Определение по дело №420/2023 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1480
Дата: 26 октомври 2023 г.
Съдия: Десислава Димитрова Кривиралчева
Дело: 20237150700420
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 1480/26.10.2023г.

 

гр. Пазарджик

               

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, Трети административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември, две хиляди двадесет и трета година в състав:

                           

                              

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Кривиралчева адм. дело № 420 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ и е образувано по жалбата на „Биовет“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул. „Петър Раков“ № 39, представлявано от изпълнителния директор А.Ж.И. против Заповед № 26/16.01.2019 г. на Кмета на Община Пещера, с която е одобрен ПУП-ПРЗ.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена при съществени процесуални нарушения, тъй като липсва уведомяване на заинтересованото лице „Биовет“ АД. Посочено е, че процесната заповед е оспорена своевременно в срока за обжалване по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, същата не е съобщавана по надлежния ред на дружеството жалбоподател, поради което и срокът за обжалване за него не е започнал да тече. Твърди се, че „Биовет“ АД е собственик на главна водопроводна мрежа в имота, предмет на ПУП-ПРЗ, предвид на което и се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ, като носител на ограничено вещно право. В жалбата се съдържат и доводи за немотивираност на оспорената заповед. Счита, че не е налице основанието на чл. 134, ал. 2 от ЗУТ, тъй като не са настъпили съществени промени по смисъла на посочената разпоредба. Посочено е, че имотът, предмет на заповедта, не е урегулиран с предишен подробен устройствен план по чл. 15, ал. 1 от ЗУТ, за да бъде извършено последващо изменение на урегулирането. Не на последно място се твърди, че издадената заповед противоречи на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, тъй като разпоредбата изисква съгласие за изменение на ПУП и от носителите на ограничени вещни права. Моли се да бъде отменена оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. Представят доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендират направените по делото разноски.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. П. ***, която по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспорената заповед, като неправилна и незаконосъобразна. Представя писмена защита. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските.

Ответникът – Кмет на Община Пещера, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна – С.О.Д., редовно призован се явява лично и с адв. К. ***, който по изложени съображения моли съда остави без разглеждане жалбата като недопустима и прекрати производството по делото. Счита, че жалбата е подадена от лице без правен интерес от оспорването, тъй като не е удостоверил, че е собственик или носител на ограничено вещно право. Счита, че дружеството жалбоподател не е от кръга на лицата, посочени в чл. 131 от ЗУТ, които имат качеството си на заинтересована страна, тъй като (макар и да твърди) в действителност не представя документи, удостоверяващи правото му на собственост върху процесния водопровод, нито документи за право на строеж върху процесния имот/или концесия. Моли съда да остави жалбата без разглеждане и прекрати производството по делото. Алтернативно излага съображения за неоснователността на жалбата. Представя писмени бележки. Претендира направените по делото разноски съобразено списък на разноските.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на обжалване е Заповед № 26/16.01.2019 г. на Кмета на Община - Пещера, с която е одобрен проект за ПУП-ПРЗ за отреждане на част от поземлен имот с идентификатор 56277.4.23, с площ от 2957 кв.м. (проектен поземлен имот с идентификатор 56277.4.1712 по КККР на гр. Пещера, който става с площ от 1777 кв.м.), а останалата част от досегашния имот, с площ от 1180 кв.м., получава нов идентификатор 56277.4.1711 по КККР на гр. Пещера в местност „Баташки път“, землището на гр. Пещера, от „нива“ в УПИ V-4.1712, „За автошоурум и крайпътно заведение“.

Като доказателства по делото е представена и приета цялата административна преписка по одобряване на ПУП-ПРЗ, както и следните документи:

Разрешение за ползване № 14/15.01.1997 г., издадено от ръководител РИТСК (лист 16), с което на „Биовет“ ЕАД се дава разрешение за ползване на строеж – „Външно промишлено водоснабдяване – водопроводи І етап“. В същото е посочено, че строежът е изпълнен в съответствие с Разрешение за строеж № 2/08.03.1995 г.

Протокол от 17.12.1996 г. (лист 17) на Държавна приемателна комисия за установяване годността за ползване на строеж „Външно промишлено водоснабдяване – водопроводи І етап“. В протокола е посочено, че инвеститор на строежа е „Биовет“ ЕАД гр. Пещера.

 Разрешение за ползване № 83/09.02.1998 г., издадено от ръководител РИТСК (лист 20), с което на „Биовет“ АД се дава разрешение за ползване на строеж – „Външно промишлено водоснабдяване – ІІ етап, включващ водопровод от изравнителя – 90 хил.куб.м до складовата база, външно промишлено водоснабдяване – напоителни полета“. В същото е посочено, че строежът е изпълнен в съответствие с Разрешение за строеж № 2/08.03.1995 г.

Протокол от 19.12.1997 г. (лист 21) на Държавна приемателна комисия за установяване годността за ползване на строеж „Външно промишлено водоснабдяване – ІІ етап, включващ водопровод от изравнителя – 90 хил.куб.м до складовата база, външно промишлено водоснабдяване – напоителни полета“. В протокола е посочено, че инвеститор на строежа е „Биовет“ АД гр. Пещера.

Разрешение за ползване № 196/29.12.1998 г., издадено от Началник РДНСК – Пазарджик (лист 24), с което на „Биовет“ АД се дава разрешение за ползване на строеж – „Външно промишлено водоснабдяване – ІІІ етап Подобект: 1. Вопровод 1220х10 мм – облицовка; 2. Водопровод 108х4 мм – до площадка Айвермектин; 3. Водоем „Ямата“ – ограда. В същото е посочено, че строежът е изпълнен в съответствие с Разрешение за строеж № 2/08.03.1995 г.

Протокол от 17.12.1998 г. (лист 25) на Държавна приемателна комисия за установяване годността за ползване на строеж „Външно промишлено водоснабдяване – Водопроводи ІІІ етап“. В протокола е посочено, че собственик на строежа е „Биовет“ АД гр. Пещера.

По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, която като неоспорена от страните съдът намира за компетентно изготвена. В отговор на поставените му въпроси вещото лице е заявило, че процесният имот с идентификатор 56277.4.23 се намира в землището на гр. Пещера (номер на имота по предходен план - КВС 038020), м. „Баташки път“, земеделска територия, с площ 2957 кв.м., начин на трайно ползване: нива, пета категория, т.е. имотът не е урбанизирана територия, не е урегулиран и за него не е одобряван ПУП, преди издаването на обжалваната заповед.

Вещото лице е посочило, че в картата на възстановената собственост за имот 56277.4.23, който по КК е с идентификатор 56277.4.23 не е нанесено графично ограничение поради наличие на „главна водопроводна мрежа“, но такова е посочено текстово.

Вещото лице е категорично, че няма предишен влязъл в сила ПУП за имот 56277.4.23, респ. няма неприложена първа регулация по предходен устройствен план. В преписката по одобряване на ПУП за имот 56277.4.23, за който е издадена Заповед № 26/16.01.2019 г на кмета на община Пещера, не е налично нотариално заверено съгласие на носителя на ограничено вещно право на водопровода - „Биовет“ АД за изготвяне на проект. Проектът за ПУП, както и заповедта за одобряването му, не са съобщавани на „Биовет“ АД - Пещера.

В заключението се казва, че части от имоти с идентификатори 56277.4.1712 и 56277.4.1711 не попадат в речното легло. Предвиденият обхват на застрояване съгласно одобрения план за застрояване попада в зона - район със значителен потенциален риск от наводнения. Съгласно писмо на Басейнова дирекция това обстоятелство следва да се вземе предвид при проектиране на бъдещите сгради в имота. Планът за застрояване показва само зоната на застрояване, но не и вида на бъдещото строителството, за последното се изготвя впоследствие инвестиционен проект.

Според вещото лице в КК на гр. Пещера не е нанесен „промишлен водопровод“, който да преминава през процесния УПИ У-1712 (поземлен имот с идентификатор 56277.4.1712). Досежно процесния поземлен имот с идентификатор 56277.4.1712, кадастралната карта не съдържа зони на ограничения, произтичащи от сервитут, договор и/или нормативен акт, съгласно чл. 31а от ЗКИР. В КК няма нанесени сервитутни ивици, отразяващи учредено право на водопрекарване по чл. 112, ал. 2 от Закона за водите.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът намира, направеното оспорване за процесуално недопустимо по следните съображения:

         Според чл. 147 от АПК, право на оспорване имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от административен акт или, за които той поражда задължения. Лицето, което е засегнато или би могло да бъде засегнато от административния акт, има правен интерес да го оспорва. Правният интерес в административния процес е законово изискване и правно качество на оспорващото лице. Правният интерес е връзката на оспорващия с породените от административния акт правни последици. Нещо повече, оспорването на административните актове е обусловено от пряк и личен защитен от правото интерес на оспорващия, какъвто в случая не е налице. Интересът е пряк, когато оспорваният акт непосредствено засяга или създава опасност от непосредствено засягане на права, свободи и законни интереси на жалбоподателя или непосредствено създава задължения за него и личен, когато засяга правната сфера на самия жалбоподател.

          Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ(в редакцията на ЗУТ към 20.12.2017 г.), заинтересувани лица при съгласуването и одобряването на устройствени схеми и планове и техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план (ПУП), а според чл. 131, ал. 2, т. 1-5 от ЗУТ, непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са: 1. имотите - предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; 5. имотите, които попадат в сервитути, в защитени територии за опазване на културното наследство или в забранени, охранителни или защитни зони, включително такива за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или със специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот.

         Жалбоподателят може да упражни право на оспорване на административния акт ако докаже, че е адресат на акта, участвал е в административната процедура по приемането му или последният непосредствено засяга неговите права, свободи или законни интереси или му създава задължения. В случая дружеството жалбоподател не е бил страна в развилото се административно правоотношение, не е участвал в административното производство и не са адресат на акта.

         В случая дружеството жалбоподател обосновава правния си интерес с представените по делото с Протокол № 16 на ДПК от 17.12.1996 г. за строеж „Външно промишлено водоснабдяване – водопроводи І етап“, Разрешение за ползване № 14 от 15.01.1997 г., Протокол № 16 на ДПК за строеж „Външно промишлено водоснабдяване – водопроводи ІІ етап“ и Разрешение за ползване № 83 от 09.02.1998 г., като твърди, че са носители на ограничени вещни права върху преминаващия през имота водопровод. От представените Разрешения за ползване се установява, че на „Биовет“ АД е предоставено право на ползване на изградения водопровод, но не и право на собственост или ограничено вещно право. Право на собственост не се установява и от представеното по делото Решение за изменение на Разрешително за водоползване № 360/01.12.2008 г. на министъра на околната среда и водите. Въпреки указанията на съда относно доказателствената тежест не се представиха доказателства от имотния регистър или от кадастралния регистър, от които да се направи извод за собственост или ограничено вещно право в имота, предмет на плана. От заключението на вещото лице се установява, че в КК на гр. Пещера не е нанесен „промишлен водопровод“, който да преминава през процесния УПИ V-1712 (поземлен имот с идентификатор 56277.4.1712). Досежно процесния поземлен имот с идентификатор 56277.4.1712 кадастралната карта не съдържа зони на ограничения, произтичащи от сервитут, договор и/или нормативен акт, съгласно чл. 31а от ЗКИР. В КК няма нанесени сервитутни ивици, отразяващи учредено право на водопрекарване по чл. 112, ал. 2 от Закона за водите.

         С оглед на представените документи може да се обоснове извод, че „Биовет“ АД не е доказал, че е собственик на „Главна водопроводна мрежа“ в имота предмет на плана, не доказва и да е носител на ограничени вещни права, предвид на което за него като юридическо лице не е налице правен интерес от оспорване на процесната заповед.

         Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за атакуване на административен акт пред съда, поради което подадената жалба, при липсата му е недопустима.

         При този изход на делото на заинтересованата страна ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на общо 1450 лева, от които 1250 лева - адвокатско възнаграждение и 200 лева - вещо лице. Доколкото не е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, съдът намира, че същото следва да се изплати в пълен размер, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие.

         Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ  протоколно определение 26.09.2023 г., с което е даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Биовет“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул. „Петър Раков“ № 39, представлявано от изпълнителния директор А.Ж.И. против Заповед № 26/16.01.2019 г. на Кмета на Община Пещера, с която е одобрен ПУП-ПРЗ.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 420/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, Трети състав.

ОСЪЖДА Биовет“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул. „Петър Раков“ № 39, представлявано от изпълнителния директор А.Ж.И., да заплати на С.О.Д., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 1450 (хиляда четиристотин и петдесет) лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                    СЪДИЯ: (П)