Решение по дело №1089/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба, подадена от „Д. 2016“ О., с ЕИК *********, представлявано от Е. Ф. К., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №117-ФК/13.05.2024г., издадена от началник на Отдел „Оперативни дейности“ [населено място] в Д. „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Със заповедта на жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – щанд парфюмерия, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „Д. 2016“ О., с ЕИК ********* и е забранен достъпът до него за срок от 7 дни, на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. "а" от ЗДДС. Иска се от съда да отмени оспорваната заповед като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна се представлява от юрисконсулт Д., която оспорва жалбата. Пледира същата да бъде отхвърлена, като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представя допълнителни писмени доказателства.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което към момента на постановяването й се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на оспорването е Заповед за налагане на принудителна административна мярка №117-ФК/13.05.2024г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка щанд парфюмерия, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „Д. 2016“ О., с ЕИК ********* и е забранен достъпът до него за срок от 7 дни, на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. "а" от ЗДДС.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: Н. 14.04.2024г., в 10,40 часа в хода на извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 ДР на ЗДДС – щанд парфюмерия, стопанисван от жалбоподателя, е установено, че при извършена контролна покупка на ароматизатор за стая на стойност 20,00 лева, заплатена в брой от дл. лице от проверяващия екип, не е издаден фискален касов бон от монтираното в обекта фискално устройство от страна на работника С. С.. След като се легитимирали, контролните органи отпечатали дневен финансов отчет от касовия апарат и разпечатка КЛЕН за 14.04.2024г. Резултатите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка.

За констатираното нарушение бил издаден АУАН №[рег. номер]/22.04.2024г., подписан от нарушителя без възражения. Същият се превърнал в основание за постановяване на Наказателно постановление №769668-[рег. номер]/13.05.2024г., с което за нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1. т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 ЗДДС, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лева. Видно от справка, представена от страна на ответника това НП било връчено на ответника на 17.06.2023г.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповед за налагане на принудителна административна мярка №117-ФК/13.05.2024г., издадена от директор на дирекция „Контрол“ в Т. дирекция на НАП Варна, е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС.

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва извод, че заповедта издадена по този ред, в качество и на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.

При издаването на заповедта от административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срок и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

В случая са налице и материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ.

Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. В чл.25, ал.3 от Наредбата е предвидено, че фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на платената цена да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

В съставения протокол за извършена проверка, е посочено, че при заплащане на сумата не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство. Ето защо, след като в случая за извършеното плащане не са издадени нито фискален бон от фискално устройство, нито касова бележка от кочан, правилно е прието, че е налице посоченото нарушение на нормата на чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС.

За налагане на ПАМ е достатъчно да бъде надлежно, т.е. с АУАН констатирано нарушение, каквото в случая е налице. С АУАН №[рег. номер]/22.04.2024г., е констатирано неиздаването на фискална касова бележка за извършеното плащане, което нарушение е описано в съставения протокол за извършена проверка, което представлява фактическо основание за издаването на заповедта. По делото не са ангажирани доказателства опровергаващи констатациите на органите по приходите и правилно е прието в обжалваната заповед, че са налице предпоставките на чл.186, ал.1, т.1, б. ”а” от ЗДДС, за налагане на ПАМ. Следва да се има в предвид, че в цитираната хипотеза органът действа при условията на обвързана компетентност, поради което при доказаното наличие на предпоставките на чл.186, ал.1 от ЗДДС, той е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ. Заповедта е мотивирана именно с наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане продажбите в търговския обект.

Относно продължителността на срока, съдът съобрази следното:

В разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до 30 дни. След като законодателят не е предвидил абсолютен размер на срока, то административният орган е длъжен да обоснове неговата продължителност в рамките на нормативнопредвидените „до 30 дни“. В случая съдът, при зачитане на представените в о.с.з. писмени доказателства от страна на ответника, не констатира налагани НП или ПАМ от предишни нарушения, поради което не може да бъде счетено, че продължителността на ПАМ е законосъобразна и обоснована.

Така изложените мотиви са общи и не обосновават определянето на постановената продължителност на наложената мярка за 7 дни в достатъчна степен, като съдебният състав не може да допълва волята на органа в тази й част с нови обстоятелства и различни фактически констатации, тъй като това би нарушило правото на защита и пълноправно участие в производството на самия жалбоподател. Поради изложеното съдът констатира несъразмерност между определеният размер на наложената ПАМ и обстоятелствата, изложени от административния орган като основание за определянето му. Доколкото индивидуализацията на ПАМ по вид и размер е предмет на оперативната самостоятелност на органа, съдебният състав не е в състояние да изменя/намаля нейната необоснована продължителност. По тази причина оспорената заповед и наложената с нея ПАМ запечатване на обекта за срок от 7 дни се явява незаконосъобразна, каквато е и разпоредената забрана за достъпа до обекта на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено и това, че за да формира крайния си съдебен акт Съдът взема предвид и прилага указанията, дадени от СЕС по дело № С-97/21. Цитираната практика на СЕС е по дела, касаещи приложението на член 2, член 250, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), заедно с член 4, параграф 3 ДЕС. Според смисъла на посочените норми в областта на ДДС всяка държава членка има задължение да вземе всички законодателни и административни мерки, с които може да се гарантира събирането на целия дължим на нейната територия ДДС и да бъдат предотвратени всички форми на данъчни измами.

При приложение на подобни норми, възлагащи на държавите и техните институции охранителни мерки за защита финансовите интереси на Е., както многократно е подчертавал това СЕС, следва да се държи сметка за принципа на пропорционалност, който най-общо намира проявление в доктрината за намеса на властите в частноправните отношения и живот на гражданите само до степен достатъчна да бъдат постигнати възложените им с отделни, специални норми задачи. Т.е. търси се постигане на съответния резултат с най-щадящите възможни мерки.

В тази връзка СЕС е имал възможност да вземе становище по хипотеза предвиждаща налагане на данъчен адресат на повече от една мярка с цел постигане на целената от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. финансова дисциплина.

Така в решението по дело C617/10 klagaren срещу Hans kerberg Fransson, в параграф 21 от същото, съдът отбелязва, че постигане целите на вторичното право от държавите-членки не бива да е за сметка на основните права на гражданите и организациите, защитени от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Според параграф 34 от същото дело „член 50 от Хартата допуска държава членка да наложи и данъчни, и наказателноправни санкции за едно и също деяние, изразяващо се в неизпълнение на задълженията ……. по ДДС. Държавите членки могат свободно да избират приложимите санкции, за да гарантират събирането на всички приходи от ДДС, а следователно и защитата на финансовите интереси на Съюза (вж. в този смисъл Решение от 21 септември 1989 по дело Комисия/Гърция, 68/88, Recueil, стр. 2965, точка 24, Решение от 7 декември 2000 г. по дело de Andrade, C213/99, Recueil, стр. I11083, точка 19 и Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C91/02, Recueil, стр. I12077, точка 17). Ето защо тези санкции могат да бъдат административни, наказателноправни или съчетание от двете, при наличие на стриктни критерии за това, а именно съществуването на нормативноустановен механизъм за преценка общата тежест на двете мерки спрямо тежестта на допуснатото нарушение.

В тази връзка, с решението си по дело С-97/21 „MV – 98 срещу Н. на отдел „Оперативни дейности“ — [населено място] в главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Н.“, СЕС в параграф 54 отбелязва, че автоматичното кумулиране на ПАМ и административна санкция, което не зависи от никакво изчерпателно определено условие, не може да се разглежда като зачитащо основното съдържание на това право, като още в следващия параграф отбелязва, че в националната ни нормативна система определянето на двете мерки е именно автоматично и практически неизбежно, като при индивидуализиране на всяка една от тях съответният орган не държи сметка за размера, вида и тежестта на другата.

Именно това е и правният резултат, установен от съдебния състав по конкретното дело.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав взема предвид санкционния характер на наложената с НП №769668-[рег. номер]/13.05.2024г. имуществена санкция и намира, че със започналото по-рано (със съставяне на АУАН) административно наказателно производство и постановеното в него като краен акт Наказателно постановление вече е била ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора за факти, включващи и всички правнорелевантни елементи на нарушението, описано в оспорената Заповед за налагане на ПАМ, като автоматичното налагане на признатата за санкционна и наказателна по естеството си мярка ПАМ над минималния предвиден размер, след наложената „имуществена санкция“ отново над предвидения в закона минимум, което налагане не зависи от никакво изчерпателно определено условие, следва да се разглежда като непропорционално и надхвърлящо необходимото за постигане на целения санкционен ефект, насочен срещу противоправното поведение на касатора.

Съдът като взема предвид санкционния характер на имуществената санкция и наказателния характер на производството при провеждане на което е била наложена, намира че автоматичното провеждане на второ по ред санкционно производство и налагането на втора санкция под формата на ПАМ се явява не само непропорционално и застрашава финансовите интереси на нарушителя, т.е. засяга гарантираната за всеки търговски субект свобода на конкуренция, но и представлява правен акт, постановен в нарушение на принципа ne bis in idem, който не допуска не само повторно санкциониране на касатора за едно и също, вече констатирано и санкционирано нарушение, но и паралелното или последователно провеждане на второто санкционно производство, без за това да е предвиден нарочен механизъм за преценка на общата тежест на наложените наказания. Такъв механизъм в националното ни законодателство както бе установено липсва.

Това обстоятелство се явява основание за отмяна на Заповедта за налагане на ПАМ. Още повече, че в конкретния случай се касае за продажба на стойност 20 лева, т.е.неначисления и невнесен ДДС е в размер на 4,00 лева, в сравнение с който размер на неначисления данък двукратното санкциониране чрез налагане на имуществена санкция в размер на 1000 лева, а след това и чрез запечатване на търговския обект за срок от 7 (седем) дни, действително се явява непропорционално и далеч надхвърлящо коригиращата, възпиращата и възпитателната цели на наказанието.

Този извод е основание за отмяна на оспорвания административен акт като неправилен.

Претенция за разноски не е предявена, поради което съдебният състав не дължи произнасяне по-такива в полза на жалбоподателя.

Предвид гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, А. съд - Бургас, трети състав

Р Е Ш И.:

ОТМЕНЯ по жалбата на „Д. 2016“ О., с ЕИК *********, представлявано от Е. Ф. К., Заповед за налагане на принудителна административна мярка №117-ФК/13.05.2024г., издадена от началник на Отдел „Оперативни дейности“ [населено място] в Д. „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.