№ 87
гр. С., 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20231800900219 по описа за 2023 година
Ищцата З. Г. О. с ЕГН********** с адрес с.К., община Н., обл. С. ул.“Тома П.в“ №13
чрез упълномощения от нея процесуален представител адв. Р. М., е предявила искове по
чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗАД „Д.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.
„Г.М.Д.“ №1, за осъждането му да й заплати следните суми:
135 000 лева /сто тридесет и пет хиляди лева/ обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки страдания и психически стрес в резултат на
ПТП, настъпило на 09.01.2022г., при което са й причинени телесни повреди.
законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото произшествие, посредством молба-претенция от 10.06.2022г.,
до датата на окончателното изплащане на обезщетението;
4 400, 65 лева /четири хиляди и четиристотин лева и шестдесет и пет стотинки/ -
обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи във
връзка с изследвания, лечение и медицински транспорт по повод получените телесни
увреждания при ПТП от 09.01.2022г.;
законната лихва за забава върху претендираната главница от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото произшествие, посредством молба- претенция от
10.06.2022г.до окончателното изплащане на обезщетението за имуществени вреди;
Претендира и присъждане на направените за производството деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че на 09.01.2022г. около 19:20 часа на път III- 606, при
6км. + 250м. от РП 1-6, с посока от гр. Б. към гр. К., в района на гр. К., водачът П. М. К. на
1
лек автомобил марка и модел „Волво В-40“, с peг. № СН 5349 АР, нарушава правилата по
ЗДвП, като при движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост губи
контрол над автомобила, излиза вдясно от пътя и реализира ПТП в крайпътна отводнителна
шахта. При злополуката е пострадала пътничката в лекия автомобил З. Г. О..
За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1
от 09.01.2022г. Образувано е и досъдебно производство № 6/09.01.2022г„ по описа на РУ на
МВР- Пирдоп.
След инцидента, пострадалата З. Г. О. е транспортирана и приета в Клиника по
ортопедия и травматология към УМБАЛ „С.“ АД - гр. С., с оплаквания от болки във врата,
главата, ключиците, кръста и таза и без ясен спомен за случилото се. След извършените
прегледи, консултации и изследвания са установени: Болка, оток и ограничени движения в
двете раменни стави; Болка в областта на двете тазобедрени стави и сакрума, палпаторен
оток; Фрактура на двете ключици в областта на екстремитас акромиалис; Фрактурни
промени на горни рамена на двете пубисни кости и долно рамо на лява пубисна кост с
разместване на фрагментите; Болки в областта на гърдите и корема; Ограничен обем
движение, поради болки в ляв крак. По време на пролежаването на ищцата в лечебното
заведение й е проведена медикаментозна терапия с „Цефазолин“, „Клексан“, „Квамател“ и
„Дексофен“.
Предприето е оперативно лечение по спешност, проведено на 10.01.2022г., при което
е извършено Открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хумерус, скапула,
клавикула. В хода на същата е достигнато до фрактурата на дясна ключица, която е
репонирана и фиксирана с плака и винтове, видно от оперативен протокол № 56/10.01.2022г.
На О. е извършена още една операция, като открито е наместена фрактура с вътрешна
фиксация, хумерус. Достигнато е до фрактурата на лява ключица, която е репонирана и
фиксирана със заключваща плака и винтове, видно от оперативен протокол №57/10.01.2022г.
Започната е рехабилитация по програма включваща:Дихателна рехабилитация;
Изометрични упражнения; Пасивни упражнения; Активни упражнения; Поетапна
вертикализация и обучение в ходене с 2 помощни средства; Обучение в ДЕЖ.
Поставена й е диагноза: Фрактура клавикулае утри ин партис акроминалис; Фрактура
рамус супериор осис пубис синистри ет; Фрактура рамус супериор осис пубис декстри; -
Счупване на ключицата, закрито. З. О. е изписана на 13.01.22г., като са й дадени препоръки
за хигиенно-диетичен режим, за допълнителни контролни прегледи на 14-тия
следоперативен ден и на 25-тия ден от изписването. Препоръчано е и медикаментозно
лечение- антикоагулантна профилактика до 30-тия следоперативен ден с „Клексан“ и да
носи имобилизацията за 35 дни.
Във връзка с проведеното лечение ищцата е извършила разходи като е заплатила сума
в общ размер на 4 400, 65 лева /четири хиляди и четиристотин лева и шестдесет и пет
стотинки/, от които както следва:
3400 /три хиляди и четиристотин/ лева - медицинско изделие /043002/, съгласно
2
Фактура № ********** от 13.01.2022г„ ведно с касов бон;
550 /петстотин и петдесет/ лева - медицински транспорт /гр. С.- с. К.- гр. С./, съгласно
Фактура № ********** от 14.01.2022г.;
181 /сто осемдесет и един/ лева - разходи за лечение, съгласно Фактура № ********** от
15.01.2022г.;
67,36 /шестдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/- „Клексан“ спринцовка,
съгласно Фактура № ********** от 17.01.2022г.;
67,57 /шестдесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/- медицински
консумативи, съгласно Фискален бон № 02408202 от 24.01.2022г.
134,72 /сто тридесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/- „Клексан“
спринцовка, съгласно Фактура № ********** от 26.01.2022г.;
Пътният инцидент е причинил на О. внезапно и неочаквано увреждане на здравето и
множество болки и страдания. Изпитвала е силни болки в областта на врата, главата, кръста,
рамената и левия крак, които се увеличавали при движение. Страхувала се е за
здравословното си състояние, а оперативното лечение и имобилизацията допълнително
утежнили психическото й състояние. Изпитвала е силна болезненост и умаляване при
заеманото на определени положения на тялото. Не е можела да спи и на двете си страни,
често се е будила от болки, което влияело и на психическото й състояние. Травмите в
областта на таза довели до постоянно затруднение при всякакво движение. Изпитвала е
затруднения при елементарни движения като обличане, събличане, къпане, навеждане,
сядане. Фрактурите в двете ключици са довели до обездвижване на ръцете на пострадалата.
Поради травмите О. не е можела да върши нищо сама и постоянно се е нуждаела от помощта
на близките си. В периода на възстановяване се е оплаквала от слабост в ръцете и изпускане
на предмети. Допълнителен дискомфорт й създавало притеснението на близките й, които са
били ангажирани с полагането на грижи за нея. Травмите са променили нормалният й начин
на живот- дълго време не е можела да извършва ежедневните си дейности и е ограничила
социалните си контакти. Срамувала се от цялостното си състояние. Все още изпитва болки в
областта на травмите.
Изживеният стрес от инцидента рефлектира върху емоционалното състояние на
пострадалата. Станала е силно изнервена и неспокойна. Често сменя настроенията си и е
раздразнителна. Сънува кошмари, а споменът за инцидента я затормозява. Отрицателно й
влияело и усещането, че дълго време не е можела да бъде самостоятелна, поради
постоянните болки в рамената и таза, и трудностите, които изпитвала при движение на
ръцете и тялото. Дългият възстановителен период и задължителната рехабилитация,
допълнително разстройвали О.. След злополуката изпитва неувереност и страх от МПС.
Безпокои се, че инцидентът може да се повтори. Ищцата все още не е възстановена напълно
психически.
Видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справката,
извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд, към момента
3
на събитието, виновният водач, управлявал лек автомобил марка и модел „Волво В- 40“, с
peг. № СН 5349 АР, който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗАД „Д.“ АД, с полица №
BG/30/121003016706, валидна от 20/10/2021 г. до 19/10/2022г.
Съгласно чл. 380 от Кодекса за застраховането - лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция. Целта на законодателя е всяко увредено лице в резултат на
виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи от
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени
вреди.
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите
на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. В този смисъл по силата на закона
пълното обезщетяване всички претърпени неимуществени вреди изисква същото да бъде
съотносимо с болките и страданията, претърпени от увреденото лице, т.е. би следвало да
представлява справедлив еквивалент на нанесените вреди.
Във връзка с това, на 10.06.2022г. отправихме молба-претенция до застрахователя на
отговорния за ПТП водач - ответника ЗАД „Д.“ АД, с искане да бъде определено и изплатено
дължимото застрахователно обезщетение - видно от молба вх. № 2310/10.06.2022г., в
резултат на което на ищцата бе определено и изплатено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева.
На 22.07.2022г. ответникът я уведомява, че по посочената банкова сметка на ищцата е
изплатена горепосочената сума- представляваща обезщетение за неимуществени вреди, а по
отношение на имуществените е искал конкретизация свързана само с част от направените от
ищцата разходи. На 12.08.2022г. е изпратила молба, с която е уточнена претенцията за
имуществени вреди. Към настоящия момент въпреки, че е изтекъл законоустановеният срок,
застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената
извънсъдебна претенция за имуществени вреди, което поражда правния на ищцата - на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков ред.
Така определеното и изплатено от ответника обезщетение не може да репарира
действително претърпените болки и страдания от пострадалата З. О.. Размерът на
обезщетението е крайно занижен от страна на ЗАД „Д.“ АД, с оглед възрастта на ищцата,
социално-икономическата обстановка в Република Б. към момента на настъпване на
събитието, както и не е съобразен с пълния обем на причинените вреди на пострадалата.
Счита, че справедливо обезщетение за претърпените от З. О. неимуществени вреди би била
сумата от 100 00 лева /сто хиляди / лева. Тъй като ЗАД „Д.“ АД е изплатил 15 000 лева,
счита, че би следвало ЗАД „Д.“ АД да заплати на З. О. допълнително сумата от 85 000
/осемдесет и пет хиляди/ лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
4
По силата на закона пълното обезщетяване на всички претърпени неимуществени
вреди изисква същото да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от
увреденото лице, т.е. би следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените
вреди. Предвид, което и на основание чл. 498, ал. 3 от КЗ считам, че за ищцата З. О., е
налице несъмнен правен интерес от предявяването на настоящия съдебен иск за присъждане
на справедливо обезщетение от съда.
С оглед обстоятелството, че застрахователят е уведомен за настъпилото ПТП на
10.06.2022г. с извънсъдебната молба-претенция, то от този момент, на основание чл. 429, ал.
3 от КЗ върху претендираната сума следва да бъде начислена и законна лихва до
окончателното й заплащане.
Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника ЗАД
„Д.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор.
Пред застрахователя е предявена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение от З. Г. О. за причинени неимуществени и имуществени вреди вследствие на
ПТП, декларирано като настъпило на 09.01.2022г., във връзка с което са образувани
застрахователни преписки, обективирани в щета №0801-003353/2022-01 и щета №0801-
003353/2022-02.
По същите са определени застрахователни обезщетения в размер на 15 000,00 лв.
/петнадесет хиляди лева/ за неимуществените вреди и 1 925,33 лв. /хиляда деветстотин
двадесет и пет лева и тридесет и три стотинки/ за имуществените вреди. Сумите са
преведени по сметка на З. Г. О. с платежни нареждания №201В**********Н6/21.07.2022г. и
№201ВЮ02222900ХХ/17.08.2022г. заверени преписи от които представям към настоящия
отговор.
Моли обстоятелствата, касаещи извършените доброволни плащания да се отделят
като безспорни в настоящото производство.
По отношение надопустимостта на исковете;.
Счита така заведените искови претенции за процесуално допустими, макар и
неоснователни, поради което не намирам, че са налице процесуални пречки за
разглеждането им от съда.
По отношение на основателността на исковете.
Оспорва изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди - по
основание и по размер.
Оспорва твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е настъпило
единствено по причина от действията на водача П. М. К. при управлението на лек автомобил
марка „Волво“, модел „В-40“, с peг. № СН 5349 АР. В тази връзка, оспорвам твърденията за
механизъм на процесното произшествие, така както същият е описан в исковата молба,
както и че същият се е осъществил само поради нарушение на правилата за движение от
страна на водача К..
5
Във връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие е съставен Констативен
протокол №1 от 09.01.2022г. по описа на РУ-Пирдоп и е образувано досъдебно производство
№6/2022г. по описа на РУ -Пирдоп, за чието развитие към настоящия момент липсват данни.
Поради тази причина прави искане за спиране на настоящото съдебно производство
на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК докато тече разследването на органите на МВР и
прокуратурата относно причините и обстоятелствата, касаещи настъпването на процесното
ПТП. Изложените в исковата молба твърдения за нарушаване на правилата за движение по
пътищата, довело до причинените на ищцата вреди изцяло покрива състав на престъпление
по чл.343, ал.1, вр. с чл.342, ал.1 от НК. Ищцата посочва както автора на деянието, така и
съставомерните последици, с което очертава и твърдения за субективен и обективен състав
на престъплението. Следователно основанието на иска е извършено престъпление, което
покрива състав на престъпление по транспорта, извършено от лице, при управление на
МПС, със сключен с ответното дружество договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Предпоставка за ангажиране отговорността на
представляваното от мен дружество е установяването на виновността на водача на
застрахованото МПС, чрез което са нанесени претендираните в настоящото производство
вреди. По делото е представен официален удостоверителен документ - Констативен
протокол, видно от който безспорно е образувано досъдебно производство за изясняване на
случая. Установяването на престъпните обстоятелства, по което обуславя пряко решението
по образуваното дело, понеже покриват елементите на пораждащия отговорността на
застрахования фактически състав и съответно обуславят отговорността на застрахователя.
Счита, че настоящият решаващ граждански състав не може само въз основа на
ангажираните от ищцата писмени доказателства да реши въпроса дали е осъществено
престъпление, респективно покрит от застрахователя риск, понеже разследването им е в
компетентност на наказателните органи, които ще се произнесат с присъда или с
постановление за прекратяване на наказателното производство.
Когато фактическият състав, обуславящ отговорността на ответника, включва вредата
да е настъпила в резултат на престъпление, установено по надлежния ред, изходът на
гражданския спор е в зависимост от изхода по наказателното разследване. (решение №116 от
15.03.2013 г. на ВКС, постановено по гр.д. №745/2012г. ГК). Това е така, защото
извършеното престъпление поначало се установява с присъда на наказателния съд и то по
реда на Наказателно-процесуалния кодекс (със съответните доказателствени средства и без
ограниченията за доказване в гражданския процес). Влязлата в сила присъда, постановена
по този ред, е задължителна за гражданския съд, който се произнася по гражданските
последици от деянието (и то в рамките на чл. 300 от ГПК, т.е. относно това дали е
извършено деянието и неговата противоправност). Следователно поначало в гражданския
процес не може да се установява дали дадено деяние съставлява престъпление, а това е в
компетентността на съответния наказателен съд. Фактът на престъпното обстоятелство може
да се установява самостоятелно само в случаите, когато не може да бъде установено
престъплението по редовния наказателнопроцесуален път и е осуетено постановяване на
6
съответната присъда, което не е налице в настоящия случай, предвид образуваното и все
още висящо досъдебно производство.
Предвид изложеното, счита че наказателното производство с предмет установяване
на извършено престъпно деяние от което са настъпили твърдените вреди, преди неговото
окончателно приключване, е пречка за упражняване на правото на иск, поради което делото
следва да бъде спряно по реда на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК до приключване на разследването
на транспортното престъпление / в този смисъл е и следната съдебна практика: Определение
№ 50396/27.09.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 1671/2022, Определение 195/10.05.2022 г. на ВКС
по ч.т.д. № 754/2022 г., IIт.о., ТК, на ВКС по ч.т.д. № 2470/2021 г., II т.о., ТК, Определение №
185/28.04.2022 г. на ВКС по ч.т.д. 745/2022 г., ІІт.о., ТК, Определение № 485/16.07.2019
г.наВКСпо ч.т.д.№ 766/2019г., ІІт.о., ТК, Определение № 280/01.07.2019 г. на ВКС по ч.т.д.
№852/2019 г., I т.о., ТК и др.)
Във връзка с гореизложеното, оспорва наличието на вина в поведението на водача П.
М. К., управляваният от когото лек автомобил притежава застрахователно покритие при
„ЗАД Д.“ АД.
Оспорва твърденията, че поради осъществяване на пътно - транспортно произшествие
от 09.01.2022 г., за ищцата З. Г. О. да са настъпили описаните в исковата молба телесни
травми и здравословни усложнения.
Оспорва твърденията, че в причинно - следствена връзка с механизма на
произшествието, за ищцата З. Г. О. са настъпили телесни травми и здравословни усложнения
като посочените в исковата молба, като оспорвам и твърденията за техния морфологичен
характер, за провеждане и естество на лечението и за неговата продължителност.
Оспорва твърденията, че и към момента е затруднен нормалния начин на живот на
ищцата, поради травми, настъпили при произшествието. Същите е следвало да отшумят за
период от около 1 -2 месеца.
Изцяло оспорва твърденията, че възстановителния период от травмите, настъпили за
ищеца от процесния инцидент не е завършил, тъй като не са налични данни за
продължаващо лечение, рехабилитация или друго, обозначаващо незавършило лечение, вкл.
към настоящия момент. Съобразно представените медицински документи, установяващи
здравния статус на ищцата след ПТП, след провеждане на лечението е посочен „изход: с
подобрение“ и не са налични данни оздравителния срок да не е завършил, да са настъпили
неблагоприятни последици с траен характер или друго, от което да следва извод за
незавършено лечение.
Оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на
транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление,
твърденията за периода, през който са търпени, като оспорвам и твърдението за настъпване
на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция, който е изключително
завишен, прекомерен и не кореспондира нито с естеството на травмите, нито с
характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, нито с липсата на
7
данни за последващо лечение или ексцес, от което се налага извод за настъпило в обичайния
срок възстановяване, нито с причините и обстоятелствата при осъществяването на
произшествието, вкл. и относимата към момента на възникването на ПТП съдебна практика.
На самостоятелно основание оспорва твърдението, че заявените с исковата молба
вреди са настъпили в пряка, непрекъсната причинно-следствена връзка от осъществяване
механизма на транспортния инцидент. Твърди изключителен принос на ищцата за
настъпване на травми при осъществяване на транспортния инцидент, поради извършени
като пътник в лек автомобил марка „Волво“, модел „В-40“, с peг. № СН 5349 АР, нарушения
на установени от ЗДвП правила. Поддържа, че причина за настъпване на телесните травми за
ищцата е извършено нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата и
Правилника за прилагането му и са възникнали поради липсата на обезопасяване чрез
поставяне на обезопасителен колан по време на превоза. С това си поведение, в нарушение
на разпоредбата на чл.137А от ЗДвП, ищцата - като пътник в лек автомобил марка „Волво“,
модел „В-40“, с peг. № СН 5349 АР е създала предпоставките за настъпването на травми при
осъществяване механизма на произшествието и е улеснила тяхното възникване. Поддържа,
че телесните травми в конкретният им морфологичен характер и тежест са настъпили за
ищцата като резултат от липсата на обезопасяване чрез поставен предпазен обезопасителен
колан, представляващо нарушение на императивна правна норма - чл. 137А от ЗДвП. Поради
липсата на поставен предпазен колан от пострадалата, не е било налично възпиращото
свободното движение на тялото противодействие, за каквото е предвиден конструктивно и
функционално обезопасителният колан, от което е бил възможен контакта на тялото на
пострадалата с детайли от вътрешното оборудване на автомобила, и от което са настъпили
травмите.
Твърди, че телесните травми на ищцата са възникнали, поради свободното движение
на тялото във вътрешността на автомобила, възможно поради липсата на поставен предпазен
колан и са настъпили в резултат от пряко съприкосновение със значително инерционно
въздействие и сила, на широка площ в части и детайли от автомобилното купе, въз основа
на което поддържа възражение за изключителен принос на пострадалия за настъпване на
травмите. Поддържа, че при използване на предпазния колан от пострадалия, то той не би
получил травми като възникналите, а други, по - леки по медикобиологичен характер.
Становище по размера на претенцията неимуществени вреди:
Оспорва размера на предявения по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането иск за
неимуществени вреди, като считам същия за изключително завишен, недължим и заявен в
противоречие е принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Поддържа, че исковата сума е изключително завишена и не съответства на
обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост”, принципно указани от
Върховен съд и определени като елементи за обезвреда. При определяне размера на
обезщетението за неимуществените вреди, съдът следва да извърши преценка на конкретни
обстоятелства, определени по относимост от съдебната практика, с оглед приложение на
принципа за справедливост. С оглед твърденията по основанието на предявената претенция
8
и предвид приложените доказателства поддържа, че претендираната от името на ищцата
парична сума е в изключително завишен размер, поради което не отговаря на вложения в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД смисъл.
На самостоятелно основание, исковата сума. претендирана за обезвреда на
неимуществени вреди е недължима и поради съпричиняване от страна на ищцата за
настъпване на сочения вредоносен резултат, поради което следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.
Оспорва изцяло предявената искова претенция за имуществени вреди - по основание
и по размер.
Оспорва предявения иск за обезщетение на твърдени имуществени вреди, като
считам, че същият е неоснователен и необоснован по размер. В частност, оспорва
претенцията за възстановяване на сума в размер на 3 400,00 лв., съгласно представената
фактура № ********** от 13.01.2022г., доколкото от същата не става ясно какво е естеството
на закупеното медицинско изделие и дали същото е било необходимо за провеждането на
адекватно лечение на претендираните вследствие на процесното ПТП травми.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени
вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.
На самостоятелно основание, съобразно действащият към момента на настъпване на
събитието и на предявяване на исковата претенция Кодекс за застраховането,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение
заявяване на извънсъдебна претенция и след изтичане срока по чл.496, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, определен от практиката на ВКС като рекламационен и който срок
поддържам, че не е започнал да тече предвид произнасянето на застрахователя по
предявената претенция.
Във връзка с изложеното, моли да се отхвърлят предявените от З. Г. О. искове, като
неоснователни и недоказани.
Възразява срещу искането за присъждане в полза на ищеца на направени по делото
разноски, в случай, че е заявено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса за
производството и от разноски, и в случай, че това искане бъде уважено.
Възразява срещу искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищцата с аргумент от чл.78, ал.1 ГПК, като оспорва и
размера на претендирания адвокатския хонорар като прекомерен в случай, че надвишава
минималните размери съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС.
Претендира съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищцата З. Г. О. е депозирала допълнителна искова
молба.
Предвид становището на ответното дружество, и това, че същото не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и дружеството
9
към датата на процесното ПТП, Моли да се отдели за безспорно и ненуждаещо се от
доказване по делото, следното обстоятелство:
- наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и делинквента към момента на процесното ПТП, полица №
BG/30/121003016706, валидна от 20.10.2021г. до 19.10.2022г.
