирания, но невнесен в срок корпоративен данък за
2015 г. и 2016 г. в общ размер на 13 450,30 лв. и начисления и невнесен в срок
данък върху доходите от трудови правоотношения в размер на 4112,22 лв. за
периода от 01.03.2016 г. до 31.10.2017, от страна на жалбоподателя не са
наведени конкретни възражения. По делото не се твърди и не се установява декларирания
от лицето КД и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ да е внесен в прихода на държавния
бюджет. Съответно, за неплатените публични задължения в установения от закона
срок, на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК, се дължат лихви съгласно Закона за
лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Настоящият
съдебен състав не констатира лихвите за невнесения в срок КД и данък по чл. 42
от ЗДДФЛ за обсъжданите данъчни периоди да са неправилно изчислени от
ревизиращите органи.
При това
положение следва да се приеме, че в тази част оспореният РА се явява
законосъобразен.
22. Приобщените в хода на ревизионното производство
доказателства налагат несъмнения извод, че и по отношение на допълнително начислените данък по чл. 42 от ЗДДФЛ и задължения за ЗОВ в горепосочените размери за периода 08.05.2015 г. – 29.02.2016 г.,
няма причина да не се приеме, че процесуалните действия на органите по
приходите в хода на извършената на жалбоподателя ревизия са осъществени
съобразно изискванията на закона. Релевантните факти и обстоятелства са
възприети и възпроизведени от ревизиращите органи в издадения от тях ревизионен
акт, съотнесени са спрямо останалите констатации направени в административното
производство и въз основа на това са определени процесните фискални задължения
за жалбоподателя.
Получената информация от Областен отдел - Пловдив на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (относно издадените на „Лайф
85“ ЕООД удостоверения за регистрация за извършване на таксиметров превоз от
автомобили – марка, модел и регистрационен номер в ПП КАТ, както и датите за
въвеждане в експлоатация на ЕТАФП към всеки лек автомобил, съответно датата на
демонтаж на ФП на ЕТАФП) и предоставената такава от Община Пловдив (за физическите лица, които са включени в лиценза за
извършване на таксиметрова дейност), е дала възможността на органите по
приходите да установят, че през разглеждания период в дружеството са работили
като таксиметрови шофьори лица, с които не са сключени трудови договори,
съответно не са подавани уведомления по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда и за
които не са начислявани задължителни осигурителни вноски и не са подавани декларации
по чл. 2, ал. 1 (обр.
1) и по чл. 3, ал. 3 (обр. 6) от Наредба Н-8 за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица. Въз основа на тези данни обосновано е прието, че са налице обстоятелства
по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 от ДОПК за ревизирания период, поради което
осигурителният доход за установяване на задълженията на дружеството за ЗОВ и
данъчната основа за облагане по чл. 42 ЗДДФЛ са определени по реда на чл.122 –
124а от ДОПК.
Каза се, за периода м.05.2015 г. –
м.02.2016 г. са изготвени справки, в които са посочени броя на физическите лица, които не са включени в
подадените от жалбоподателя данни с декларация обр. 1
и декларация обр. 6, работили като таксиметрови
шофьори, работни дни, отработени часове и осигурителния доход, върху който са начислени
задълженията за ЗОВ на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 127 от КСО и чл. 40,
ал. 1, т. 1 от ЗЗО.
Възнагражденията и осигурителните вноски на физическите
лица са изчислени, като са съобразени датите, на които са започнали работа в
зависимост от въвеждането в експлоатацията на ЕТАФП на включените в
удостоверенията леки автомобили, управлявани от лицата, както и минималния
осигурителен доход за длъжността „шофьор на такси“ с НКПД 8322, който за 2016
г. е 463 лв.
Конкретно основата за облагане с данък по чл. 42 от ЗДДФЛ
върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения е определена въз
основа на посочения минимален осигурителен доход за длъжността „шофьор на такси“
(с НКПД 8322, който за 2016
г., каза се, е 463 лв.). От установения при ревизията облагаем доход са приспаднати ЗОВ за сметка
на осигурените лица, установени по реда на чл. 122 - 124а от ДОПК. Размерът на
данъка е определен съгласно материалния закон ЗДДФЛ с прилежащите лихви.
Доказателства, които да подложат на съмнение така
направените констатации и основаните на тях правни изводи, не се ангажираха в хода
на настоящото производство от страна на жалбоподателя.
Ето защо,
доколкото не се установява да са налице грешки при пресмятането на дължимите данък
по чл. 42 ЗДДФЛ и ЗОВ за периода 08.05.2015 г. – 29.02.2016 г., определени в
хода на ревизионното производство, то същите следва да бъдат зачетени така
както са определени с процесния РА, а именно: Данък върху доходи от трудови правоотношения в размер на 8 963,94 лв.; Вноски
за ДОО в размер на 20 943,58 лв.; Вноски за ЗО в размер на 8 233,24 лв. и Вноски
за ДЗПО-УПФ в размер на 4 046,61 лв., ведно със законните лихви върху
тези суми.
23. Крайният извод е, че жалбата е неоснователна и като такава ще следва да
бъде отхвърлена.
V. За разноските
:
24. При посочения изход на
спора, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, се дължат извършените разноски по
осъществената юрисконсултска защита. Те се констатирах в размер на 8 183,00
лв., изчислени съобразно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от
гореизложеното, на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ЛАЙФ 85” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.Т.Т.,
против Ревизионен акт № Р-16001617008502-091-001/19.07.2018 г., издаден от Г.Н.Ч.на
длъжност началник сектор, възложил ревизията и Р.Б.М. на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, потвърден
с Решение № 622/26.10.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, в
частта, относно допълнителни определени задължения, както следва: Вноски за ДОО
в размер на 20 943,58 лв., ведно със законната лихва в размер на 5 348,10 лв. за
периода 08.05.2015 г. – 29.02.2016 г.; Вноски за ЗО в размер на 8 233,24 лв.,
ведно със законната лихва в размер на 2 100,84 лв. за периода 08.05.2015 г. – 29.02.2016 г.; Вноски за ДЗПО-УПФ в размер на
4 046,61 лв., ведно със законната лихва в размер на 1 031,20 лв. за периода
08.05.2015 г. – 29.02.2016 г.; Данък върху доходи от трудови правоотношения за
периода 08.05.2015 г. – 29.02.2016 г. в размер на 8 963,94 лв., ведно със
законната лихва в размер на 2 290,30 лв.; Лихви за начислен, но невнесен в срок
данък върху дохода за периода 01.03.2016 г. 31.10.2017 г. в размер на 4 112,22
лв.; Корпоративен данък за данъчен период 01.01.2016
г. – 31.12.2016 г. в размер на 6 998,33 лв., ведно със законната лихва в размер
на 923,46 лв.; Лихви върху невнесен в срок корпоративен данък за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г. в размер на 13 450,30 лв.; ДДС
за данъчни периоди 29.09.2015 г. – 31.10.2017 г. в размер на 412 795,78 лв.,
ведно със законната лихва в размер на 74 073,75 лв.
ОСЪЖДА “ЛАЙФ 85” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Г.Т.Т., да заплати на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при
Централно управление на Национална агенция за приходите, сумата от 8 183,00
лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: