РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Русе, 19.10.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V
- ти състав, в публично заседание на 29 септември през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдия ВЪРБАНОВА административно
дело № 224
по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 107,
ал. 2
от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр).
Образувано е по жалба на Т.Д.М.,
депозирана чрез адв.-пълномощник С. М., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД-14-2023 от 12.05.2022 г.,
издадена от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД
АА) – Русе към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в частта й по
т.1, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 2, т. 1, във
връзка с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвПр е наложена ПАМ „временно спиране от движение
на моторно превозно средство (МПС)“ - л. а. марка Форт, модел Транзит, от
категория М1, с рег. № Р2402КС, регистриран в Р България на дата 31.03.2022г.,
собственост на жалбоподателя, до отстраняване на нарушението, но за не повече
от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на един брой табела с рег. № Р2402КС и
отнемане на Свидетелство за регистрация № *********, издадено в Р България. В
жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на заповедта, като
постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и се прави
искане за нейната отмяна. Претендира се и присъждане на разноски.
Ответникът в производството – Директорът
на РД АА - Русе, в депозирано по делото писмено становище вх. № 3302 от 10.08.2022
г. по описа на съда, оспорва основателността на жалбата. Прави възражение за
прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар, в случай че същият
надвишава размера, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (л. 16 от делото).
Съдът като взе предвид доводите,
изложени в жалбата, фактите, които се извеждат от анализа на доказателствата по
делото, разгледани поотделно и в
съвкупност, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по
чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено следното:
По
фактите
На 12.05.2022 г. била извършена
проверка от органите на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Русе и РД АА -
Русе относно спазване на разпоредбите на ЗАвПр, ЗДвП и подзаконови нормативни
актове във връзка с тяхното прилагане. При проверката било установено, че Н. Н.Н.
извършва международен обществен превоз на петима пътници: Н.Г.Р., Н.В.В., Я.А.А.,
А.В.А. и едно малолетно лице. Превозът бил с начало Р България и крайна
дестинация Кралство Дания, с л. а. марка Форд, модел Транзит, от категория M1,
с peг. № Р2402КС, регистриран в Р България на 31.03.2022 г., собственост на Т.Д.М..
При проверката посочените лица дали
писмени обяснения по случая. Водачът Н. Н.Н. е посочил, че управлява процесния
автомобил, като пътува за Дания, а заедно с него пътуват шест приятели, които
работят в Дания, в ресторант. Твърди, че никой
нищо не му е платил за транспорта до там. Само една жена му дала 35 лв. да й
купи ядене, нищо друго. Разходът го поемал той. Пътничката Н.Г.Р. е
посочила, че водачът на лекия автомобил е неин познат. Тя обикновено пътувала
със самолет, но този път решила да пътува с Неджатиев, като заявява, че не
познава другите пътници. Посочила още, че всички си делят пари за гориво за пътя. Тя била платила на водача 35
лева, но имала още 18 евро в случай че не стигнат. Н.В.В. дала сведение,
че пътува от с. Дряновец за Дания, където работи. Шофьорът (не посочва име) бил
приятел с мъжа й. Обяснява, че все още
не били дали нищо, но уговорката между тях била да си разделят парите. Я.А.А.
е представил обяснения, че работи в
Дания, в пицария, пътува с жена си Наташа, познава и другите лица. А.В.А.
посочила в обясненията си, че пътува
от Дряновец за Дания, пари не е дала, в Дания работи около 5 г. (л. л. 6 – 10
от преписката).
По делото са представени две справки
от информационната база данни на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ (ИА АА), направени на 12.05.2022 г. Както при проверка по
регистрационен номер на автомобила (Р2402КС), така и по номер на рама (WFОSXXTTFSDМ18055) не е установено да е издадено
заверено копие към лиценз на Общността за обществен превоз на пътници (л. л. 3
и 4 от преписката).
При проверката е съставен АУАН №
322190 от 12.05.2022 г. за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр, като водачът Неджатиев
е вписал, че няма възражения по акта (л. 11 от преписката).
В резултат от проверката, Директорът
на РД АА - Русе е издал ЗППАМ № РД-14-2023 от 12.05.2022 г., с която е приложил
две ПАМ, както следва:
1/. По чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“
и ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвПр - временно спиране от
движение на моторно превозно средство л. а. марка Форд, модел Транзит, от
категория M1, peг. № Р2402КС, собственост на Т.Д.М., до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на една
табела с рег. № Р2402КС и отнемане на Свидетелство за регистрация № *********,
издадено в Р България.
