№ 570
гр. Видин, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20231320100736 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на Н. А. К. от гр. ******, чрез адв. И. И. против
Дирекция «Социално подпомагане» - Видин, с която е предявен отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК.
Твърди се от ищеца, че по молба на ответника при ДСИ при РС – Видин е образувано
изп.д. № 3173/2021г. по изпълнителен лист от 03.02.2014г., издаден по гр.д. № 233/2014г. по
описа на РС – Видин.
Посочва се, че по издадения изпълнителен лист е било образувано изп.д. №
1081/2014г. по описа на ДСИ, по което единственото извършено действие е връчване на
ПДИ на 13.08.2014г. С постановление от 19.10.2017г. ДСИ е прекратил изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. След това по молба на ответника с
разпореждане от 19.02.2018г. е образувано изп. дело № 2041/2018г. по описа на ДСИ при РС
– Видин, по което не са извършвани никакви изпълнителни действия, а само проучване на
имуществото на длъжника. С постановление от 25.05.2021г. ДСИ е прекратил
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
По изп.д. № 3173/2021г. са извършени изпълнителни действия, като е наложен
„запор“ върху МПС, собственост на длъжника от 10.03.2023г.
Ищецът счита, че от образуване на първото изпълнително дело, не са извършвани
изпълнителни действия повече от 5 години и вземането на кредитора по изпълнителния
лист е погасено по давност.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че не дължи сумите по процесния изпълнителен лист, въз основа
1
на които е образувано изпълнителното дело, като погасени по давност.
Ответникът в указания срок е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил
исковата претенция като неоснователна. Развити са доводи за дължимост на процесните
суми въз основа на издадена заповед от ответника против ищеца.
По делото са събрани писмени доказателства, приложени са архивирано ч.гр.д. №
233/2014г. по описа на РС – Видин, както са приложени изп.д. № 1081/2014г. , изп.д. №
2041/2018г. и препис на изп.д. № 3173/2021г., всичките по описа на ДСИ при ВРС.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема следното
от фактическа страна :
От приложеното ч.гр.д. № 233/2014г. по описа на РС – Видин, се установява, че в
полза на Дирекция „ Социално подпомагане“ - Видин е издадена заповед № 189-РЗ/
30.01.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК против ищеца Н. А. К.
от гр. ****** за сумата от 556.44 лева – главница и сумата от 69.38 лева – лихва за периода
от 08.11.2012г. до 27.01.2014г. , ведно със законната лихва, считано от 29.01.2014г. до
окончателното плащане
Със заповедта е разпоредено да се издаде изпълнителен лист и такъв е издаден на
03.02.2014г.. От направеното отбелязване е видно, че изпълнителният лист е получен
от кредитора на 06.02.2014г.
От представеното изпълнително дело № 1081/2014г. по описа на ДСИ при ВРС, се
установява, че същото е образувано въз основа на издадения изпълнителн лист по
посоченото по-горе дело.
Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от ответника на
07.02.2014г. С разпореждане от 12.02.2014г. на съдебен изпълнител при РС – Видин е
образувано изпълнително дело против Н. А. К.. На длъжника по изпълнителното дело и
ищец по настоящото дело е връчена ПДИ на 13.08.2014г.
С постановление от 19.10.2017г. съдебния изпълнител е прекратил на основание чл.
433, ал.1 ,т. 8 от ГПК изпълнителното дело. Постановлението е влязло в сила на 07.11.2017г.
и по молба на взискателя, изпълнителният лист му е върнат. По това изпълнително дело не е
извършено никакво принудително изпълнително действие по отношение на длъжника.
Въз основа на същия изпълнителен лист на 19.02.2018г. е било образувано гр.д. №
2041/2018г. по описа на ДСИ при РС – Видин. По това изпълнително дело, последното
извършено действие по изпълнението от взискателя е от 20.03.2018г., когато е поискано от
съдебния изпълнител насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника.
С постановление от 25.05.2021г. съдебния изпълнител е прекратил на основание чл.
433, ал.1 ,т. 8 от ГПК изпълнителното дело. Постановлението е влязло в сила на 18.06.2021г.
и по молба на взискателя, изпълнителният лист му е върнат.
От представения препис на изпълнително дело № 3173/2021г. по описа на ДСИ при
ВРС, се установява, че същото е образувано на 21.10.2021г. въз основа на същия
2
изпълнителен лист. По това изпълнително дело е наложен запор върху МПС на длъжника
на 04.01.2022г. и е насрочен опис на 07.06.2023г., който не се е състоял, видно от протокол
от същата дата, съставен от ДСИ при РС – Видин.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Длъжникът по влязлата в сила заповед за изпълнение може да оспори ликвидността и
изискуемостта на вземането по исков ред, но само ако са налице специалните хипотези на
чл. 424 ГПК или на чл. 439 ГПК. Новооткритите обстоятелства и новите доказателства от
значение за издаването на заповедта са основание длъжникът да оспори вземането по реда и
в сроковете по чл. 424 ГПК. Новонастъпилите факти (тези след изтеклия срок по чл. 414, ал.
2 ГПК – когато заповедта е влязла в сила поради неподадено или оттеглено възражение,
респ. след приключване на съдебното дирене в производството по уважения иск по чл. 422
ГПК) са основание длъжникът да оспори изпълнението на вземането по влязлата в сила
заповед с иска по чл. 439 ГПК.
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск,
който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално
право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на
вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно
процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното
материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник.
Искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен, а в тежест на ответника е да
докаже, че правото на принудително изпълнение съществува. Предвид това, че в случая
ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за вземането, в тежест на ответника –
взискател по изпълнителното е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и чл.116
от ЗЗД за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.
Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността. Издадената заповед за изпълнение не се ползва със сила на присъдено нещо, а
само с изпълнителна сила. По заповедното производство съдът е допуснал незабавно
изпълнение на издадената заповед, което има характер на предварително изпълнение. В
случая, заповедта е влязла в сила след изтичане на двуседмичния срок за подаване на
възражение от длъжника против издадената заповед за изпълнение, който тече, считано от
връчване на поканата за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител по изпълнителното
дело. Връчването на ПДИ е извършено лично на длъжника на 13.08.2014г. по изп.д. №
1081/2014г. по описа на ДСИ при ВРС. Длъжникът не е подал възражение и заповедта е
влязла в законна сила на 28.08.2014г.
3
От доказателствата по делото се установява, че въз основа на издадената заповед за
изпълнение за вземането е образувано изп.д. № 1081/2014г. по описа на ДСИ при РС -
Видин. Изготвени са покани за доброволно изпълнение, извършени са справки за проучване
на имуществото на длъжника. Поради бездействие на взискателя повече от две години,
считано от 07.02.2014г. , с постановление от 19.10.2017г. съдебният изпълнител е прекратил
на основание чл. 433, ал.1 ,т. 8 от ГПК изпълнителното дело. Постановлението е влязло в
сила на 07.11.2017г. и по молба на взискателя, изпълнителният лист му е върнат.
На 19.02.2018г. срещу длъжника е образувано второ изпълнително дело №
2041/2018г. по описа на ДСИ при РС – Видин, по което не са извършвани принудителни
изпълнителни действия, но са поискани такива от взискателя на 20.03.2018г. – насрочване на
опис на имуществото в дома на длъжника. Поради бездействие на взискателя повече от две
години, считано от 20.03.2018г. , с постановление от 25.05.2021г. съдебният изпълнител е
прекратил на основание чл. 433, ал.1 ,т. 8 от ГПК изпълнителното дело. Постановлението е
влязло в сила на 18.06.2021г. и по молба на взискателя, изпълнителният лист му е върнат.
Против длъжника е образувано трето изпълнително дело № 3173/2021г., по което е
наложен запор на МПС на 04.01.2022г.
Съгласно задължителните разяснения по т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС “Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.“
Съгласно същото ТР, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие
Съгласно ТР № 3/2020г. от 28.03.2023г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не
тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай, първото изпълнително дело № 1081/2014г. по описа на ДСИ
при РС – Видин, е образувано преди постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. Макар, че по
него не са извършвани никакви принудителни изпълнителни действия, до приемане на
посоченото тълкувателно решение от 26.06.2015г., погасителна давност не тече. След тази
дата погасителна давност тече, но същата е прекъсната на 20.03.2018г. с поискания от
взискателя опис на имуществото на длъжника по второто изпълнително дело № 2041/2018г .
по описа на ДСИ при РС – Видин и насрочен такъв на 06.04.2018г. Както е прието в
4
обявеното на 26.06.2015 г. Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, в изпълнителното производство предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ / прекъсва
давността за погасяване на вземанията, за които това изпълнително производство е
образувано. В този смисъл е Решение № 50105 от 15.06.2023г. по гр.д. № 1589/ 2021г. на
ВКС, IV ГО и Решение № 50013 от 07.03.2023г. по гр.д. № 1026/2022г. на ВКС, III ГО.
От 20.03.2018г. е започнала да тече нова погасителна давност, която е прекъсната с
наложен запор върху МПС на длъжника на 04.01.2022г. по третото образувано
изпълнително дело № 3173/2021г. Това означава, че към момента на образуване на
настоящото дело – 25.04.2023г. петгодишната погасителна давност съгласно чл. 117, ал. 2
ЗЗД, не е изтекла.
Видно е, че в нито един момент не е била изтекла 5- годишната погасителна давност,
поради което искът по чл. 439 ГПК е неоснователен.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. А. К. с ЕГН ********** от гр. ******, ул. Росица №
1 иск по чл. 439 от ГПК за установяване, че не дължи на ответника Дирекция „Социално
подпомагане“ – Видин с ЕИК 1210150562439 с адрес: гр. Видин, ул. Еделвайс № 5 поради
изтекла погасителна давност сумата в общ размер на 1291.15 лева, от които 114.23 лева –
главница, представляваща неолихвяема сума, 556.44 лева – главница, 515.98 лева – лихви,
105.50 лева разноски по изпълнителен лист, издаден заповед № 189-РЗ/ 30.01.2014г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 233/2014г. по описа на
Районен съд - Видин.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5