№ 369
гр. Благоевград , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Анета Илинска
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20211200500454 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЦВ. В. К.,
гр.Благоевград, ул.“...“№70А, против решение №91813/01.03.21г на РС-
Благоевград по гр.д.№854/20г, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.
С атакуваното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният
иск и в тежест на ищеца са възложени разноските по делото.
Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателя, който го счита
за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази
насока.Настоява за неговата отмяна и уважаване на исковата претенция,
ведно със всички произтичащи от това последици.
В отговорът си ответника оспорва жалбата като неоснователна и
поддържа атакуваното решението, настоявайки за потвърждаването му, за
което също се аргументира.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
1
следното:
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по
отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа
обстановка.Поради това настоящият състав намира за безпредметно
подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В
тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция
правилно и законосъобразно е приела, че изп.д.№239/16г по описа на ЧСИ
Г.С. е образувано по молба от 25.03.16г на Ан.В. въз основа на издаден в
нейна полза изпълнителен лист от 18.03.16г по гр.д.№69/15г срещу
въззивника, с оглед принудителното събиране на сумата от 600лв,
представляващи съдебни и деловодни разноски пред първата и въззивна
инстанции.По тези въпроси не се спори.
Безспорно е също, че наред с останалите изпълнителни способи,
взискателя е поискал опис и публична продан на недвижим имот на
длъжника.
От материалите по изп.д.№239/16г се установи, че ответния ЧСИ е
предприел следващите се процесуални действия, като на 13.04.16г на
длъжника е връчена ПДИ, без данни за доброволни изпълнение в указания
срок.Впоследствие по молба на взискателя от 11.05.16г съдебния изпълнител
е наложил възбрана върху ½ ид.ч. от новообразуван имот №46.116, с начин на
трайно ползване “овощни насаждения“ по плана за новообразуваните имоти в
м.“П.“, земл. на с.Е., общ.Благоевградска, с площ от 900кв.м., за което
длъжника лично е уведомен на 20.06.16г(вж.съобщение изх.
№02630/16.05.16г).
Не се спори, че страните са бивши съпрузи и съсобственици на така
описания поземлен имот(вж.НА№164/08г), в който е изградена едноетажна
селскостопанска постройка – търпим строеж(вж.у-ние №77/14.02.13г на
Община-Благоевград).
На 28.06.16г ЧСИ Г.С. е пристъпила към опис на горния недвижим
имот, в който, наред с останалото имущество, е описана и изградена
едноетажна селскостопанска постройка с размери 8,65м и/3,60м, състояща се
от кухненски бокс и две стаи – тухлени с мазилка и стоманена ламарина,
2
покрив – от дървена конструкция с керемиди. Пода в стаите е описан с
теракот и замазка, а стените – с мазилка и дървена обшивка. Дограмата на
прозорците и вратите са дървени с пукнатини по стените и влага.Описа е
извършен присъствието на вещото лице П.Т.(вж. протокола за опис на
недвижим имот от 28.06.16г).
Описанието на имота е прецизирано в останалите заключения на вещите
лица(вж. заключението на П.Т. в изпълнителното производство и
експертизата на Хр.Г. пред БРС).
В декларация от 08.09.200г с нотариално заверени подписи, страните по
изпълнителното производство са декларирали, че селскостопанската паянтова
сграда в новообразувания имот е построена 1986г.
Оценката на така описания поземлен имот, ведно с изградената в него
селскостопанска постройка от 31 кв.м., е възложена от ЧСИ на вещото лице
П.Т., който ги остойностява общо на 6 800лв, за което подробно се
обосновава(вж. заключението в изпълнителното дело).
Впоследствие за периода 19.08.16г – 19.09.16г е обявена публичната
продан на въпросните недвижимости.След спирането на 15.09.16г от ЧСИ по
искане на взискателя, на 29.09.16г тя е продължена за времето от 03.10.16г до
06.10.16г и приключила по предвидения за това ред.
С протокола от 07.10.16г ЧС И е обявил постъпилото единствено
наддавателно предложение от взискателката, с предложена цена от 2 575лв,
което е счетено за валидно и тя е обявена за купувач.
На 16.01.18г е предявено на длъжника разпределението на така
постъпилите суми, което е обжалвано от последния по съдебен ред, но
безуспешно(вж. протокола от 16.01.18г, жалбата, решенията БОС по в.гр.д.
№280/18г и на САС по в.гр.д.№2341/18г).
Видно от постановлението за възлагане на недвижим имот от 22.06.18г
ЧСИ е възложил ½ ид.ч. от продадените на публична продан новообразуван
имот №46.116г, ведно със селскостопанската постройка в него и останалите
трайно закперени за земята вещи, на взискателката, срещу сумата от 2 575лв,
което не се спори, е влязло в сила на 18.07.18г.
3
Налице са доказателства за присъединяването и на други взискатели
към изп.д.№239/16г, както и за подавани извънпроцесуални жалби от
длъжника, без данни за обявена незаконосъобразност в действия на ответния
ЧСИ(вж. прокурорските актове, жалби и пр.).
Обсъдени са и подробно анализирани, по отделно в съвкупност с
останалия доказателствен материал, допуснатите от решаващия състав
съдебно оценителни експертизи, според които стойността на постройката
възлиза на 5 400 към 28.06.16г и на 5 200 към 18.07.18г(вж.заключението на
вещото лице Хр.Г.); на поземления имот – 4 500лв, а за трайните насаждения
– 2 689 към 28.06.16г(вж. заключението на вещото лице Ил.А.) и 2 987рн към
18.07.18г(вж. заключението на вещото лице Д.Николов).
При тези данни РС обосновано е счел за недоказани предпоставките от
фактическият състав на исковата имуществена претенция по чл.74, ал.1
ЗЧСИ, вр. с чл.45 ЗЗД и чл.441 ГПК.Изложените в тази връзка
съображения,се споделят изцяло от настоящият състав,тъй като са основани
на закона, теорията и константната съдебна практика и по арг. на чл.272 ГПК
препраща към първоинстанционните мотиви.
Неоснователни са оплакванията за неправилност на атакувания
акт.Известно е, че публичната продан е способ от изпълнителното
производство, осигуряващ възможност за осребряване на длъжниковото
имущество, с оглед погасяване задълженията му към взискателя.В случая се
установи по категоричен начин наличието на парични задължения на
въззивника към Ан.В., за чието принудително удовлетворяване е иницирано
изп.д.№239/16г пред въззиваемия ЧСИ(вж.изпълнителния лист от 18.03.16г на
БРС).По тези въпроси не се спори, както и насочването на принудителното
изпълнение върху новообразуван имот №46.116, с начин на трайно ползване
“овощни насаждения“ по плана за новообразуваните имоти в м.“П.“, земл. на
с.Е., общ.Благоевградска, с площ от 900кв.м., ведно с изградената върху него
селскостопанска постройка и други тайно прикрепени към земята вещи.
Поредицата от действия по подготовката и реализацията на публичната
продан не са оспорени от ищеца, а са наведени единствено доводи за
несеквестируемост на имота, предмет на публична продан, който се твърди,
че е продаден на по-занижена цена от пазарната.По делото обаче липсват
4
данни за отклонение на ЧСИ от правилата на гл.43 на ГПК.
С нормите на чл.444 и чл.446 ГПК законодателя е регламентирал
несеквестируемост на определени имуществени права на длъжник-физическо
лице. С института на несеквестируемостта се цели хуманното третирано на
едно лице, макар да не е изпълнило доброволно свое имуществено
задължение и неговия кредитор е пристъпил към принудително изпълнение.
Недопустимо е разширително тълкуване на посочените разпоредби, които са
изключение от правилото на чл.133 ЗЗД, според което цялото имущество на
длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори.
От материалите по делото се установи, че ответния ЧСИ е изпълнил
задълженията си по чл.483 ГПК, очевидно приемайки продадения имот за
секвестируем въз основа на събрания от него доказателствен материал.Тези
изводи се обосновават най- вече от вида на продадения поземлен имот с
постройката и тяхното предназначение – за „овощни насаждения“ и
селскостопанския характер на постройката(вж. декларацията с нотариална
заверка на подписите на длъжника и взискателя от 08.09.2000г,
удостоверението за търпимост, експертизите и др.).
Дори горното да се игнорира, то имота не се установи да отговаря на
нормативните изисквания за жилище по §5, т.30 ДРЗУТ, чл.40 ЗУТ, вр. с
Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото
семейство, приета с ПМС№31/08г.Според протокола за опис от 28.06.16г
постройка е с размери 8,65м и/3,60м и се състои от кухненски бокс и две
стаи, подробно описани.В заключението на оценителната експертиза по
изпълнителното производство е уточнено, че постройката е едноетажна,
състояща се само от коридор и две стаи, за които се подхожда от външно
стълбище, тоалетната е външна, като изрично е подчертана нуждата от
укрепване на сградата.
Описанието на имота в оценителната експертиза на вещото лице Хр.Г.
също не дава основания за окачествяването му като жилищен.При наличието
само на коридор и две стаи „за живеене“, с мивка в коридора, без складово
помещение, обособена кухня или кухненски бокс, баня и складово
помещение(вкл. извън жилището), го прави несъответстващо на изискванията
на чл.40 ЗУТ и препятства извода за жилищният характер на имота по см. на
5
§5, т.30 ДРЗУТ, предназначен за задоволяване на жилищни нужди.Поради
това настоящи състав счита за ненакърнена забраната на чл.444, т.7 ГПК от
ответния ЧСИ.Ето защо изложените в тази връзка доводи и оплаквания на
въззивника се явяват несъстоятелни.
Освен това – възбраната върху продадените имоти е надлежно
съобщена на длъжника, но липсват данни за обжалване насочването на
принудителното изпълнение върху имота от негова страна с доводите за
несеквестируемост по рeда на чл.435, ал.2, т.2 ГПК.До издаването на
възлагателното постановление също не се е позовал и доказал пред ЧСИ
неправилността на преценката му за секвестируемост.При това положение
вредите от публичната продан, дори да се счетат за факт, се явяват в
причинно-следствена връзка не с деянието на ответника, а с бездействието на
длъжника.
Не намират опора в данните по делото и оплакванията за продажбата на
имота на цена, по-ниска от пазарната.Според доктрината и константната
съдебна практика максимално високата цена, т.е. реалната пазарна цена,
която е възможно да се получи за даден недвижим имот, неизбежно се
постига на публична продан, когато е проведена в съответствие с
процесуалните правила.В случая при извършването на описа, ЧСИ Г.С. е
могла и сама да определи първоначалната цена на имота, но е ползвала вещо
лице, чиято оценка впоследствие е възприела за начална цена на публичната
продан. Законодателя е допуснал възможността тази оценка да е видимо по-
ниска от пазарните очаквания, за да се провокира интерес и се привлекат
наддавачи(вж. действалите по това време чл.485,вр. с чл.468
ГПК).Първоначалната оценка, на която ЧСИ обявява за продан недвижимия
имот, не е окончателната цена на имота.В този смисъл длъжника не може да
търпи вреди от определяне на първоначалната цена на публичната продан.
Аналогично е положението и с окончателната цена, на която е
продадена ищцовата идеална част от имота-проданта е проведена до край,
постъпилата от нея сума е разпределена и имота е възложен на
взискателя.Действителната(пазарна) стойност е тази, която е постигната при
наддаването, и тя е определяща за размера на нанесените имуществени вреди
към релевантния момент - влизането в сила на постановлението за възлагане.
6
Съблюдаването от съдебния изпълнител на процесуалните изисквания за
подготовка и провеждане на проданта е гарантирало в достатъчна степен
възможността потенциални купувачи да наддават за имота, респ.продажбата
му на по-висока цена. Обстоятелството обаче, че други не се явили, освен
взискателката, от която е постъпило единственото наддавателно
предложение, индицира отсъствието на интерес, а от там и пазарната
възможност въобще имота да се продаде на по-висока цена,вкл. на сочената
от вещите лица в настоящото производство, дори ако ищеца инциира
продажбата му. Оттук и несъстоятелността на въззивната теза за занижената
му цена, която очевидно не държи сметка релевантните пазарни цени към
меродавния момент за съответния район, вида, състоянието на имота(вж.
описанието му в протокола за опис от 28.06.16г и заключението на П.Т.),
достъпа до комуникации и пр. характеристики,имащи отношение към
ценообразуването.
Следва да се има предвид, че евентуалните неправомерни действия на
ЧСИ при оценяването могат да причинят щети само при толкова голямо
отклонение от реалната пазарна цена, при което проданта не е станала или е
осуетена.Не и когато е извършена в строго съответствие с установените
процесуални правила.
Впредвид изложеното настоящи състав намира, че липсва виновно и
противоправно поведение от ответния ЧСИ, а също и вреди, които да са в
пряка причинно-следствена връзка с поведението на съдебния изпълнител.
Като е съобразил горното РС е процедира в пълно съответствие с
материалния и процесуални закон, което налага потвърждаване изцяло на
атакувания акт.В тази насока е и константа съдебна
практика(вж.Р132/23.07.20г по гр.д.№3781/19г, ІV ГО;Р229/07.04.10г по гр.д.
№14/09г, І ГО;Р1274/01.05.18г на САС по в.гр.д.№5692/17г; Р540/18.03.13г на
САС по в.гр.д.№623/12г; Опр.№1269/13.11.13г по гр.д.№4487/13г, ІV ГО на
ВКС и др.).
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя дължи на въззиваемата
7
направените по делото разноски пред настоящата инстанция, възлизащи
според представените доказателства на 830лв, платени за адвокатско
възнаграждение(вж. договора за права защита и съдействие и списъка по
чл.80 ГПК).
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №91813/01.03.21г на РС-Благоевград по гр.д.
№854/20г.
ОСЪЖДА ЦВ. В. К., гр.Благоевград, ул.“...“№70А, да заплати на ЧСИ
Г.С.,адрес в гр.Благоевград, ул.“.“№1, рег.№798, район на действие –ОС-
Благоевград, сумата от 830лв, представляващи направени по делото разноски
пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8