Р Е Ш Е Н И Е
№ 24,15.05.2019г. , гр.Бургас
В ИМ Е Т О Н А Н А Р О Д А
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС, гражданска колегия,
на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година,
в публично заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Тончева
ЧЛЕНОВЕ: Събина Христова
Албена Зъбова-Кочовска
Секретар Пенка Шивачева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Тончева
гр.д. № 98/2019 г. на Апелативен съд–Бургас,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Ж. У. от гр. С., подадена чрез процесуалния му представител адв. Т. против решение № 46/22.01.2019г., постановено по гр.д. № 1753/2016г. на Бургаския окръжен съд за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение № 151/08.05.2018г., постановено по същото дело.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като се твърди, че не е налице твърдяната от молителката воля на съда за това, че дължимата от нея сума от 69 649.92 лв. следва да се раздели между страните и съответно претенцията е основателна само до размера на половината от тази сума в размер на 34 824.96 лева. Счита, че няма неяснота в мотивите на съда, нито фактическа грешка в извършените изчисления, от която да се заключи, че искът е основателен до размера на половината от посочената сума. Твърди се, че изводите на съда в поправяното решение са изградени така, че на практика подменят вече обективираната в него воля на съда, тъй като вместо да раздели на две общо платената сума по кредите от 164 660.95 лева, съдът в обжалваното решение е разделил на две сумата от 69649.92 лева. Намира, че такава воля съдът в основното си решение не е изразявал, а и такова двойно последователно деление не е елемент от фактическия състав на солидарната отговорност по ЗЗД. Затова счита, че с така постановеното решение на съда за поправка на ЯФГ на практика недопустимо се подменя волята на съда, която е ясно и мотивирана в поправяното решение.
Подържа, че дори и съдът да е пропуснал да раздели на две сумата от 69 649.92 лева то тази неправилност не може да обоснове наличието на ЯФГ като такива пропуски на съда водят до неправилност на крайните изводи на съда, която неправилност не може да бъде отстранена чрез поправка на ЯФГ, а по пътя на обжалване на решението. Счита, че само ако съдът е допуснал грешка в математическите изчисления може да се говори за ЯФГ, но ако неправилно е приел, че не следва или следва дължимата сума да се раздели тогава според въззивника такава грешка няма. Посочва, че в диспозитива на обжалваното решение не се поправят цифрите на присъдените суми поради наличие на неправилно пресмятане и допусната фактическа грешка, а се променя и основанието, на което тези суми се дължат като се допълва думата „половината“. Иска се отмяна на обжалваното решение и след решаване на спора по същество да се остави без уважение подадената от ответницата молба за поправка на явна фактическа грешка.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответницата по делото К. Н. Г. от гр. Н., с който намира подадената от ищеца въззивна жалба за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Намира за правилно и обосновано приетото от съда в обжалваното решение за допусната аритметична грешка от съда, който след като е уважил възражението за изтекла погасителна давност и установените извършени плащания по кредита е пропуснал да раздели сумата от 69 649.92 лева на две. Счита, че за да достигне до този извод съдът се е съобразил с обстоятелството, че претенцията срещу ответницата, респ.нейната отговорност е за половината от извършените по кредита плащания от страна на ищеца.
Не приема твърдението в жалбата на ищеца, че липсвало допусната фактическа грешка, а ставало въпрос за неправилност на решението, тъй като счита, че съдът е допуснал изчислителна грешка, резултатът от която противоречала на формираната от съда воля по спора. Затова намира обжалваното решение за правилно и обосновано и като такова моли да бъде потвърдено.
С определение в закрито заседание от 26.03.2019г. Бургаският апелативен съд е приел подадената въззивна жалба за процесуално допустима.
Въззивната инстанция намира първоинстанционното решение, преценено съобразно изискванията на чл.269 ГПК за валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в законен състав, по надлежно предявен иск и редовно развило се допустимо исково производство.
Бургаският апелативен съд като взе предвид оплакванията и исканията в жалбата, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и като съобрази законовите разпоредби, приема следното:
Предмет на първоинстанционното производство е предявен от С. Ж. У. от гр. С. против К. Н. Г. от гр. Н. иск, с който ищецът С. претендира на основание 127, ал.2 ЗЗД да бъде осъдена ответницата К. да му заплати сумата от 85 870 лева, представляваща половината от заплатените от него вноски за погасяване на договор за кредит с банка ДСК от 05.08.2004г., а на основание чл.86 ЗЗД да му заплати мораторна и законна лихви.
С отговора на исковата молба ответницата К. е оспорила предявените срещу нея искове по основание и размер като е направила възражение за изтекла петгодишна погасителна давност по отношение на всички вноски до 27.10.2011г., както и възражение за прихващане, с посочване на конкретни основания и размери по това възражение.
С решението, предмет на настоящото въззивно производство съдът по реда на чл.247 ГПК е допуснал поправка на основното решение в частта му досежно дължимата от ответницата сума. В тази връзка, основният спорен въпрос между страните, повдигнат с въззивната жалба на ищеца е свързан дали са налице условията на тази законова норма за приемане наличие на очевидна фактическа грешка или неправилни изводи на съда в основното решение, които е следвало да бъдат коригирани по пътя на неговото обжалване.
