Определение по дело №1675/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е образувано по жалба на „Ви енд Джи Комерс“ ООД, ЕИК *********, представлявано от В. К. и М. К.- управители, чрез адв. Ат.П.- пълномощник, против Заповед № РД-09-443/25.07.2024г. на кмета на район „Южен“ община-Пловдив за премахване на преместваем обект по реда на чл. 57а, ал. 3, във вр. с чл. 57а, ал. 1, т.1, т. 2 и т.3,т.4 и т.6 от ЗУТ.

В жалбата е формулирано искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Ответникът – Кмет на район „Западен“, Община Пловдив изразява становище по искането за спиране на предварителното изпълнение в придружителното писмо, с което е представена административната преписка. С последното намира искането да неоснователно и като такова моли да се остави без уважение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Искането за спиране на изпълнението е ДОПУСТИМО. Същото е направено от адресат на административния акт, чието спиране се цели, при наличие на упражнено право на оспорване на самия акт в законния срок. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С оспорения административен акт Заповед № РД-09-443/25.07.2024г. на кмета на район „Южен“ община-Пловдив е наредено да се премахне преместваем обект „Павилион за обществено хранене-заведение за бързо хранене“, поставен на основание чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, въз основа на Разрешение за поставяне № 1/10.01.2006г. на кмета на район „Западен“, община-Пловдив, върху ПИ с [идентификатор] по КККР на гр.Пловдив- публична общинска собственост, находящ се в района на спирката на масовия градски транспорт, север-юг на [улица], пред студентски общежития, собственост на „Е. 1999“ ЕООД и „Ви енд Джи комерс“ ООД който обект е подробно описан в Констативен акт № 18/19.07.2024 г., съставен от служители при районната администрация, като е определен 3-дневен срок за доброволно изпълнение на основание чл. 57а, ал. 6 от ЗУТ.

Според чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ обжалването на заповеди по чл. 57а, ал. 3 и 9 не спира изпълнението им. За разлика от случаите по чл. 60, ал. 1 от АПК, в които административният орган прави преценка за наличието на предпоставките, обуславящи допускането на предварително изпълнение на издадения от него акт, при допуснато от закона предварително изпълнение законът презумира възможността от закъснението на изпълнението да настъпи значителна или трудно поправима вреда. Поради това и спиране може да бъде постановено от съда, ако съществува вероятност самото изпълнение да причини такива вреди (арг. от чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК).

Допуснатото в тази хипотеза предварително изпълнение е обусловено от законовата презумпция за подлежащ на приоритетна защита значим обществен интерес. За да бъде преодоляна тази законово регламентирана защита, оспорващият трябва да докаже (и то въз основа на нови обстоятелства), че предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда – чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 от АПК. Изискването на чл. 166, ал. 2 от АПК за наличие на нови обстоятелства е относимо и в случаите, когато предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона, както е в настоящия случай, с оглед препращането, направено в ал. 4 на чл. 166. Това означава, че законодателят е презюмирал наличие на особено важни държавни и обществени интереси, като е постановил предварително изпълнение на актовете, издавани от органите по чл. 57а ал. 3 и ал. 9 ЗУТ. Както се посочи, законовото правило на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК изрично определя, че съдът извърша преценка на искането за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение само на базата на нови обстоятелства - такива, които са възникнали след издаване на оспорения акт. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя. Следва изрично да се посочи, че законодателят изисква вредите да са резултат от предварителното изпълнение, не от акта. /Определение № 6931 от 28.05.2018г. по АД № 4847/2018г., V отд. на ВАС/. Не са налице обстоятелства, които да са възникнали след издаването на оспорения акт и които да са в състояние да породят значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение. Претендираните в случая вреди от жалбоподателя са породени именно от изпълнението на акта, т. е. настъпването им не е резултат от нови обстоятелства, настъпили след издаването му. В обратен извод от изложения, не води и изтъкнатото в жалбата като ново обстоятелство наличие на съдебен спор по АД № 1402/2024г. на Адм.съд-Пловдив. Видно от приложена по делото Справка изх. № 3187/31.07.2024г. производството е по жалба от „Ви енд Джи Комерс“ ООД и предмет на делото е административен акт, обективиран в писмо изх. № 2001-610/21.06.2024г. на кмета на район „Западен“, община-Пловдив. С последното дружеството се уведомява, че във връзка с реализирането на обект публична общинска собственост- „Разширение на [улица], обект- „Павилион за обществено хранене-заведение за бързо хранене“, сграда с [идентификатор] по КККР на гр.Пловдив, попадащ в обхвата на разширението на [улица]е необходимо в 14-дневен срок от получаване на писмото да бъде премахнат. Наличието на посоченото писмо на кмета на район „Западен“, община-Пловдив и образуването на съдебно производство по оспорването му не може да се квалифицира като ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 4 от АПК, най-малкото понеже, обжалваният административен акт по настоящото производство и прежде посоченият, са издадени в различни производства и всеки един от тях подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност.

Каза се, че предвидената възможност на адресата на акта, от вида на обжалвания тук, да иска от съда спиране на предварителното изпълнение на акта е свързан с доказване на неблагоприятни последици от изпълнението на акта, преди влизането му в сила и които да имат превес над обществения интерес. Този важен обществен интерес несъмнено се ползва с приоритет пред възможното засягане на целостта на обекта. Евентуалните вреди, които се твърди, че ще настъпят подлежат на възмездяване в самостоятелно съдебно производство. Твърденията за вероятност от настъпване на непоправими вреди, които биха могли да бъдат изведени от съда от контекста на жалбата, не са конкретизирани като вид и размер със съответните доказателствени средства по АПК и не се доказва наличието им. Вредите не са от естество да преодолеят съображенията за защита на обществения интерес.

На следващо място съдът приема, че изложените доводи в жалбата в частта им за организиране на самото физическо премахване на обекта и свързаните с него отпадъци, се относими в изпълнителния процес по АПК и не са предмет на обсъждане в настоящото производство. Другите касаят евентуални неудобства за оспорващото дружество във връзка с осъществяваната в преместваемия обект търговска дейност и не съставляват "значителни или трудно поправими вреди" по смисъла на приложимия закон.

Крайният извод на съда, формиран въз основа на установената фактическа обстановка е, че от жалбоподателя не са представени доказателства за настъпване на "значителна" или "трудно поправима вреда". Дори да настъпят някакви вреди, то те не са труднопоправими и могат да бъдат овъзмездени по реда на ЗОДОВ, ако оспорената заповед бъде отменена. Така претендираните имуществени вреди не могат да се противопоставят на презумпирания от чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ обществен интерес. Следва да се подчертае, че в случая процесният обект, разпореден за премахване, е с временен статут. По местонахождението си попада върху имот, който е общинска собственост. Поради това за жалбоподателя не е налице интерес, равен по значимост на обществения, който да бъде защитен чрез спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Напротив, защитата на обществения интерес изисква ползване на общинската собственост според предназначението ѝ, а не в частноправен интерес. Поради това не са налице предпоставките за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение.

Мотивиран от изложеното, съдът намира, че искането за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед като неоснователно и недоказано, следва да бъде оставено без уважение.

Ето защо и на основание чл. 217, ал. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 166, ал. 3 от АПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Ви енд Джи Комерс“ ООД, ЕИК *********, за спиране на допуснатото от разпоредбите на закона предварително изпълнение на Заповед № РД-09-443/25.07.2024г. на кмета на район „Южен“ община-Пловдив, с която е наредено да се премахне преместваем обект „Павилион за обществено хранене-заведение за бързо хранене“, поставен на основание чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, въз основа на Разрешение за поставяне № 1/10.01.2006г. на кмета на район „Западен“, община-Пловдив, върху ПИ с [идентификатор] по КККР на гр.Пловдив- публична общинска собственост, находящ се в района на спирката на масовия градски транспорт, север-юг на [улица], пред студентски общежития, собственост на „Е. 1999“ ЕООД и „Ви енд Джи комерс“ ООД.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването пред ВАС.