№ 124
гр. Сливен , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на единадесети август, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20212200500321 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 163/03.06.2021г. по гр. дело №
20212230100913/ 2021г. на Районен съд Сливен, с което е признато
уволнението за незаконно и е отменена заповед № РД – 13-9/28.09.2020г. на
директора на ЮИДП ДП Сливен, с която на Г. ИЛ. ИЛ. ЕГН ********** е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание на чл. 330 ал.2
т.6 вр. чл.190 ал.1 т.2 вр. чл. 187 ал.1 т.1 пр. 3 от КТ за неявяване на работа
повече от два последователни работни дни, считано от 14.09.2020г., което
продължавало до момента на издаване на заповедта и считано от 28.09.2020г.
е прекратено трудовото му правоотношение. Възстановен е ищецът на
заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на лек автомобил до 9
места“. С решението е отхвърлен като неосновател предявения иск с правно
основание в чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ за заплащане на
обезщетение за времето за оставане без работа.
Против това решение е подадена въззивна жалба от ответното
предприятие, чрез представител по пълномощие, в която се твърди, че
1
решението е неправилно и незаконосъобразно в частта му, с която съдът
признава уволнението за незаконно, отменя уволнителната заповед и
възстановява ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, поради
допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Видно
от мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение,
работодателят изтъква задържането под стража на уволнения служител като
пречка от обективен характер, невъзможност да поиска от него обяснения и в
никакъв случай и по никакъв начин не му вменява вина за задържането му
стража, както твърди съда, който признава за установено от събраните по
делото доказателства това задържане, както и обстоятелството, че
наказателното производството по делото не е приключило и разследването
продължава. Съдът, за да постанови, неспазване на процедурата по чл.193, ал.
1 от КТ, разглежда фактическата обстановка едностранчиво, само от страната
на уволнения служител, без да отчита, ситуацията, в която е бил поставен
работодателя - от неявяването на служителя на работа, до издаването на
процесната заповед, никой, нито самият той, нито следствените органи и/или
прокуратурата, адвокатът му или служебният му защитник да уведомят
надлежно работодателя за задържането в следствения арест. Ако такова
уведомяване беше налице, работодателят действително би могъл да подходи
по друг начин, включително да приеме, че от страна на работника е налице
обективна невъзможност да изпълнява трудовите си задължения и да се
възползва от предвидената правна възможност за прекратяване на трудовия
договор по чл.328, ал.1, т.12 от КТ - да прекрати едностранно трудовото му
правоотношение по този начин, както съдът смята, че е следвало да подходи.
В периода от 11.09.2020 година до 18.09.2020г. работодателят е отчитал само
един факт - неявяването на работа на неговия служител при условията на
пълна липса на данни и на друга относима информираност, относно
фактическата обстановка и наказателно-правния статут на ищеца. От
събраните по делото гласни доказателства, става ясно, че действително
същият е телефонирал на инж. К.Н. - заместник - директор на предприятието,
чийто шофьор е ищецът, което длъжностно лице обаче няма качеството на
работодател на ищеца. Липсват каквито и да било данни, че уволненият
служител е информирал самият работодател, с когото е сключил трудовият си
договор. Работодателят не е направил опит да поиска обясненията на
служителя, именно защото не е имал достъп до него и не е бил уведомен
2
както от задържания служител, така и по реда на чл. 63, ал.7, т.2 от НПК - от
следствените органи или прокуратурата за наложената мярка за неотклонение
спрямо ищеца, тъй като съгласно тази норма за задържането се уведомява
работодателят на обвиняемия, освен ако обвиняемият заяви, че не желае това.
В обобщение се твърди, че извършеното дисциплинарно уволнение е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила, а
решението на PC Сливен да бъде отменено в частта му, с която се признава
уволнението за незаконно, отменя се уволнителната заповед и се
възстановява ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, поради
допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор чрез
представител по пълномощие, в който се твърди, че решението е правилно и
при постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон. Чл.193ал.1 КТ задължава работодателя
преди налагане на дисциплинарното наказание да поиска обяснения от
работника или служителя, като в негова тежест е установяването на факта на
поискването, респ. на поканването на работника или служителя да бъде
изслушан. Правилно съдът е приел, че ответникът е нарушил нормата на
чл.193 ал.1 КТ, като е прекратил трудовия договор на ищеца, без да му поиска
обяснения. Правилно е отбелязал, че задържането на ищеца под стража не
може да му се вмени във вина по смисъла на чл.193 ал.З КТ, при което
разпоредбите на алинеи 1 и 2 не биха се приложили. Ответникът в никакъв
случай не е бил в „обективна невъзможност” за това, тъй като служителят
изтърпявал мярката „задържане под стража” в следствения арест. В отговора
на исковата молба ответникът признава, че след изменение на мярката за
неотклонение на ищеца в „домашен арест”, със съдействие на прокуратурата е
установил адреса му на пребиваване - ***. Това позволява изпълнение на
процедурата по чл.193 ал.1 КТ, което би било своевременно, тъй като към
този момент заповедта за уволнение още не е била връчена. Но по настоящото
дело бяха събрани гласни доказателства - свидетелят Н. - Зам. директор на
ответното предприятие, от които се установява, че още в понеделника след
задържането /14.09.2020 г./ информацията за задържането на ищеца е била
доведена до знанието на директора на ответното предприятие. Въпреки това,
на 28.09.2020 г. е издадена заповед, с която ищецът е бил дисциплинарно
наказан с „уволнение” за неявяване на работа повече от два последователни
работни дни - действия, които нито са противоправни, нито са виновно
извършени, като се имат предвид причините за това. Последното има
значение, ако се разглежда спора по същество, но в случая дисциплинарното
уволнение правилно е отменено без да се разглежда спора по същество. Иска
се да бъде потвърдено решението.
3
Съдът констатира в о.с.з., че след подаването на въззивната жалба е
била подадена молба от процесуалния представител на ищеца по реда на
чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. По тази
молба е постановено определение № 593/25.06.2021г., с което е отхвърлена
молбата за изменение на решението. Срещу това определение е подадена
частна жалба на 08.07.2021г. от процесуалния представител на ищеца, като
жалбата е била надлежно администрирана и връчена на насрещната страна на
16.07.2021г.
В частната жалба се твърди, че постановеното определение е
неправилно, като мотивите на съда са били свързани единствено с текста на
адвокатското пълномощно и списъка на разноските, представен по делото. В
пълномощното се определя обема на представителната власт, но в договора,
сключен с адвоката се постига съгласие за размера на възнаграждението и
начина на неговото плащане. Договорът за правна защита и съдействие в
достатъчна степен е конкретизирано за какво е било заплатено адвокатското
възнаграждение като по делото са предявени два иска, които са уважени и
платеното адвокатско възнаграждение за разноски следва да бъде съобразено
с чл.78 ал.1 от ГПК. По отношение на третия предявен иск по чл.344 ал.1 т.3
от КТ страните не са договорили заплащане на възнаграждение.
Първоинстанционният съд неправилно е приложил принципа на съразмерност
при определяне на дължимите разноски. Излагат се аргументи в подкрепа на
тази теза и в обобщение се иска да бъде осъдено ответното предприятие да
заплати сумата от 610 лева, представляващи направените по делото разноски
в първата инстанция за адвокатско възнаграждение, като се претендират и
разноски по отношение на частната жалба.
В законовия срок не е постъпил писмен отговор на частната жалба.
В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който
поддържа въззивната жалба и оспорва основателността на частната такава.
В с.з. за въззиваемият се явява представител по пълномощие, който
оспорва основателността на въззивната жалба и поддържа частната си жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
4
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Няма спор по фактите, а именно че ищецът е работил по трудов договор
в ответното предприятие на длъжност „Шофьор лек автомобил до 9 места”.
Със Заповед № РД-13-9/28.09.2020 година на директора на ЮИДП ДП
Сливен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 , във връзка чл. 190 ал. 1 т. 2 от КТ,
във вр. е чл. 187 ал. 1, т. 1, предложение 3 от КТ, на ищеца е наложено
наказание дисциплинарно уволнение, като считано от 28.09.2020 година му е
прекратено трудовото правоотношение с ответника. Отразените в заповедта
мотиви за налагане на наказанието са неявяване на работа повече от два
последователни работни дни, считано от 14.09.2020 година, което
продължавало до момента на издаване на заповедта. Ищецът е бил задържан
под стража на 11.09.2020 година за 24 часа, за 72 часа от 12.09.2020 година и
последващо вземане на мерки за неотклонение „задържане под стража” и
’’домашен адрес” по ДП № 512/2020 година на РУ Ямбол. С постановление на
ОС-Ямбол от 12.05.2021 година МН”домашен арест” е изменена в по- лека -
„Парична Гаранция”. В удостоверение изх. № 1263/2020, издадено на
17.05.2021 година от ОП- Ямбол е отразено, че производството по делото не е
приключило и разследваното продължава.
Законодателят в чл. 328 ал.1, т.12 от КТ е предвидил правна възможност
за работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение с лице,
което поради задържането му под стража, превеждането му за изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода”, или налагане на мярка за неотклонение
„домашен арест” е в обективна невъзможност за изпълнява задълженията си
по трудов договор. От тази възможност въззивникът не се е възползвал, а
издавайки атакуваната Заповед № РД-13- 9/28.09.2020 година е предпочел на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 , във връзка чл. 190 ал. 1 т. 2 от КТ, във вр. е чл.
5
187 ал. 1, т. 1, предложение 3 от КТ, е наложил на ищеца наказание
дисциплинарно уволнение. Пренебрегвайки специалната възможност, която
предоставя възможност за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение, се е поставил в ситуация да спази изискванията на
разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ, като работодателят е длъжен да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения.Това не е
сторено. Правилно районният съд се е позовал на актуалната практика на
ВКС, а минно,че според разпоредбата на чл.186 КТ виновното неизпълнение
на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. То като
всяко правонарушение е виновно противоправно деяние. Субект на
нарушението може да бъде само работник или служител, т.е. лице, което
предоставя работната си сила по трудово правоотношение. Обект на
дисциплинарно нарушение могат да бъдат само задължения на работника или
служителя по трудовото му правоотношение със съответния работодател.
Има случаи и на обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.
Тогава има създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на
трудовия договор е станало невъзможно. Причините, които са породили тази
невъзможност трябва да бъдат непреодолими за и от страните. Когато
работникът или служителят е задържан под стража като мярка за
неотклонение, то очевидно същият не може да изпълнява трудовите си
задължения поради ограничаване на правата му с оглед наказателното
преследване срещу него. Задържането под стража като мярка за неотклонение
е законово средство за процесуална принуда, което се налага с цел да бъде
осигурено нормалното протичане и довършване на развиващото се
наказателно производство и да се гарантира изпълнението на влязлата в сила
присъда. Тя може да бъде взета както за по-кратък период от време, така и за
относително по-дълъг период, през който работникът или служителят
обективно не може да изпълнява трудовите си задълженията. В случая няма
виновно неизпълнение на трудови задължения от работника или служителя, а
причината за невъзможността е непреодолима и за двете страни по трудовото
правоотношение./ Решение № 203/24.06.2015г. по гр. дело № 6889/2014г.
четвърто г.о./ По несъмнен начин се установява, че ищецът е бил
възпрепятстван по независещи от него причини да посочи доказателства и да
изложи обясненията си пред работодателя дори и да му бяха поискани, но
тази обективна невъзможност не е попречила на работодателя да наложи на
ищеца наказание дисциплинарно наказание „уволнение .
Настоящата инстанция приема също, че след като ищецът е бил
задържан под стража като мярка за неотклонение във връзка с водено срещу
него наказателно производство, то и няма виновно неизпълнение на трудови
задължения от негова страна и съответно основание за налагане на
дисциплинарно наказание. В случая съобразно изложеното по-горе се касае за
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.
Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че липсват
6
каквито и да било данни, че уволненият служител е информирал самият
работодател, с когото е сключил трудовият си договор. Работодателят не е
направил опит да поиска обясненията на служителя, именно защото не е имал
достъп до него и не е бил уведомен както от задържания служител, така и по
реда на чл. 63, ал.7, т.2 от НПК - от следствените органи или прокуратурата
за наложената мярка за неотклонение. Установено е, че след задържането на
14.09.2020 г. информацията за задържането на ищеца е била доведена до
знанието на директора на ответното предприятие и то чрез отговорен негов
служител. Поради това жалбата се явява неоснователна.
Подадената частна жалба е неоснователна. Правилно районният съд е
редуцирал присъдените на частния жалбоподател с оглед на обстоятелството,
че един от предявените искове е отхвърлен. В този смисъл изложените в
обжалваното определение мотиви са обосновани и законосъобразни, поради
което не е необходимо да се преповтарят.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни
фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им
правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни
изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат
присъдени в размер на сумата от 650 лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 163/03.06.2021г. по гр. дело №
20212230100913/ 2021г. на Районен съд Сливен.
7
ОСЪЖДА „Югоизточно държавно предприятие” ДП, със седалище и
адрес на управление: ***, вписано в Търговския регистър на Агенцията по
вписванията с ЕИК: *** заплати на Г. ИЛ. ИЛ. ЕГН ********** от *** сумата
от 650 /шестстотин и петдесет/ лева представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за тази инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г. ИЛ. ИЛ. против
определение № 593/25.06.2021г. по гр. дело №20212230100913/ 2021г , с
което е отхвърлена молбата за изменение на решението в частта за
разноските.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването.
Решението в частта, която има характер на определение подлежи на
обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването с частна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8