№ 644
гр. Варна, 30.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тридесети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20243100900084 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 7874 от 19.03.2025 г. от „Юробанк България“ АД, чрез
адв. М. Ц., адвокат в АС Д. и съдружници, с искане за изменение на постановеното по
делото решение № 72/ 21.02.2025 г. в частта за разноските относно присъденото адвокатско
възнаграждение.
Молителят излага, че по делото ответникът е претендирал разноски за заплатен
адвокатски хонорар в размер на 9063,70 лв., който бил договорен с ищеца, като размерът и
определянето му били изцяло вътрешни отношения и по никакъв начин не касаели предмета
на делото. Счита, че с действията на съда се накърняват интересите на ищеца, който не би
могъл да предвиди дали има интерес от завеждане на делото, тъй като не е сигурно дали
направените разноски ще му бъдат присъдени в цялост. Поддържа, че адвокатът е
предоставил правна защита по делото в пълния необходим обем и редуцирането на
претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение е необосновано. Отправя
искане за присъждане на направените разноски в пълен размер, както следва: 9063.70 лв.-
адвокатски хонорар, държавна такса в размер на 1725.77лв., депозит за вещо лице в размер
на 400лв. и депозит за особен представител в размер на 3780 лв.
Ответницата Т. М. А., представлявана от назначен от съда особен представител, не е
подала отговор.
Съдът като обсъди направеното искане намира следното:
Молбата е постъпила в срока по чл. 248 ГПК. Ищецът е представил списък по чл. 80
от ГПК на 10.02.2025 г. Молбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а
съгласно ал. 2 размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован.
С Наредба № 1/09.01.2004 г. като основен критерий за определяне на минималните
размери на адвокатските възнаграждения е приет материалният интерес.
С оглед задължителния характер на даденото с решение на СЕС от 25.01.24г. по дело
С-438/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни за съда.
Според чл. 78, ал. 5 от ГПК критерият за определяне на адвокатско възнаграждение от
съда, когато по възражение на насрещната страна се намалява неговия размер, е
1
действителната правна и фактическа сложност на делото.
Материалният интерес е количествен показател, който няма пряка връзка с
действителната правна и фактическа сложност на делото. Има случаи, в които по-големият
материален интерес предполага по-голяма правна и фактическа сложност, но това не е
закономерна последица.
Действителната правна и фактическа сложност на делото е качествен критерий, който
кореспондира с изискването на чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът на възнаграждението да бъде
справедлив и обоснован.
Съдът намира, че предявените искове общо не се отличават с голяма фактическа и
правна сложност. Освен това, всички искове почиват на едно и също основание – договор за
потребителски кредит. Искът е предявен по реда на чл. 422 от ГПК и адвокатска защита е
предоставена още в хода на заповедното производство като за тази фаза от процеса е
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 4776,07 лева от 4921,85 лева –
съразмерно на уважената част от исковите претенции. Адвокатската защита в заповедното
производство е предоставено също от АС Д. и съдружници.
По своевременно въведеното от ответната страна възражение за прекомерност на
заплатения в исковото производство адвокатски хонорар, съдът съобразно фактическата и
правна сложност на делото и извършените от адвоката на ищеца процесуални действия е
редуцирал претендираното адвокатското възнаграждение до размер на 3 780,00 лева, от
които съразмерно на уважената част от исковите претенции е присъдена сумата от 3668,04
лева. Така общото присъдено в полза на ищеца възнаграждение за предоставената от АС Д.
и съдружници правна защита в заповедното и исковото производство съразмерно на
уважената част от исковите претенции е в размер на 8 444,10 лева.
Така определеното адвокатско възнаграждение съдът намира за обосновано и
справедливо като съответстващо на положения от адвоката труд с оглед на подлежащите на
доказване факти, обема на събрания доказателствен материал, броя на проведените съдебни
заседания, приложимите правни норми.
По отношение на останалите разноски в исковото производство, включващи
заплатена държавна такса в размер на 1725,77 лева, депозит за съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 400,00 лева и възнаграждение на особен представител в размер на 3
780,00 лева, същите са присъдени съразмерно на уважената част от исковите претенции.
Предвид изложеното, съдът намира молбата на ответника за неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Юробанк България“ АД, чрез адв. М. Ц.,
адвокат в АС Д. и съдружници, с искане за изменение на постановеното по делото решение
№ 72/ 21.02.2025 г. в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение в
исковото производство и присъждане на направените разноски в пълен размер, както следва:
9063,70 лв. – адвокатски хонорар, държавна такса в размер на 1725,77 лв., депозит за вещо
лице в размер на 400 лв. и депозит за особен представител в размер на 3780 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – гр.
Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2