Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр.Пазарджик, 05.06.2020 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
при секретаря Стоянка
Миладинова,
като разгледа докладваното от
съдия ГЕОРГИЕВ гр. дело №124 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.144 от СК - за присъждане на издръжка на пълнолетно учащо дете,както и иск за
заплащане на издръжка за минало време- за периода от 01.01.2020г. до
19.01.2020г. вкл.
Подадена е искова молба от К.Л.В., ЕГН-********** ***, чрез адв.А., против
Л.К.В., ЕГН-********** ***. В подадената искова молба се
твърди, че с влязло в сила съдебно
решение №177 от 07.10.2013г. , постановено по гр.дело №****/2013г. по описа на
РС-Пазарджик, е бил прекратен бракът между ответникът Л.К.В.,
ЕГН-********** *** и И. А. В. , като съдът е предоставил упражняването
на родителските права над роденото от брака дете К.Л.В., ЕГН-********** на
майката. Ответникът Л.К.В., ЕГН-**********
бил осъден да заплаща на детето си Л.К.В.,
ЕГН-********** , месечна издръжка в размер на 120.00лв. /сто и двадесет
лева/, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Съгласно изложеното в подадената искова молба, на
05.02.2018г. ищецът К.Л.В., ЕГН-********** навършил пълнолетие, като след завършване на
средното си образование бил приет за студент в ПУ „Паисий Хилендарски“,
специалност „Икономика“, редовна форма на обучение.
Посочва се в исковата молба, че ищецът не работил, тъй
като следвал редовна форма на обучение. Не разполагал със средства да се самоиздържа, като разчитал единствено на помощта на майка си, която се
принудила да замине на работа в Германия. Нямал имущество, от което да се
издържа, поради което срещал съществени затруднения с разходите за обучение,
транспорт и плащането на квартира. Същевременно ответникът бил трудоспособен и
в работна възраст, работил във
„Вагоноремонтен завод- гр. Септември“, където получавал сравнително висока заплата.
Оформен е петитум, с който се моли съдът да постанови
решение, с което да бъде осъден ответникът Л.К.В., ЕГН-********** *** , да заплаща месечна
издръжка на своят син К.Л.В., ЕГН-**********
***, в размер на 250.00лв. /двеста и
петдесет лева/, считано от
01.01.2020г. до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване,ведно със законна лихва при
просрочие на всяка месечна вноска.
Към исковата молба са представени
доказателства и са направени
доказателствени искания.
Ответникът по делото е
депозирал писмен отговор в законоустановения срок по чл.131 ГПК, като се
твърди, че предявеният иск с правно основание чл.144 във вр. с чл.150 от СК е
допустим, но неоснователен. Сочи се, че ответникът е изпълнявал редовно и своевременно задълженията си за заплащане
на издръжка на детето, като освен това многократно е осигурявал допълнителни
средства, като е закупувал дрехи, обувки и др. Не се оспорва обстоятелството,
че ответникът работи на трудов договор с относително сигулни доходи, за което
се представя служебна бележка.
Твърди се в отговора на исковата
молба, че освен за ищеца, ответникът полага грижи за другото си дете и сестра
на ищеца – Д. Л. В. , както и за своята майка /баба на ищеца/, която била с
влошено здравословно състояние. Имал и сключен договор за потребителски кредит,
който обслужвал сам, с месечни погасителни вноски в размер на 200.00лв.
В проведените по делото съдебни
заседания, ищецът, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си, който
поддържа изцяло така предявения иск. Излага съображения по съществото на правния спор в пледоарията.
По искане на ищеца, съдът е
допуснал изменение в размера на предявеният иск на основание чл.214 от ГПК,
като същият следва да се счита предявен за сумата от 300.00лв. , вместо
претендираният с петитума на исковата молба размер от 250.00лв.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявения иск по размер. Излага
доводи.
Районният
съд, като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба на ищеца и възраженията на
ответника и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Не се спори между страните по
делото, а и от представеното писмено доказателство – Удостоверение за раждане
от *** ***-Пазарджик, въз основа на Акт за раждане №147 от 08.02.2000 год., се
установява, че ответникът Л.К.В. е баща на ищеца К.Л.В., ЕГН-********** , роден на *** год., понастоящем пълнолетен
/навършил 18-годишна възраст на
05.02.2018г./.
Видно от приложеното Уверение
№**********/09.10.2019 год., издадено от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”-
Пловдив , ищецът К.Л.В. е студент, І-ви
курс, специалност „Финанси“ за учебната 2019/2020 год. в същото висше учебно заведение.
С влязло в сила съдебно Решение
№177 от 07.10.2013г. , постановено по гр.дело №****/2013г. по описа на
РС-Пазарджик /заверен препис от което е приложен по делото/, е бил прекратен
бракът между ответникът Л.К.В., ЕГН-********** *** и И. А. В. , като съдът е
предоставил упражняването на родителските права над роденото от брака дете К.Л.В.,
ЕГН-********** на майката. Ответникът Л.К.В.,
ЕГН-********** бил осъден да заплаща на детето си Л.К.В., ЕГН-********** , месечна издръжка в размер на
120.00лв. /сто и двадесет лева/, считано от 07.10.2013г. до настъпване на основание за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
Ответникът Л.К.В. е баща и на детето Д. Л. В. , ЕГН- **********,
непълнолетна към настоящият момент, което обстоятелство се установява от
приложеното по настоящото дело съдебно решение.
Към писмения си отговор, ответникът е приложил
копие на Трудов договор №096 от
04.09.2017г., както и Удостоверение, издадено от работодателя „Коловаг“АД- гр.
Септември, от които се установява нетният размер на трудовото възнаграждение,
което ответникът е получавал по месеци за периода от месец януари, 2019г. до
месец декември, 2019г. Средният размер на полученото трудово възнаграждение за
12-те календарни месеца е 1832.65лв. От приетите по делото доказателства се установява, че ищецът заема
длъжността „заварчик“ в „Коловаг“АД- гр. Септември, при 8 часов работен ден.
По делото са представени медицински
документи- епикриза, издадена от болница „СБАЛ – Гръбначен център“АД-гр. София,
касаещи здравословното състояние на С. Ж. В. - майка на ответника, за която
същият твърди, че полага грижи.
От
приетият по делото препис от договор за
предоставяне на потребителски кредит от 23.10.2019г., се установява, че на
посочената дата, на кредитополучателят В. е бил предоставен потребителски
кредит в размер на 4000.00лв., като погасяването на кредите е следвало да се
извърши на 24 месечни вноски.
По
делото е представен от ищеца Договор за наем от 19.10.2019г., сключен между С.
М. М. /наемодател/ и К.Л.В. и С. Х. П. /наематели/, с
предмет на договора – недвижим имот /апартамент/, находящ се в гр. Пловдив,
ж.к. „******“,бл.*, ет.*,ап.*. Наемната месечна цена за ползваните помещения е
в размер на 430.00лв.
Видно
от приетата по делото Квитанция за внесена семестриална такса, на 19.02.2020г.
ищецът В. е внесъл такава в размер на 649.48лв. за втори семестър за учебната
2019/2020г. на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”.
В
хода на производството по делото, съдът е разпитал в качеството им на свидетели
С. П. Ц. и С. Х. П. .
От
показанията на св. Ц. /баба на ищеца по
майчина линия/ се установява,че ищецът К.В. е завършил средното си образование
в ЕГ „Б. Б. “- гр. Пазарджик, след което е бил приет за студент в Пловдивски
университет „Паисий Хилендарски”, редовна форма на обучение, специалност
„Финанси и контрол“. К.В. не притежавал каквото и да е имущество, от което би
могъл да се издържа, не получавал доходи от наеми или др. Разчитал на помощта
на своята майка И. В. Ц. , която отишла да работи в Германия, за да издържа
сина си, който бил студент. Отделно от ежедневните си разходи, К.В. трябвало
всеки месец да заплаща наем за квартирата, в която се помещавал в гр. Пловдив,
както и разходи за ток, вода и др. Квартирата се ползвала от К.В. и още едно
момче, като двамата си поделяли наема, който възлизал на по 215.00лв. за всеки
един от тях. Тъй като посещавал редовно лекции и упражнения, ищецът бил в
невъзможност да полага труд и реализира доходи. Ответникът Л.В. не се
интересувал от проблемите на своя син, отказвал да го подпомага с допълнителни
средства.
От
показанията на св. С. Х. П. /съквартирант на ищеца/ се установява, че К.В. е
студент, редовна форма на обучение, като посещава ежедневно лекции и
упражнения. Ищецът не работи, концентрирал се е върху образованието си, като не
разполага с големи финансови възможности. Всеки от двамата съквартиранти
заплаща по 215.00лв. месечен наем, както и по около 50.00лв. за консумативи-
ток, вода и интернет. Ищецът бива подпомаган
финансово от своята майка и баба, докато баща му не обръщал сериозно внимание
на проблемите му, не го подпомагал финансово, въпреки че бил помолен за това от
К.В..
Съдът
кредитира показанията на разпитаните
свидетели, същите са обективни, пълни и непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че предявеният иск за присъждане на издръжка с правно основание чл.144 от СК е процесуално допустим, а по съществото си е частично основателен, по следните
съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.144 от СК, родителите дължат издръжка на
пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни
и висши учебни заведения, за предвидения срок на
обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст
при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават
без особени затруднения.
В настоящия
казус, безспорно се установи по делото, че ответникът Л.К.В. е баща на ищеца К.Л.В.. Безспорно е и това, че ищецът е роден на *** год. и че е навършил пълнолетие на 05.02.2018 год. Доказано е и обстоятелството, че понастоящем ищецът е
студент, І-ви курс, специалност „Финанси“ за учебната 2019/2020 год.
в Пловдивски университет „Паисий
Хилендарски”- Пловдив
По делото не се събраха доказателства, относно това,
ищецът да
реализира собствени доходи от трудова или друг вид дейност или да има собствено
имущество, от което да се издържа. Напротив, от приетите по делото доказателства се
установява, че ищецът няма собствено движимо и недвижимо имущество. Безспорно се установи по делото, че ищецът живее на квартира, както и че И. В. Ц. /майка на ищеца/ е поела грижата за неговата издръжка - за храна, дрехи, образование, учебна литература. Разчита и на подкрепата на
своите баба и дядо по майчина линия.
Установи се
също така по делото, че ответникът, който има и друго дете – непълнолетна дъщеря, живее в с. Сестримо, обл. Пазарджик и работи в „Коловаг“АД- гр. Септември. По
делото е приложено копие на Трудов договор №096 от 04.09.2017г.,
както и Удостоверение, издадено от работодателя „Коловаг“АД- гр. Септември, от
които се установява нетният размер на трудовото възнаграждение, което
ответникът е получавал по месеци за периода от месец януари, 2019г. до месец
декември, 2019г. Средният размер на полученото трудово възнаграждение за 12-те
календарни месеца е 1832.65лв.
Текстът на чл.144 от СК предвижда, че издръжка за навършило пълнолетие учащо дете се дължи, ако тя не съставлява особени
затруднения за родителите.
В настоящия казус, съдът приема, че присъждането
на издръжка в полза на ищеца и осъждането на
ответника да заплаща такава на пълнолетния си син, който е студент, не би съставлявало особено затруднение за
родителя – бащата. С
оглед на горното, съдът приема,
че са налице предпоставките на чл.144 от
СК, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По размера си, исковата претенция е изцяло основателна.
При определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид, както нуждите
на детето, което има право на такава, така и
възможностите за нейното плащане от страна на родителя, съгласно общата
разпоредба на чл.142
ал.1 от СК.
В конкретния случай, като съобрази нуждите на ищеца, свързани с обучението и препитанието му, а така също като взе предвид и възможностите на
двамата родители, съдът намира, че от месечната издръжка на ищеца, ответникът А. К. А. ще
следва да поеме част в
размер на 300.00 лева. Издръжката ще следва да бъде
присъдена, считано
от датата на предявяване на иска - 20.01.2020 год. Издръжката ще се дължи до
завършването на висшето образование от ищеца, но не по-късно от навършването на
25-та му годишна възраст, респ. до настъпването на други обстоятелства
за нейното изменение или прекратяване.
Съдът счита, че във възможностите на ответника е да плаща издръжка в
посочения размер на пълнолетния си син. Съдът приема, че към настоящия момент ответникът работи и да реализира
доходи, които му позволяват да поеме
част от издръжката и нуждите на пълнолетния си син – студент във висше учебно заведение. Както е изяснено в Решение № 199/17.05.2011г. по гр.д. № 944/2010 г., ІІІ г.о. на
ВКС, постановено по чл. 290 от ГПК, родителят отговаря по чл. 144 СК тогава,
когато притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволят, без особени затруднения да отделя средства и за издръжка на
пълнолетното си дете, какъвто е настоящият случай. След
като ответникът притежава доходи в установения в хода на
производството размер, то
даването на издръжка не би създало особени
затруднения за него. Тъй като обективно родителят разполага с достатъчни
доходи над собствената му издръжка, издръжката на пълнолетното дете не следва да представлява
особено затруднение за него по смисъла на чл. 144 от СК, което да изключва дължимостта й. Възможността за плащане на
издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и доходите
на задълженото лице.
В конкретният случай,
при така установените доходи и имущество, съдът намира, че ответникът има доходи и имущество, които да му позволяват да заплаща
претендираната издръжка. По делото беше
доказано, че претендираната издръжка не представлява особено затруднение за
родителя, като за него е във възможностите му да дава
издръжка в претендирания размер. Доказателствената тежест за установяване
възможността на родителя да предоставя издръжка без особени затруднения се носи
от ищеца. Касае се за правопораждащ правото му да получи претендираната
издръжка факт, поради което и същият следва да бъде установен по изключващ
каквото и да е съмнение начин - при условията на пълно и главно доказване.
Както беше посочено, този факт беше
доказан по делото. Поради това и съдът приема, че по делото беше доказано, че претендираната издръжка не
представлява особено затруднение за ответника. Възможностите на ответника да
дава издръжка е предпоставка не само за размера на издръжката (чл. 142 СК), но
и за основанието на иска (аргумент на чл. 144 СК,
ППВС № 5/1970 г., т. IV).
Предвид гореизложеното, съдът намира, че във възможностите на ответника
е да заплаща на сина
си К.Л.В.,
ЕГН-********** месечна издръжка в размер на 300.00 лева, поради което исковата
претенция е основателна и ще следва да бъде уважена в пълният й размер.
По отношение на иска с правно основание чл.149 от СК за заплащане на
издръжка за минало време, съдът намира, че същият следва да бъде уважен до
размера от 200.00 лева. За процесния
период от 01.01.2020г.
/от която дата се претендира заплащането на издръжка/ до 20.01.2020г.
/датата на постъпване на исковата молба в съда/ вкл., от доказателствата по
делото установява, че ищецът е бил пълнолетен, учил е редовно във висше учебно заведение.
За претендирания период от време, ищецът не е реализирал доходи и не е притежавал имущество,
от използването на което да се издържа. Съдът приема, че за този период от
време, ответникът е
имал възможност да заплаща на пълнолетното си
учащо дете без
особени затруднения месечна издръжка в размер на посочения по – горе – 300.00 лева месечно.
Тъй като се касае за период от 20 дни,
ответникът следва да заплати за този период сумата от 200.00лв.
С оглед изхода на делото, ответникът ще
следва да заплати на ищеца сторените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лева.
В тежест на ответника ще следва да се възложи заплащането на дължимата
се държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 432,00 лева
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.144 от СК Л.К.В.,
ЕГН-********** ***, да ЗАПЛАЩА на К.Л.В., ЕГН-********** ***,
МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 300,00 лв. /триста лева/, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.01.2020г. за
срок до завършване на висшето му образование или до навършване от същият на 25-годишна възраст, или
до настъпването на друго обстоятелство,
обуславящо изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА на основание чл. 149 вр. чл. 144 СК, Л.К.В., ЕГН-********** ***,
да ЗАПЛАТИ на К.Л.В., ЕГН-********** *** , сумата от 200.00лв. /двеста лева/, представляваща дължима издръжка за периода
01.01.2020 г. – 19.01.2020г., вкл., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 20.01.2020 г., до окончателното й изплащане
.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението,
на основание чл.242, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Л.К.В., ЕГН-********** ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пазарджик, държавна такса в размер на 432,00 лева. / четиристотин тридесет и два/
лева , на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.К.В., ЕГН-********** ***, да ЗАПЛАТИ
на К.Л.В., ЕГН-********** *** , сумата
от 300.00лв. /триста лева/, представляваща направените по делото разноски
за възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд- Пазарджик в двуседмичен срок от датата на обявяването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: