Определение по дело №47/2022 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.78, ал.7 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.

Образувано е по молба на председателя на Националното бюро за правна помощ (НБПП), с искане на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, да бъдат присъдени разноски за адвокат Д.Г.Д.-К. в размер на 240,00 лева, съгласно решение № ВД-165-12938/20.06.2022 г.

С решение № 40/05.05.2022 г. по адм. дело № 47/2022 г. по описа на Административен съд Видин е отхвърлена жалбата на В.Н.Ц. *** против заповед № ЗСП/Д-ВН/8332 от 07.01.2022 г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Видин, потвърдена с решение № 05-РД-06-0009/08.02.2022 г. на директор на Регионална дирекция за социално подпомагане Видин.

С определение по настоящето дело от 24.02.2022 г. е допуснато предоставяне на правна помощ на оспорващия, на основание чл.21, ал.3, във връзка с чл.23, ал.3 от ЗПП, за процесуално представителство по делото. На основание уведомително писмо вх.№ 451/2022 г. от председателя на АК-Видин, с определение от 07.03.2022 г. по делото съдът е назначил адв. Д.Г.Д.-К. за служебен процесуален представител на жалбоподателя.

С решение № ВД-165-12938/20.06.2022 г. на председателя на Националното бюро за правна помощ е определено да се изплати на адвокат Д.Г.Д.-К. адвокатско възнаграждение в размер на 240,00 лева за предоставената правна помощ по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.27а от ЗПП лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски само в определени със закон случаи, какъвто не е процесният: лицето, на които е предоставена правната помощ е било жалбоподател в първоинстанционното производство, като правната помощ е предоставена на основание чл.23, ал.3 от ЗПП по преценка на съда, поради представени доказателства и преценка, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, а не в хипотезата на ал.1 на тази разпоредба.

Предвид посоченото е приложимо правилото на чл.94 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК за безплатна защита и правна помощ.

Неоснователно е позоваването на чл.189 от НПК, тъй като тази норма не е приложима субсидиарно в административния процес, както и на разпоредбата на чл.78, ал.7 от ГПК по следните съображения: съгласно чл.27а от ЗПП в определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. АПК не съдържа разпоредби, уреждащи дължимостта на разноските за предоставена правна помощ, поради което приложение следва да намерят разпоредбите на ГПК. Съгласно чл.94, ал.1 от ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна. Само в случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл.97, ал.1 от ГПК съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички суми от плащането, за които е било освободено, но безспорно настоящият случай не попада в тази хипотеза.

Другата разпоредба на ГПК, която има отношение към възстановяването на разноските за получена правна помощ, на която се позовава молителят, е чл.78, ал.7 от ГПК. Посочената норма съдържа две хипотези: когато претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на НБПП, но настоящият случай не е такъв, тъй като жалбата на лицето, което е получило правна помощ, е отхвърлено. Втората хипотеза визира хипотезата на осъдително решение срещу лицето, което е получило правна помощ, когато то дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, като и тази хипотеза не е налице, тъй като няма осъдително решение срещу лицето, получило правна помощ. Следва да се има предвид, че разпоредбата визира разноските, които е направила по делото противната страна, като участник в производството, който извод се налага както от буквалното тълкуване на разпоредбата, така и от систематичното й място между останалите алинеи на чл.78 от ГПК. Отношенията между НБПП, която не е страна в производството по делото, а само осигурява безплатна адвокатска защита, и страната, на която е предоставена помощ, са отношения, които стоят извън проведеното съдебно производство и спрямо тях общите разпоредби на ГПК относно разноските са неприложими.

Поради гореизложеното искането за присъждане на разноски в полза на Националното бюро за правна помощ в размер на 240,00 лева е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Воден от горните мотиви и на основание чл.78, ал.7 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, Административен съд Видин

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на председателя на Национално бюро за правна помощ за присъждане на изплатено адвокатско възнаграждение на адвокат Д.Г.Д.-К., осъществил правна помощ за процесуално представителство на жалбоподателя В.Н.Ц. по адм. дело № 47/2022 г. по описа на Административен съд Видин.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в седем дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: