Решение по дело №5049/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                              №

 

Гр. Варна.............  2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд - първи наказателен състав - в публично заседание, проведено на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр. Минев

при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД №5049 по описа за 2019г.

Р  Е  Ш  И:

                     ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление №23-0000539 от 09.10.2019г., на Началник на Областен отдел „АА” в ГД „АИ“ гр.Варна, с което на „Л.” ЕООД с БУЛСТАТ *********, представлявано от М. А. М. с ЕГН********** с адрес на регистрация в с.Каменар обл.Варна, ул.”Хан Тервел” №13 е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200.00лв. на осн. чл. 105 ал.1 от Закона за автомобилните превози.

                  ОСЪЖДА „Л.” ЕООД с БУЛСТАТ *********, представлявано от М. А. М. с ЕГН********** с адрес на регистрация в с.Каменар обл.Варна, ул.”Хан Тервел” №13, да заплати на ОО „АА“ в ГД“АИ“ гр.Варна юристконсултско възнаграждение в размер на 100.00лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

                    Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................

М О Т И В И

Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от М. А. М., в качеството му на управител на процесното дружество, против Наказателно постановление №23-0000539 от 09.10.2019г., на Началник на Областен отдел „АА” в ГД „АИ“ гр.Варна, с което на „Л.” ЕООД с БУЛСТАТ *********, представлявано от М. А. М. с ЕГН********** с адрес на регистрация в с.Каменар обл.Варна, ул.”Хан Тервел” №13 е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200.00лв. на осн. чл. 105 ал.1 от Закона за автомобилните превози.

           В жалбата си въззивникът обжалва наказателното постановление  като твърди, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и иска да бъде прието, че нарушението представлява маловажен случай.

           В съдебно заседание въззивникът редовно призован, се представлява от адв.ангелов от АК Варна, който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП, като прави искане и за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

           Въззиваемата страна изпраща представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за потвърждавана на НП и присъждане на юристконсултско възнаграждение.

           Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

           Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.

           Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -    Началник Областен отдел „АА” гр.Варна.

           След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         При извършена на 30.07.2019г. около 13.10часа в град Варна, комплексна проверка на превозвача „Л.” ЕООД, свързани с транспортната му дейност е установено, че процесното дружество притежава лиценз на Общността №17672/26.06.2017г., за извършване на международен автомобилен превоз на товари. 

         В хода на проверката е установено, че въззивното дружество на 30.09.2018г. в с.Каменар не е осигурило правилното използване на тахографски лист използван от 08.58часа на 29.09.2018г., в монтирания в МПС „Мерцедес“ кат.N2 с Рег.№ В 4641 ВК, собственост на превозвача, аналогов тахограф. Установено е било , че тахографския лист е използван за период от време по-дълъг от този, за който е предназначен, като следващия тахографски лист е поставен в 09.30часа на 01.10.2018г. Установено е че с превозното средство е извършен обществен превоз на товари попадащ в обхвата на Регламент ЕО561/2006г. Този факт е установен от представения за превоза пътен лист сер.“ВА“ №223680/27.09.2019г. В хода на проверката били установени и други идентични нарушения, поради което и било прието, че нарушението не представлява изолиран случай.

           За установеното бил изготвен АУАН №263652/30.07.2019г. В обстоятелствената част на същия е отразена така описаната фактическа обстановка, като нарушението е квалифицирано по чл.32 параграф 1, изречение 2, предожение 2 от  Регламент /ЕС/ №165/2014.

            Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло, а и не се оспорва от въззивника. В жалбата си по същество  въззивника не оспорва нарушението, а дава свои обяснения за причините поради които е допуснато или е било възможно да е допуснато, о не представя каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията си.

         При връчването на АУАН въззивника не е направил възражения по акта и съдържанието му, като е отбелязано, че няма възражения. Такива не са подадени и в законния за това срок.

            Въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно  постановление, като административно наказващия орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта за нарушение. Административно наказващия орган е квалифицирал нарушението по чл.32 параграф 1, изречение 2, предожение 2 от  Регламент /ЕС/ №165/2014– идентично с правната квалификация дадена на нарушението и  в АУАН.

           Съдът счита, че административно наказателното производство, образувано по отношение на въззивното дружество е проведено законосъобразно и правилно.

           Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.

           Наказателното постановление е обосновано. Правилно и законосъобразно административнонаказващия орган е приел, че е реализирано описаното по-горе нарушение и правилно е определил правната квалификация на нарушението и размера на санкцията, като правилно се е произнесъл за липсата на основания за прилагането разпоредбата на чл.28 б.“а“ от ЗАНН. Съдът, както и АНО намира, че в конкретния случай нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива нарушения. Нарушението съществено застрашава сигурността на участниците в движението по пътищата, доколкото е свързано с нарушаване на установения законов ред за извършване и документиране на превоза на товари от страна на извършващото по занятие транспортна дейност дружество. За създът е ирелевантен факта, че в слдествие на нарушението не е достигнато до загуба на данни. Тахографския лист е бил заменен по-вече от двадесет и четири часа след времето, когато това е следвало да бъде сторено и по делото не са придставени каквито и да било данни и доказателства за наличието на каквито и да било причини за това закъснение. Предвид приложените по делото и други тахографски листи, които също не са били подменени в сроковете предвидени от Регламент/ЕС/ №165/2014, съдът прави единствено възможния извод, че превозвача действително не е организирал правилното използване на монтираните и работещи тахографски апарати и срочното подменяне на тахографските им листи.

         Съдът намира, че АНО е взел предвид обществената опасност на дееца и тази на извършеното от него деяние. Безспорно е допуснато административно нарушения от страна на въззивното дружество, доколкото същото не е организирало и не е осигурило правилното използване на тахорграфсикет листи. В тази връзка съдът счита, че налагане на ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на - 200.00лв.  предвидена в чл.105 ал.1 от ЗАП  за допуснатото нарушение е правилно определена, съобразена е с вида на нарушението и обществената опасност на нарушителя, справедлива е и ще изпълни предвидените в чл. 12 ЗАНН цели, - да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения в страната правов ред, и да се въздейства възпитателно върху останалите членове на обществото.

        С направените възражение в хода на с.з., съдът намира, че въззивника се опитва да си изгради защитна версия, която да го оневини и оправдае, която обаче е неоснователна и недоказана.

         Предвид изложеното и съдът уважи направеното искане за присъждане на юридстокнсултско възнаграждение на въззиваемата страна, като намери същото за законосъобразно и своевременно направено. Възнаграждението е определено в границите на предвиденото от закона – чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

          Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........................