Именно в тази й част заповедта е
предмет на проверка за законосъобразност в настоящото съдебно производство.
2/. По чл. 106а, ал. 1, т. 4. б. „б“
и ал. 2, т. 3 от ЗАвПр - временно отнемане на СУМПС № ********* от 11.11.2021
г., издадено на Н. Н.Н. от ОД на МВР - Русе - до отстранявано на нарушението, но за не повече
от една година.
В мотивната част на заповедта е
описана фактическата обстановка и приложимите спрямо нея правни норми, като е
посочена целта, която се реализира с извършване на проверката и налагането на
ПАМ.
Правни
изводи
Административен съд - Русе намира, че
жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право
и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 168,
ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като не е обвързан от твърденията на
жалбоподателя.
Не е спорно между страните, че
процесната ЗППАМ е издадена от компетентен орган. Доказателство за правомощията
на Директора на РД АА - Русе в тази насока е представената по делото Заповед №
РД-01-553 от 23.11.2021 г. на Изпълнителния директор на ИА АА, с която той е
упълномощил директорите на регионални дирекции „АА“ (т. І.4. от заповедта) да
прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл. 106
и чл.106а от ЗАвПр (л. 12 от делото).
Оспорваната заповед е издадена в
писмена форма и съдържа както фактически, така и правните основания, въз основа
на които са разпоредени съответните правни последици. В заповедта е изложена
подробно приетата за установена от административния орган фактическа
обстановка, което я прави мотивирана по смисъла на чл. 107, ал. 1 от ЗАвПр,
както и по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Съдът не установи в хода на
административното производство да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Съдът намира за неоснователно
твърдението в жалбата, че административният орган не е изпълнил задължението си
по чл. 35 от АПК, съгласно който индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени. Твърди се още, че не са налице данни административният орган да е
реализирал задълженията си по чл. 44 от
АПК. Посочената правна норма се отнася
до изискване на сведения от неучастващи в производството лица, когато това е
нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за
производството и те не могат да бъдат установени по друг начин. На първо място,
нормата не въвежда задължение за административния орган, а само правна
възможност. На второ място, в конкретния казус административният орган е приложил
нормата в пълен обем и е събрал от
всички пътници (без малолетното дете) необходимите сведения, като точно е
спазил разписаната в посочената правна норма процедура. Обратно на релевираните
оплаквания, административният орган е изпълнил заложените в чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от АПК изисквания, а също и тези в чл. 7 от АПК.
Съдът намира, че
установените от административния орган релевантни факти и обстоятелства са
надлежно доказани в хода на административното производство и не са опровергани
в хода на проведеното съдебно производство. В тази връзка на първо място следва
да се посочи, че съдът кредитира изцяло писмените обяснения, дадени от
превозваните лица. В случая посочените четири лица и отделно водачът на
превозното средство са дали сведения пред контролните органи на РД АА - Русе,
което обстоятелство изрично е удостоверено с подписите на служителите в
администрацията. Съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК обясненията и сведенията
представляват допустими от закона доказателствени средства, а по силата на чл.
44, ал. 1 и ал. 2 от АПК административният орган може да изисква сведения от
неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на
съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да
бъдат установени по друг начин като сведенията се дават писмено, подписват се
от лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или от
определен от него служител. В настоящия случай цитираните изисквания са
спазени, което обосновава извод, че сведенията от превозваните от водача лица
представляват редовно събрани в хода на административното производство
доказателства, а съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от АПК
доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган,
имат сила и пред съда като съдът може да разпита като свидетели лицата, дали
сведения пред административния орган, и вещите лица само ако намери за
необходимо да ги изслуша непосредствено. Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя, че обясненията на превозваните лица не следва
да се приемат за достоверни предвид факта, че същите са дадени за целите на административнонаказателно
производство. Съдът не установява причина, поради която тези обяснения да не
могат да се използват за целите на две различни производства – административно
във връзка с издаване на ЗППАМ и административнонаказателно – за съставяне на
АУАН и евентуално издаване на наказателно постановление. След като законодателят
е скрепил с нормативни актове възникването на различни правни последици от едни
и същи правнорелевантни факти, няма причина обясненията на лицата да бъдат
елиминирани като доказателства. Не на последно място
съдът намира за необходимо да посочи неоснователността на възраженията на
жалбоподателя, свързани със съставения АУАН – неговата четливост. Съставения
АУАН е четлив и в него е отразена установената фактическа обстановка при
извършената проверка от служители на РД АА - Русе. На първо място въпросът за
редовността на съставения при проверката АУАН, включително и от формална
страна, е ирелевантен за настоящия спор. Този въпрос е от значение при
реализиране на отговорността на водача в образуваното със съставения АУАН
административнонаказателно производство. В производството по налагане на
принудителна административна мярка следва да бъдат установени онези факти и
обстоятелства, които се обхващат от фактическия състав на правната норма,
регламентираща налагането на ПАМ. И в случая това е сторено.
Нормата на чл. 106а, ал.
1, т. 1, б. „а“ от ЗАвПр предвижда, че за преустановяване на административните
нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно спиране от движение“ на
моторно превозно средство, с което се извършва превоз на пътници или товари,
без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или
няма заверено копие към лиценза на Общността до отстраняване на нарушението, но
за не повече от 12 месеца.
Съдът не намира основание
да приеме за приложима тезата на жалбоподателя за осъществено споделено
пътуване. От събраните по делото писмени доказателства не се доказа фактът на
т.н. „споделено пътуване“. Не може да се приеме наведеното от жалбоподателя
твърдение, че за водача Неджитиев не възниква икономическа облага от извършения
превоз. От снетите обяснения от пътничката Р. става ясно, че тя вече е
заплатила на водача Н. сума в размер на 35 лева и разполага с още 18 евро, в
случай че не стигнат. В обясненията си водачът Н. посочва, че Р. му е дала тези
пари за храна. В жалбата обаче се сочи, че тези пари били необходими, за да
закупи водачът специална храна и памперси за детето на Р., тъй като тя самата
не могла да пазарува преди началото на пътуването. В жалбата се пренебрегва
фактът, че останалите пътници също посочват, че ще има плащане – парите ще се
разделят (Н.В.), а водачът Н. е записал, че „Разхода го поемам аз“. Т.е.
в снетите обяснения от водача и пътниците е налице съществено противоречие
относно този основен релевантен за правилното решаване на спора факт, като
водачът твърди, че той поема разхода за пътуването, докато пътниците твърдят
наличие на плащане или уговорка за плащане. Освен това житейски нелогично и
неоправдано при съвременните икономически условия и всеобща пандемия, свързана
с COVID-19, подобно дълго като разстояние и време пътуване на други пет
човека да бъде поето като разход само от водача, при условие че се твърди, че
пътниците само познават шофьора. В този смисъл, съдът намира, че доводите за
наличие в случая на т.н. „споделено пътуване“ се явяват изцяло израз на защитната
теза на жалбоподателя в настоящото производство срещу наложената му ПАМ. Според
настоящия състав на съда в производството се доказа, че водачът Н. действително
е извършил обществен превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 1, във връзка с т.
2 от ДР на ЗАвПр.
Съдът счита, че е налице
международен обществен превоз на пътници, реализиран без необходимия лиценз,
тъй като целта на този превоз е да се достигне територията на Кралство Дания.
Фактът, че компетентните контролни органи са установили нарушаване на правилата
на този вид превози не променя неговата същност – в обясненията си всички
пътници, превозвани от Неджатиев, сочат, че пътуват за Дания. Твърдението, че е
налице приготовление за административно нарушение, е неоснователно. Не е реализирана хипотезата на чл. 9, ал. 1 от ЗАНН. На първо място не може
да се говори за опит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗАНН, доколкото превозът на
пътници е извършван от водача Н. в момента на проверката и това не се отрича от
него, като той единствено твърди, че превозът на установените лица не е свързан
с икономическа изгода за него. Фактът, че превозът е започнал като превоз срещу
заплащане (от показанието на пътничката Р.) е достатъчен, за да се определи
превозът като обществен превоз на пътници срещу заплащане. Превозът не става
такъв едва след реалното заплащане на сумата за извършването му, а със самата
уговорка за заплащането му (каквото има според твърденията на пътничката
Василева) преди неговото започване. Освен това опитът като правна категория,
свързана с противоправните деяния, съставляващи административни нарушения,
намира приложение в производството по реализиране на
административнонаказателната отговорност на дееца, каквото настоящото
производство не е.
Фактът, че с лекия
автомобил, управляван от водача Н. – категория М1, изначално не може да се осъществяват превози на пътници
и товари, вкл. за собствена сметка по арг. от чл. 7б, ал. 1 от ЗАвПр, не води на извод за липсата на предпоставка да бъде
приложена процесната мярка.
За да се приложи мярката по чл. 106а,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвПр е необходимо кумулативното наличие на две
материалноправни предпоставки:
1.) да е извършен обществен превоз на
пътници или товари и
2.) превозът да е осъществен с МПС,
за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари
или няма заверено копие към лиценза на Общността.
Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвПр „Обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка
или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно
средство, а според § 1, т. 2 от ДР на ЗАвПр „Превоз на пътници“ е дейност на лице, което извършва
услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда
сметка или срещу заплащане или икономическа облага.
За моторното превозно средство, с
което се извършва обществен превоз, следва да има издадено удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари или заверено копие към лиценза на
Общността, или е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване
на таксиметров превоз на пътници.
В случая по делото е категорично
установено, че с превозно средство - л. а. марка Форд, модел Транзит, от
категория M1, с peг. № Р2402КС, регистриран в Р България на 31.03.2022 г.,
собственост на Т.Д.М., е извършен превоз на петима пътници.
Основният критерий за квалифицирането
на превоза като „обществен“ е възмездният характер на дейността (заплащането на
превоза). В този смисъл е налице осъществен „Обществен превоз“ по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на ЗАвПр.
Втората материалноправна предпоставка
за прилагане на ПАМ по чл.106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от закона визира липса на
издадени документи - удостоверение за обществен превоз на пътници или товари,
респ. заверено копие към лиценза на Общността. Това са отрицателни факти, чието
доказване не е в тежест на ответника. Напротив, в тежест на жалбоподателя е да
докаже, че за притежаваното от него МПС, с което е извършен превоз на пътници,
има издадени посочените документи. Такива доказателства не са представени нито
в хода на административното, нито в хода на съдебното производството.
Изложеното обосновава извод, че е
налице фактическият състав на чл.106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвПр за
прилагане на принудителна административна мярка, поради което оспорената
заповед е материално законосъобразна, в частта й по т. 1.
Спазена е и преследваната от закона
цел. ПАМ са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното
осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда.
Те имат превантивен и/или преустановителен характер, чието предназначение е да
се осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и да се
предотвратят неблагоприятните последици от това. Именно, с оглед
непосредствената цел за ограничаване/преустановяване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване на обществения интерес, е наложена и
процесната ПАМ, която има ограничено по време действие само до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца. В случая се касае за автомобилен превоз
на пътници, което е дейност с повишен риск за живота и здравето на хората. Това
е наложило законодателят да установи специални изисквания, гарантиращи
определено ниво на професионална компетентност и благонадеждност на водачите,
техническа изправност и пригодност на моторното превозно средство. Значимостта
на ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира, е обусловила
подробна регламентация на национално и на европейско ниво. В тази връзка
законодателят в чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр императивно е посочил, че тези превози
могат да се извършват само от превозвачи, които притежават лиценз или
удостоверение за регистрация. Затова и извършването на която и да е от формите
на регламентираната и контролирана дейност от ЗАвПр без надлежно разрешение, лиценз
или регистрация, е въздигнато в административно нарушение от една страна, и от
друга е факт, обуславящ прилагането на ПАМ.
При така изложените съображения, жалбата
на Т.Д.М. срещу процесната ЗППАМ в частта й по т. 1 е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на Т.Д.М. против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-2023 от 12.05.2022 г., издадена от Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе към Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, в частта й по т. 1, с която на основание чл. 106а,
ал. 1, т. 1, б.„а“ и ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвПр е наложено
временно спиране от движение на моторно превозно средство л. а. марка Форт,
модел Транзит, от категория М1, с рег. № Р2402КС, регистриран в Р България на
дата 31.03.2022 г., собственост на жалбоподателя, до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на един брой
табела с рег. № Р2402КС и отнемане на Свидетелство
за регистрация № *********, издадено в Р България.
Решението
може да се обжалва по касационен ред пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: