РЕШЕНИЕ
№ 260007
20.03.2025
г., гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател: Руска Ат. Андреева
при
участието на секретаря Мария Георгиева Христова като разгледа докладваното от
Руска Ат. Андреева гражданско дело № 236
по описа на съда за 2017 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за съдебна делба във фазата на извършването.
С решение № 3636/20.10.2017
г., постановено по гр. дело № 236/2017 г. по описа на РС – гр. Пловдив, XIII състав, тълкувано
с решение № 4090/23.11.2017 г., постановено по същото дело, е допусната делба
между З.Д., Ф.С. и П.П. на съсобствени
им недвижими имоти – поземлен имот с
идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед *** г. на *** на АК с адрес на имота гр. Д., местност „***“;
етаж от къща, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор ***, по кадастралната карта и
кадастралните регистри,одобрени със Заповед *** г. на изпълнителния директор на
АК с адрес на имота гр. Д., ул. „***“ № ***, етаж *, ап. *, с площ от 94 кв. м.,
с прилежащ сутеренен етаж и таванско
помещение, ведно с 1/2 ид. части от дворно място, съставляващо поземлен имот с
идентификатор № ***, и гараж с
идентификатор ***, целият от 23 кв. м., при квоти по 1/3 ид. част за всеки от съделителите. Решението е влязло в
законна сила.
Във фазата
по извършване на делбата е предявена от З.Д. възлагателна
претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК за жилището, гаража и дворното място,
находящи в гр. Д. на ул. „***“ № ***. Твърди, че живеела в имота след смъртта
на общите наследодатели и не притежавала друго жилище.
Предявена е
и от П.П. възлагателна
претенция по чл. 342, ал. 2 от ГПК за същия имот на ул. „***“ № ***.
Съделителят желае имотът да бъде възложен общо нему и на Ф.С., тъй като
отговаряли на изискванията на закона за това.
Съделителите
са предявили също така и претенции по сметките, както следва:
Предявена е
от З.Д. претенция по реда на чл. 346 от ГПК против Ф.С. и П. С. с правно
основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответниците да й заплатят по 1000
лева за ремонт и подобрения, извършени от нея в имота на адрес гр. Д. на ул. „***“ № ***. Съделителката
Д. се е отказала от претенцията, касаеща засаждане на 12 броя туи, и тази, касаеща изрисуване
на входното помещение на къщата с акрилни бои, в открито
заседание на 26.02.2024 г., поради което тези подобрения не са предмет на
разглеждане в настоящото производство.
Предявени са
от Ф.С. претенции против З.Д. по реда на чл. 346 от ГПК, на първо място, с
правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН за осъждането на ответницата да й заплати
парична сума в размер на 2897 лева, представляваща припадащата се на З.Д. квота
от сторени от Ф.С. разходи във връзка с лечението на наследодателката им М. П. преди
смъртта й; и на второ място, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответницата да й заплати парична сума в размер на 8926 лева, представляваща
дължима от последната сума по сключен между страните на *** г. писмен договор.
По отношение
на претенцията по чл. 12, ал. 1 от ЗН – същата е изключена от разглеждане в
настоящото производство. Това е така, защото макар да е била приета в първото
във втората фаза на делбата открито заседание, с нарочно определение ** от ***
г. съдът е отменил определението си, с което я е приел.
Предявена е
от П.П. претенция против З.Д. по реда на чл. 346 от ГПК с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на ответницата да му
заплати парична сума в размер на 13913,73 лева, от която сума: 8200 лева –
главница, а 5713,73 лева – мораторна лихва, представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на имота на адрес ул. „***“ № * в гр. Д. до размера на
наследствената му квота за периода от 01.04.2014 г. до 09.02.2021 г.,
съизмеримо със съответната част от размера на пазарния наем от по 100 лева
месечно в този период.
В открито
съдебно заседание, проведено на 30.05.2023 г., съдът е допуснал изменение на
претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС чрез намаление на нейния
размер, като същата се счита за предявена не за 13913,73 лева, а за 11781,56
лева, от която сума: 6943,41 лева – главница, а 4838,15 лева – мораторна лихва,
за периода от 01.04.2014 г. до 09.02.2021 г.
Съделителят П. е предявил също така и претенция по чл. 344, ал. 2 от ГПК против З.Д.
за осъждането й да му заплаща парична сума от по 100 лева месечно за ползването
на посочения в предходния параграф имот, считано от 10.02.2021 г. до
окончателното извършване на делбата.
Като взе предвид
събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен
състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно начина на извършване
на делбата:
За поделяемостта на допуснатите за делба недвижими имоти и тяхната средна пазарна стойност по делото е назначена
съдебно-техническа експертиза, съгласно заключението
на която поземленият имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Д,
находящ се в местност „***“, е неподеляем, а средната пазарна стойност на същия е 19 080 лева; респ. етажът
от къща, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по ККРР на гр. Д,
с прилежащ сутеренен етаж и таванско помещение, ведно с 1/2 ид.
части от дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор № ***, и
гаражът с идентификатор *** също са неподеляеми, а
средната пазарна стойност на същите е общо 78 100 лева.
Съсобствеността във втората фаза
на делбеното производство се
прекратява по един от посочените в закона способи:
чрез
възлагане на неподеляемо жилище, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353
ГПК, или чрез съставяне на
разделителен протокол и теглене на жребие, а в
случай че имотът е неподеляем и не може да се възложи
никому от съделителите - чрез изнасяне на имота на публична продан.
Предявени са две възлагателни претенции по чл. 349,
ал. 2 от ГПК с предмет имотите, находящи се в гр. Д. на ул. „***“ № *** – от З.Д.
и от П.П. (последният претендира възлагане в общ дял
за себе си и за съделителката Ф.С.).
Следва да се отбележи, че по този ред на възлагане
подлежи само неподеляем жилищен имот, ведно с принадлежностите му. Поради това
и доколкото не се твърди гаражът, макар и преустроен, да се ползва и да е
предназначен за жилище, то претенциите и на двете страни за възлагането му по
чл. 349 от ГПК не могат да бъдат уважени.
Съделителката З.Д. е
ангажирала гласни доказателства в подкрепа на своята възлагателна претенция –
разпитан й е свидетелят К. П.. Съдът кредитира същите като логични и
безпротиворечиви. От тях се установява, че съделителката
Д. е заживяла в имота на адрес *** след смъртта на общите наследодатели на
страните: „От *** г. до датата на тяхната
смърт в къщата живееха родителите на госпожа Д. и и двамата сина на П.П. Към момента на смъртта на родителите си госпожа Д. не е
живяла в този имот. След смъртта на *** М. госпожа Д. отиде да живее в този
имот. Бабата и дядото като починаха останаха децата да живеят сами от около
година.“ Страната е представила и документи за доказване на претенцията си
– удостоверение за адресната си регистрация на ул. „***“ № *** и декларация, че
не притежава друго жилище.
За да бъде уважена претенция на съделител с правно
основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, е необходимо да са налице едновременно
следните предпоставки: 1) съсобствеността между страните да е възникнала от
наследяване, 2) да е допусната делбата на неподеляемо жилище, 3) претендиращият
съделител да е живял в жилището към момента на откриване на наследството (т.е.
към момента на смъртта на наследодателя по арг. от
чл. 1 от ЗН, и 4) претендиращият съделител да не притежава друго жилище.
В конкретния случай съделителите са съсобственици по
наследство от своите родители – обстоятелство, установено с влязлото в сила
решение по допускане на делбата. Допуснатият за делба етаж от къща, ведно с
принадлежностите му, съставлява жилище, което съгласно приетото заключение по
СТЕ е неподеляемо. Не е налице обаче третата, посочена по-горе предпоставка –
към момента на откриване на наследството съделителката
Д. да е живяла в жилището на ул. „***“ № ***. Възраженията на съделителя П. в тази насока са основателни. От ангажираните
гласни доказателства се установява, че съделителката Д.
е заживяла в имота не преди, а след смъртта на родителите на страните. Този
извод не се разколебава от представеното удостоверение за адресна регистрация,
което не съдържа данни за друго фактическо положение. Предвид липсата на една кумулативно
изискуема предпоставка за уважаване на възлагателната
претенция на З.Д., същата следва да се отхвърли, като е безпредметно да се
обсъждат останалите такива.
Що се касае до възлагателната претенция на съделителя П., следва да се посочи, че той има право да
иска възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК само за себе си, а не
и за друг съделител – Ф.С.. Този ред за възлагане не
допуска поставяне на неподеляемото жилище в общ дял
на двама съделители – в този смисъл е т. 7 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС,
запазило действието си и при новия ГПК: „В
контекста на новата законовата уредба и недопустимост на конкуренцията на възлагателните претенции, принципно не може да има
групиране на сънаследниците и възлагане в общ дял по чл. 288, ал. 3 ГПК.“
Съделителят П. е
представил като доказателство за претенцията си удостоверение за адресна
регистрация на ул. „***“ № ***, а макар свидетели при довеждане да са му били
допуснати, до приключване на съдебното дирене същият не ги е довел, поради
което и други доказателства по възлагателната му претенция не са събрани. От
представеното удостоверение за адресна регистрация, предвид наличието на спор
между страните относно обстоятелството коя от тях отговаря на предпоставките по
чл. 349, ал. 2 от ГПК, не може да се прави извод за пълно и главно доказване на
основанията да се възложи жилището на ул. „***“ № *** на съделителя
П.. Такава преценка на съда би почивала на предположение – така изрично
цитираното по-горе решение на ОСГК на ВКС от 2004 г.: „Доказването на правнорелевантния факт, че претендиращият съделител е
живял в имота, е свързано с установяване на различни конкретни за случая
обстоятелства. То следва да е пряко и пълно като изводът на съда не може да
почива на предположение въз основа на регистрацията на постоянен адрес по чл.
26, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 27 ЗБДС (Закон за българските документи за
самоличност ДВ, бр. 93/1998 г.). Постоянният адрес е този, на който
българския гражданин получава официалните съобщения от органите на държавната
администрация и съдебната власт, но този адрес може да не съвпада с адреса по
местоживеене.“ Нещо повече – показанията на св. П. са категорични, че при
откриване на наследството на общите наследодатели в жилището са живели децата
на П.П., а не той самият (обстоятелство, което
страната признава в многобройните си писмени становища, депозирани по делото).
Явно е, че и по отношение на този съделител липсва едно от кумулативните условия
за приложение на способа по чл. 349, ал. 2 от ГПК. На това основание и без нужда
да се обсъждат останалите такива, тази възлагателна претенция следва да се
отхвърли.
Предвид всичко, изложено по-горе, следва да се приеме,
че не са налице предпоставки делбата да се извърши по реда на чл. 349 от ГПК. Имотите
са неподеляеми, а така също са твърде различни по вид и по стойност. Не е
възможно от тях да се образуват три реални дяла без значително неудобство –
макар и между тримата съделители да са допуснати за делба незастроен имот,
жилищен имот и гараж, последният се намира в същото дворно място, в което се
намира жилищният имот и достъпът до него се осъществява посредством това дворно
място, поради което следва да се приеме, че е невъзможно гаражът да се постави
в дял на един съделител, а жилището – в дял на друг (в този смисъл е решение №
269 от 27.07.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1329/2010 г., I г. о.). Явно е, че
в случая не би могло да се постигне снабдяване на всяка от страните с реален
дял по реда на чл. 353 ГПК или чл. 350 от ГПК. Следователно,
делбата следва да се извърши
чрез изнасяне на имотите на публична продан (чл. 348 от ГПК).
Относно претенцията
на Ф.С. против З.Д. с правно
основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД:
По делото е представен договор от *** г., сключен
между Ф.С. и З.Д.. От съдържанието на договора се установява, че З.Д.
извънсъдебно признава да е получила в заем парична сума от 23 360 лева от Ф.С.
на Д.. Съгласно договора, установява се и че с тази сума съделителката
С. се е сдобила по друг Договор за предоставяне на кредит за ремонт и
строителство, сключен на *** г. в гр. *** между нея и „***“ АД.
От представената от съделителката
С. справка-движение по банкова сметка ***, че в полза на З.Д. е преведена
парична сума в размер на 10 000 лева.
Изслушано е заключението на вещо лице – счетоводител,
което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено в частта, касаеща
отговорите на експерта по въпроси, относими към тази претенция; в останалата
част заключението се отнася до претенция, която съдът не е приел за разглеждане
и поради това не основава изводите си за фактите на нея. От експертното
заключение се установява, че по договор за предоставяне на кредит за ремонт и
строителство, сключен на **** г., на Ф.С. са предоставени от „***“ АД
50 000 лева. Размерът на сумата за рефинансиране на стар кредит на
кредитополучателката е 20580 лева. Вещото лице посочва, че тази сума,
представляваща вноски по кредита от *** г. до дата *** г., е погасена от съделителката Ф.С.. След тази дата вещото лице е констатирало,
че по кредита са правени погашения от З.Д. и Л. М.. Не се установява вноски
след *** г. да са правени от Ф.С..
По делото са представени вноски бележки (л. 243-276),
от които е видно, че съделителката З.Д. лично и чрез
Л. М. е платила на съделителката Ф.С. парична сума в
общ размер на 9060 лева в периода 2012-2014 г.
Въз основа на така установените факти съдът намира, че
претенцията на Ф.С. за заплащане на сумата от 8926 лева, надвнесена над
дължимите от нея 20850 лева по кредита от *** г., е неоснователна. Страната основава иска си на твърдения за „надплатена“
след внасянето на 20850 лева от нейна страна сума по кредита, което задължение
било част от предмета на сключеното между страните споразумение от *** г. Тези
твърдения обаче останаха недоказани – вещото лице е категорично, че Ф. С. не е
платила повече от 20850 лева по сочения от нея договор за кредит. Действително,
вещото лице е посочило, че са правени и погашения чрез системата „***й“, чийто
вносител не може да бъде установен, но това обстоятелство не съставлява
доказателство за твърдението на съделителката С..
За пълнота следва да се посочи, и че договорът за заем
е реален и за валидното му сключване е нужно да бъде предадена сумата на заемополучателя (чл. 240 от ЗЗД). По делото са налице
доказателства, че Ф.С. е предала на З.Д. парична сума в размер на 10 000
лева. Не са налице обаче доказателства да е предадена сума над този размер.
Този извод не се разколебава от съдържанието на сключения между страните
договор от *** г., доколкото направеното от Д. извънсъдебно признание да е
получила в заем сума от 23 260 лева не кореспондира с останалите събрани
по делото доказателства, а само по себе си не е достатъчно, за да достигне
съдът до несъмнен извод, че сума, по-висока от 10 000 лева й е била
предадена от С.. Дори да се приеме, че претенцията на съделителката
С. е частична от тези 10 000 лева, то до претендирания размер съделителката Д. е представила своевременно доказателства
за плащане, приети по делото без оспорване от насрещната страна. И на това
основание искът не би могъл да бъде уважен.
Относно
претенцията на П.П. против З.Д. с правно основание
чл. 31, ал. 2 от ЗС:
Твърденията на страните Д. и П. напълно съвпадат по
отношение на обстоятелството, че за периода от 01.04.2014 г. до 09.02.2021 г. З.Д.
обитава и лично ползва процесния имот на ул. „***“ № *** в гр. Д....
По делото е представена нотариална покана от П.П. (л. 240 от делото), връчена на съделителката
З.Д. на *** г., с която е поискал да му се плати обезщетение за лишаването му
от ползване на имота.
По въпроса за ползите, от които твърди да е лишен съделителят П. – за размера на средномесечния пазарен наем
на имота на ул. „***“ № **, е изготвено заключение на вещо лице (л. 402 от
делото), което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено. От
заключението се установява, че припадащата се на съделителя съобразно с правата
му в съсобствеността 1/3 част от пазарните наеми за периода от 01.04.2014 г. до
09.02.2021 г. е в размер на 6943,41 лева, а размерът на лихвата за забава за
периода от 01.04.2014 г. до 09.02.2021 г. е съответно 4838,15 лева.
За да се уважи искът с правно основание чл. 31, ал. 2
от ЗС, следва да се докажат следните обстоятелства: 1) че ответникът ползва
лично съсобствената вещ, 2) че ищецът писмено е поканил ответника да му заплаща
обезщетение за лишаването му от
ползването на общата вещ, 3) ползите, от които е бил лишен ищецът, съизмерими
за недвижим имот с размера на пазарния наем на вещта.
Като взе предвид горните констатации на фактите, съдът
намира, че искът е доказан в своето основание и размер. Възражението на съделителката Д. за погасяване на претенцията по давност се
намира за неоснователно, доколкото с включването й в молбата на съделителя П. от ***г. (л. 6 от делото) е прекъсната
петгодишната погасителна давност (чл. 110 от ЗЗД), започнала да тече на
01.10.2012 г. – в този смисъл е напр. решение № 48 от 26.03.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 2572/2017 г., I г. о., ГК, *** Г. Г.. Така, искът по чл. 31, ал. 2 от
ЗС на П.П. следва да бъде уважен в цялост.
Относно
претенцията на П.П. против З.Д. за заплащане на
обезщетение за ползването на съсобствен имот с правно основание чл. 344, ал. 2
от ГПК:
Между страните не е спорно, че съсобственият имот,
находящ се на ул. „***“ № *** в гр. Д., се ползва от съделителката
З.Д. лично и самостоятелно.
За размер на обезщетението за ползване за бъдещ период
е изслушано заключение не вещо лице, което съдът кредитира като пълно и
компетентно изготвено (л. 402 от делото). Вещото лице посочва, че средният
пазарен наем за жилището, ведно с принадлежностите му, и за гаража е в общ
размер от 345 лева месечно.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК, съдът
с решението по допускане по делба или във всеки момент след това, ако всички
страни не ползват имотите съобразно правата си, по искане на някоя от страните
може да извърши временно разпределение на имотите до окончателното извършване
на делба или да определи сума, която някои съделителите, които ползват имота,
следва да заплатят на останалите.
В настоящия случай се установява, че имотът изцяло се
ползва от ищцата Д., а същата има само 1/3 ид. част
квота в съсобствеността. Следователно, налице е предвидената в цитираната
разпоредба положителна предпоставка за постановяване на привременни мерки по
ползването на имота и заплащане на съответно обезщетение от неползващия
съделител. Имотът представлява жилищен етаж от къща, ведно с обслужващите го
сутерен, таван и ½ ид. ч. от двора, както и
построен в същото място гараж, който поради конструктивните си особености не
може да бъде отделен от жилището и двора, както се посочи по-горе. Поради изложеното,
следва да се приеме, че е невъзможно имотът да се ползва и от тримата съделители
едновременно. Ищецът не е направил искане той да му се предостави за ползване.
Така, делбеният имот следва да се постави в ползване на съделителката
З.Д., която го ползва и понастоящем, като същата следва да заплаща на
неползващия съделител П.П.
парична сума в размер на 115 лева (третината от установената със заключение на
вещо лице средна стойност на пазарния наем за имота) за периода на ползването –
до окончателното извършване на делбата.
Относно
претенцията на З.Д. против Ф.С. и П.П. с правно
основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД:
За установяване на направените подобрения в имота и
периода на извършаването им съделителката З.Д. е
ангажирала гласни доказателства – разпитан е свидетелят К. П.. Показанията му
са логични и безпротиворечиви и кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Свидетелят изнася данни,
че при посещение на къщата на ул. „***“ № *** в гр. Д. след смъртта на общите
наследодатели на страните лично е възприел, че в къщата е правен основен ремонт
– положени са теракотени плочки в коридора след входната врата, а в стаите –
ламинат, в една от стаите е сложен гипсокартонен
таван, както и всички помещения са пребоядисани изцяло; електроинсталацията
била сменена, дограмата е подменена във всички стаи, банята е разширена и са й
поставени нови плочки, такива са поставени и на стълбището към мазето, в
кухнята също са поставени плочки. Отделно от това, след смъртта на
наследодателите свидетелят възприел, че на гаража в двора била поставена
дограма, а съществувалият преди шадраван бил премахнат. Св. П. сочи, че кухнята
в мазето на къщата е създадена още преди смъртта на наследодателите, а
рисунките по тавана също били налице преди тяхната кончина: „Имаше кухня още докато възрастните хора бяха
живи, която беше в мазето на къщата. … Има
орнаменти по тавана, които са правени от бащата на госпожа Д..“ Свидетелят
посочва също така, че в килера на горния етаж на къщата са поставени нови
плочки, но входната врата на двора и остъклението на терасите не са с
ремонтирани.
За размера на претенцията е изслушано заключението на
вещо лице – л. 407 от делото. Съдът кредитира същото като пълно и компетентно
изготвено.
За да се уважи иск с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, следва да се докажат следните обстоятелства: 1) че ищецът е извършил в
имота претендираните подобрения, респ. че е сторил разходи, които са довели до
увеличаване на стойността на общата вещ,
2) че подобренията съществуват понастоящем, 2) размера на обогатяването
на заинтересувания от воденето на работата.
От свидетелските показания се установява, че съделителката Д. *** следните претендирани
подобрения: подмяна на дървената дограма с ПВЦ дограма, извършена в периода 2013-2017
г.; изграждане на нова баня с тоалетна на етажа на стаите, извършено в периода
2012-2015 г.; полагане на теракота в коридора на помещенията, на вътрешното
стълбище, на стълбите, водещи към кухнята, както и на всички сервизни
помещения, находящи се в мазето, извършено в периода 2013-2016 г., шпакловка на
трите стаи на жилището, пребоядисване, поставяне на таван на една от стаите,
извършени през 2018 г.; шпакловка и боядисване на стените на вътрешното
стълбище, извършени през 2015-2017 г.; полагане на теракота в кухнята на пода и
на стените, поставяне на окачен таван, извършени през 2014 г.; подмяна на
електрическата мрежа, извършена през 2012 г.; поставяне на алуминиева дограма
на гаража, извършено през 2017 г., премахване на басейн-шадраван, който не се
ползвал по предназначение, а бил засипан с пръст – извършено през 2013-2014 г.
За тях вещото лице в своето заключение е дало съответни размери както на
стойността им (извършените разходи), така и на увеличената стойност на вещта
вследствие на същите.
Искът се намира за доказан по основание и размер.
Следва да се разгледат правопогасяващите възражения
на ответниците П. и С. за настъпила погасителна давност.
Погасителната давност на вземанията за направени
подобрения в недвижим имот е петгодишна (чл. 110 от ЗЗД), а началният й момент
зависи от качеството на подобрителя – дали същият ги
е извършвал като владелец на вещта, или ги и извършвал като владелец на своята
идеална част от нея и дръжател на идеалната част на
останалите съсобственици. В случая не се твърди, не се и установява, Д. да е
извършила подобрения в имота на ул. „***“ № *** като владелец, поради което
следва да се приеме, че давността на вземанията й за сторените подобрения
започва да тече от момента на извършването им – всички вземания за подобрения,
извършени по-рано от пет години преди датата на предяваване
на претенцията по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД (04.02.2021 г.) се явяват погасени по
давност.
Не са издавностени единствено вземанията на съделителката Д. за полезни разноски, свързани с подмяна на
дървена дограма с ПВЦ дограма в трите стаи на общо три големи трикрилни
прозореца, два двойни прозореца, прозорец и врата към терасата, висок прозорец,
находящ се в коридора, прозорец в банята, прозорец нестандартен в килера,
находящ се на етажа, полагане на теракота в коридора на помещенията, на
вътрешното стълбище, на стълбите, водещи към кухнята, както и на всички
сервизни помещения, находящи се в мазето, шпакловка на трите стаи на жилището,
сваляне на блажната боя и боядисване, поставяне на паднал таван на една от
стоите, шпакловка на стените на вътрешното стълбище, нанасяне на грунд и
основна боя, поставяне на лак на стените, полагане на алуминиева дограма и два
прозореца в гаража. За тях по правилата на чл. 61 от ЗЗД тя следва да получи
или стойността на сторените разходи, или увеличението на стойността на вещта
вследствие на същите – която от двете стойности е по-малка. Това е смисълът на
чл. 61, ал. 2 от ЗЗД в частта „до размера
на обогатяването му“. Съгласно заключението на вещото лице стойността на
направените разходи за тези подобрения възлиза на 5336,38 лева, а
увеличението на стойността на имуществото в резултат на тях възлиза на 7353,48 лева.
По-малка е стойността на направените разходи, като от нея на всеки от тримата
съсобственици се припадат по 1778,79 лева. Исковете на З.Д., следователно,
трябва да се уважат до пълния предявен размер – за по 1000 лева от всеки от съделителите Ф.С. и П.П..
По разноските:
На основание
чл. 355 ГПК и чл.
8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите
следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда държавна такса в размер на 4 %
съобразно стойността дела
му – по 1295,76 лева всеки.
За разпределение на отговорността за разноски по претенциите по
сметки между съделителите са приложими общите правила на чл. 78 от ГПК, като
загубилите съделители следва да се осъдят да платят и държавна такса по
сметката на ПдРС, така щото тя не се внася авансово по тези дела. По иска на Ф.С.
срещу З.Д. на основание чл. 79 от ЗЗД следва да се осъди Ф.С. да заплати
държавна така в размер на 357,04 лева; по иска на П.П.
срещу З.Д. на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС следва да се осъди последната да
заплати държавна такса в размер на 471,26 лева; по исковете на З.Д. против Ф.С.
и П.П. следва последните да се осъдят да заплатят
държавна такса в размер на по 50 лева всеки.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 от ГПК самостоятелен етаж от къща,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед *** г. на изпълнителния
директор на АГКК с адрес на имота гр. Д., ул. „****“ № ***, етаж *, ап. *, с
площ от 94 кв. м. с прилежащ сутеренен етаж и таванско помещение, със съседи:
под обекта: ***, над обекта: няма, ведно с 1/2 ид.
части от дворно място с площ от 525 кв. м., съставляващо поземлен имот с
идентификатор № ***, при съседи: имоти с идентификатори № ***, ***, ***, ***, и
гараж, представляващ сграда с кадастрален идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед **** г. на изпълнителния
директор на АГКК, целият от 23 кв. м., находящ
се в поземлен
имот с идентификатор ***.
Съдебната делба е допусната при квоти: 1/3 ид. част за З.В.Д., ЕГН: **********, 1/3 ид. част за Ф.В.С., ЕГН: **********, и 1/3 ид. част за П.В.П., ЕГН: **********.
ОТХВЪРЛЯ предявената
от З.В.Д., ЕГН: **********, претенция за
възлагане в неин дял по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК на следните допуснати
до делба недвижими имоти: самостоятелен етаж от къща, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед *** г. на *** на АГКК с адрес на имота гр. Д.,
ул. „***“ № *, етаж *, ап. *, с площ от 94 кв. м. с прилежащ сутеренен етаж и
таванско помещение, със съседи: под обекта: ****, над обекта: няма, ведно с 1/2
ид. части от дворно място с площ от 525 кв. м.,
съставляващо поземлен имот с идентификатор № ***, при съседи: имоти с
идентификатори № ***, ***, ***, ***, и гараж с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед *** г. на изпълнителния директор
на АГКК, целият от
23 кв. м., находящ се в
поземлен имот с идентификатор ***
ОТХВЪРЛЯ предявената
от П.В.П., ЕГН: **********, претенция за
възлагане в неин дял по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК на следните допуснати
до делба недвижими имоти: самостоятелен етаж от къща, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри,одобрени със Заповед*** г. на изпълнителния директор на АК с адрес на
имота гр. Д., ул. „***“ № **, етаж *, ап. **, с площ от 94 кв. м. с прилежащ
сутеренен етаж и таванско помещение, със съседи: под обекта: ***, над обекта:
няма, ведно с 1/2 ид. части от дворно място с площ от
525 кв. м., съставляващо поземлен имот с идентификатор № ***, при съседи: имоти
с идентификатори № ***, и гараж с кадастрален идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със Заповед *** г. на
изпълнителния директор на АГКК, целият от 23 кв. м., находящ се
в поземлен имот
с идентификатор ***.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 344,
ал. 2 от ГПК следните допуснати до делба недвижими имоти: самостоятелен етаж от къща, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри,одобрени със Заповед ***на *** на АК с адрес на имота гр. Д., ул. „***“
№ ***, етаж *, ап. *, с площ от 94 кв. м. с
прилежащ сутеренен етаж и таванско помещение, със съседи: под обекта: ***,
над обекта: няма, ведно с 1/2 ид. части от дворно място с площ от 525 кв. м.,
съставляващо поземлен имот с идентификатор № ***, при съседи: имоти с идентификатори
№ ***, ***, ***,***, и гараж с кадастрален
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със
Заповед *** г. на *** на АГКК, целият от 23 кв. м., находящ се
в поземлен имот
с идентификатор ***, да се ползват от З.В.Д., ЕГН: **********, до
окончателното извършване на делбата, като ОСЪЖДА З.В.Д., ЕГН: **********,
да заплаща на П.В.П., ЕГН: **********, сумата от 115 лв. (сто и петнадесет лева) месечно
за ползването на гореописания делбен имот, считано от
влизане на настоящото решение в сила до приключване на делбата с влязъл в сила
окончателен съдебен акт.
ОСЪЖДА на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД Ф.В.С., ЕГН: **********, да заплати на З.В.Д., ЕГН: **********,
парична сума в размер на 1000 лв. (хиляда лева), представляваща пълния,
предявен за разглеждане в настоящото производство, размер на претенцията на
ищеца срещу този ответник за следните подобрения,
извършени в съсобствените на страните етаж
от къща, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, по
кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със Заповед *** г. на ***
на АК с адрес на имота гр. Д., ул. „***“ № ***, етаж *, ап. *, с площ от 94 кв.
м., с прилежащ сутеренен етаж и таванско
помещение, ведно с 1/2 ид. части от дворно място, съставляващо поземлен имот с
идентификатор № ***, и гараж с
идентификатор ***, целият от 23 кв. м.: подмяна на дървена дограма с ПВЦ
дограма в трите стаи на общо три големи трикрилни прозореца, два двойни
прозореца, прозорец и врата към терасата, висок прозорец, находящ се в
коридора, прозорец в банята, прозорец нестандартен в килера, находящ се на
етажа, извършени в периода 2013-2017 г., полагане на теракота в коридора на
помещенията, на вътрешното стълбище, на стълбите, водещи към кухнята, както и
на всички сервизни помещения, находящи се в мазето, извършени в периода 2014-2016
г., шпакловка на трите стаи на жилището, сваляне на блажната боя и боядисване,
поставяне на паднал таван на една от стоите, извършени през 2018 г., шпакловка
на стените на вътрешното стълбище, нанасяне на грунд и основна боя, поставяне
на лак на стените, извършени в периода 2015-2017 г., полагане на алуминиева
дограма и два прозореца в гаража, извършено през 2018 г.
ОСЪЖДА на
основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД П.В.П., ЕГН: **********, да заплати на З.В.Д., ЕГН: **********,
парична сума в размер на 1000 лв. (хиляда лева), представляваща пълния,
предявен за разглеждане в настоящото производство, размер на претенцията на
ищеца срещу този ответник за следните подобрения,
извършени в съсобствените на страните етаж
от къща, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ****, по
кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със Заповед *** г. на ***
на АК с адрес на имота гр. Д., ул. „***“ № ***, етаж *, ап. *, с площ от 94 кв.
м., с прилежащ сутеренен етаж и таванско
помещение, ведно с 1/2 ид. части от дворно място, съставляващо поземлен имот с
идентификатор № ***, и гараж с идентификатор
***, целият от 23 кв. м.: подмяна на дървена дограма с ПВЦ дограма в трите
стаи на общо три големи трикрилни прозореца, два двойни прозореца, прозорец и
врата към терасата, висок прозорец, находящ се в коридора, прозорец в банята,
прозорец нестандартен в килера, находящ се на етажа, извършени в периода
2013-2017 г., полагане на теракота в коридора на помещенията, на вътрешното
стълбище, на стълбите, водещи към кухнята, както и на всички сервизни
помещения, находящи се в мазето, извършени в периода 2014-2016 г., шпакловка на
трите стаи на жилището, сваляне на блажната боя и боядисване, поставяне на
паднал таван на една от стоите, извършени през 2018 г., шпакловка на стените на
вътрешното стълбище, нанасяне на грунд и основна боя, поставяне на лак на
стените, извършени в периода 2015-2017 г., полагане на алуминиева дограма и два
прозореца в гаража, извършено през 2018 г.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска на Ф.В.С., ЕГН: **********, против З.В.Д., ЕГН: **********,
с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на парична сума в размер
на 8926 лв. (осем хиляди деветстотин двадесет и шест лева), представляваща
дължима сума от последната по сключен между страните на 24.11.2012 г. писмен
договор.
ОСЪЖДА на
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС З.В.Д., ЕГН: **********, да заплати на П.В.П.,
ЕГН: **********, парична сума в общ размер 11781,56 лева, от която сума:
6943,41 лв. (шест хиляди деветстотин четиридесет и три лева и четиридесет и
една стотинки) – главница, представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от
ползването на съсобствените на страните етаж
от къща, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, по
кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със Заповед *** г. на ***
на АК с адрес на имота гр. Д., ул. „***“ № *, етаж *, ап. *, с площ от 94 кв.
м., с прилежащ сутеренен етаж и таванско
помещение, ведно с 1/2 ид. части от дворно място, съставляващо поземлен имот с
идентификатор № **, и гараж с
идентификатор ***, целият от 23 кв. м. за периода от 01.04.2014 г. до
09.02.2021 г., и 4838,15 лв. (четири хиляди осемстотин тридесет и осем лева и
петнадесет стотинки) – мораторна лихва, за периода от 01.04.2014 г. до
09.02.2021 г.
ОСЪЖДА З.В.Д.,
ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета по
сметка на РС – гр. Пловдив, парична сума в размер на 1767,02 лв. /хиляда
седемстотин шестдесет и седем лева и две стотинки/, представляваща държавни
такси.
ОСЪЖДА Ф.В.С.,
ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета по
сметка на РС – гр. Пловдив, парична сума в размер на 1702,80 лв. /хиляда
седемстотин и два лева и осемдесет стотинки/, представляваща държавни такси.
ОСЪЖДА П.В.П.,
ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета по
сметка на РС – гр. Пловдив, парична сума в размер на 1345,76 лв. /хиляда триста
четиридесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща държавни
такси.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Р.Андреева
Вярно с оригинала.
М.К.