По смисъла на разпоредбата на чл.247, ал.1 ГПК и установената непротиворечива съдебна практика очевидна фактическа грешка е налице тогава когато съдът е обсъдил даден проблем във връзка с правния спор между страните и е изразил становището си по същия в мотивите към решението, но в диспозитива е пропуснал да отрази това свое становище или пък го е отразил погрешно. От това следва, че при очевидната фактическа грешка спорният въпрос по делото е бил предмет на мисловната дейност на съда и във връзка с това е направил съответен правен извод, отразен в мотивите на решението, но при изписване на диспозитива е допусната техническа грешка като или не е отразено нищо относно тези правни изводи на съда или отразеното е погрешно. Затова при очевидната фактическа грешка не се постановява ново решение като резултат на решаваща мисловна дейност на съда, а се поправя допусната техническа грешка.
С решението си от 08.05.2018г., влязло в законна сила на 03.10.2108г. по образуваното пред него гр.д. № 1753/2016г. Бургаският окръжен съд е уважил предявеният от ищеца С. Ж. У. иск с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД като е осъдил ответницата К. да му заплати сумата от 53 649.92 лева. За да уважи така предявеният от ищеца иск и след обсъждане на събраните по делото доказателства съдът е приел, че страните по делото са съдлъжници по договор за кредит от 05.08.2004г., сключен между ищеца У. и Б. ДСК по време на брака им. Като е отчел въз основа на приетото заключение на вещото лице по допуснатата икономическа експертиза, че общият размер на платените суми по кредита, ведно със задължителните застраховки възлиза на 164 660.95 лева и че всички те са били заплатени от ищеца У. съдът е приел, че са налице условията на чл.127, ал.2 ЗЗД ищецът да получи от ответницата като солидарен длъжник половината от изплатената от него сума – каквато е и ищцовата претенция.
За да не присъди на ищеца половината от така установения общ размер на извършените от него плащания по кредита първоинстанционният съд е уважил направеното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност на всички вноски, платени от ищеца до 27.10.2011г. По този начин е приел, че претенцията на ищеца е основателна за извършените от него плащания след тази дата, които съобразно изчисленията на вещото лице Д. по извършената СИЕ възлизат на сумата от 69 649,92 лева. При определяне на окончателния размер на дължимата от ответницата сума съдът е уважил и възражението й за прихващане за сумата от 16 000 лева, представляваща наема, от който ответницата е била лишена поради ползване на придобитите от тях имоти само от ищеца. След приспадане на тази сума от общия размер на вноските от 69 549.92 лева съдът е присъдил в тежест на ответницата разликата от 53 649,92 лева, която сума е приел, че е половината от общо заплатените от ищеца вноски по кредита.
Този краен извод на съда не съответства на формираната от него воля по спора, съобразно която ответницата като солидарен длъжник по процесния договор за кредит дължи на ищеца половината от заплатените от него вноски по него. В съответствие с този му извод и след като е приел, че общия размер на извършените от ищеца плащания по кредита възлизат на 69 649,92 лева съдът с оглед разпоредбата на чл.127, ал.2 ЗЗД е следвало да раздели тази сума на половина и от получената сума от 34 824,96 лева след като приспадне сумата от 16 000 лева по направеното от ответницата възражение за прихващане да присъди в тежест на ответницата разликата от 18 824.96 лева. Тази изчислителна грешка на съда е в противоречие с правните му изводи, че ищецът следва да получи половината от заплатеното от него по процесния кредит след 27.10.2011г., както и с уваженото от съда възражение за прихващане, направено от ответницата, което е довело и до погрешно изписване на този размер в диспозитива на решението.
Неоснователно е твърдението в жалбата на ищеца, че съдът е допуснал порок в основното си решение, който не може да се квалифицира като очевидна фактическа грешка, а като неправилност на решението и който е следвало да се коригира по реда на въззивното обжалване на решението. Само ако съдът не се е занимал с обсъждането на въпроса, който е от значение за решаването на правния спор между страните би могло да се приеме, че не е налице очевидна фактическа грешка. В случая, съдът е разгледал и обсъдил спорният между страните въпрос за дължимата от ответницата част от заплатените от ищеца вноски по кредита, както и възраженията на ответницата във връзка с тях, въз основа на които е направил и правните си изводи, свързани с основателността на ищцовата претенция. Това сочи, че съдът е формирал правораздавателна воля по основателността на ищцовата претенция, приемайки, че ответницата следва да заплати половината от заплатената от ищеца сума в размер на 69 649,92 лева, но е допуснал грешка при изчисляване на дължимата от ответницата сума, което съобразно приетото в съдебната практика представлява очевидна фактическа грешка, а не нарушение на материалния закон, така както се твърди в жалбата на ищеца.
Неоснователно е и твърдението на ищеца в жалбата му, че съдът с извършената от него поправка е подменил основанието, на което ответницата дължи сума на ищеца. Както се посочи по-горе извършеното пресмятане на правилно дължимата от ответницата сума съдът е извършил въз основа на изразената от него в решението по спора воля за дължимост на половината от заплатената от ищеца сума по кредита.
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно, обосновано и постановено съобразно установената съдебна практика по приложението на чл.247 ГПК, поради което липсват основания за неговата отмяна.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 46/22.01.2019г., постановено по гр.д. № 1753/2016г. на Бургаския окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: