№ 15
гр. Карнобат, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги Т. Добрев
при участието на секретаря Марияна Д. Тасева
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело №
20222130100427 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67 А, с ЕИК: *********,
представлявано от Мария Стоянова Масларова- Гъркова и Павел Валериев
Димитров- изпълнителни директори, чрез процесуален представител
юрисконсулт Н.Г., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, вр.
чл. 415 от ГПК против А. Х. Т. с ЕГН: ********** и адрес: *******, с който
установителен иск, се желае да бъде постановено решение , с което да се
приеме за установено по отношение на А. Х. Т. с ЕГН: **********, че дължи
на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 153, 20 лева представляваща главница по
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0002-5060-18-303037,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане, като и всички
направени съдебно деловодни разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и исковото производство.
В исковата молба се твърди, че на 08. 06 .2018 г. около 17, 30 часа в гр.
Айтос на ул. Димитър Благоев № 19, лек автомобил марка „***“ модел
„*****“ с рег. № *** управляван от А. Х. Т., при навлизане в насрещното
движение и разминаване с лек автомобил марка „***“ модел ***, с рег. №
***, неосигурява достатъчно странично разстояние и реализира пътно
транспортно произшествие с материални щети, след което напуска мястото на
ПТП без да уведоми или изчака контролните органи. За настъпилото ПТП е
1
бил съставен протокол за ПТП № 1619965 от 12. 06. 2018 г., а на напусналият
водач е съставен акт Д464313. Към датата на произшествието автомобил
марка „***“ модел „*****“ с рег. № *** е бил застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ЗК „Лев Инс“
АД, за което е издадена застрахователна полица № BG/22/118001176502/ 17.
04. 2018 г., валидна до 17. 04. 2019 г.. Във връзка с настъпилото
произшествие и подадено уведомление от М.П.М., за настъпило
застрахователно събитие и нанесени щети по лек автомобил марка „***“
модел ***, с рег. № ***, при ЗК „Лев Инс“ АД. Образувана е била
ликвидационна преписка по щета № 0002-5060-18-303037, за заплащане на
щети. С оглед размера на нанесените щети- вреден капак на ляво
огледало,задна лява врата, дръжка на задна лява врата, застрахователната
компания е заплатила на собственика на увреденото МПС, М.П.М. сумата от
143, 20 лева с платежно нареждане № 03902255 от 02. 10. 2018 г..
С оглед изплатеното обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ и на основание чл. 500, ал. 1,
т. 3 от КЗ, с изплащането на застрахователното обезщетение,
застрахователната компания „Лев Инс“ АД, има право на регрес срещу
виновния водач, като получи от същия платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
В тази връзка на 06. 12. 2021 г. с вх. № 3639 на КбРС е входирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от ЗК „Лев
Инс“ АД, чрез пълномощник юрк. Н.М.Г. срещу А. Х. Т. за сумата от 153, 20
лева ведно със законната лихва от датата на постъпването на заявлението в
съда до изплащане на вземането. По така постъпилото заявление е образувано
ч. гр. д. № 1428 / 2021 г. по описа на КбРС и съдът е издал Заповед № 646 / 23.
12. 2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е
разпоредил А. Х. Т. да заплати на кредитора Застрахователна компания „Лев
Инс“ АД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67 А, общ. Столична, обл. София (столица) чрез Пълномощник Н.М.Г. сумата
от 153, 20 лева /сто петдесет и три лева и 20 стотинки/, представляваща
главница за изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен
договор за застраховка "Гражданска отговорност", обективирана в
застрахователна полица № 22118001176502, със срок на валидност от 17. 04.
2018 г. до 17. 04. 2019 г., ведно със законна лихва за период от 03. 12. 2021 г.
до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лева
/двадесет и пет лева/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00
лева /петдесет лева/.
Връчването на издадената Заповед за изпълнение е извършено по реда
на чл. 47, ал. 7 от ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът е указал
на заявителя кредитор, че може да предяви иска си относно претендираното
2
вземане в едномесечен срок, считано от съобщаването му. Уведомен е бил
кредитора, че в случай, че не представи доказателства, че е предявил иска си
в месечния срок, производството ще бъде прекратено и заповедта за
изпълнение обезсилена.
В срока по чл. 414, ал. 4 от ГПК застрахователната компания е подала
установителен иск за вземането си, по който иск е образувано и настоящото
производство.
С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства и е
поискал от съда да бъдат изискани приобщени към като делото други такива.
След извършена проверка на така предявеният иск, съдът е намерил
същия за редовен и допустим и съгласно чл. 131 от ГПК е изпратил препис от
същия на ответника, като му е указал задължителното съдържание на
отговора на исковата молба, както и последиците от неподаване на отговора и
неупражняването на правата .
В законовият срок ответника не е подал отговор на исковата молба, а от
негово име е постъпила молба с приложена към нея вносна бележка за
заплатени от него дължими суми в размер на 203, 20 лева.
В открито съдебно заседание за ищецът не се явява законен или
упълномощен представител, като същия е внесъл пред съда становище с
което не възразява ход на делото да бъде даден в негово отсъствие , подържа
исковата молба, няма възражения по доклада, няма доказателствени искания.
Същия не оспорва заплащането на сумата от 203, 20 лева, като посочва, че тя
е постъпила по сметката на ищеца и включва главницата и държавната такса,
като незаплатени остават направените от дружеството разноски за
юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство. В
тази връзка подържат иска в частта за сторените разноски. Представят списък
с разноските за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Ответника редовно призован се явява в открито съдебно заседание
представител операционна бележка за вноска на каса за сумата от 153, 20
стотинки. В хода на делото претендира искът на застрахователната компания
да бъде отхвърлен поради извършените от него плащания на сумите
претендирани от застрахователя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намери за установено следното:
Предявен е иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, който представлява
положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че
вземането на кредитора съществува, т. е., че присъдената със заповедта за
изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта,
от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу
вземането.
Видно от приложеното като доказателство към настоящото дело ч. гр. д.
№ 1428 / 2021 г. по описа на КбРС, съдът е издал Заповед № 646 / 23. 12.
3
2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е
разпоредил А. Х. Т. да заплати на кредитора Застрахователна компания „Лев
Инс“ АД с ЕИК: *********, конкретно посочени суми. Сумите за които е
издадена Заповедта за изпълнение съответстват на посочените в исковата
молба, която е подадена в законовия срок и е допустима.
С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест
между ищецът и ответника, като изрично е указал на същите, че ищцовото
дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване,
наличието на застрахователно правоотношение, настъпването на посочените в
исковата молба вреди, техния размер, както и причинната връзка с
противоправно поведение на ответника, факта на изплащане на
обезщетението за имуществените вреди на собственика на увредения
автомобил.
Ответника носи тежестта да опровергае презумпцията за виновност на
поведението.
Безспорно между страните е че между ищецът и собственика на
автомобила е съществувало застрахователно правоотношение по силата на
което срещу възнаграждение, ищецът е следвало да покрие предвидени
застрахователни рискове, като обезщети собственика на увреденото
имущество до размера на причинените вреди. Безспорно е също така, че по
вина на ответникът е реализирано транспортно произшествие, като
вследствие на същото е увредено чуждо имущество. Безспорно също така е,
че ответника е напуснал мястото на произшествието преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, както и е безспорно, че
ищцовото дружество е заплатило на собственика на увреденото имущество
сумата от 143, 20 лева, както и направените от същото разноски в размер на
10 лева.
С оглед извършеното плащане за застрахователят е възникнало правото
на регрес срещу застрахования по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, което е обусловило
представянето на исковата претенция пред настоящият съд.
Въпреки това още във фазата размяна на книжа, от ответника е
постъпила молба, с която същия е представил доказателства за извършено
плащане спрямо застрахователя, което действително е включвало главницата
и държавната такса, но не са били заплатени направените от дружеството
разноски. В първото по делото открито съдебно заседание ответника е
представил доказателства, че е заплатил и тях.
С оглед заплащането на всички суми по исковата претенция от
ответника, включително и сторените от ищеца разноски в заповедното и
исковото производство, настоящият съдебен състав намира, че иска следва да
бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като осъждането на ответника за
същите суми би довело до неоснователно разместване на блага и в
патримониума на ответника би постъпила два пъти претендираната сума,
4
което би довело до неоснователно обогатяване на същия.
Тъй като направените от ищцовото дружество разноски както по
заповедното, така и по исковото производство са заплатени от ответника,
искът следва да бъде отхвърлен и в тази му част.
Всичко посочено дава основание иска да бъде отхвърлен.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„ЛЕВ ИНС“ АД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Симеоновско шосе № 67 А, с ЕИК: *********, представлявано от Мария
Стоянова Масларова- Гъркова и Павел Валериев Димитров- изпълнителни
директори, чрез процесуален представител юрисконсулт Н.Г., иск за
признаване за установено по отношение на А. Х. Т. с ЕГН: ********** и
адрес: *******, с който установителен иск, че дължи на ЗК „Лев Инс“ АД
сумата от 153, 20/ сто петдесет и три лева и двадесет стотинки/ лева
главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №
0002-5060-18-303037, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане,
за което е била издадена Заповед № 646 / 23. 12. 2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1428 / 2021 г. по описа
на КбРС като и всички направени съдебно деловодни разноски, включително
и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство,
поради доброволно погасяване на вземането чрез плащане.
ОБЕЗСИЛВА издадената по ч. гр. д. № 1428 / 2021 г. по описа на КбРС,
Заповед № 646 / 23. 12. 2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, с която е разпоредено на А. Х. Т. да заплати на кредитора
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67 А,
представлявано от Мария Стоянова Масларова- Гъркова и Павел Валериев
Димитров- изпълнителни директори, чрез процесуален представител
юрисконсулт Н.Г. сумата от 153, 20 лева /сто петдесет и три лева и 20
стотинки/, представляваща главница- изплатено застрахователно обезщетение
на основание сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност",
обективирана в застрахователна полица № 22118001176502, със срок на
валидност от 17. 04. 2018 г. до 17. 04. 2019 г., ведно със законна лихва за
период от 03. 12. 2021 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в
размер на 25,00 лева /двадесет и пет лева/ и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50,00 лева /петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд Бургас.
5
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
6