Определение по дело №742/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3632
Дата: 22 август 2014 г.
Съдия: Емилия Топалова
Дело: 20141200500742
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 август 2014 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 145

Номер

145

Година

22.10.2014 г.

Град

Златоград

Районен Съд - Златоград

На

09.25

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Гюлфие Яхова

Гражданско I инстанция дело

номер

20145420100070

по описа за

2014

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС - разпределяне ползването на съсобствени между страните недвижими имоти.

Първоначално делото е образувано по повод на депозирана искова молба от ищеца С. Б. М. срещу ответника В. Б. М.. След това е депозирана нова поправена искова молба, която е предявена и спрямо ответницата Р. А. М..

В последната си коригирана искова молба ищецът сочи, че притежава 1/2 идеална част от урегулиран поземлен имот /УПИ, парцел/ № * в квартал № * по плана на гр. Н. и 1/3 идеална част от построените в него двуетажна жилищна сграда /къща/ и масивна сграда /стопанска постройка/, като имотът е с граници: от две страни улица, имот № * и имот № *. Твърди, че правото на собственост върху описания УПИ е придобит по наследство от баща му Б.М.М., като съгласно удостоверение за наследници като такива са майка му, двете му сестри и брат му. Майка му Р. М. и двете му сестри са направили отказ от наследство и по този начин единствени наследници на процеснния УПИ са ищецът и ответникът - В. М..

На следващо място твърди, че процесните сгради са построени през 1965 г. по време на брака на ответницата Р. М. и покойният Б.М., предвид на което двете постройки са били СИО. Следователно ответницата притежавала по 1/2 идеална част от двете постройки, а ищецът и ответникът В. М. по наследство от баща им по 1/3 идеална част.

Ищецът твърди, че процесният УПИ е бил собственост само и единствено на баща му Б.М., който го е придобил на основание придобивна давност вследствие на извършена доброволна делба на наследствено имущество. На следващо място сочи, че понастоящем ответницата Р. М. живее в къщата и я използва изцяло, В. използва 2/3 от стопанската сграда, а С. 1/3. Празното дворно място се ползва от С. и В., като последният ползва по-голямата част.

С оглед на това се прави искане да бъде извършено разпределение ползването на урегулиран поземлен имот /УПИ, парцел/ № * в квартал № * по плана на гр. Н., ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда /къща/ и сграда /стопанска постройка/.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответната страна Р. М..

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В. М.. Същият твърди, че предявеният иск е недопустим, тъй като мнозинство може да бъде постигнато. Сочи, че понастоящем къщата, съгласно и посоченото с поправената искова молба, се ползва от Р. М.. Що се отнася до дворното място - обособеното пред къщата се използва поравно от С. М. и от В. М., а останалото дворно място - от двете страни на жилищната сграда и зад нея все още се използва от майката на последните.

Твърди, че понастоящем по общо съгласие между страните имотът, чието разпределение се иска се ползва от Р. А. М.. Сочи, че около 1/3 идеална част от стопанската постройка не попада в процесния имот, при това положение на разпределение ще подлежи само тази част от нея, построена в процесният имот. Сочи, че съседният парцел *, в кв.* по плана на гр. Н. е собственост на ответника и в него се намира част от стопанската постройка, която не следва да бъде разпределяна в хода на делото, като собственост на него и съпругата му - построена през време на брака им.

Твърди, че след сключването на брака между родителите на ищеца и ответника В. М. те владеят дворното място съвместно, с оглед на което придобиваният способ посочен в исковата молба е давностно владение. Фактическият състав на придобиването е завършен в течение на брака между Б.М. и Р. М.. Нещо повече и след издаване на нотариалния акт владението от страна на двамата е продължило необезпокоявано до момента на смъртта на Б.М.. След 02.11.2009 г. Р. М. владее дворното място, ползвайки и по-голямата част от него.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за наследници изх. № */* г. страните по делото са законни наследници на Б. М. М., починал на * г., като ищецът и ответникът са негови синове, а ответницата Р. М. е негова съпруга. Видно от същото удостоверение покойният Б.М.М. има още две дъщери – В.Б.М. и К.Б.Х.

С Удостоверение № */* г., ответницата Р. А. М. е направила отказ от наследството оставено от Б. М. М.. Този отказ е вписан с вх. рег. № 4/*г., съгласно чл. 52, вр. с чл. 49, ал. 1 ЗН. Такъв отказ са направили и В.Б.М. и К.Б.Х., вписани с вх. рег. № * и № * от *г., които обстоятелства се установяват от представени по делото Удостоверения № * и № */* г.

Като доказателства по делото са приложени и Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК за УПИ парцел *, кв. *, по ЗРП на гр. Н.; Скица от * г.; Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, видно от което имената Б. М. М., Б.М.К. и Б.М.К. са имена на едно и също лице; Препис-извлечение от акт за сключен граждански брак между Б.М.М. и Р.А.Б. (М.) № */* г.; Удостоверение за идентичност на процесния имот № */* г., видно от което по отменения план на гр. Н., одобрен със Заповед №*/* г. е образуван УПИ * от кв. *, отразен в нотариалеÝ акт № *, том *, дело № */* г. за право на собственост на недвижим имот по давност, съгласно който Б.М.К. е признат за собственик на недвижим имот, което по плана на града (от 1974 г.) съставлява парцел *, отреден на имот * в кв. *. В разписния лист към този отреден план ПИ с пл. №*е записан с печатен шрифт на Б.М. К. – срещу лицето в графа 6 (№ и дата на документ за собственост) – няма отразен документ за собственост. С молба с вх. № */* г., е представен нотариален акт № *, том *, дело № */*г. По действащия план на гр. Н., утвърден със Заповед */* г. и изменен със Заповед №*/24.07.1990 г., със същото местоположение на УПИ *, кв. *, но с различна площ е УПИ * и част от УПИ * от кв.*. ПИ пл. № * и ПИ пл. № * са записани в разписния лист към плана на Б.М.К. В гафа 6 ( № и дата на документ за собственост) – няма отразен документ за собственост, от което следва, че УПИ * и част от УПИ * от кв. * по сега действащия подробен устройствен план на гр. Н. са идентични по местоположение, но не по площ на УПИ * в кв. * по отменения план на града от * г., респективно – идентични по местоположение на описания УПИ в Нотариален акт № *, том *, дело № */* г.

Видно от нотариален акт № *, том *, дело № */* г. наследодателят на страните Б.М. К. е признат за собственик по давност на недвижим имот, находящ се в гр. Н., обл. С., представляващ празно място при граници: улица, улица, имоти на А.М.К. и на Б. М. К., който по плана на града съставлява парцел* (*) в кв. * (*), отреден на имот пл. № *( *), с площ * ( *) кв.м.

По делото е назначена основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице дава различни варианти за разпределяне на ползването по отношение процесния УПИ и имотите построени в него – жилищна и стопанска сграда. Съдът кредитира заключенията на вещото лице, като обективни, компетентно изготвени и неоспорени от страните по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск, по повод на който е образувано настоящото производство, е с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС и има за последица осъществяване на спорна съдебна администрация на гражданско правоотношение на съсобствениците по повод служенето с общата вещ. В случая съдът не разрешава спор за собственост между страните, а преценява целесъобразността и възможностите за разпределяне ползването на общата вещ, съобразно конкретните обстоятелства по делото – характера на вещта, брой на съсобствениците, техните права в съсобствеността, фактическото положение до възникване на правния спор и др.

С оглед обстоятелството, че страните по настоящото дело не могат да постигнат съгласие помежду си относно разпределяне ползването на съсобственото им дворно място, жилищна сграда и стопанска постройка, съдът намира, че предявеният иск е допустим и спорът следва да се разгледа по същество. Неоснователно е твърдението на ответника В.М., че предявеният иск е недопустим, предвид на това, че мнозинство по отношение ползването на процесните имоти може да се образува, тъй като той и ответницата притежават по-голям обем право на собственост в сравнение с ищеца.

По делото се изясни, а и това впоследствие се указа, че не е спорно между страните, че процесният УПИ е съсобствен само между ищеца и ответника М., като същите притежават по 1/2 идеална част, т. е между тях двамата по отношение разпределяне ползването на дворното място не може да се образува мнозинство.

В настоящото производство по безспорен и категоричен начин се установи, че страните са съсобственици на процесните имоти, чието разпределение се иска. Установи се, че процесният УПИ е съсобствен между ищеца С. М. и ответника В. М., при квоти по 1/2 идеална част за всеки от тях. Същите притежават имота, в наследство от баща им Б.М., който пък от своя страна е наследил имота от своя баща. Този факт беше потвърден и от ответницата Р. М. в о.с.з, проведено на 03.09.2014г. /вж. протокола от о.с.з./.

Установи се, че процесните жилищна сграда и стопанска постройка са съсобствени между трите спорещи страни, като Р. М. притежава 1/2 идеална част от къщата и стопанската постройка, придобита режим на С╚О с Б.М., а ищецът С. М. и ответника В. М. притежават по 1/4 идеална част по наследство от баща си Б.М..

В съдебно заседание, а и в депозираните писмени защити, страните изразяват съгласие къщата да се ползва изцяло от ответницата Р. М., така както е било и до настоящия момент. Съдът намира, че тази воля на страните следва да бъде уважена. По реда на чл. 32, ал. 2 ЗС може да се разпредели ползването на два или повече недвижими имота, при което съсобственик може да получи изключително ползване на отделна вещ, какъвто е настоящия случай. В посочения смисъл е решение № */25.11.2002 г. по г. дело № 2611/2001г. на IV г.о на ВКС. 1533/29.12.1993г. В случая ответницата Р. М. следва да получи изключително ползване на цялата къща, за сметка на стопанската сграда. Последната следва да бъде разпределена за ползване между останалите съсобственици, а именно ищецът С. М. и ответникът В. М.. Разпределението следва да бъде извършено по Приложение № 1 към допълнителната експертиза, като ищецът С. М. следва да ползва частта оцетена в червено, а ответникът Б. М. частта оцветена в жълто. Разпределянето по този начин е най-целесъобразно, като се има предвид това, че и към настоящия момент частта в жълто се ползва от ответника М., а видно и от представените писмени бележки, такава е и волята на страните.

По отношение на процесния УПИ следва същият да бъде разпределен между ищеца С. М. и ответника В. М. по приложение 8 от основното заключение на вещото лице, като ищецът С. М. следва да ползва частта оцветена в червено, а ответникът В. М. частта оцветена в жълто. Частта оцветена в синьо следва да е за общо ползване на всички страни.

За да се спре на това разпределение съдът съобрази на първо място обстоятелството, че този вариант се доближава най-много до фактическото положение, което е било до сега. В основното заключение на в.л. е посочено, че В. М. ползва северозападната част от УПИ, а С. М. югозападната част, което макар и не изцяло се приближава до избрания от съда вариант.

На следващо място съдът взе предвид обстоятелството, че този вариант е най-благоприятен за страните с оглед на това, че така всяка от тях ще има еднакъв и реален достъп до стопанската сграда. Ако се възприеме приложение 7 от заключението е видно, че мястото около стопанската сграда ще бъде предоставено за ползване само на ищеца С. М., което не би било правилно, доколкото ответникът В. М. има право да ползва половината от стопанската сграда. Отделно от това, ако се извърши разпределението по приложение 7 от заключението би се възпрепятствал достъпът до втория етаж на ответника В. М., тъй като съобразно заключението на в.л. входа за втория етаж е от източната фасада.

При избиране на приложение 8 от заключението съдът съобрази и това, че частта оцветена в жълто е в съседство с друг имот, собственост на ответника В. М.. При този вариант на разпределение би се улеснило обслужването и обработването на частта от имота, оцветена в жълто.

С оглед на така изложеното следва да бъде допуснато разпределение на ползването, като на ответницата Р. М. се предостави за ползване къщата, на ищеца С. М. и ответника В. М. дворното място и стопанската сграда. По отношение на дворното място разпределението следва да бъде извършено по приложение 8 от основното заключение, като частта оцветена в жълто следва да се ползва от ответника В. М., а частта оцветена в червено от ищеца С. М..

Стопанската сграда следва да се разпределени по приложение 1 от допълнителната експертиза, като ответникът В. М. следва да ползва частта оцветена в жълто, а ищецът С. М. частта оцветена в червено.

С оглед особения характер на иска за разпределение ползване на съсобствен имот, съдът намира, че разноските, направени за заплащане на адвокатски възнаграждения на упълномощени процесуални представители следва да останат така, както са направени от страните. Това разрешение следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие съобразно управлението на общите им имоти. В случая съдебното решение ползва всички страни и няма значения коя от тях е инициирала производството и коя е станала причина за образуването му.

Страните обаче трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността. В случая ищецът е заплатил 150 лв. за основаната експертиза, 30 лв. за допълнителната и 80 лв. ДТ или общо 260 лв., а ответникът В. М. е заплатил 30 лв. за допълнителната експертиза и 50 лв. за основаната или общо 80 лв..

Страните имат почти равен обем права, поради което ответниците В. М. и Р. М. следва да заплатят на ищеца С. М. по 86.66 лв. От своя страна последният и ответницата Р. М. следва да заплатят на В. М. по 26.66 лв.

В посочения смисъл е Решение № 275 от 30.10.2012 г. на ВКС по Г. д. № 444/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията К.М., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, което е задължително за настоящата съдебна инстанция.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО между С. Б. М., ЕГН *, с адрес: гр. Н., ул. „Д. П.“ № *, В. Б. М., ЕГН *, с адрес: гр. Н., У. „Д. П.“ № * и Р. А. М., ЕГН *, с адрес: ул. Д.Ч. № * на недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот /УПИ, парцел/ № * в квартал № *по плана на гр. Н., ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда /къща/ и масивна сграда /стопанска постройка/, при граници на имота: от две страни улица, имот № * и имот № * по следния начин:

За дворното място /УПИ парцел/ № * в квартал № * по плана на гр. Н./ разпределението се извършва съобразно приложение 8 /осем/ към основната съдебно-техническа експертиза, като С. Б. М. ще ползва частта оцветена в червено, В. Б. М. ще ползва частта оцветена в жълто, а частта оцветена в синьо ще бъде за общо ползване на всички страни.

За стопанската сграда разпределението се извършва съобразно приложение 1 /едно/ към допълнителната съдебно-техническа експертиза, като С. Б. М. ще ползва частта оцветена в червено, а В. Б. М. ще ползва частта оцветена в жълто.

Двуетажната жилищна сграда /къща/, построена в /УПИ парцел/ № * в квартал № * по плана на гр. Н./ се предоставя за ползване изцяло на Р. А. М., ЕГН *, с постоянен адрес гр. Н., ул. „. Ч. № *.

ОСЪЖДА В. Б. М., ЕГН *, с адрес: гр. Н., У. „Д. П.“ №* и Р. А. М., ЕГН *, с адрес: ул. Д. Ч. № * да заплатят на С. Б. М., ЕГН *, с адрес: гр. Н., ул. „Д. П.“ № * по 86.66 лв., разноски по делото, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността.

ОСЪЖДА С. Б. М., ЕГН *, с адрес: гр. Н., ул. „Д. П.“ № * и Р. А. М., ЕГН *, с адрес: ул. Д.Ч. № * да заплатят на В. Б. М., ЕГН *, с адрес: гр. Н., ул. „Д. П.“ № * по 26.66 лв., разноски по делото, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността.

Скиците, надлежно приподписани от съда, са неразделна част от решението.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните, пред СОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:Г.Я.

Решение

2

ub0_Description WebBody

9174328BCACF7F47C2257D79003FA832