МОТИВИ по НОХД
№ 30 222/11 г. по описа на РС – М.
Подсъдимият В.Т.И. е обвинен в това, че на
19.10.2010 г. в с. П., област М. при условията на повторност в немаловажен
случай отнел от владението на Д.Й.И. xxx движими вещи — сумата от 240 лева /две
банкноти от по 100 лева и две банкноти от по 20 лева/, без съгласието на
собственика, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението,
пледирайки конкретно по вид и размер наказание. Гражданският
ищец не се явява и не взема становище по предявения иск. Подсъдимият В.Т.И. се признава за
виновен, давайки съгласие при условията на чл. 371, т. 1 от НПК да не се разпитват
свидетелите и излагайки причините да извърши процесното деяние. При условията
на чл. 371, т. 2 НПК подс. И. призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Защитникът
на подс. И., назначен при условията на чл. 372, ал. 2 НПК, също изрази съгласие
по смисъла на чл. 372, т. 1 НПК. Пледира за оправдаване на подсъдимия по
обвинението за деяние по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК и налагане на наказание за
деяние по чл. 194, ал. 3 от НК.
Производството
се разви при условията и реда на Глава 27 НПК – по чл. 370, ал. 1 и сл. НПК и по
– точно съгласно чл. 371, т. 2 от НПК– проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано
от предварително изслушване на страните, инициирано от съда.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК
съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия и свидетелите.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства
в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и становищата
на страните, приема за установено следното:
Подс. В.Т.И. за периода от време от 1983 година до 1999 г. е осъждан за
извършени престъпления против собствеността. С Определение от 12.02.2004 г. по
НОХД № 2/2004 г. на Районен съд-Лом, в сила от 12.02.2004 г., подс. И. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т.
5 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от
свобода" за срок от четири месеца и за извършено престъпление по чл. 195, ал.
1, т. З, т. 4, т. 5 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за което му е наложено
наказание „лишаване от свобода" за срок от четири месеца. На основание чл.
23 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание четири месеца „лишаване
от свобода". С Определение от 03.02.2005 г. по НОХД № 7440/2010 г. по
описа на Софийски районен съд, в сила от 03.02.2005 г. подс. И. е признат за
виновен за извършено деяние по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4,
пр. 2 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и му е наложено наказание
„лишаване от свобода" за срок от единадесет месеца. На 23.12.2005 г. подс.
И. е освободен условно-предсрочно от изтърпяване на останалата част от
наказанието, с остатък от 12 дни като на основание чл. 70, ал. 6 от НК е
определен изпитател срок от шест месеца. Определението от 23.12.2005 г. по ЧНД
№ 608/2005 г. на О. съд - В. е влязло в сила на 31.12.2005 г..Имайки предвид
тези данни в контекста на данните по делото за стойност на причинената щета и
липсата на възстановяването й, РП М. е приела, че деянието е извършено от подс.
И. при условията на повторност съгласно чл. 28 от НК, респ. по смисъла на чл. 195,
ал. 1, т. 7 НК считайки, че деянието не е маловажно.
Съдът имайки предвид данните за съдимост на подс. И. и справката съдържаща
се по ДП – л. 64, съгласно която наказанието по НОХД №7440/04 г. на СРС е
изтърпяно от И. на 10.03.2005 г., установява, че правилно обвинението не е
квалифицирало процесното деяние като такова по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. ”б”
от НК, тъй като сроковете по чл. 30, ал. 1 от НК са изтекли считано от 10.03.2005
г. за осъждането по НОХД №7440/04 г. на СРС, а също така и спрямо осъжданията
по НОХД №№ 81/83 г. на МРС и 163/92 г. на МРС. Имайки предвид осъжданията по
НОХД №169/98 г. на МРС, 2/04 г. на РС Лом и 7440/04 г. на СРС и постановеното
УПО спрямо НОХД №2/04 г. и 169/98 г. на МРС пет годишния срок по чл. 30, ал. 1
и ал. 2 от НК считано от изтичане изпитателния срок на УПО не е изтекъл спрямо
тези осъждания.
Св. Д.Й.И. xxx, но стопанисва и
недвижим имот - къща с дворно място, находящи се в с. П., област М.. С съседство
с неговия имот се намира този на подс. В.И.. От години св. И. и подс..И. се
познават и били в добри отношения, като св. Илев дължал сума около 50 – 60 лева
на подсъдимия.
На 19.10.2010 г. св. И. xxx. Същият ден той трябвало да предаде за скрап
лек автомобил, намиращ се в двора му в селото. Св. И. помолил св. Н. М. и подс.
В.И. да му помогнат да избута автомобила. Служителят от изкупвателния пункт
пристигнал същия ден преди обяд и св. М. и подс. И. изкарали и натоварили
превозното средство. В присъствието на подс. И. служителят заплатил на св. И.
сумата от 240 лева /две банкноти от по 100 лева и две банкноти от по 20 лева/, които
последният веднага прибрал в калъф за документи, а него поставил във вътрешния
джоб на якето си. След това тримата -свидетелите И., М. и подс. И. влезли в
къщата на св. И.. Вътре последният свалил якето си и го закачил на закачалка в
коридора, след което почерпил св. М. и подс. И. за услугата. Не след дълго св. М.
си тръгнал. Тогава св. И. попитал подсъдимия желае ли срещу заплащане да му
помогне да нареже стари кюнци за печка. Подс. И. се съгласил, след което св. И.
излязъл от стаята и отишъл до мазата за инструменти. Като останал сам в къщата,
подс. И. вече доста пийнал се приближил към закачалката, на която св. И. бил
оставил якето си. Бръкнал във вътрешния джоб и извадил калъфа за документи, в
който преди това видял св. И. да поставя парите си и взел цялата сума от 240 лева
/ две банкноти от по 100 лева и две банкноти от по 20 лева/. След това се
върнал в стаята. След около 10-15 минути св. Д.И. се върнал и двамата с
подсъдимия довършили работата си, след което подс. И. си тръгнал. Около обяд в
дома на св. И. пристигнал св. Георги Петров Митов, който живее в с. П.. Той
помолил св. И. да му даде в заем определена парична сума. Св. И. се съгласил и
потърсил парите, които получил за автомобила. Тогава установил, че същите
липсват. За извършената кражба св. Д.И. подал жалба до РУ „Полиция" - М.. С
отнетите от св. И. пари подс. В.И. решил да се почерпи. За целта той отишъл до
гр. Б., където в питейно заведение употребил голямо количество алкохол. Тръгвайки
си той срещнал св. В. В. от гр. Б., с когото се познава от години и го помолил
срещу заплащане да го закара до с. П.. Св. В. се съгласил. Той забелязал, че И.
държи в ръка банкнота от 20 лева. Като пристигнали в селото св. В. спрял на
центъра пред питейното заведение в селото, за да остави подсъдимия, тъй като не
знаел къде живее. От вътре излязъл св. П. В. Т., казал, че е син на подс. И. и
ще придружи баща си до вкъщи. Св. Т. взел двадесет левовата банкнота от ръката
на баща си, развалил я в заведението и платил 3 лева на св. В. за горивото. Впоследствие
св. Т. намерил в джобовете на баща си сумата от 70 лева. Подс. И. споделил, че
парите е взел от св. Д.И.. В хода на образуваното ДП подс. И. предал с протокол
за доброволно предаване 10 лева, за които няма данни по ДП да са върнати на св.
И..
При условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на направените
самопризнания от подсъдимия и доказателствата от досъдебното производство, които
ги подкрепят.
Независимо от вида на производството, при липсата на
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, съдът приложи
закон за по - леко наказуемо престъпление, уточнявайки, че процесното деяние е
извършено от подс. И. при условията на маловажен случай / чл. 194, ал. 3 вр. с
ал. 1 НК/ признавайки подс. И. за
невинен и оправдавайки го по обвинението за извършено деяние – “кражба” по
смисъла на квалифицирания състав на чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК. Съдът имайки
предвид данните по делото, незначителността на настъпилите вредни последици и
оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства – осъзнаване на вината, съдействие
за разкриване на обективната истина, отношенията на подс. И. и св. И. преди
деянието, това, че подсъдимия е бил повлиян от алкохола при извършване на
деянието, намира, че е налице хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК като деянието е
маловажно поради своята по – ниска степен на обществена опасност в сравнение на
обикновените случаи на престъпление от вида на процесния. За да се приеме, че
дадено деяние може да бъде наказано по чл. 218б НК е необходимо размера на
предмета на деянието да не надхвърля двукратния размер на установената за
страната МРЗ – 580 лева, а в случая размера на щетата е точно към установената
за страната МРЗ. Освен горното, деянието не е и квалифициращо по смисъла на чл.
195 НК. Осъжданията на подс. И. и това, че щетата не е възстановена също не
могат да определят деянието като такова по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 7 НК –
видно е от данните по делото, че спрямо осъжданията по НОХД №81/83 г., 163/92 г.
и 7440/04 г. е налице реабилитация по чл. 88а НК, а спрямо тези по НОХД №2/04 г.
и 169/98 г. ще настъпи на 30.06.2011 г..
Имайки
предвид гореизложената фактическа обстановка и при това тълкуване на закона, съдът
намери, че:
Подс. В.Т.И. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 194, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК:
- на 19.10.2010
г. в с. П., област М. при условията на маловажен случай отнел от владението на Д.Й.И.
xxx чужди движими вещи — сумата от 240 лева /две банкноти от по 100 лева и две
банкноти от по 20 лева/, без съгласието на собственика, с намерение
противозаконно да ги присвои.
От
субективна страна е налице пряк умисъл – подс. И. е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици
и е искал тяхното настъпване.
Причините
за извършване на деянието са неправилното отношение към чуждата собственост, употребен
преди деянието алкохол отслабил волевите задръжки и лошото отношение на св. И.
към подс. И. не плащайки му в миналото извършен труд.
За
извършеното от подс. И. престъпление визирано по - горе съдът го призна за
ВИНОВЕН и му определи съответно наказание - ПРОБАЦИЯ, чрез налагане на ПРОБАЦИОННИТЕ
МЕРКИ: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящия адрес на
подсъдимия за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА в
периодичност два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на настоящата присъда и привеждането й в
изпълнение.
При определяне видът и размерът
на наказанието съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства със значение за
неговата индивидуализация, като го определи при условията на чл. 58а, ал. 5 вр.
с чл. 57, ал. 1 вр. с чл. 54 вр. с чл. 42а, ал. 1 и ал. 2, т. 1
и т. 2 вр. с чл. 42а, ал. 3, т. 1 вр. с ал. 4 вр. с чл. 42б, ал. 1 и ал. 2 от НК, като намери, че най – подходящото по вид наказание спрямо И. е пробация по
чл. 194, ал. 3 вр. с ал. 1 НК в посочения размер. Тъй като определеното
наказание е пробация съгласно чл. 58а, ал. 5 НК правилата по ал. 1 – ал. 4 не
се прилагат. Пробационните мерки и срока им са съобразени със закона, обстоятелствата
по делото, степента обществена опасност на деянието и личността на подс. И.. Съдът
не наложи други пробационни мерки освен задължителните, като изходи от
обстоятелствата по делото и обвинението. Съдът счита, че не са налице данни за
налагане и на друга пробационна мярка, а задължителните са достатъчни като
отговарящи на установената степен на опасност на конкретното деяние и личността
на подс. И..
Съдът
намира наложеното наказание е съответно по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК и
съобразено с целите по чл. 36 НК.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
В настоящия наказателен процес бе приет са
съвместно разглеждане граждански иск от Д.Й.И. против подсъдимия В.Т.И. са
заплащане на сумата 240 лева обезщетение за имуществени вреди, като съдът не
прие искът в частта на претендирани 200 лева обезщетение за неимуществени вреди
по съображения подробно изложени в определение от 22.06.2011 г.
Съдът
намери предявения и приет иск за изцяло основателен.
По
делото се събраха несъмнени и не оспорени доказателства, които доказват, че
подс. И. е отнел от владението на Д.И. пари в размер на 240 лева. В настоящето
производство имайки предвид принципите, че подлежат на обезщетение онези вреди,
които са причинени и са предмет на престъплението, и че всеки е длъжен да
възстанови виновно причинените от него вреди, се дължи на от подс. И. xxx И.
сумата 240 лева – доказаната като
авторство и стойност на противозаконно отнети вещи - пари, които не са
възстановени или заместени. По делото липсват данни предадените доброволно 10
лева от подс. И. с протокол от 30.12.2010 г. да са били върнати на св. И., поради
което съдът приема, че липсва частично възстановяване и подс. И. xxx И..
Предвид
горното съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия В.Т.И.
да заплати на Д.Й.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx
сумата 240 / двеста и четиридесет / лева обезщетение за имуществени вреди.
При условията на чл. 189, ал. 3 НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия В.Т.И. да
заплати по сметка на ВСС сумите - 50 /петдесет / лева държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск и 5 / пет / лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист. След изплащане на възнаграждение на назначения
служебен защитник, съдът с определение ще се произнесе осъждайки подсъдимия да
заплати по сметка на НБПП определеното и изплатено възнаграждение на служебния
защитник, назначен съгласно чл. 372, ал. 2 НПК.
Предвид горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: