Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
06.07.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 10803 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 105577 от 01.05.2019 г. по гр.д. № 57827/2018 г. Софийски
районен съд, 27 състав признал за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че О.Н.Ж., ЕГН **********, Д.О.Ж., ЕГН **********, и М.О.Ж., ЕГН **********,
дължат при условията на разделност, О.Н.Ж. – 4/6, Д.О.Ж. – 1/6, и М.О.Ж. – 1/6,
на ищеца „Т.С.” ЕАД следните суми: сумата 1 184.09 лв. – цена за доставена
топлинна енергия през периода от 01.08.2013 г. до 30.04.2015 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********-********, аб. № 232688, ведно със
законната лихва от 14.09.2016 г. до изплащане на вземането, сумата 195.40 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.09.2013 г.
до 25.08.2016 г., сумата 28.44 лв. – цена за услугата дялово разпределение през
периода от 01.08.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от
14.09.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 5.02 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за
периода от 30.09.2013 г. до 25.08.2016 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.04.2018 г. по ч.гр.д. №
51714/2016 г. по описа на СРС, 27 състав, като отхвърлил иска за разликата над
уважената част от сумата, представляваща цена за доставена топлинна енергия
през периода от 01.08.2013 г. до 30.04.2015 г. до пълния предявен размер от 1 287.66
лв., както и отхвърлил иска за разликата над уважената част от сумата, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.09.2013 г.
до 25.08.2016 г. до пълния предявен размер от 211.61 лв., като неоснователни. На
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищеца
при условията на разделност разноски за исковото производство съразмерно с
уважената част от исковете - 92.19 лв. за юрисконсултско възнаграждение, 368.75
лв. - за експертизи, 157.51 лв. - за държавна такса, както и разноски по
ч.гр.д. 51714/2016 г. в размер на 46.01 лв. - за юрисконсултско възнаграждение,
и 28.26 лв. - за държавна такса; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден
да заплати на ответниците сумите от по 23.40 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение. Решението е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД, като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответниците О.Н.Ж., Д.О.Ж. и М.О.Ж.,
които го обжалват в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за недопустимост,
евентуално – за неправилност. За процесния период м. 08.2013 г. – м. 04.2015 г.
имало влязло в сила решение, съгласно което не следвало да се заплащат сумите
поради изтекла погасителна давност. Въззивникът О.Ж. подал решението за
сторниране на сумите за периода и поискал да заплати останалите суми. Това не
било отразено и към настоящия момент в ищцовото дружество и начислените суми
били незаконосъобразни. Още повече че имало вече постановено съдебно решение на
ВАС, съгласно което методът, по който се изчислява сградната инсталация бил
незаконосъобразен, поради което не било ясно как ищецът е доказал, че точно
тези суми се дължат, а вещите лица работели по програмата на ищцовото дружество
и само потвърждавали залегналото в счетоводните програми дали претендираните
суми са платени или не. При тези доводи искат от съда да отмени решението в
атакуваните части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендират разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е депозирала отговор на жалбата в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молби с идентично съдържание от 20.10.2020 г. и
11.05.2021 г. оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на
чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от въззивниците адвокатско възнаграждение.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно и субективно
пасивно съединени положителни установителни искове:
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за
сумата от общо 1 287.66 лв. – главница, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода м. 08.2013 г. - м. 04.2015 г. в топлоснабден имот на
адрес: гр. София, ж.к. „********-********, аб. № 232688;
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
общо 211.61 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за топлинна
енергия за периода 30.09.2013 г. – 25.08.2016 г.;
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от
общо 28.44 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода м. 08.2013 г. - м. 04.2015 г., и
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
общо 5.02 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за
дялово разпределение за периода 30.09.2013 г. – 25.08.2016 г.
Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението
– 14.09.2016 г., до окончателното плащане. Сумите са претендирани от
ответниците разделно, като от О.Ж. се претендират 4/6 от дълга, а от Д.Ж. и М.Ж.
– по 1/6. За вземанията е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по гр.д. № 51714/2016 г. на СРС, 27 състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с който са
оспорили исковете като недопустими при твърдение, че за процесния период имало
влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. № 72482/2015 г. на СРС, 33
състав, с което се постановявало, че за периода м. 12.2012 г. – м. 10.2015 г.
сумите, начислени от ищеца, са погасени по давност. Предвид наличието на влязло
в сила решение за процесния период, въпросът не можел да се пререшава втори
път. Въпреки че ответниците представили при ищеца препис от влязлото в сила
решение, то не било отразено в счетоводството. По тези съображения са искали
отхвърляне на исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Възраженията
на длъжниците срещу издадената заповед за изпълнение са подадени в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415 ГПК и
са допустими.
Неоснователен е поддържаният в жалбата довод, който по същество е такъв за
недопустимост на атакуваното решение поради наличие на процесуалната пречка по
чл. 299, ал. 1 ГПК. Видно от представеното влязло в сила съдебно решение №
10102 от 04.07.2016 г. по гр.д. № 72482/2015 г. на СРС, 33 състав, с него
предявените от О.Н.Ж., Д.О.Ж. и М.О.Ж. срещу „Т.С.“ ЕАД отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК са уважени относно
погасени по давност вземания за периода м. 11.2006 г. – м. 11.2012 г., а за
периода м. 12.2012 г. – м. 10.2015 г. исковете са отхвърлени. Силата на
пресъдено нещо на това решение в отхвърлителната му част е пречка ищците да
оспорват съдебно отреченото право на същото основание въз основа на факти,
възникнали до приключване на устните състезания по делото, но тя не съставлява
пречка ответникът по отрицателния установителен иск да предяви осъдителен иск
(респ. да се снабди със заповед за изпълнение) за съдебно отречените вземания.
Въззивният съд намира, че при постановяване на атакуваното решение не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а доводите в
жалбата, относими към правилността на решението намира за преклудирани. С
отговора на исковата молба ответниците не са оспорили исковете с възражения за
неправилно отчитане и начисляване на доставената топлинна енергия, а съгласно
приетото в първата инстанция заключение на СТЕ, което не е оспорено от
ответниците по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, сумите за топлинна енергия
за имота са начислени в съответствие с действалата нормативна уредба. Що се
отнася до позоваването на отмяната (с решение № 4777/13.04.2018 г. по адм.д. №
1372/2016 г. на ВАС и с решение № 8294 от 26.06.2020 г. по адм.д. № 14350/2019 г.
на ВАС, 5-членен състав) на разпоредби от Наредба № 16-334 от 2007 г. за
топлоснабдяването и от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия
в сгради – етажна собственост, представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (сега отменена), съгласно разпоредбата
на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня
на влизането в сила на съдебното решение за отмяната му. Поради това за
отношенията в процесния период м. 08.2013 г. – м. 04.2015 г. разпоредбите на
наредбата са приложими.
Дали ищецът е отразил в счетоводството си погасените по давност суми за
периода м. 11. 2006 г. – м. 11.2012 г. е неотносимо за спора, но следва да се
посочи, че приетото в първата инстанция заключение на ССЕ също не е било
оспорено от процесуалния представител на ответниците, присъствал при изслушването.
По изложените съображения и съобразно правомощията на въззивния съд при
условията на ограничен въззив, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваните части.
При този изход, разноски за въззивното производство се
следват на въззиваемия, който е заявил претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Настоящият въззивен състав, като съобрази, че освен
подаването на двете молби с идентично съдържание упълномощеният от въззиваемия
юрисконсулт не е извършвал никакви процесуални действия – не е подал отговор на
въззивната жалба, не се е явил в проведеното открито съдебно заседание, намира,
че юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъжда.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 105577 от 01.05.2019 г., постановено по гр.д. № 57827/2018 г. на Софийски
районен съд, 27 състав в обжалваните
части, с които е признато за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че О.Н.Ж., ЕГН **********, Д.О.Ж., ЕГН **********, и М.О.Ж.,
ЕГН **********, дължат при условията на разделност, О.Н.Ж. – 4/6, Д.О.Ж. – 1/6,
и М.О.Ж. – 1/6, на ищеца „Т.С.” ЕАД следните суми: сумата 1 184.09 лв. –
цена за доставена топлинна енергия през периода от 01.08.2013 г. до 30.04.2015 г.
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********-********, аб. № 232688,
ведно със законната лихва от 14.09.2016 г. до изплащане на вземането, сумата
195.40 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
30.09.2013 г. до 25.08.2016 г., сумата 28.44 лв. – цена за услугата дялово
разпределение през периода от 01.08.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със
законната лихва от 14.09.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
5.02 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната
главница за периода от 30.09.2013 г. до 25.08.2016 г.
В необжалваните отхвърлителни части решението по гр.д. № 57827/2018 г. на Софийски
районен съд, 27 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД, ЕИК********,
като трето лице помагач на страната на ищеца-въззиваем „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.