Решение по дело №1531/2019 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260034
Дата: 21 септември 2020 г. (в сила от 4 декември 2020 г.)
Съдия: Мая Андонова Миленкова
Дело: 20191520201531
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

                                                Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                       №.............................

                                        гр. K.,21.09.2020 г.

 

                                    В     И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

          K.ският районен съд, III-ти състав, в открито заседание на седемнадесети август, две хиляди и двадесета  година,  в състав :

                                                               Председател : Мая Миленкова

При участието на секретаря Цветанка Александрова,

като разгледа докладваното от съдия Миленкова АНД № 1531 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Е.И.К., с ЕГН – **********, в качеството си на управител на „К.**“ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. K., ул.“И.*, чрез адв. Е.П. от САК  обжалва   наказателно постановление №10-0000950/04.10.2019 г. , издадено от ***** на дирекция“Инспекция по труда” гр. K., с което на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл.413, ал.2 от Кодекса на труда е наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 1500 лева за административно нарушение  по чл. 52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни  условия/ ЗЗБУТ/. Иска се отменяне на постановлението. В жалбата се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила и се твърди назоконосъобразност по същество на атакуваното НП.

Наказващият орган, чрез своя повереник ю.к. Г., оспорва жалбата. Приема, че  ЮЛ е осъществило състава на соченото административно нарушение и че законосъобразно е ангажирана отговорността му.  

            Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

 

            На 05.06.2019,  по повод сигнал за  трудова злополука на дърводобивен обект в мах.“Тодоровица“, общ.Т., служители на Д“ИТ“ K., свидетелите Л.И. и Р.Я., извършили проверка на обекта. На място било установено, че работещите на обекта лица имат сключени трудови договори от същата дата с „К.**“ЕООД. В тази връзка, на мястото на проверката работниците Г.Г.и  В.К.попълнили декларации във вр. с чл. 402, ал.1, т.3, чл. 402, ал.2 от КТ и чл. 39, ал.1  и чл. 40, ал.1 от АПК и чл. 110 от ДОПК , в която декларация декларирали , че работят в „К.**“ЕООД, считано от 05.06.2019 г. Във връзка с извършването на документална проверка на дружеството е насрочена допълнителна проверка на 19.06.2019 г. в хода на която са представени трудовите договори на работниците, справки за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ, уведомления  по чл. 62, ал.5 от КТ и застрахователна полица за сключена групова застраховка „Злополука“ от 15.06.2019 г.

            С оглед представените  документи контролните органи от Д“ИТ“ K. установили, че към датата на проверката на обекта работодателят не е бил застраховал за риска „ трудова злополука“  работещите на обекта лица. Изискването на такава застраховка актосъставителят обвързал със Заповед№РД01-879 от 22.10.2018 г.  на министъра на труда и социалната политика, според която коефициентът на трудов травматизъм за работещите в дейност „горско стопанство“ е 1,21, т.е. по-висок от средния коефициент  на трудов травматизъм за страната 0,65.

 

На 19.06.2019 г. , след извършване на документалната проверка в сградата на Д“ИТ“ K. бил съставен АУАН № 10-0000950, в присъствието на управителя на дружеството – Е.К.. С  този акт е ангажирана отговорността на дружеството, в качеството на работодател  за това, че 05.06.2019 г. не е застраховал за риска „ трудова злополука“ работещите в дружеството , които извършват работа в основната и спомагателната  дейност на дружеството. На нарушението е дадена правна квалификация  - чл. 52, ал.1 ЗЗБУТ. Управителят на  дружеството  отказал да подпише АУАН и отказът му е потвърден от присъстващ свидетел на отказа, с подпис.

 По АУАН в Д“ИТ“ са представени писмени възражения,  в които се сочи, че лицата, които са установени на обекта не са извършвали работа, при която да  съществува опасност за живота и здравето им. 

 Въз основа на така съставения АУАН, на 04.10.2019 г. ****на Д“ИТ“ K. издал  атакуваното  в настоящото производство НП№10-0000950.

За описаното в НП нарушение, на осн. чл. 416, ал.5, вр. с чл. 413, ал.2 от КТ  на „К.**“ЕООД  е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.  НП е връчено на представител на дружеството с известие  на 08.10.2019 г.

Горната фактическа обстановка се установява от приетата от съда административно-наказателна преписка, и от показанията на свидетелите И., Я. и К. . Липсва противоречие между гласните доказателства относно описаните в АУАН факти.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление, водещи до порочност или нарушаване правото на защита на жалбоподателя в хода на административно-наказателното производство. Двата акта са издадени от компетентни органи и при спазване на предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са от съответните длъжностни лица. Същите са издадени и при спазване на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквато и да е непълнота или противоречие в съдържанието им. Не са релевирани и възражения от страна на дружеството-жалбоподател в тази насока.

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и в този смисъл е допустима.

            Съставът на нарушението, за което жалбоподателят е привлечен към административно-наказателна отговорност е установен в чл. 52, ал.1  от ЗЗБУТ, според който: “ Работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Наказващият орган е приел, че жалбоподателят , в качеството си на работодател, е  нарушил  цитираната забрана допускайки до работа в икономическа дейност „Горско стопанство“ с код по КИД-2008-02 лица , за които не е сключил застраховка за риска „трудова злополука“.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука", приета от МС, на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. На основание параграф единствен от Заключителната разпоредба на Постановление № 24 на МС от 06.02.2016 г. със Заповед № РД-01-879 от 22.10.2018 г. за определяне коефициент на тру­дов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2019 г., издадена от министъра на труда и социалната икономика, е определен коефициент на трудов травматизъм по дейности за 2019 г. Основната дейност на „К.**“ЕООД касае  дърводобив. В този смисъл основната и спомагателните дейности на дружеството попадат в класификацията на икономическите дейности за прилагане през 2019 г. с код 02 ("Горско стопанство“). Съгласно горепосочената Заповед № РД-01-879 от 22.10.2018 г. за 2019 г. е определен среден коефициент на трудов травматизъм за страната от 0.65, докато в т. 16 от Заповедта за "Горско стопанство" (код 02 от К. 2008) е определен коефициент на трудов травматизъм за 2019 г. в размер на 1. 21, който е над средния за страната от 0.65. С оглед на това и дружеството-жалбоподател е следвало да застрахова своите работници за риска "трудова злополука" съгласно изискванията на  чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ и чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука". Валидна застраховка, която да покрива риска "трудова злополука" е била сключена след извършване на проверката  - на 15.06.2019 г. - застрахователна полица № 0501250201900008/14.06.2019 г. с действие на договора до 00:00 ч. на 15.06.2019 г. до 24:00 ч. на 14.06.2020 г. С оглед на това по безспорен начин се установява, че към датата на проверката дружеството-жалбоподател не е застраховало лицата, извършващи дейност по дърводобив на обекта в мах.“Тодоровица“, общ. Т., за риска "трудова злополука", с което е осъществило административно нарушение по  чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 83 ЗАНН е предвидена административнонаказателна отговорност на юридическите лица, като вината при осъществяване на съответното административно нарушение е обективна, безвиновна такава. С оглед на това е безпредметно да се обсъжда субективната съставомерност на извършеното нарушение.

Обобщавайки всичко гореизложено, съдът счита, че осъщественото бездействие от „К.**“ЕООД  се субсумира от състава на нормата на  чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ.

За така извършеното административно нарушение законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 413, ал. 2 КТ определяне на имуществена санкция в размер от 1500 до 15000 лева. В конкретния случай административнонаказващият орган е определил санкцията на дружеството-жалбоподател в минималния размер от 1500 лева. С оглед на това и предвид принципа "reformatio in pejus" не е необходимо обсъждането на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, доколкото положението на жалбоподателя не може да се влоши само по подадена от него жалба.

 

            Горното мотивира съда да приеме, че  атакуваното НП  следва да бъде  потвърдено  като материално и процесуално  законосъобразно.

            По изложените съображения съдът ще отмени атакуваното НП.

            Предвид изрично направеното искане, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на административно-наказващия орган следва да бъде присъдено юристконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе определен от съда съобразявайки правна сложност на делото.

 

            Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН K.ският районен съд

 

                                                                        Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление  № 10-0000950/04.10.2019 г. издадено от ***** на Дирекция “И. по т.” гр. K., с което на „К.**“ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. K., представлявано от Е.И.К., с ЕГН – **********, в качеството му на управител,  на основание чл. 416, ал.5,вр с чл. 413, ал.2 от КТ е  наложена имуществена санкция размер на 1500 лева за нарушение на  чл. 52, ал.1 от ЗЗБУТ.

ОСЪЖДА  „К.**“ ЕООД, ЕИК- ***** с адрес на управление гр. K.,ул. „И.“, № 1, да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" юристконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80 /осемдесет/ лева.

            Решението подлежи  на обжалване с касационна жалба пред K.ския административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: