№ 864
гр. София, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110129788 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Д. А. С. срещу
„Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен
иск за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество
сумата от 4873,66 лева – цена на топлинна енергия, ведно със законната лихва
върху тази сума от 29.11.2016 г. до датата на плащане; 305,24 лева – законна
лихва за забава; 103,58 лева – държавна такса и 411,26 лева – възнаграждение
за юрисконсулт – вземания по Изпълнителен лист от 20.05.2017 г. по частно
гр. дело № 68672/2016 г. на Софийски районен съд, 119. състав, издаден
срещу наследодателя на ищцата – А. Г. С., поради изтекла давност след
влизане в сила на акта, за който е издаден изпълнителният лист.
В исковата молба се твърди, че с Изпълнителен лист от 20.05.2017 г. по
частно гр. дело № 68672/2016 г. на Софийски районен съд, 119 състав, А. Г. С.
е осъден да плати на ответника описаните по-горе суми, но по същия не било
образувано изпълнително производство до 05.10.2022 г., като поради това
била изтекла погасителна давност. Ищцата била конституирана в
изпълнително дело № 20228380405572 едва през май 2023 г., когато разбрала
за дълга на наследодателя си по изпълнителния лист. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответникът „Топлофикация София“ ЕАД
оспорва предявения иск. Твърди, че длъжникът е прекъснал давностния срок с
образуване на 19.07.2017 г. на изпълнително дело № 2368/2017 г. по описа на
частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Сия Х.. Давността била прекъсвана със
запори през 2017 г. и молба за запор от 21.01.2019 г., а след това била спряна
както поради смъртта на първоначалния длъжник и нуждата да се
конституират наследници, така и поради извънредното положение.
1
Претендират разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представил, поддържа
предявените искове. С оглед представените по делото доказателства за
образувано предходно изпълнително дело твърди, че последното валидно
изпълнително действие е осъществено на 24.06.2019 г. Поддържа, че
давността за вземането е три години, поради което заявява, че същото се е
погасило на 24.06.2022 г. преди образуване на изпълнително дело № 5572 от
2022 г. по описа на Ч. Б..
Ответникът не се представлява в съдебно заседание. С писмена молба
поддържа депозирания отговор, като моли претенциите на ищеца да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, след преценка доводите на страните и анализ на
доказателствения материал по делото и по вътрешно убеждение приема за
установено следното от фактическа страна:
Съгласно представено на лист 10 от делото заповед на 29.12.2016 г. по
заявление на „Топлофикация София“ ЕАД е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 68672/2016
г. по описа на СРС срещу А. Г. С. за сумите, както следва: 4873,66 лева – цена
на топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със
законната лихва от 29.11.2016 г. до датата на плащане; 305,24 лева – законна
лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 16.11.16 г.; 103,58 лева –
държавна такса и 411,26 лева възнаграждение за юрисконсулт. Заповедта за
изпълнение е връчена лично на длъжника А. Г. С. на 11.01.2017 г., съгласно
разписка на лист 11 по делото. В двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК (в
ред. към 2017 г.) не е депозирано възражение от длъжника, поради което и
заповедта е влязла в сила. На 20.05.2017 г. е издаден изпълнителен лист за
вземанията по заповедта.
Съгласно представеното по делото копие на изпълнително дело №
20178630402368 по описа на Ч. Х. с молба от 19.07.2017 г. (на лист 54 от
делото) „Топлофикация София“ ЕАД е поискала образуване на изпълнително
дело срещу длъжника А. Г. С. по издадения изпълнителен лист от 20.05.2017
г., като на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е възложила на съдебния изпълнител
цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, вкл. определяне
начина на изпълнение.
По изпълнителното дело са извършени справки за имущественото
състояние на длъжника, като на 11.08.2017 г. съдебният изпълнител е
наложил запор на банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД,
„ЦКБ“ АД, както и в „Банка ДСК“ ЕАД, видно от запорни съобщение на лист
84 – 86 от настоящото дело, съответно получени от банките и наложени на
15.08.2017 г. и 16.08.2017 г. С постановление от 07.09.2017 г. ЧСИ е наложила
възбрана върху притежаван от длъжника недвижим имот, находящ се в с. В.,
общ. Б. (на лист 124 от делото).
Установява се, че на 21.01.2019 г. взискателят „Топлофикация София“
2
ЕАД с нарочна молба до съдебния изпълнител (на лист 150 от делото) е
поискал налагане на запор на банковите сметки на длъжника, както и запор на
трудовото му възнаграждение и/или пенсия. С постановление от 24.06.2019 г.,
вписано в книгите по вписвания на 28.06.2019 г., ЧСИ е наложила възбрана
върху притежаван от длъжника недвижим имот, находящ се в гр. София, а на
24.11.2021 г. изпълнителното производство по изпълнително дело №
2368/2017 г. е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с
постановление на ЧСИ Х. (на лист 179 от делото).
На 11.01.2022 г. съгласно приемо-предавателен протокол на лист 198 от
делото оригиналът на изпълнителен лист от 20.05.2017 г. е бил върнат на
взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, като въз основа на него е било
образувано ново изпълнително дело № 5572/2022 г. по описа на Ч. Б. съгласно
молба на лист 1 от това изпълнително дело). Изпълнителното дело е било
образувано по молба от 05.10.2022 г., в която взискателят е поискал
проучване имущественото състояние на длъжника, налагане запор на
банковите му сметки, вкл. запор на трудово възнаграждение, опис и оценка на
движими вещи, като е възложено също и определяне начина на изпълнение по
чл. 18 ЗЧСИ. По изпълнителното дело е установено, че длъжникът А. Г. С. е
починал на **.1**.**** г., като съгласно удостоверение за наследници е
оставил за наследник дъщеря си Д. С. – ищец по настоящото дело. С молба от
02.11.2022 г. „Топлофикация София“ ЕАД (на лист 15 от изпълнителното
дело) е поискало в производството да бъде конституиран наследникът на
длъжника А. Г. С. – ищцата Д. А. С., като е поискано продължаване на
изпълнителните действия спрямо нея. С разпореждане от 02.11.2022 г. (на
лист 17 от изпълнителното дело) ЧСИ Б. е конституирал Д. А. С. като
длъжник по делото, като на 29.05.2023 г. лично й е връчена покана за
доброволно изпълнение.
При така установените факти, настоящият състав намира от правна
страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за признаване на
несъществуване на вземане, за което е допустнато предварително изпълнение,
поради изтичане на давност – с правна квалфикация по чл. 439 ГПК във
връзка с чл. 118, ал. 1 ЗЗД. Спорно по настоящото дело е дали вземанията по
изпълнителен лист от 20.05.2017 г., издаден по частно гр. дело № 68672/2016
г. на Софийски районен съд, 119 състав срещу А. Г. С. са погасени по давност
или не, като според ищецът следва да се приложи кратката погасителна
давност от 3 години.
За да е допустим иск по чл. 439 ГПК, следва да се установи издадено
срещу ищеца изпълнително основание. Между страните не се спори, че срещу
ищеца е издаден изпълнителен лист, поради което искът е допустим.
За установяване дали вземанията по процесния изпълнителен лист са
погасени по давност съдът намира, че в случая следва да се даде отговор на
въпроса в какъв срок се погасяват същите, а едва след това да се разгледат
фактите, които спират и прекъсват давността.
Съгласно практиката на Върховния касационен съд (ВКС) вземанията
3
по влязла в сила заповед за изпълнение се погасяват с общата 5-годишна
давност съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, доколкото влязлата в сила заповед се
ползва със сила на присъдено нещо. Независимо от обстоятелството, че
заповедта се отнася до вземания за периодични плащания и за лихви, същата
се приравнява на влязло в сила решение, в който случай давността е всякога
пет години. В този смисъл виж следните актове на ВКС: Определение №
29/20.01.2022 г. по гражданско дело № 720/2021 г., IV ГО; Определение №
214/15.05.2018 г. по гражданско дело № 1528/2018 г., IV ГО; Решение №
37/24.02.2021 г. по гражданско дело № 1747/2020 г., IV ГО; Решение №
50099/28.11.2023 г. по гражданско дело № 3614/2020 г., III ГО; Решение №
50121/21.12.2023 г. по гражданско дело № 3034/2020 г., IV ГО.
По делото не е спорно, че длъжникът А. Г. С. е получил заповедта за
изпълнение на 11.01.2017 г., като в двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 от
ГПК (в редакцията към 2017 г.) не е възразил, поради което и същата е влязла
в сила на 26.01.2017 г., от която дата следва да се приеме, че тече 5-
годишният давностен срок за вземането. Предвид изложеното, съдът намира,
че възражението на ищцата за приложение на кратката давност е
неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г., по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на Общото събрание на гражданската и
търговската колегии (ОСГТК) на ВКС по изпълнителните дела, образувани
след 26.06.2015 г., какъвто е и настоящият случай давност тече в рамките на
изпълнителния процес, като същата се прекъсва с отделни изпълнителни
действия. Съгласно цитираното решение давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. След прекъсване на
давността започва да тече нова давност за вземането.
С оглед събраните по делото доказателства твърденията на ищцата, че
давността е била прекъсната за първи път с образуване на изп. дело №
5572/2022 г. по описа на Ч. Б. с молба от 05.10.2022 г., се явяват
неоснователни. Изпълнително дело пред Ч. Х. е образувано още с молба от
19.07.2017 г. на ищеца, като на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ е възложила
на съдебния изпълнител цялостно проучване имущественото състояние на
длъжника, вкл. определяне начина на изпълнение, поради което следва да се
приеме, че давността е прекъсната за първи път с депозиране на молбата от
взискателя на 19.07.2017 г. Впоследствие давността е била прекъсната
последователно с налагането на запори , с постановление за налагане на
възбрана върху недвижими имот на длъжника на 07.09.2017 г., а след това – с
молба на ответника до ЧСИ от 21.01.2019 г., с която е поискано налагане на
4
запор на банковите сметки на длъжника, както и запор на трудовото му
възнаграждение.Съгласно цитираното тълкувателно решение искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. С постановление от
24.06.2019 г. за налагане на възбрана на недвижим имот, находящ се в гр.
София, вписано на 28.06.2019 г., давността за вземането е била прекъсната
отново.
На 05.10.2022 г.ответникът е поискал образуване на ново изпълнително
дело срещу длъжника А. Г. С., като в молбата изрично е поискал налагане на
запор на банковите му сметки, вкл. запор на трудово възнаграждение, опис и
оценка на движими вещи, като с това отново е прекъснал давността .
С оглед на изложеното, съдът намира, че вземанията, предмет на
изпълнителен лист от 20.05.2017 г., издаден по частно гр. дело № 68672/2016
г. по описа на Софийски районен съд, 119. състав, не са били погасени към
датата на образуване на изпълнително дело № 5572/2022 г. по описа на Ч. Б..
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че давност за
вземането не е текла в периода на обявеното извънредно положение, считано
от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, като след 20.05.2020 г.
същата е започнала да тече, като е била отново прекъсната с молбата от
05.10.2022 г. за образуване на изп. дело № 5572/2022 г. по описа на Ч. Б..
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски се
следват на ответната страна, за което е отправено искане в отговора на
исковата молба. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1
от ЗПП, и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за правната помощ, и доколкото
представител на ответника не се явява в съдебно заседание, съдът намира, че
следва да се присъдят разноски в размер на 50 лева за изготвяне на писмен
отговор.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А. С. иск с правна квалификация чл. 439
ГПК във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на
управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б, че Д. А. С., с ЕГН: **********, и
адрес: С., ж.к. „К. П.“ – първа част, бл. ****, вх. *, ет.*, ап. *, не дължи на
дружеството следните суми: 4873,66 лева (четири хиляди осемстотин
седемдесет и три лева и 66 ст.) – цена на топлинна енергия за периода
01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. за имот с адрес: С., ж.к. „К. П.“ – първа част, бл.
****, вх. *, ет.*, ап. *, ведно със законната лихва от 29.11.2016 г. до датата на
плащане; 305,24 лева (триста и пет лева и 24 ст.) – законна лихва за забава за
периода от 15.09.2015 г. до 16.11.16 г.; 103,58 лева (сто и три лева и 58 ст.) –
5
държавна такса и 411,26 лева (четиристотин и единадесет лева и 26 ст.) –
възнаграждение за юрисконсулт – вземания по Изпълнителен лист от
20.05.2017 г. , издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, издадена на 29.12.2016 г. по частно гр. дело № 68672/2016 г.
по описа на Софийски районен съд, 119. състав срещу наследодателя на
ищцата – А. Г. С., поради изтекла давност след влизане в сила на заповедта за
изпълнение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. А. С., с ЕГН:
**********, и адрес: С., ж.к. „К. П.“ – първа част, бл. ****, вх. *, ет.*, ап. *,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на
управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумата от 50,00 лева (петдесет
лева) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6