МОТИВИ
към
присъда № 14/27.02.2017 год. по НОХ дело № 109/2016 год. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора
Обвинението против
подсъдимия К.Б.Т., ЕГН ********** е за това, че през периода 13.08.2007г. –
14.09.2007г. в гр.Стара Загора в условията на продължавано престъпление
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в големи
размери 9 957,12лв., като:
1.В подадена на
13.08.2007г. от името на ЕООД “***” гр.Стара Загора ИН – ***, коригираща
справка- декларация /СД/ по чл.125 от ЗДДС с вх. № **********/13.08.2007г. пред
ТД на НАП гр.Стара Загора, ведно с извлечение от дневник за покупки за данъчния
период 01.07.2007г. – 31.07.2007г. потвърдил неистина – че в този период ЕООД “***”
– Стара Загора е получило облагаема по ЗДДС доставка от:
-ЕООД “***” гр.София
с № *** с предмет – “С.М.Р.” по данъчна фактура с № 126/26.07.2007г. с данъчна
основа 46 820лв. и ДДС 9364лв., и по този начин в нарушение по чл.68, чл.70,
ал.5 и чл.71,т.1 от ЗДДС приспаднал от дължимия за внасяне ДДС, неследващ се данъчен кредит по ЗДДС в размер на 9364лв.;
2. В подадена на
14.09.2007г. от името на ЕООД “***” Стара Загора, ИН – ***, справка-декларация
по чл.125 ЗДДС с вх. № 943961/14.09.2007г. пред ТД на НАП – Стара Загора, ведно
с извлечение от дневник за покупки за данъчния период от 01.08.2007г. –
31.08.2007г. потвърдил неистина – че в този период ЕООД “***” Стара Загора е
получило облагаема по ЗДДС доставка от “ЕООД “***” – В.Т. с № ВG ********* по данъчна фактура с номер 234/
29.08.2007г., с данъчна основа 2965,60лв. и ДДС 593,12лв., и по този начин в
нарушение по чл.68, чл.70, ал.5 и чл.71,т.1 от ЗДДС, приспаднал от дължимия за
внасяне ДДС, неследващ се данъчен кредит по ЗДДС в размер
на 593,12лв. – престъпление по чл.255, ал.1, т.2, предл.1
и т.7 вр.чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора поддържа обвинението, като
счита, че подсъдимия следва да бъде
признат за виновен и осъден на лишаване от свобода за срок от една година и
глоба в размер на 100лв., като наред с това групира наказанието по настоящото
дело с това по нохд № 290/2007г. на Пловдивски районен съд и се определи
общо най-тежко наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, а на
основание чл.68 ал.1 от НК се постанови подсъдимия К.Т. да изтърпи изцяло и
отделно и наказанието наложено му по нохд №
968/2004г. по описа на Пловдивски районен съд от три години лишаване от
свобода.
Защитата и самият
подсъдим като оспорват изцяло обвинението, пледират съда да признае подсъдимия
К.Т. за невинен и оправдае по обвинението, тъй като обвинението почива на
предположения, а не на събрани, проверени и оценени от съда на годни
доказателства.
Окръжният съд, в настоящия
състав, прие за установена следната фактическа обстановка:
По внесен
обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Стара Загора по ДП № 17-с/2009г. е
образувано нохд № 7/2010г. по описа на Старозагорски
окръжен съд. По този обвинителен акт подсъдими са С.Г.Г. за престъпление по
чл.255,ал.І,т.2, предл.1, т.7, вр.чл.20,
ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК; К.А.Б. за престъпление по
чл.255,ал.І,т.2, предл.1, т.7, вр.чл.20,
ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК и К.Б.Т. за престъпление
по чл.255,ал.І,т.2, предл.1, т.7, вр.чл.26,
ал.1 от НК.
С присъда №
27/11.07.2015г. и тримата подсъдими са признати за виновни и осъдени по
повдигнатите им обвинения на различни срокове лишаване от свобода.
С.Г.Г. и К.А.Б. не
са обжалвали присъдата и по отношение на тях тя е влязла в сила и е изпълнена.
Единствен подсъдимия
К.Б.Т., чрез служебния си защитник адв.П.П. е
обжалвал присъдата и тя е отменена, поради допуснато съществено процесуално
нарушение, като делото е върнато за ново разглеждане на Старозагорски окръжен
съд и обвинението против подсъдимия е предмет
по настоящото производство.
През 2007г.
подсъдимият К.Т. бил безработен и се нуждаел от доходи. Използвайки това
обстоятелство свидетелят В.В.С. през м.март същата година убедил подсъдимия да
регистрира на свое име търговско дружество, чрез което да си осигурява доход,
като срещу заплащане да предоставя с пълномощни права на трети лица да
извършват търговска дейност и отделни сделки от името на дружеството.
Свидетелят В.С. успял да склони подсъдимия К.Т. да регистрира фирмата си в
гр.Стара Загора, тъй като в района имало черешови насаждения и при изкупуване
на черешите щял да може да предоставя фирмата си на трети лица. Подсъдимият К.Т. нямал никаква житейска връзка
или бизнес контакти с гр.Стара Загора, но регистрирал в Старозагорски окръжен
съд търговско дружество ЕООД “***” (вписано в Търговския регистър с решение №
1132/2007г. по ф.д. № 524/2007г. на Старозагорския окръжен съд). Едноличен
собственик на капитала и представител на дружеството бил подсъдимия, а за
седалище на дружеството подсъдимия посочил адреса, на който живеела св.К. ***.
След съдебната регистрация на 23.03.2007г. подсъдимият К.Т. регистрирал
търговското дружество по ДОПК, като дружеството получило ЕИК по Булстат № ***. Наред с това
подсъдимият извършил и регистрация на ЕООД “***” по ЗДДС, за да може
дружеството да начислява ДДС. Това е
станало на 17.05.2007г. в ТД на НАП – Стара Загора, като ЕООД “***” – Стара
Загора се счита за регистрирано по ЗДДС от 31.05.2007г. След тази регистрация
подсъдимият упълномощил с права да работят от името на дружеството свидетеля В.С.
и Д.М., които му обещали съответно възнаграждение за предоставената им
възможност.
Подсъдимият К.Т.,
макар да бил упълномощил свидетелката К.Б., също извършвал облагаеми доставки
от името на ЕООД “***”гр.Стара Загора, като получения по тези доставки ДДС отклонявал за себе си, приспадайки неследващ се данъчен кредит по ЗДДС.
За доставките
извършени през данъчния период на м.юли 2007г. подсъдимият К. Т. подготвил и
подал месечна справка декларация по ЗДДС от името на ЕООД “***”, гр.Ст.Загора и
това е станало непосредствено след
подаването от свидетелката К. Б. СД, същия ден на 13.08.2007г. в 14.52ч. и
съдържаща данни за същия период – м.07.2007 год. В ТД на НАП – Стара Загора
тази СД била приета като коригираща спрямо подадената такава и била заведена с
входящ номер идентичен с първоначалната СД подадена от свид.
К.Б. (като пълномощник), а именно № **********/13.08.2007г. /на л.25 от т.1 на
ДП/. Към коригиращата СД подсъдимият приложил извлечение от дневниците за
покупки и продажби (л.26 и 27, т.1 от ДП), в които извлечения декларирал, че
дружеството през този данъчен период е извършило облагаеми доставки с право на
пълен данъчен кредит в общ размер на данъчна основа 46 820лв. и начислено ДДС
9 364лв. Декларираният резултат при посочените обороти за месеца
подсъдимият К.Т. определил като 291,40 лв. ДДС за възстановяване. В справка- извлечение от дневника за продажби
(л.27,т.1 от ДП) подсъдимият посочил, че в този период ЕООД “***” Стара Загора
е получило и начислило ДДС общо в размер на 9 072,60лв. за извършени
продажби към търговец – ЕООД “МПА” гр.В.Т., с ИН: ***, което начислило в
издадените данъчни фактури за тези продажби с номера № 1/24.07.2007г. с данъчна
основа 28 583лв. и ДДС 5 716,60лв. и данъчна фактура №
2/30.07.2007г., с данъчна основа 16 780лв. и ДДС 3 356лв.
В приложената към СД
справка – извлечение от дневника за покупки (л.26, т.1 на ДП) подсъдимия К.Т.
посочил, че в този период ЕООД “***“ гр.Стара Загора е платил на търговец ЕООД
“***” гр.София с ИН: *** ДДС общо в размер на 9 364 лв. за покупка, за
което този търговец е издал данъчна фактура за тази продажба с №
126/26.07.2007г. с данъчна основа 46 820лв. и ДДС 9 364лв.
При така
декларираните обороти за извършени и получени доставки и след приспадане на
данъчния кредит в размер на 9 364лв. по данъчна фактура № 126/26.07.2007г.
подсъдимият Т. си определил резултат за м.юли 2007г. 291,40лв. ДДС за
възстановяване (л.25, т.1 ДП).
За данъчния период
на м.август 2007г. от името на ЕООД “***”, гр.Ст.Загора подсъдимият К.Т. подал
СД № (24000)943961/14.09.2007г. (л.29,т.1 на ДП), ведно с извлечение от
дневниците за покупки и продажби (л.30,т.1 на ДП). В тези извлечения подсъдимия
декларирал, че дружеството през този данъчен период е извършило облагаеми
доставки в общ размер на данъчната основа 4 483лв. и начислен ДДС за доставки в
размер на 896,60лв. В тази СД подсъдимият декларирал и получени от дружеството
облагаеми доставки от ЕООД “***” В.Т. с право на пълен данъчен кредит с общ
размер на данъчната основа 2 965,60лв. и начислено ДДС 593,12лв.
Според така декларираните обороти за извършени и
получени доставки и след като приспаднал данъчния кредит в размер на 593,12лв.
по фактура № 234/29.08.2007г. подсъдимият К.Т. определил резултат за м.август
2007 г. – ДДС за внасяне – 303,48лв. По този резултат подсъдимия прихванал и
този от предходния месец, а именно 291,40лв. ДДС за възстановяване и определил
окончателния резултат за м.август 2007г. в размер на 12,08лв. ДДС за довнасяне.
При извършената
данъчна проверка и в хода на разследването по делото е установено, че никога не
била извършвана сделка и доставка между ЕООД ”***” и ЕООД “***”. Данъчна
фактура № 126/26.07.2007г./л.14,т.3 ДП/ с данъчна основа 46 820 и ДДС 9364лв.,
по която ЕООД “***” за данъчния период
на м.юли 2007 г. е приспаднало данъчен кредит по ЗДДС не е издавана от “***”.
Вярно е, че изписания номер/Булстат/ на дружеството
във фактура № 126/26.07.2007г. представена при ревизията на данъчните органи
е на ЕООД “***”, но наименованието е на
друго ЕООД “***”,а подписът на съставител не е поставен от собственика на “***
“ЕООД-св.П.М.. В показанията си свидетеля П.Ц.М. –
управител на ЕООД “***” потвърждава това, което писмено е декларирал пред
данъчните органи /л.13,т.3 от ДП/, а именно: че никога не е издавал такава
фактура и че е нямал никакви сделки с ЕООД “***”. Същото се отнася и по
отношение на сделките описани в СД за месец август 2007 год.- покупка за ЕООД“***”
,т.е. фактурата е фиктивна, тъй като
реални сделки не са извършвани, което е видно от направените насрещни проверки.
Според описаната
по-горе фактическа обстановка, която е подкрепена изцяло от събраните по делото
доказателства, безспорно е установено, че сделките на ЕООД “***” представлявано
от подсъдимия К. Т. не са реално осъществени. Това са следните сделки:
-за получена
доставка на СМР от ЕООД “***” през данъчния период на м.юли 2007г.;
-за получена
доставка от ЕООД “***” през данъчния
период за м.август 2007г.
Задължение
на ЕООД”***”, както на всяко юридическо лице регистрирано по ЗДДС е цялата
търговска дейност и отчетноста да се извършва в
съответствие с действащото законодателство-ЗДДС, ЗСч,
ДПК.
Съгласно чл.124 и следващите от ЗДДС и ДОПК в справката
- декларация за всеки данъчен период
регистрираното лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период
определена информация- получените и извършени облагаеми доставки, които са свързани
с неговата дейност, която е основание за
възникване на права и задължения по ЗДДС и ДОПК. В справката-декларация и
извлеченията от дневниците за покупки и продажби към нея следва да се съдържа вярна
информация за дейността на ДЗЛ ,
регистрирано по ЗДДС, каквото е и “***”ЕООД.
Касае се за информация
относно осъществените през съответния
период доставки на стоки/ услуги и
заплатената за тях цена с включен в нея ДДС, като основание да се претендира признаването и
приспадането на пълен данъчен кредит.
Съгласно чл.124,чл.125 от ЗДДС , източник
на посочената по горе информацията
относно осъществените/ получените през
съответен данъчен период доставки на стоки и услуги са счетоводните книги -"Дневник за
продажбите " и "Дневник за покупките" поради което в тях е
следвало да се вписват само данъчни документи- фактури за действително осъществени доставки на стоки
и услуги.
Изложеното по-горе от фактическа страна
относно посочените сделки налагат обоснования извод, че със своите действия
подсъдимият К.Т. в качеството си на представител на ЕООД “***”, с цел да
създаде у данъчните органи грешно
впечатление за реализирани действителни сделки – получени и извършени доставки,
е осъществил привидна документална обосновка – за получени и извършени доставки,
като включил в подаваните справки към месечните декларации по ЗДДС за м.юли и
м.август 2007г. данъчни фактури, с които са удостоверени неверни обстоятелства,
свързани с описани в тях на доставки, от които реално са възникнали облагаеми
данъчни събития и в резултат е начислен ДДС през м.юли 2007 г. по ф-ра № 126/26.07.2007г. от ЕООД “***” и през м.юли 2007г. по
фактура № 234/29.08.2007г. от ЕООД “***”. Чрез тези фиктивни сделки подсъдимият
К.Т. е реализирал данъчен кредит по ЗДДС при водене счетоводството на ДЗЛ, за
които няма основание, за да се намали данъчното задължение.
Подадените СД,
посочени по-горе, ведно с извлеченията от дневниците за покупки и продажби по
чл.124 и чл.125 от ЗДДС съдържат невярна информация за доставка на стоки и
услуги, респ. заплатена от ЕООД “***” като получател цена с включен в нея ДДС.
С действията си
подсъдимият, съзнавайки противоправността на
действията си е целял да осуети установяване на действителните данъчни
задължения и действителните данъчно задължени лица, а съответно и да избегне
плащането на тези данъчни задължения по ЗДДС.
Описаната по-горе
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на
свидетелите М.С.Д., В.С., К.Г.Д., Н.С.М., П.М., К.Б., които допълват, внасят
яснота и обясняват, съдържащото се в писмените доказателства.
Във връзка с
фактическата обстановка основното възражение на защитата на подсъдимия и
обяснението на подсъдимия е, че процесните коригиращи
СД не са изготвени и представени пред НАП от подс.К. Т..
Безспорно е установено,
че фирмата на К. Т. “***” ЕООД никога не е била в търговски отношения с фирмата
на св.П. М. -“***” ЕООД. В коригиращата СД №**********/13.08.2007 год. в Раздел
Б като получени доставки е посочена сумата от 46 820,00 лева с право на
данъчен кредит, като в дневника на покупките е вписана ф-ра
126/26.07.2007 год. /л.14,т.3 ДП/. По тази фактура като доставчик е посочено “***”
ЕООД с МОЛ П.М.. Последния при разпита изрично подчерта, че няма търг.
отношения с фирмата на подсъдимия и не познава лицето К. Т., името на фирмата е
погрешно изписано, подписът на фактурата не е негов, печата също. Единствено булстата е верен, но това се обяснява с изгубване на
документи на фирмата,вкл.кочани с фактури и печат, за което е принуден да дава
показания по различни досъдебни производства.
Очевидна е целта на
подсъдимия- да избегне плащане на дължим ДДС от посочената търговска дейност в
Раздел А на коригиращата СД – извършени СМР, като подизпълнител на “МПА” ЕООД
гр.В.Т. с облагаема стойност 45 363 лева и
начислен ДДС от 9 072,60 лева.
Единствен, който има
интерес от подаване на коригиращата СД е подсъдимият К. Т.. По този начин се избягва
внасяне на ДДС и то в големи размери. Коригиращата СД е подадена от подсъдимия,
което се установява от вписания номер на личния мобилен телефон на подсъдимия,
докато в другите СД е вписан номера на упълномощените лица.
Налице са редица
обстоятелства, свързани и с правната уредба по ЗДДС и ДОПК, които подкрепят
извода на съда и същевременно опровергават защитната позиция на подсъдимия.
Според чл.10,ал.І,т.3 и т.4 от ДОПК справки-декларации се подават пред НАП от
лицата, които представляват по закон юридическите лица или от упълномощено лице въз основа на писмено
пълномощно. В този смисъл е и становището на ВКС изразено в ТР №4/2016
год.,ОСНК, според което субект на престъплението по чл.255 НК може да бъде
всяко физическо лице, представляващо по закон данъчно задълженото лице/ДЗЛ/ и
всяко друго лице, което осъществява фактическата дейност и функции на ДЗЛ. По отношение на втората група лица-всяко
друго лице, което осъществява фактическа дейност и функции на ДЗЛ, техните правомощия са функция от решението на
представляващия по закон ДЗЛ. Затова и когато те изпълняват делегираните им
права следва да се легитимират в какво качество подават данъчните СД.
За инкриминирания
период упълномощеното лице, което представлява “***” ЕООД пред “ТД на НАП-гр.Стара Загора” е В.С./л.32,т.1 от ДП/. Видно от
постъпилия отговор от ТД на НАП-Пловдив, офис Стара
Загора за месеците август и септември 2007 год. декларации по ЗДДС като
пълномощник на “***” ЕООД е подавал единствено св.В. С..
Следва извода, че
след като в коригиращите СД не е посочено друго лице/освен св.В. С./ тези СД са
подадени в НАП от подсъдимия, чийто тел. номер е отбелязан на тези декларации.
Обясненията на
подсъдимия за незнание, кой вместо него е подал в НАП, коригиращите СД, сочат
на недобросъвестност и недостоверност на тези обяснения, предвид доказателствата
по делото. Според подс.К. Т. единствените лица, които
той е упълномощил да го представляват пред агенцията по приходите са св.К.Б. и
“Д. по другото дело”. По ДП /л.32,т.І/ е приложено пълномощно, с което подс.К. Т. упълномощава В.В.С. да представлява “***” ЕООД
пред ТД на НАП гр. Стара Загора. В този смисъл е и отговора на приходната
агенция/л.365 с. сл./, както и показанията на самия Вес.
С..
Доказателствата по
делото опровергават подсъдимия и в обясненията, свързани с подадена жалба до
“Директора на НАП гр.Стара Загора” и твърдението, че след като разбрал, че
счетоводителя на фирмата К.Д. е подала неистински и с невярно съдържание декларации
в НАП е сезирал данъчните органи.
Това твърдение не се
подкрепя от събраните основно писмени доказателства, тъй като жалбата е
подадена на 23.05.2008 год./вх.№12566/23.05.2008 год./.
Ревизията на “***”
ЕООД е възложена със Заповед за възлагане на ревизия №1067/19.11.2007 год. с
обхват на видове задължения и периоди –ДДС за периода 31.05.2007 год. до
30.09.2007 год. Следователно ревизията на дружеството е започнала половин
година преди подс.К. Т. да подаде жалбата до
данъчните органи. Изправен пред уличаващите констатации, подсъдимият предприел този
ход, за да се опита да избегне отговорност.
От друга страна
ревизирания период и предмет на настоящото производство е за месеците
юни-септември 2007 год., а в жалбата се визират месеците януари-март 2008 год.
Позоваването на
показанията на св.К.Д. по никакъв начин не ползват подсъдимия, макар защитата
да обосновава с тях своята позиция за неучастие на подс.К.
Т. в подаването и ползването на процесните справки-декларации,
в които са отразени неистини,т.е. са с невярно съдържание.
Действително при
предявяване на приложените по делото СД св.К. Д., която е водила счетоводството
на “***” ЕООД заявява, че част от СД през инкриминирания период не са изготвени
от нея, но обвинението на подсъдимия К.Т. не е за изготвяне/съставяне/ на справка-декларация,
а за потвърждаване на неистина в декларация и
приспадане на неследващ се данъчен кредит. В
тази връзка е без значение кой е съставител на декларацията. Отговорността по
чл.255 НК е за, този който подава декларацията, а не за този който я съставя.
Едновременно с това
съдът намира, че представените и приети заверени копия от присъда
№154/29.06.2010 год. по внохд№90/2010 год. на ПАС,
потвърдена с решение по нд№500/2010 год. на ВКС касаят друга фактическа обстановка
и са неотносими
към предмета на доказване по настоящото дело.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
При горната
фактическа обстановка деянието на подсъдимия К.Б.Т. е съставомерно
по чл.255, ал.1, т.2 предл.1 и т.7 във вр.чл.26, ал.1 от НК, като през периода 13.08.2007г. –
14.09.2007г. в гр.Стара Загора при условията на продължавано престъпление
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в големи
размери – 9 957,12лв. посредством:
1.Подадена на
13.08.2007г. от името на ЕООД “***”
Стара Загора, ИН – *** коригираща СД по
чл. 125 от ЗДДС с вх. № **********/13.08.2007г. пред ТД на НАП – Стара Загора,
ведно с извлечение от дневник за покупки за данъчния период от 01.07.2007г. до
31.07.2007г., в която потвърдил неистина – че в този период ЕООД “***” – Стара
Загора е получило облагаема по ЗДДС доставка от ЕООД “***” – София с номер ***,
с предмет – СМР, по данъчна фактура с № 126/26.07.2007г. с данъчна основа
46 820лв. и ДДС 9 364лв. и по този начин в нарушение на чл.68, чл.70,
ал.5, чл.71, т.1 от ЗДДС приспаднал от дължимия за внасяне ДДС неследващ се данъчен кредит по ЗДДС в размер на
9 364лв.;
2. и в подадена на
14.09.2007г. от името на ЕООД “***” гр.Стара Загора, ИН – *** коригираща СД по чл. 125 от ЗДДС с вх. №
943961/14.09.2007г. пред ТД на НАП – Стара Загора, ведно с извлечение от
дневник за покупки за данъчния период от 01.08.2007г. – 31.08.2007г. потвърдил
неистина – че в този период ЕООД ”***” Стара Загора е получило облагаема по
ЗДДС доставка от ЕООД “***”, гр.В.Т., с номер BG
********* по данъчна фактура № 234/29.08.2007г. с данъчна основа 2965,60лв. и
ДДС 593,12лв. и по този начин в нарушение на чл.68, чл.70, ал.5, чл.71, т.1 от ЗДДС приспаднал от дължимия за внасяне ДДС неследващ
се данъчен кредит по ЗДДС в размер на 593,12лв.;
От обективна страна
избягването на внасянето на дължимия ДДС е станало чрез потвърждаване на
неистини в подадените две справки декларации, за да се приспадне неследващ се данъчен кредит. В случая подсъдимият в
инкриминираните справки-декларации е фалшифицирал сведенията за доходи и разходи, въз основа на които се изчислява
ДДС. Действията са насочени за избягване на заплащане на дължим ДДС. Конкретния
способ за това е потвърждаването на неистина в СД чрез включване в декларациите
на недействителни търговски операции-направени разходи и получени доходи.
Данъчните
задължения, които е избегнал и които са установени, и които са пък последица от
неговите действия са в размер на 9 957,12лв. т.е. големи размери, според
особената разпоредба на чл.93, т.14 от НК, тъй като надхвърлят предвидения в
тази норма размер 3000 лв., но не и размера от 12000 лв. определящ границите на
особено големите размери на данъчните задължения.
От субективна страна
престъплението по чл.255, ал.1, т.2, предл.1 и т.7 от
НК е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. Мотивът на престъплението по
чл.225, ал.1 от НК е стремежа на
виновното лице /в случая К.Т./, да получи финансова изгода за себе си,
т.е. тази изгода е материална.
Касае се за
продължавано престъпление, тъй като деянията осъществяват поотделно един и същи
състав на престъплението по чл.255, ал.1 от НК. Това е станало през
непродължителен период от време от 13.08.2007г. до 14.09.2007г., при една и съща обстановка, при еднородност
на вината /пряк умисъл/, при което последващите деяния се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
За извършеното от
подсъдимия престъпление законът /чл.255,
ал.1, т.2 предл.1 и т.7 във вр.чл.26,
ал.1 от НК/ предвижда наказание лишаване от свобода до пет години.
В конкретния случай
разпоредбата на чл.255, ал.1 от НК е претърпяла изменение /ДВ бр. 26/2010г./, с
което наказателната отговорност е завишена, като предвиденото наказание лишаване от свобода е от една до шест години и
глоба до 2000 лв.
Съдът прие, че
наказанието следва да се определи при условията на предвиденото наказание
лишаване от свобода към момента на извършване на деянието, съобразявайки се с
разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, тъй като действащия към момента на извършване
на деянието закон е бил по-благоприятен за дееца, с предвидената санкция
наказание лишаване от свобода до пет години без фиксиран минимум.
Съобразявайки се с
целите на специалната и генералната превенция и
отчитайки степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за
извършване на деянието и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства
/чл.54,ал.1 от НК/, съдът прие наличието на превес на смекчаващи вината
обстоятелства – изминал дълъг период от извършване на престъплението до
настоящия момент, което е смекчаващо вината обстоятелство, неутрализиращо
всички отегчаващи вината обстоятелства като обременено съдебно минало, в
горната граница на големите размери на данъчните задължения, които подсъдимия е
искал да избегне и заплати. От друга страна съдът е ограничен и от принципа за
забрана за налагане на по-високо наказание на подсъдимия, когато присъдата е
отменена по жалба на това лице и липсва протест на прокурора/reformatio in peius/.
Във връзка с това съдът прие, че наказание
лишаване от свобода в размер от една година и глоба в размер на 100 лв.
/чл.255, ал.1,т.2, предл.1 и т.7 от НК към момента на
извършване на деянието – 14.09.2007г. предвижда наказание лишаване от свобода
до пет години и глоба до 2000 лв./ е справедливо по вид и размер и отговаря на
целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.
С Присъда по
НОХД № 290/2007г. на РС-Пловдив
подсъдимият е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.290, ал.1 о НК, което на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.
Присъдата е влязла в сила на 18.12.2007г., а деянието е извършено на 16.11.2004
год.
При това положение,
деянията по предмета на настоящото производство и тези по НОХД №
290/2007г. на РС-Пловдив
са извършени при условията на чл.25, ал.1 от НК, поради което и същите следва
да се групират /кумулират/, като се определи едно
общо – най-тежкото наказание, а то е лишаване от свобода за срок от една година
и шест месеца.
В тази връзка и на
основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК съдът
определи общо наказание по настоящото дело /нохд №
109/2016г. по описа на Старозагорски окръжен съд/ и по нохд
№ 290/2007г. по описа на Пловдивски районен съд, като му наложи едно общо
наказание в размер на най-тежкото от тях - една година и шест месеца лишаване
от свобода. Така определеното общо наказание съдът на основание чл.57, ал.2 вр.ал.1, т.3 от ЗИНЗС постанови да се изтърпи от подсъдимия
К.Б.Т. при първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Определянето на строг режим, макар наложеното общо наказание да е извън
хипотезите на чл.57,ал.І,т.2 от ЗИНЗС, е продиктувано от обстоятелството, че
още по време на разглеждането на НОХД №7/2010 год. по описа на Старозагорски
окръжен съд подсъдимият К.Б.Т. се е укрил, за което са налице обилни писмени
доказателства и това негово поведение е наложило издаването и на ЕЗА, изпълнена
от съдебните органи на РИталия.
Към определеното
общо наказание лишаване от свобода съдът на основание чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.3 от НК присъедини и наложеното на подсъдимия
К.Б.Т. наказание “глоба” в размер на 100 лв.
Видно от справката
за съдимост на подсъдимия К.Б.Т., с присъда № 241/01.09.2005г. по нохд № 968/2004г. Пловдивски районен съд е осъдил подс. К. Т. на лишаване от свобода за срок от две години,
изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен
срок от четири години. Присъдата по това дело е влязла в сила на 06.02.2006г.
Очевидно е, че деянието по настоящото производство /14.09.2007 год./е извършено
в изпитателния срок на присъдата по
делото на ПРС, което автоматично налага активиране на разпоредбата на чл.68,
ал.1 от НК. Съобразявайки се с това,
съдът постанови подсъдимият К.Т. да изтърпи изцяло и отделно от така наложеното
общо наказание една година и шест месеца лишаване от свобода и наказанието наложено му по нохд
№ 968/2004г. по описа на Пловдивски районен съд от две години лишаване от
свобода, което следва да се изтърпи при
първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип /чл.57, ал.2
вр.ал.1, т.23 от ЗИНЗС/. Съображенията относно първоначалния
режим на изтърпяване наказанието са
посочени при определяне на общото наказание по настоящото НОХД и НОХД №290/2007
год. на ПРС, а те са – укриване на подсъдимия/осъдения/ в хода на наказателното
производство.
Съдът постанови на
основание чл.59, ал.1 от НК да се приспадне времето, през което подсъдимия К.Б.Т.
е задържан, считано от 28.09.2016г., когато е предаден от съдебните власти на
Република Италия, до настоящия момент.
Признавайки го за
виновен, съдът осъди подсъдимия К.Т. да заплати по бюджетната сметка на ОС-Ст.Загора сумата от 956,81лв., които представляват
направени разноски от съда по нохд № 7/2010г. по
описа на ОС-Ст.Загора и по настоящото наказателно
производство.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причини за
извършване на престъплението е ниското правно съзнание на подсъдимия и стремежа
му да се облагодетелства по неправомерен начин, а условията – недостатъци в
правния режим на данъчното законодателство.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: