№ 140
гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
в присъствието на прокурора И. Хр. М.
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело №
20231800100795 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на К. И. К. от с. Т. срещу
Прокуратурата на Република България.
Ищецът твърди, че на 03.02.2022 год. РП-Б. му повдигнала обвинение за това, че на
28.11.2021 год. около 3.00 ч. в центъра на гр. Б. извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – държал в
ръка пистолет, тип револвер марка „Таурус“ с посочен сериен номер, който тичайки,
размахвал във въздуха, след което възпроизвел три броя изстрели с него в присъствието на
други лица, като деянието се отличава с изключителна дързост – престъпление по чл. 325,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Ищецът бил задържан сутринта на 28.11.2021 год. в РУ-Б. и освободен
на 29.11.2021 год. в 16.00 ч., а още същия ден в местния информационен сайт
„Botevgrad.com“ била публикувана статия за деянието, като в коментарите към нея било
цитирано и неговото име като автор на непристойните действия, а във видео новините на
същия сайт било излъчено видео с продължителност 1,10 мин., в което от водещата се
твърдяло, че именно ищецът е произвел изстрели и че срещу него е образувано досъдебно
производство. На 25.10.2022 год. в БРС бил внесен обвинителен акт срещу ищеца, въз
основа на който било образувано нохд. № 20221810200505. С присъда № 7/13.03.2023 год.
БРС го признал за невиновен и го оправдал по повдигнатите обвинения, като присъдата
влязла в сила на 29.03.2023 год. Твърди, че през целия период, докато траело наказателното
преследване срещу него претърпял сериозни неимуществени вреди – стрес, потиснатост,
загуба на съня, главоболие, пристъпи на безпокойство и паник-атаки, гняв от
1
несправедливостта, породена от неоснователното обвинение срещу него. Престанал да
общува нормално с клиентите, които имал като земеделски производител, затворил се в себе
си, тъй като усещал недоверието на близки и познати. Не можел да упражнява и любимото
си хоби – лов, тъй като му било отнето ловното оръжие, а останалите членове на ловната
дружинка го гледали с недоверие. Моли ответника да бъде осъден да му заплати сумата
27000 лева – обезщетение за причинените неимуществени вреди, както и сумата 2000 лева –
имуществени вреди: разходи за адвокатско възнаграждение, заплатено от него по
досъдебното производство № 323/2021 год. по описа на РУ-Б. и по нохд. № 20221810200505
по описа на БРС. Претендира и законна лихва върху посочените суми от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане.
На ответника е бил връчен препис от исковата молба и доказателствата и в
едномесечен срок от връчването е постъпил писмен отговор. Оспорва иска за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като счита същото за прекомерно и
несъответстващо на действително претърпените вреди. Оспорва и претенцията за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди по основание и размер. Счита, че исковете не са
подкрепени с доказателства, включително за съществуваща пряка причинна връзка между
твърдените вреди и дейността на Прокуратурата на РБ.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ДП № 323/2021 год. по описа на РУ-Б. се установява, че на
28.11.2021 год. е започнало досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 325,
ал. 1 от НК. След разпит на свидетели е разпоредено извършване на проверка на адреса,
обитаван от ищеца К. К. в с Т., за който имало данни, че е вероятният извършител на
престъплението и може да укрие вещи и предмети, с които е извършено деянието.
Приложен е албум от извършено претърсване и изземване на адрес с. Т., ул. „И.В.“ № 3 на
28.11.2021 год. в присъствие на живущия там ищец, от когото са иззети 5 броя огнестрелни
оръжия и боеприпаси, за които К. К. притежавал разрешение за съхранение, носене и
употреба. На същата дата е извършено освидетелстване на ищеца К. К. от разследващ
полицай при РУ-Б.. Въз основа на заповед № 24633-685 на РУ-Б. ищецът К. К. е задържан за
срок от 24 часа /от 16.00 ч. на 28.11.2021 год. до 15.55 ч. на 29.11.2021 год./. На 29.11.2021
год. от същия са изискани и снети сведения във връзка с досъдебното производство по ДП
№ 323/2021 год. по описа на РУ-Б.. С Постановление от 03.02.2022 год. ищецът е привлечен
като обвиняем за това, че на 28.11.2021 год. около 03.00 ч. в центъра на гр. Б. извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото – държал в ръка пистолет тип револвер марща „Таурус“ с посочен сериен
номер, който тичайки размахвал във въздуха, след което възпроизвел три броя изстрели с
него в присъствието на други лица на мястото, като деянието по своето съдържание се
отличава с изключителна дързост – престъпление по чл 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. По
отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“. На 17.02.2022 год. ищецът е
разпитан в качеството на обвиняем по така повдигнатото му обвинение. По досъдебното
2
производство са разпитани свидетели и са събрани експертизи. Разследването е предявено
на обвиняемия на 23.09.2022 год. На 26.09.2022 год. е изготвено обвинителното заключение
на разследващия полицай при РУ-Б.. На 25.10.2022 год. е внесен обвинителния акт срещу
ищеца, въз основа на който е образувано нохд. № 505/2022 год. по описа на БРС. Проведени
са три открити съдебни заседания, на които подсъдимият е присъствал лично заедно с
упълномощения от него адв. В. Й. от САК. С присъда от 13.03.2023 год. БРС е признал
ищеца за невиновен по повдигнатите му обвинения. Присъдата не е протестирана е и влязла
в сила на 29.03.2023 год.
Според показанията на св. Х. в края на 2021 год. ищецът бил обвинен в извършване
на престъпление – незаконна стрелба с пистолет и бил арестуван, като му били иззети и
законно притежаваните от него ловни оръжия и револвер. За случая имало публикация в
местен сайт и предаване по кабелната телевизия, като били съобщени имената и
местоживеенето на ищеца като предполагаем извършител. Преди да му бъдат повдигнати
обвиненията ищецът бил спокоен човек, весел и общителен. След обвинението станал
затворен, не излизал от дома си. Отношението на клиентите му към него като земеделски
производител се променило и същите започнали да изпитват недоверие към ищеца и искали
да се откажат от арендните договори с него. Започнали да се появяват слухове, че не е
почтен човек. След изземване на оръжията му ищецът спрял да ходи на лов, а преди това
бил запален ловджия и председател на ловната дружинка.
Според показанията на св. С. – майка на ищеца, която живее в едно домакинство с
него, в края на 2021 год. полицаи дошли в дома на ищеца, иззели ловните му оръжия и го
арестували. На следващия ден го освободили. Бил обвинен за стрелба пред дискотека в гр Б..
След образуване на наказателното производство срещу ищеца същият се притеснил,
започнал да се оплаква от главоболие и от паник-атаки /сърцебиене/, вдигал кръвно
налягане. Започнали и проблеми в бизнеса му заради слуховете в селото, че е престъпник.
Във видео новини в местния сайт „Botevgrad.com“ били съобщени имената и възрастта му,
като бил посочен за лице, предполагаем извършител на деянието. Били оповестени и
обстоятелства във връзка с извършения обиск в дома му и изземването на огнестрелните
оръжия. Непосредствено след това на ищеца било отнето и разрешителното за притежание
на оръжие. Ищецът вече не можел да упражнява любимото си хоби – лов. След повдигане
на обвиненията срещу ищеца, последният се затворил в себе си, спрял да се събира с
приятели и да излиза. Имало отлив и на арендодатели, което се отразило негативно на
бизнеса на ищеца като земеделски производител. През периода на наказателното
преследване срещу ищеца същият се притеснявал от това, че е обвинен несправедливо в
нещо, което не е извършил и че може да влезе в затвора. Дори след влизане в сила на
оправдателната присъда безпокойството у ищеца останало.
Съгласно показанията на св. М. ищецът се занимава със земеделие, като наема земя
под аренда и отглежда зърнени култури. Същият притежавал ловно оръжие и бил страстен
ловец. В края на 2021 год. свидетелят разбрал от клип в медиите за обвиненията срещу
ищеца за произведените изстрели пред дискотека в гр. Б.. Благодарение на този клип
3
случилото се и обвиненията срещу ищеца добили популярност сред населението в района.
След оправдателната присъда не било подновено разрешителното за притежание на оръжие
на ищеца. По време на наказателното преследване ищецът се променил – затворил се в себе
си и започнал да се оплаква от безсъние. Загубил доста контакти и приятели. Станал
неспокоен и започнал да изпитва страх от органите на полицията. Бизнесът му също
пострадал по време на наказателното преследване срещу него.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, според който държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление. Ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените
искове, тъй като исковете за обезщетение по този закон се предявяват срещу органите, от
чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди. Пасивно
легитимирани по тези искове са съответните държавни органи - юридически лица.
Прокуратурата на Република България е единно и централизирано юридическо лице и
твърдяните вредоносни действия са причинени от негови органи и подчинени длъжностни
лица в резултат на повдигнатото обвинение.
Установи се, че ищецът е бил незаконно обвинен в извършване на престъпление и е
бил привлечен като обвиняем по ДП № 323/2021 год. на РУ-Б.. Наказателното преследване
срещу ищеца е започнало на 28.11.2021 год., когато е извършено претърсване и изземване
на вещи от дома му и същият е задържан за срок от 24 часа. Наказателното производство е
приключило с влизане в сила на оправдателната присъда от 13.03.2023 год. по нохд. №
505/2022 год. по описа на БРС – на 29.03.2023 год., тъй като деянието не е извършено от
ищеца.
С оглед това съдът намира, че по делото е доказано основанието за ангажиране на
обективната отговорност на ответника за причинените на ищеца вреди от незаконното
обвинение.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Според практиката на ВС, изразена в т. II на ППВС № 4/68 г., понятието
"справедливост" е свързано с преценката на конкретните обстоятелства - тежестта на
обвинението, продължителността на наказателното производство, данните за психичното
състояние, негативни последици в обществен план и други. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, съдът следва да прецени характера на обвинението, осъществени ли са
спрямо обвинения мерки на принуда, продължителността на наказателното преследване,
данните за личността на подсъдимия - доколко повдигнатото обвинение за деяние, което
лицето не е извършило се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на
4
контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, семейното му
положение, в т. ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен
план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални
страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая.
Съдът намира за установено от показанията на разпитаните по делото свидетели Х.,
С. и М., че повдигнатото обвинение в извършване на престъпление, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода, е причинило на ищеца неимуществени вреди от
психологическия стрес, изразяващи се в безпокойство, безсъние, главоболие, паник-атаки
/сърцебиене/, ограничаване на социалните контакти, неудобство от бизнес партньори и
приятели, страх от евентуална ефективна присъда. Установи се и причинната връзка между
тези неимуществени вреди и повдигнатото срещу ищеца обвинение. Според показанията на
свидетелите оплакванията и притесненията на ищеца започнали именно след привличането
му като обвиняем и били резултат от образуваното наказателно производство. Установи се
също така, че в хода на наказателното преследване било отнето законно притежаваното
ловно оръжие на ищеца и същият не можел да упражнява любимото си хоби да ловува.
Съдът отчита също така, че образуването на досъдебно производство срещу ищеца е
станало достояние на широк кръг хора. Излъченият видеоматериал в местен информационен
сайт, в който било съобщено за престъплението и за това, че именно ищецът е
предполагаемият извършител, допълнително допринесло за по-широкия отзвук на воденото
срещу него наказателно дело. Журналистите от средствата за масова информация
упражняват конституционно признатото право за разпространение на информация, за да
бъде обществеността в достатъчна степен осведомена, вкл. и да получава информация за
действията на държавните органи при предотвратяване и разкриване на престъпления.
Когато обаче вярната сама по себе си информация за образувано наказателно производство
срещу определено лице е разпространена чрез печатно издание, по телевизия и радио и др.
вредоносните последици за незаконно обвинения са по-интензивни, тъй като неговото добро
име, авторитет и достойнство са злепоставени пред неограничен кръг лица. Поради тези
съображения, независимо че органи на ответника не са разпореждали разпространяване на
тази информация по масмедиите, обективно тази информация е допринесла за настъпване на
по-тежки последици – накърняване доброто име и достойнство на ищеца, което обуславя и
по-високият интензитет от неблагоприятното засягане на неговите неимуществени блага от
незаконното обвинение. Следователно, отразяването на наказателното преследване срещу
него е накърнило достойнството му и неговото добро име. По същество в този смисъл е и
константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК с Решение №
132/3.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5861/2015 г., IV г. о., ГК и др.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид също така тежестта на
повдигнатото обвинение в извършване на престъпление, за което законът предвижда
наказание „лишаване от свобода” до 5 години; обстоятелството, че ищецът е преживял
психическа травма в резултат на осъществената спрямо него наказателна репресия, като се е
чувствал депресиран и злепоставен в обществото, претърпял е унижения, стрес и страх от
5
евентуално наказание за период от около 1 година и 4 месеца до приключване на
наказателния процес с влизане в сила на оправдателната присъда. Ищецът е млад, с добри
характеристични данни /справка на л. 45 по ДП/, не е осъждан. Съдът отчита и
обстоятелството, че обвинението е поддържано от страна на прокуратурата и в хода на
съдебното наказателното производство, проведено пред първоинстанционния съд до влизане
в сила на оправдателната присъда.
Съдът определя обезщетението за тези неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от повдигнатото обвинение в размер на 10 000 лева, въз основа
на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 27 000 лева, като
неоснователен. Това е така с оглед безспорно установените факти по делото, че след
първоначалното му задържане за срок от 24 часа ищецът е бил освободен, като по
отношение на него е взета мярка за неотклонение "подписка " за период от една година до
влизане в сила на оправдателната присъда. Наказателното преследване срещу ищеца е
продължило сравнително кратък период от време - 1 година и 4 месеца, като е оправдан още
на първа инстанция с постановяване на 13.03.2023 год. на присъда по НДОХ № 505/2022 г.
на БРС. Наказателното производство е приключило в разумен срок. Мярката за
неотклонение, която е взета по наказателното производство, е най-леката, предвидена в
закона –подписка, като не се установява да е довела до ограничаване правото на ищеца за
свободно придвижване и трудова заетост. Не се установи неразположенията на ищеца,
които са били резултат от наказателното преследване – безсъние, главоболие, паник-атаки да
са довели до трайно влошаване на здравословното му състояние или до други непреодолими
неблагоприятни последици. С оглед това и предявеният иск за разликата над 10 000 лева до
пълния му предявен размер се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Според т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на
ВКС на РБ вземането на пострадалото лице за обезщетяване на вредите възниква от влизане
в сила на оправдателната присъда. В случая обаче ищецът претендира законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба, на основание чл. 84, ал. 3 във вр. с чл. 86
от ЗЗД, поради което от тази дата ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени в размер на 10 000
лв. до окончателното изплащане.
По иска за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на
сумата от 2000 лв., съдът намира следното:
Според разясненията, дадени в ТР № 1/11.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 год.
изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство,
приключило с оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна
репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това
производство. Видно от приложеното в досъдебното производство пълномощно от
6
17.02.2022 год. /л. 42 по ДП № 323/2021 год. по описа на РУ-Б./ обвиняемият – ищец в
настоящото производство е бил представляван от адв. В. Й., като заплатеното адвокатско
възнаграждение възлиза на 500 лв., а в съдебното производство по нохд. № 505/2022 год. по
описа на БРС е бил представляван от адв. Й. по силата на договор за правна защита от
23.11.2022 год. /л. 12/, като уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева е
заплатено изцяло в брой на пълномощника на ищеца. Поради това искът за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди се явява основателен в пълния предявен размер общо от
2000 лева, като ответникът следва да заплати и законна лихва върху обезщетението за
имуществени вреди, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.12.2023 год.
/съгласно искането в петитума на исковата молба/ до окончателното изплащане.
Ищецът е направил искане за разноски по делото, като с оглед изхода на правния
спор и съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ следва да му се присъдят такива в
размер на 1100 лева, лева съобразно уважената част от исковете.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на К. И. К. ЕГН
********** от с. Т. сумата 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в резултат на образуваното срещу него наказателно
производство по ДП № 323/2021 год. по описа на РУ-Б., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 08.12.2023 год. до окончателното изплащане, на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ и чл. 84, ал. 3 във вр. с чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер
от 27 000 лв., ведно със законната лихва, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на К. И. К. ЕГН
********** от с. Т. сумата 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди в резултат на образуваното срещу него наказателно
производство по ДП № 323/2021 год. по описа на РУ-Б., приключило с влязла в сила
оправдателна присъда, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в досъдебното
производство и в производството по нохд. № 505/2022 год. по описа на БРС, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2023 год. до окончателното изплащане, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ и чл. 84, ал. 3 във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на К. И. К. ЕГН
********** от с. Т. сумата от 1100 лв., представляваща направените по делото разноски,
съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
7
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
8