В резултат на процесното произшествие, в травматичните области на тялото на
пострадалата, са останали белези, които по своята същност са загрозяващи и от които
пострадалата се срамува и притеснява.
Противопоставя се на оспорването на основателността на предявените искове, тъй
като извънсъдебно застрахователното дружество е разгледало претенцията на пострадалата
З. О. и е определило и изплатило обезщетение в размер на 15 000 лева за неимуществени
вреди, което, макар и крайно занижено предвид характера, степента и тежестта на
уврежданията, представлява извънсъдебно признание на основателността на претенцията на
увреденото лице. Застрахователна експертна комисия към ответното дружество е разгледала
претенцията на З. О. и поради наличието на всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане - деяние, вреди, вина, противоправност на деянието и пряка
причинно-следствена връзка между деянието и вредите, проявили се в срока на действаща
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, са определили и
изплатили обезщетение за неимуществени вреди.
Независимо от занижения размер на обезщетението, е изплащането му ответникът е
признал основателността на претенцията на ищцата. Считам, че спорен е единствено
размерът на претърпените имуществени и неимуществени вреди, доколкото не са взети
предвид множеството на брой травматични увреждания, в различни части на тялото,
извършените и оперативни интервенции, продължителността на лечебния и възстановителен
период, търпените болки и страдания и настъпилите промени в психиката на ищцата.
Изплатеното от застрахователя обезщетение не съответства на актуалната съдебна практика,
нарастващите нива на застрахователно покритие и на икономическите и социални условия.
Всичко изложено поражда правния интерес от предявяването на исковите претенции на З. О.
по съдебен ред.
На следващо място, противопоставя се на твърденията в отговора на ответника, че
липсвало виновно поведение от страна на застрахования в ответното дружество водач - П.
М. К., че ПТП не е настъпило единствено по причина от действията на водача К., като се
противопоставя и на направеното бланкетно оспорване на механизма на ПТП. От една
страна, при настъпило непозволено увреждане, вината на делинквента се предполага до
доказване на противното, съгласно презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД. От друга страна,
извършеното плащане извънсъдебно от ЗАД „Д.“ ЕАД е своеобразно признание на всички
елементи от фактическия състав на деликта, в това число и на вината на П. К..
С исковата молба е представила Констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
който е съставен изцяло съгласно изискванията на НАРЕДБА №1з-41 от 12.01.2009г. за
10
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор
и Гаранционния фонд. Съшият безспорно представлява доказателство за настъпило
транспортно произшествие на посочените в него дата и място, относно деформации по
автомобила и пострадали липа, както и за това кои са участниците в ПТП. Доколкото не е
оборена неговата доказателствена стойност, има такава и следва се оценява и с оглед на
останалите доказателства по делото. Според практиката на ВКС протоколът за ПТП, издаден
от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред /както е в
настоящия случай/, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се
ползва, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена
сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за
извършените от него и пред него действия. В този смисъл е и константната съдебна практика
- Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС, I ТО, по т. дело № 1506 по описа за 2013 г.; Решение №
227/12.02.2014 г. по т. д. № 769/2012 г. на ВКС, I т. о. Доколкото местопроизшествието е
посетено от органи на МВР, пристигнали след злополуката, то те са отразили възприетите от
тях обстоятелства. От това доказателство безспорно се установяват описаните в исковата
молба време, място на настъпване на произшествието, водачът на автомобила, причинил
злополуката, включително кои са пострадалите лица. Освен това в настоящия случай се
касае за самокатастрофа, при която е налице противоправно и виновно поведение само от
страна на един водач, а именно П. К..
По отношение на искането на ответната страна на основание чл. 229, ал. 1, т.5 от ГПК
да бъде спряно настоящото производство, докато тече разследване на органите на МВР и
прокуратурата относно причините за настъпване на процесното ПТП, счита същото за
напълно неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК, съдът спира производството по
делото, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни
обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. Съгласно
установената константна практика на ВКС, производството по гражданското дело се спира,
когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет
на установяване в наказателно производство в съдебна фаза - в хипотезата на чл. 229, ал. 1,
т. 4 ГПК или когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на
престъпни обстоятелства - в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК (в този смисъл са Решение
№ 116/15.05.2013 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 745/2012 г., постановено в производство по
реда на чл. 290 и сл. ГПК, Определение № 566/19.09.2013 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д.
5301/2013 г.; Определение № 782/29.11.2013 г. на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 7165/2013 г и др.,
постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК). Осъществяването на проверка от прокуратурата
или органите на МВР дали е извършено престъпление, не е основание за спиране на
гражданското производство по смисъла на чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Според установената
съдебна практика, дори фактът на образувано досъдебно производство сам по себе си не е
11
основание да се постанови такова спиране. За приложението на чл.229, ал.1, т.5 ГПК е нужно
съдът, който разглежда гражданскоправния спор, да констатира, че са налице престъпни
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор и че не е възможно
тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство. Тези условия към
настоящия момент не са налице, поради което направеното искане е напълно неоснователно.
Напълно неоснователно и необосновано е възражението на ответника, е което се
оспорват посочените е исковата молба телесни повреди на ищцата, причинно- следствената
им връзка с процесното ПТП, провеждането и естеството на лечение и неговата
продължителност, както и всички други възражения в този смисъл. Неоснователно е и
оспорването на търпените от ищцата неимуществени вреди след процесното ПТП и
причинно-следствената им връзка със същото. Процесуалният представител на ответника не
притежава необходимите медицински познания, за да анализира правилно представените по
делото медицински документи и за да може да определи дали е налице причинно-следствена
връзка между получените от З. Г. О. увреждания и процесното ПТП, какви увреждания е
получила, както и какво лечение й е проведено, съответно какво е здравнословното й
състояние към настоящия момент. Такива познания притежават вещите лица - лекари от
съответната медицинска област, които именно са компетентни да изследват тези въпроси. В
тази връзка в исковата молба, са направени доказателствени искания, които поддържам, а
именно за изискване на всички медицински документи от болницата, в която се е лекувала
ищцата след процесното ПТП, за допускане на свидетелски показания, за назначаване на
СМЕ, като вещото лице ще установи нанесените на ищцата телесни увреждания, вида и
характера им, както и дали същите са в резултат на процесната злополука, както и за
допускане на съдебно-психологична експертиза.
Категорично оспорва твърденията на ответника, че е налице изключителен принос на
ищцата за настъпване на травмите при осъществяване на ПТП, като се твърди, че причина за
настъпването им е „липсата на обезопасяване чрез поставяне на обезопасителен колан по
време на превоза“. Тези твърдения са абсолютно безпочвени и неподкрепени с никакви
доказателства. Застрахователят е в правото си да прави всички възражения, които се отнасят
до основанието и размера на правото на обезщетение - в това число и че е налице
самоувреждание, е цел изключване на отговорността му към увреденото лице. Това е част от
неговата защита. Тази защита обаче изисква предприемането на определени процесуални
действия, но във всички случаи възражението за съпричиняване следва да бъде доказано по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела
в процеса. Към настоящия момент тези твърдения на ответника остават напълно голословни
и неподкрепени с никакви обективни факти и доказателства.
На следващо място поддържа подадената искова молба в предявения й размер.
Съобразно дадените с ППВС № 4 от 1968 г. разяснения, размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по "справедливост", като не се касае за
абстрактно понятие, а такова, преценката на което е свързано с редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда. Такива обективни
12
обстоятелства при телесните наранявания са броя, вида и тежестта на получените от ищците
травматични увреждания, проведеното им лечение, продължителността на възстановителния
и лечебния период, интензитета на търпените болки, претърпените негативни битови
неудобства и емоционални изживявания, последиците за здравето. От значение са също
възрастта на увредения към момента на произшествието, болките и страданията, които е
претърпял в резултат на ПТП, Съдът съобразява и конкретната икономическа обстановка в
страната като цяло към момента на ПТП - като отправна точка при определянето на
обществено приемливите като справедливи размери на обезщетения от съответното естество
към датата на ПТП.
Болките и страданията, които ищцата е претърпяла и продължава да търпи в резултат
на преживяната злополука, това че в резултат на претърпяното ПТП е получила сериозни
увреждания, причинили й внезапно и неочаквано увреждане на здравето, изключително
силните и нетърпими болки и страдания, това, че след процесното ПТП се е нуждаела за
продължителен период от време от чужда помощ и грижи, обстоятелството, че са настъпили
съществени промени и в емоционалното й състояние, станала е силно раздразнителна, с
честа смяна на настроенията, са обстоятелства, които са релевантни за размера на
застрахователното обезщетение и следва да бъдат взети предвид.
В този смисъл счита, че размерът на търсеното обезщетение за неимуществени вреди
е съобразен както с принципа за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
така и е константната съдебна практика по сходни казуси.
Напълно неоснователно е възражението на ответника, е което се оспорва по
основание и размер предявения иск за имуществени вреди.
С исковата молба са представени писмени доказателства за извършените от страна на
ищцата разходи във връзка с проведеното й лечение в резултат на процесното ПТП, а
именно:
3400 /три хиляди и четиристотин/ лева - медицинско изделие /043002/, съгласно Фактура №
********** от 13.01.2022г., ведно с касов бон;
550 /петстотин и петдесет/ лева - медицински транспорт /гр. С.- с. К.- гр. С./, съгласно
Фактура № ********** от 14.01.2022г.;
181 /сто осемдесет и един/ лева - разходи за лечение, съгласно Фактура № ********** от
15.01.2022г.;
67,36 /шестдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/- „Клексан“ спринцовка, съгласно
Фактура№ ********** от 17.01.2022г.;
67,57 /шестдесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/- медицински консумативи,
съгласно Фискален бон № 02408202 от 24.01.2022г.
134,72 /сто тридесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/- „Клексан“ спринцовка,
съгласно Фактура № ********** от 26.01.2022г.;
В същата подробно е изложено за какво именно са направени тези разходи и каква е
13
конкретната сума на всеки един от тях, като за доказателство са приложени съответните
фактури. Посочените фактури са издадени на името на доверителката ми- З. О., от което
безспорно се установява, че същата е извършила описаните разходи. С оглед на това, считам
възражението на ответника за напълно неоснователно.
По отношение на оспорването на претенцията за възстановяване на сума в размер на 3 400
лв., като се твърди, че не става ясно какво е естеството на закупеното медицинско изделие,
прави уточнение, че закупеното от пострадалата „медицинско изделие“ за сумата от 3 400
лв. /три хиляди и четиристотин/ представлява заключващи плаки и винтове, с които са
репонирани и фиксирани фрактурите на лява и дясна ключица на пострадалата. Такова
уточнение е направено и с подадена нарочна молба до ответното дружество с вх. № 3261/
12.08.2022г., която е приложена и към исковата молба.
Напълно неоснователно е твърдението, че не е ясно дали същото е било необходимо
за провеждане на адекватно лечение на пострадалата след ПТП. В тази връзка е и
поставеният въпрос към поисканата СМЕ, а именно: „Налице ли е причинно-следствена
връзка между преживяното ПТП и направените от ищцата разходи за лечение и
диагностични процедури в размер на 4 400, 65 лв. /четири хиляди и четиристотин лева и
шестдесет и пет ст./?“
По отношение на представеното от ответника Платежно нареждане за заплащане на
имуществени вреди в размер на 1 925, 33 лв., възразява същото да бъде прието като
доказателство по делото, доколкото от същото не става ясно кои от претендираните
имуществени вреди са заплатени, съответно каква част от тях.
На следващо място, за акцесорния иск за присъждане на законна лихва, следва да
намерят приложение законовите положения, намерили отражение в съдебната практика,
която е категорична, че двата иска са обективно съединени, т.е. ако Съдът уважи главния,
следва да уважи и акцесорния.
Следва да се посочи, че с разпоредбите на чл. 493, ал.1, т.5, във вр. с. чл. 429, ал.2, т.2
и ал.3 от КЗ, законодателят е регламентирал, че отговорността на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива и
лихвите за забава на застрахования, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователно събитие или от датата на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. В тази връзка, поддържа така претендиралата
законна лихва за забава върху претендираните обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице, т.е. 10.06.2022г.
Ответникът ЗАД „Д.“ АД е представил допълнителен отговор.
Във връзка е депозираната от ищцовата страна допълнителна искова и направените с
нея твърдения, възражения, оспорвания и доказателствени искания и в рамките на
предоставените възможност и срок моли да се има предвид следното:
14
Поддържа всички направени с първоначалния ОИМ твърдения, възражения,
оспорвания и доказателствени искания, които счита за мотивирано изложени и необходими с
оглед установяването на обективната истина, касаеща процесния случай.
Поддържа всички оспорвания и възражения по ОИМ - досежно вината,
противоправното поведение, вредите и причинно-следствената връзка между тях и ПТП.
Ангажирани са съответните доказателства и са направени необходимите доказателствени
искания за опровергаване на презумпцията за виновност на ищеца, както и приноса на
ищцата за настъпване на ПТП и вредоносните последици от него. Етапът на производството
предполага своевременно релевиране на тези оспорвания и възражения е оглед
преклудирането им на по-късен етап, респ. ангажирането на доказателства за доказването
им. Дали са голословни, основателни или несъстоятелни ще прецени съдът в мотивите на
своето решение, в които ще обсъди и основателността и доказаността на исковите
претенции. Предвид висящото по случая досъдебно производство, причините и
обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП, са в процес на изясняване.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото се разпита свидетеля П. М. К..
„Участвах на ПТП на 09.01.2022 г. Стана на 5-6 км. преди влизане в гр. К.. Отклонил
се от главния път. Подминах отклонението за ЖП гарата и след нея беше. Участъкът от пътя
беше две ленти. Просто, при влизане в десен завой, има баир и пътя беше заледен. Не беше
с преспи сняг, но имаше заледен участък. Волвото поднесе. Нямаше насрещно движение. Аз
върнах колата в същото платно и тя пак стъпи на единия участък, който беше заледен и
задната част поднесе на дясно, като задна дясна гума поднесе в отводнителната канавка, а
преден ляв фар се вдигна във въздуха. Аз трудно излезнах от моето място. З. си помислих, че
ще умре, защото тя си смени цвета. Тя пищеше и ридаеше и гледаше в една точка. Много
хора се отзоваха да помогнат. По една лента за движение в посока. Имаше десен завой.
Участъкът беше леко изкачване. Десният завой има 90 градуса. Няма пълна видимост от
двете страни. Остър е. Скат, склон на планината имаше и се намираше в дясно. Беше към
11:30 часа. В светлата част на денонощието стана. В момента на ПТП-то в завоя не се
виждаше всичко, беше бяло. Не помня да е имало маркировка. Беше покрит. Нямаше сняг.
Само на завоя, както е склона, от кондензирането, аз така си го обяснявам, защото когато
дойдоха полицаите беше само мокро. Може би 12:30 – 13:00 се разтопи. Само остана мокро
петно. Преди ПТП-то, преди завия и след него си беше сухо. Само на склона, където е
капало беше заледено. Януарски ден, не знам колко градуса беше. Може би около 0 или 2-3
плюс. Не помня. Когато поднесе колата и погледнах километража. Не съм се движел с
повече от 30 км.ч., защото тя тръгна със задницата и не знаех, че има това заледено.
Автомобилът беше „Волво“, модел В40, рег. № СН5349АР. Той беше с предно задвижване.
Загубих контрол над колата и тя започна да поднася със задните гуми. Аз се постарах да
освободя насрещното движение, но колата ми стъпи малко в заледен участък и после се
15
подхлъзна и със задно дясно тръгване попадна в канавката. След загубата на управлението
се удари в отводнителна канавка, вътрешната част, от към скалата, задна дясна страна, това е
врата, калник, стоп, мигач, колонката - малко, бронята, пропадна и там бяха пораженията,
малко по гумата и вратата – да, просто левия край застана във въздуха, за заден десен край
беше плътно в канавката. З. се намираше отзад в дясната страна. Дъщеря ми беше в средата,
а жена ми в лявата страна. Аз съм на шофьорското място, а до мен в дясно е на съпругата
баща й. Бабата беше в задна дясна част на колата. Пораженията на автомобила бяха: заден
десен калник, безименното прозорче на комбито, заден стоп, задната врата и най-много
ъгъла на самата броня в дясно и от към който се вози в дясно – врата и калника, там падна
тежестта, става дума от към камъните. Не знам дали З. е била с колан. Ние отпред бяхме с
поставени колани. Имаше само агония и пищене. Това го помня със сигурност. Дъщеря ми
падна върху З. и цена ми върху дъщеря ми и те станаха двама човека може би и това дето
скалата и счупеното, не знам. В дясно имаше малко песъчинки, листа и листа, малко
боклуци имаше. Счупиха се стъклата в тази част. Не са се задействали никакви предпазни
системи. Автомобилът разполага с въздушни възглавници, или поне така пише, но не са се
задействали. Не е валяло дъжд или сняг. Беше ясна видимост. Не е имало мъгла. Нямаше
предпазна мантинела. Автомобилът беше изправен с ГТП. Движех се с нови гуми, но не
помня дали са били всесезонни или зимни гуми. Два месеца преди това си обслужих колата -
спирачки и накладки. Мъжът на З. я придружи в болницата и там медиците й казали, че не е
за там и е била отведена в С. в „С.“. Там, трябваше да се направят импланти на ключиците и
долу – малкия таз, имало счупване на 3-4 места. Попитах за кръводарители, но те казаха, че
не искат. Ние останахме в К. в хотела.
Не помня дали колата е имала колани на задната седалка. Волвото мисля, че е
произведено октомври 2002 г.
З. не можеше сама да излезе от колата. Подадохме сигнал на 112 и дойде линейка.
Жената от линейката я пипа по стомаха, извика от екипа още някакъв човек и каза, че без
някакъв наклон, не разбирам, с коланите не може се извади. З. много я болеше при
изваждането.“
По делото се изслуша заключението на съдебно-автотехническа експертиза, видно от
която на 09.01.2022 година, към 13,20 часа – светлата част на денонощието, сухо асфалтово
покритие, по път III-606, свързващ първокласен път I-6 с гр. К. на км.6+250, в зоната на
населено място – гр. К., равнинен участък, в началото на десен завой, по отношение посока
на движение към центъра на гр. К., със скорост около 80,2 километра в час, се е движил
лек автомобил „Волво В40” с регистрационен номер СН 5349 АР, управляван от П. М. К., а
ищцата – З. Г. О. е била пътник в автомобила, пътуваща на задна дясна седалка.
Платното за движение, към този момент е било двупосочно, с по една пътна лента
във всяка посока, отделени една от друга посредством единична непрекъсната линия „М1” и
широчина на всяка лента по 2,85м. Вдясно на асфалтовото покритие се е намирал крайпътен
земен банкет с широчина 1,20м. и вдясно на него е имало отводнителна трапецовидна
канавка, облицована с бетонови плочи, с широчина в горния край 1,0 метра и вдясно на нея
– горист скат на изкачване. Повърхностния слой на пътното покритие е било от
дребнозърнест асфалт, без неравности и дупки.
Придвижвайки се по гореописания начин, в зоната на описания завой,задната част на
автомобилът се е припъзнала в посока наляво, по отношение първоначалната посока на
16
движение на автомобила и същият се е насочил в посока напред и вдясно. Водачът К. се е
опитал да противодейства на това приплъзване, с волан и спирачка, но независимо от това,
автомобилът е навлязъл със задната си дясна странична част в дясното крайпътно
пространство, при което същият се е наклонил в дясно и така се е установил в областта на
канавката.
Причините за настъпване на ПТП следва да се търсят в субективните действия на
водача на лек автомобил „Волво”, който при избиране на скоростта на движение на
автомобила в зоната на ПТП не се е съобразил с конкретните пътни условия.
Ищцата З. Г. О., към момента на ПТП е била пътник в лек автомобил „Волво” на
задна дясна седалка.
В крайната фаза на ПТП, процесният автомобил се е установил във водосточната
канавка с дясната странична част към дъното на канавката, а лявата му част се е намирала в
горната лява част на тази канавка. Общо автомобилът се е установил с предната си част
насочена към гр. К..
По делото се изслуша заключението на съдебно-медицинска експертиза, според която
в резултат на пътнотранспортното произшествие пострадалата З. Г. О. е получила следните
травматични увреждания:
Счупване на лявата ключица във външния й край, което увреждане е причинило на
пострадалата ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕВИЯ ГОРЕН КРАИНИК
за срок от около 1,5-2 месеца.
Счупване на дясната ключица във външния й край, което увреждане е причинило на
пострадалата ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯ ГОРЕН
КРАЙНИК за срок от около 1,5-2 месеца..
Счупване на горното и долно рамо на лявата срамна кост/пубис/, което увреждане е
причинило на пострадалата ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕВИЯ
ДОЛЕН КРАЙНИК за срок от около 1,5-2 месеца..
Счупване на горното рамо на дясната срамна кост, което увреждане е причинило на
пострадалата ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН
КРАЙНИК за срок от около 1,5-2 месеца..
По повод травмите е била подложена на оперативно лечение, при което е извършена
кръвна репозиция и метална остеосинтеза.
С най-голям интензитет са били болките в рамките на посочения възстановителен
период, като постепенно са намалели по интензитет до изчезването им. Понастоящем
болезненост ще се проявява при физическо натоварване и при промяна на времето, които ще
се наблюдават доживот.
Относно общото здравословно състояние травмата няма отношение нито към
настоящия момент, нито за в бъдеще болезнеността, която е причинена следствие на
травматичните увреждания е посочено по-горе в каква динамика се развива.
В кориците на делото няма медицинска документация, сочеща развитието на
усложнения на травмата, поради което експертизата считане е настъпило пълно
възстановяване. При представяне на такава документация същата може да бъде коментирана
17
допълнително.
Налице е причинно-следствена връзка между преживяното ПТП и настъпилите
увреждания.
Приложените по делото и цитирани по-горе счетоводни документи са във връзка с
лечението на причинените при ПТП травми.
По делото се разпита свидетеля В. И.О..
„Аз придружих съпругата си в болницата. Беше в много тежко състояние. Бяха
големи болки, тазът й също и все я успокоявахме. Като я снехме от колата с моя помощ,
защото те не могат само двамата с шофьора, сложихме я на носилката, превързаха я там и я
качихме в линейката, аз се качих с тях. Те се обадиха в С., но нямаше място. Първо имаше
място. Тръгнахме за С., но по пътя се обадиха и казаха, че няма място в П.. Инжекции й
слагаха. Не знам за какво е била. Сестра или доктор постоянно я питаше. Не е губила
съзнание. Отидохме в П.е и от там и сложиха някакви работи и й направиха скенер. Казаха,
че са й счупени ключиците, таза на 4 места и оттам отидохме в „С.“. В С. тя остана около 3-4
дни, понеже те нямаше да я изпишат, но личната й карта беше в мен. По време на престоя я
оперираха. Ключиците й ги оперираха. Поставиха й два импланта, които са заплатени, както
и престоя в болницата. В домашни условия много й беше тежко. Тя беше един труп. За
всичко трябваше да й помагаме. Аз и дъщеря ни се грижехме за нея. Около 2 м. беше такова
положението. Дъщеря ми се грижеше за нея. Съпругата ми преди катастрофата си работеше.
В една турска фирма за прежди. След това се пенсионира и ходи на къра да беше грозде -
сезонна работа.
Имаше много болки и сега я боли. Сега не може да й бутнеш рамото. За ключицата,
като седне и седи. Ключиците я болят. Не може да се наеме нещо, да вдигне кофи. Ние сме
селски хора. За ключицата, като седне - не може да стане, като стане - не може да седне.“
По делото се разпита свидетелката Д. В. О..
„Дъщеря съм на З.. ПТП-то стана на 09.01.2022 г. След катастрофата ние излязохме от
колата. Но тя (З.) продължаваше да пищи. Мислехме, че е уплаха, но тя започна да вика, че я
боли врата, кръст, крака и не може да се движи. Ние бяхме заедно с нея на задната седалка.
На задната седалка бяхме трите с дъщеря ми. З. беше в дясно. Аз бях в ляво и дъщеря ми в
средата. Бяхме с колани. Има три колана на задната седалка. Средният е само през кръста. А
другите два са триточкови. З. се наложи да й помогнат, за да излезе, защото не можеше да
излезе. Тя казваше, че главата й се набива във врата. Беше в болницата 4 ден и след това я
изписаха. Там беше извършена операция на ключиците, а за таза казаха, че трябва да
заздравее постепенно. Не е извършване операция за таза. След като я докараха с линейка
вкъщи, аз полагах грижите за нея. Тя много плачеше. Не искаше да яде и да живее. Не
знаеше дали ще проходи. Всички бяхме до нея. Не помня какви лекарства пиеше. Знам, че
пиеше калций за костите, за да може по-бързо да заздравее. Освен това, започнахме да й
даваме народни средства - прясно сирене, яйца, черупки правехме с лимони, който каквото
ни кажеше. Рехабилитация имаше след първия месец. Повикаха рехабилитатор, просто да
18
започне да й помага, да се раздвижва. Тя не можеше да се движи. Изпускаше предмети.
Нямаше никаква сила в мускулите. След 2 месеца започна с проходилата да се движи. Сама
нямаше как да се грижи за себе си. Три месеца се грижех за нея. Тя беше на легло с
памперси. Нямаше как да се грижи сама за себе си. След залежаването не можеше да ходи.
За да няма рани я чистех със спирт, за да няма рани и след 3 месеца и половина стигнахме до
банята и започнах да я къпя. Сега не мога да кажа, че е на 100% възстановена. Не може да
седне хубаво. Ръцете й се изморяват. Не е същата.
Когато се прибра вкъщи много я болеше. Имаше постоянно болки в раменете, кръста
и краката. Те продължиха и в последствие. Когато я обслужвах й беше много болезнено.
Смяната на памперсите беше много болезнено за нея. Не можеше да се надига. Майка ми
много се притесняваше и тя го казваше, че не й е удобно, как й сменя памперса и не искаше
комшийките да я виждат. Рехабилитацията беше болезнена. Той идваше 2 пъти седмично.
През останалото време правеше упражнения. Той беше оставил топчета и други неща.
Проходилката я ползваше поне 2 месеца. Прохождането беше болезнено за нея. В началото
беше много по-силно билката, като се изправи и й се завиваше свят. С времето болките бяха
по-малки. Тя нищо не правеше сама. Аз я обличах, събличах, сменях памперси, обтривах я,
мачках я, за да не й атрофират мускулите. Аз я къпех. Тя не можеше да се храни. Аз я
хранех. Не можеше да движи нищо с ръцете си. След 2 месец започна да се храни сама. Не
беше обездвижена никъде. Имаше превръзки на ръцете. Този инцидент промени майка ми.
Има промяна в поведението й. казва, че не е същата. Чувствителна стана. Плаче. Не е
ползвала психолог. Ние я подкрепяхме. Според мен, имаше нужда от психолог. Майка ми се
оплаква от болки. Оплаква се когато седне. Тежка работа не може да върши. Като седне и
започва да я боли кръста. Казва, че й се набива нещо в кръста. Не може дори да си простре
прането. Тя не може да си изправя ръцете. Коланът на средната седалка е през кръста.
Коланът на мястото на което седеше З. е такъв като на предната седалка. На мястото на
което е седеше пострадалата се започава триточков. Дъщеря ми в момента е на 14 г. При
ПТП-то ние паднахме върху майка ми. Колата беше на една страна. Коланите ни спряха, но
не и на цяло.
Майка ми е пенсионерка. Единствено вкъщи работи по градината. Селска работа. Не
е работила след ПТП-то.“
По делото се представиха писмени доказателства за извършени разходи, въ връзка с
лечението на ищцата З. Г. О.
3400,-лв. /три хиляди и четиристотин/ лева - медицинско изделие /043002/, съгласно
Фактура № ********** от 13.01.2022г., ведно с касов бон;
550,-лв. /петстотин и петдесет/ лева - медицински транспорт /гр. С.- с. К.- гр. С./,
съгласно Фактура № ********** от 14.01.2022г.;
181,-лв. /сто осемдесет и един/ лева - разходи за лечение, съгласно Фактура №
********** от 15.01.2022г.;
67,36лв. /шестдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/- „Клексан“ спринцовка,
19
съгласно Фактура№ ********** от 17.01.2022г.;
67,57лв. /шестдесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/- медицински
консумативи, съгласно Фискален бон № 02408202 от 24.01.2022г.
134,72,-лв. /сто тридесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/- „Клексан“
спринцовка, съгласно Фактура № ********** от 26.01.2022г.;
Страните не спорят по отношение на факта, че за лек автомобил марка „Волво“,
модел „В-40“, с peг. № СН 5349 АР, с водач П. М. К. е налице сключена застраховка по
застрахователна полица BG/30/121003016706 “Гражданска отговорност на автомобилистите
в ЗАД „Д.“ АД към датата на ПТП-09.01.2022г.
Пред застрахователя ЗАД „Д.“ АД е предявена претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение от З. Г. О. за причинени неимуществени и имуществени вреди
вследствие на ПТП, настъпило на 09.01.2022г., във връзка с което са образувани
застрахователни преписки, обективирани в щета №0801-003353/2022-01 и щета №0801-
003353/2022-02.
По същите са определени застрахователни обезщетения в размер на 15 000,00 лв.
/петнадесет хиляди лева/ за неимуществените вреди и 1 925,33 лв. /хиляда деветстотин
двадесет и пет лева и тридесет и три стотинки/ за имуществените вреди. Сумите са
преведени по сметка на З. Г. О. с платежни нареждания №201В**********Н6/21.07.2022г. и
№201ВЮ02222900ХХ/17.08.2022г.
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че исковете са допустими и частично основателни.
Правното основание на иска е чл.432 ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.497
от КЗ.
Увредено лице З. Г. О. е предявило пряко срещу застраховател осъдителни искове за
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от непозволено
увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от
делинквента П. М. К., чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗАД „Д.“ АД.
Видно от събраните доказателства, разпита на свидетелите П. М. К. и Д. В. О. и
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се установява настъпването на 09.01.2022г.
на ПТП. В конкретния случай вина за настъпването на ПТП има водачът на МПС лек
автомобил марка „Волво“, модел „В-40“, с peг. № СН 5349 АР П. М. К., който е нарушил
задълженията, регламентирани в чл.20 от ЗДвП
„(1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
20
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“
Видно от допуснатата съдебно-медицинска експертиза при ПТП ищцата З. Г. О. е
получила следните травматични увреждания:
Счупване на лявата ключица във външния й край, което увреждане е причинило на
пострадалата ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕВИЯ ГОРЕН КРАИНИК
за срок от около 1,5-2 месеца.
Счупване на дясната ключица във външния й край, което увреждане е причинило на
пострадалата ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯ ГОРЕН
КРАЙНИК за срок от около 1,5-2 месеца..
Счупване на горното и долно рамо на лявата срамна кост/пубис/, което увреждане е
причинило на пострадалата ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕВИЯ
ДОЛЕН КРАЙНИК за срок от около 1,5-2 месеца..
Счупване на горното рамо на дясната срамна кост, което увреждане е причинило на
пострадалата ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН
КРАЙНИК за срок от около 1,5-2 месеца..
По повод травмите е била подложена на оперативно лечение, при което е извършена
кръвна репозиция и метална остеосинтеза.
С най-голям интензитет са били болките в рамките на посочения възстановителен
период, като постепенно са намалели по интензитет до изчезването им.
От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи
от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на
деянието, вреди, вина, причинна връзка между поведението на П. М. К. и получените
увреждания на пострадалата З. Г. О..
Не е основателно е възражението на ответника ЗАД „Д.“ АД за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалата З. Г. О..
Видно от разпита на свидетелката Д. В. О., която също се е возила на задната седалка
на автомобила, пострадалата е била с предпазен колан, който не е предотвратил
получаването на уврежданията от З. Г. О..
По отношение на иска за неимуществени вреди.
Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и
съобразно общественото разбиране за справедливостта в случая на счупвания на лявата
ключица, на дясната ключица, на горното и долно рамо на лявата срамна кост, на горното
рамо на дясната срамна кост, придружени с значителни по интензитет болки и страдания за
срок от около 3месеца, съобразно заключението на СМЕ и разпита на свидетелите Д. В. О. и
В. И.О.. Пострадалата З. Г. О. е на 63г. към датата на настъпване на ПТП, като не е
настъпило пълно възстановяване.
Съдът определя дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100
21
000,-лв. От размера на така определеното парично обезщетение следва да се приспадне
доброволно платеното от застрахователя в размер на 15 000,-лв., като искът следва да се
уважи в размер на 85000,-лв. и следва да се отхвърли за остатъка до пълния предявен размер
от 135 000,-лв.
Върху така определеното обезщетение ответникът ЗАД „Д.“ АД дължи обезщетение
за забава от 10.09.2022г., след изтичането на срока по чл.497 ал.1 т.2 КЗ.
По предявения иск за имуществени вреди.
Ищцата З. Г. О. съобразно представените касови бележки е сторила разноски във
връзка с лечението си в размер на 4400,65лв. Разходите са свързани с лечението на
пострадалата. От размера на доказаните вреди следва да се приспадне сумата доброволно
платена от ответника в размер на 1 925,33 лв. и искът за имуществени вреди следва да се
уважи в размер на 2475,32лв.
Върху така определеното обезщетение ответникът ЗАД „Д.“ АД дължи обезщетение
за забава от 10.09.2022г., след изтичането на срока по чл.497 ал.1 т.2 КЗ.
На основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. ответникът ЗАД „Д.“ АД дължи възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата З. Г. О. по договор за правна помощ. Съдът следва да определи
размер на адвокатското възнаграждение, като базата за определяне на възнаграждението е
уважената част на иска за неимуществени вреди. С оглед на горното съдът определя горното
възнаграждение в размер на 4690,52лева. По иска за имуществени вреди основание чл.78
ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. ответникът ЗАД
„Д.“ АД дължи възнаграждение на процесуалния представител на ищцата 547,53лв. или
общо 5238,05лв., която сума ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника на
ищцата.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ищцата З. Г. О. е сторила разноски в общ размер на
5666,03лв., от които 5576,03лв. д.т., 90,-лв. преписи от медицински документи. Съобразно на
уважената част от исковете следва да й се присъдят 3555,43лв.
Ответникът ЗАД „Д.“ АД е направил разноски в размер на 540,-лв. за
юрисконсултско възнаграждение 600,-лв. за СМЕ и САТЕ и 100,-лв. за свидетел или в общ
размер на 1240,-лв. Съобразно с отхвърлената част от исковете следва да му се присъди на
основание чл.78 ал.3 ГПК сумата 461,90лв.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ЗАД „Д.“ АД следва
да се осъди да заплати по сметка на съда направени от съда разноски в размер на 600,-лв. за
САТЕ и СМЕ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание
чл.497, ал.1 КЗ, „З. Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., район
Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1, да заплати на З. Г. О. с ЕГН********** с адрес
с.К., община Н., обл. С. ул.“Тома П.в“ №13 по сметка IBAN BG46 STSA 9300 1522 99...
сумата 85 000 лева (осемдесет и пет хиляди лева), обезщетение за претърпените
22
неимуществени вреди, изразяващи се в болки страдания и психически стрес в резултат на
ПТП, настъпило на 09.01.2022г., при което са й причинени телесни повреди, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2022г., до датата на окончателното
изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер
от 135 000 лв. и за периода от 10.06.2022г. до 09.09.2022г. лихва за забава, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание
чл.497, ал.1 КЗ, „З. Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., район
Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1, да заплати на З. Г. О. с ЕГН********** с адрес
с.К., община Н., обл. С. ул.“Тома П.в“ №13 по сметка IBAN BG46 STSA 9300 1522 99...
сумата 2475,32лв. (две хиляди и четиристотин седемдесет и пет лева и тридесет и две
стотинки) - обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в извършени
разходи във връзка с изследвания, лечение и медицински транспорт по повод получените
телесни увреждания при ПТП от 09.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.09.2022г., до датата на окончателното изплащане на обезщетението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер от 4400,65лв. и за периода от
10.06.2022г. до 09.09.2022г. лихва за забава, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба №1/09.07.2004г. „З. Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1 да заплати на адв. Р. М. от САК, гр.С.
ул.“Цар Асен“ №1 ет.4 сумата от 5238,05лв. (пет хиляди двеста тридесет и осем лева и пет
стотинки), представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК, „З. Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1 да заплати на З. Г. О. с
ЕГН********** с адрес с.К., община Н., обл. С. ул.“Тома П.в“ №13 сумата от 3555,43лв.
(три хиляди петстотин петдесет и пет лева и четиридесет и три стотинки), представляващи
разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, З. Г. О. с ЕГН********** с адрес с.К.,
община Н., обл. С. ул.“Тома П.в“ №13 да заплати на „З. Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр.С., район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1, сумата от
461,90лв. (четиристотин шестдесет и един лева и деветдесет стотинки), представляващи
разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „З. Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр.С., район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1 да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд с адрес гр.С. бул. „Витоша“ №2 сумата от 600,-лв. (шестстотин
лева), представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
23
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
24