№ 33
гр. Сливен, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христина Ян. Костадинова -
Чолакова
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова
Административно наказателно дело № 20242230201462 по описа за 2024
година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба, подадена от С. А. М., ЕГН ********** против
НП № 24-0804-008412/17.10.2024г., издадено от началник група в ОДМВР-
Сливен, сектор „Пътна полиция“-Сливен, с което за извършено нарушение по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на осн. чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 100 лв., „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от три месеца; за извършено нарушение по чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на осн. чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. На основание Наредба
№ Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 8 контролни точки.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и с надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата.
В хода по същество пледира, че описаното в т. 1 от наказателното
постановление нарушение неправилно е квалифицирано като такова по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. За да се приеме, че е извършено нарушение по цитираната
разпоредба, било необходимо наличие на кумулативно посочените в нея две
предпоставки, а именно: по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, „които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места“. Мотоциклетът на жалбоподателя бил
1
регистриран, притежавал свидетелство за регистрация на МПС, имал и табела,
поставена на определеното място. По отношение на ъгъла, под който табелата
е била поставена, ако се приеме, че е налице нарушение, счита, че приложение
е следвало да намери разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП, поради което моли
наказателното постановление в тази си част да бъде изменено, като се
приложи тази правна норма.
По отношение на нарушението, описано в т. 2 от наказателното
постановление по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, счита че неправилно е приложена
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП. В тази връзка излага
съображения, че констатираните неизправности са незначителни, поради което
пледира да бъде изменено наказателното постановление, като се наложи
наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на осн. чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно
заседание не изпраща процесуален представител. В писмено становище излага
подробни съображения относно законосъобразността на наказателното
постановление и моли като такова да бъде потвърдено. Прави възражение за
прекомерност, в случай че насрещната страна претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят притежавал МПС-мотоциклет КТМ 450 ЕХЦ Р с рег. №
СН 1853 К.
На 07.10.2024г. той, заедно с брат си Й. М. и св. Г.Д., тръгнали с
моторите от гр. Сливен в посока с. Бяла, община Сливен. На кръстовището до
бензиностанция „Лук ойл“, преди изхода на с. Бяла спрели на знак „Стоп“.
Пред тях спрял лек автомобил от който слязъл униформен служител-комисар
Д.К., който ги накарал да отбият в страни, след което потърсил съдействие от
служители в ОД на МВР-Сливен за извършване на проверка. На място се
отзовали актосъставителят Я. и св. В., които били в този ден на смяна за
времето от 06.00 до 18.00 часа. На водача С. М. била извършена проверка, след
което за констатираните нарушения му бил съставен АУАН, серия GA №
1385018, за това, че на 07.10.2024г. в 16.25 часа, в гр. Сливен, на ул. „Димитър
Добрович“ до кръстовището с бул. „Тракия“ в посока към с. Бяла, управлява
мотоциклет ЕХЦ Р с рег. № СН 1853 К, собственост на същия, като
регистрационната табела не е поставена на определеното за целта място, а е
вдигната с цел същата да не бъде виждана от останалите участници в
движението както и от контролните органи. Също така управлявания от
водача мотоциклет бил технически неизправен, т.к. на същия била повредена
задна габаритна светлина и не светела, както и че липсвали предвидените
пътепоказатели. В АУАН е отразено, че водачът е бил изпробван за алкохол с
техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARDM 0202, като
уредът отчел нула промила алкохол.
Констатираните нарушения били квалифицирани от актосъставителя
като нарушения на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. АУАН
2
бил подписан от актосъставителя и свидетеля, бил връчен и подписан от
нарушителя на датата на съставянето му-07.10.2024г., като в акта било
вписано, че няма възражения по него. Писмени възражения по съставения
АУАН не били направени от нарушителя и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на съставения акт, началник група в ОДМВР-Сливен, сектор
„Пътна полиция“-Сливен издал процесното НП № № 24-0804-
008412/17.10.2024г., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, на осн. чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от три месеца; за извършено нарушение по чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на осн. чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. На основание Наредба
№ Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 8 контролни точки. В него е
посочено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се
прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена опасност на
деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници в
движението.
Видно от разписката процесното НП е получено от жалбоподателя на
12.11.2024г. като на 22.11.2024г. против него е подадена жалба.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
В хода на съдебното производство бяха разпитани актосъставителя и
свидетеля В. полицейски служител, присъствал при констатиране на
нарушенията, които потвърждават описаното в акта. Двамата в показанията си
сочат, че табелата с регистрационния номер на мотоциклета е била поставена
отзад на мотоциклета, „повдигната“, „подкривена“ така, че не позволявало да
се види регистрационния й номер.
По инициатива на жалбоподателя бяха разпитани двама свидетели –
неговия брат-св. М. и св. Д.. Двамата свидетели са били заедно с
жалбоподателя в деня на извършената му проверка, т.к. тримата заедно са
управлявали мотоциклети. В показанията си двамата сочат, че табелата му е
била с наклон, но е била поставена на мястото, на което трябва да бъде
поставена, на оригиналната стойка.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за
това лице.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си
по чл. 314, ал.1 НПК, съдът установи, че в хода на
административнонаказателното производство, при издаването на процесното
наказателно постановление, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до неговата отмяна.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат
3
законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити.
По отношение на нарушението по т. 1 от НП:
В НП е посочено, че жалбоподателят е извършил следното нарушение:
Управлява МПС, на което табелите с регистрационен номер не са поставени
на определените за това места. Нарушението е квалифицирано по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, съгласно който по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани
и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. Неизпълнението на тези изисквания е въздигнато в административно
нарушение, което се санкционира по чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно който
се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който управлява
моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са
поставени на определените за това места.
Не се спори по делото, че на процесната дата жалбоподателят е
управлявал мотоциклета си, който е моторно превозно средство по смисъла на
§6, т. 11 от ДР на ЗДвП, а той е имал качеството „водач“ на моторното
превозно средство по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Безспорно е и
обстоятелството, че мотоциклетът се е движел по път, отворен за обществено
ползване.
В качеството си на водач на мотоциклет, управляван по път, отворен за
обществено ползване, жалбоподателят е бил задължен да управлява
моторното превозно средство, с табела с регистрационен номер, поставена на
определеното за това място.
В конкретния случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП в хипотезата, в която управлява МПС, което
е регистрирано по надлежния ред и е имало табела с регистрационен номер,
която обаче не е била поставена на определените за това места. Спорния
въпрос по делото е дали жалбоподателят е нарушил това задължение.
В случая приложение намира Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за всяко
регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен
номер, като в ал. 4 е предвидено, че табелите с регистрационен номер се
монтират в пунктовете за регистрация от служители на отдел/сектор "Пътна
полиция" при СДВР/ОДМВР на местата, определени от производителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Наредбата табелите с
регистрационен номер се поставят на превозното средство на определените от
производителя за това места, в съответствие с изискванията на приложение III,
част 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/535 на Комисията от 31 март
2021 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 2019/2144
на Европейския парламент и на Съвета по отношение на единните процедури
4
и техническите спецификации за одобрение на типа на превозни средства и на
системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива
превозни средства, по отношение на общите им конструктивни
характеристики и безопасност (OB, L 117, 6.04.2021 г.) – за превозни средства
от категории М, N и О или на приложение XIV от Делегиран регламент (ЕС)
№ 44/2014 на Комисията от 21 ноември 2013 г. за допълване на Регламент (ЕС)
№ 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с
конструкцията на превозните средства и общите изисквания към одобряването
на дву-, три- и четириколесните превозни средства (OB, L 25, 28.01.2014 г.) –
за превозни средства от категория L. При закрепването не трябва да се
нарушава формата на табелата, целостта на графиката и символите на номера.
В ал. 7 е предвидено, че на мотоциклетите, мотопедите и ремаркетата табела с
регистрационен номер се поставя само отзад.
В случая от показанията на актосъставителя и св. В., които съдът
кредитира напълно се установява по категоричен начин, че табелата с
регистрационния номер е била „подкривена“ или „повдигната под някакъв
ъгъл“ или под наклон. Според съда, в тази насока са и показанията на
свидетелите, разпитани по инициатива на жалбоподателя, макар и да се
откриват нюанси в използваните изрази. Така св. М. споделя, че „табелата си
беше поставена на мястото, на което трябва да е, но беше леко наклонено“, а
св. Д. „табелата му беше с наклон, тя беше поставена на оригиналната
пластмасова стойка, която си е на мотоциклета“.
Противоречия съдът констатира между показанията на актосъставителя
и св. В. от една страна и показанията на св. Д., от друга страна по отношение
на това, дали начинът по който е била поставена табелата е позволявало да се
вижда регистрационния й номер. Съдът, при изясняване на това
обстоятелство, даде вяра на показанията на актосъставителя Я. и св. В., които
безпротиворечиво сочат, че начинът по който е била поставена табелата с
регистрационния номер на мотоциклета не е позволявало да се вижда
регистрационния номер. Показанията на св. Д. в тази насока, не кредитира,
т.к. те са в колизия с показанията на актосъставителя и св. Я., а другия
свидетел, разпитан по инициатива на жалбоподателя- св. М., не дава
показания за това обстоятелство.
Поставянето на табелата, по начина предвиден в чл. 10, ал. 5 от
Наредбата е от съществено значение при индивидуализирането на превозното
средство. Наличието на „повдигане“, „подкривяване“, „наклоняване“
обективно затруднява възприемането на табелата от останалите участници в
движението и контролните органи. Всяко едно подобно положение на
регистрационната табела или въздействие върху регистрационната табела
води до нарушение по смисъла на чл. 140 от ЗДвП и табелата се оказва
поставена не на определеното за това място, по начин по който не би могла да
се постигне целта на закона, залегнала в чл. 140 от ЗДвП, тъй като целта му е
нарушена.
Съгласно разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените
актове, с които се установяват нарушения по този закон, имат доказателствена
сила до доказване на противното. Съдът счита, че събраните по делото
5
доказателства не успяха да оборят предвидената в чл. 189, ал. 2 от ЗДВП
презумптивна доказателствена сила на акта. Според съда тя не бе оборена,
независимо от дадените от св. М. и св. Д. показания, че табелата е била
поставена на фабричното място, на оригиналната стойка на мотора, които не
се подкрепят от доказателствата по делото, нито пък бяха ангажирани други
доказателства в тази насока.
Съдът приема за безспорно установено, че табелата не е била поставена
на определеното за това място, че тя е била поставена така, че не е била
видима за участниците в пътното движение и контролните органи, което от
своя страна не позволява да бъде индивидуализирано превозното средство.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като правилно е
приложена и санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Съдът счита, обаче че при определяне на административното наказание,
не е съобразена разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
От приложената по делото справка за нарушител/водач се установява че
до момента, освен процесното наказателно постановление, спрямо
жалбоподателя е издадено още едно, което не е за нарушение на чл. 140 от
ЗДвП. Като отчете това обстоятелство, съдът намира че за извършеното от
него нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП следва да бъде наложено
административно наказание в минимално предвидения размер, а именно
„глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
един месец, което ще съответства на тежестта и обществената опасност на
извършеното нарушение.
На основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 8
контролни точки. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 4 от цитираната
наредба за управление на моторно превозно средство, на което табелите с
регистрационния номер не са поставени на определените за това места (чл.
175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП) се отнемат 8 контролни точки. Предвид императивния
характер на цитираната разпоредба, независимо, че с оглед гореизложените
съображения наложените административни наказания за извършено
нарушение по чл. 140 от ЗДвП ще бъдат намалени, наказателното
постановление в частта, в която на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012г. на МВР са отнети 8 контролни точки следва да се потвърди като
законосъобразно.
По отношение на нарушението по т. 2 от НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по
пътя пътни превозни средства, трябва да бъдат технически изправни.
В АУАН и издаденото въз основа на него НП е описано че управляваният
от жалбоподателя мотоциклет е технически неизправен, поради това, че му е
повредена задната габаритна светлина и не свети, както и че липсват
предвидените пътепоказатели.
В чл. 10 от ППЗДвП са посочени повредите или неизправностите, при
наличието на които моторно превозно средство или тегленото от него ремарке,
6
се счита за технически неизправно.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 12 б. „в“ и „г“ от ППЗДвП, технически
неизправно е МПС с неизправност по осветителната уредба, сред които
съгласно б. „в“-не светят дългите, късите, габаритните светлини или стоп-
светлините и съгласно б. „г“-пътепоказателите не работят.
Съгласно чл. 101, ал. 4 от ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се
определят с наредбата по чл. 147, ал. 1 и това е Наредба № Н-32 от 16.12.2011
г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства.
Преценката за вида на техническата неизправност се определя съобразно
списъка в Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства-Приложение № 5 към
чл. 31, ал. 1 от цитираната Наредба.
В Приложение № 5 към методиката, в т. 4.2. „Предни и задни габаритни
светлини, странични габаритни светлини, горни габаритни светлини и дневни
светлини“, т. 4.2.1. „Състояние и функциониране“, б. „а“ „Дефектен светлинен
източник“ установената при проверката техническа неизправност – а именно,
че задната габаритна светлина на мотоциклета не функционира, представлява
„значителна техническа неизправност“. Съдът намира за неоснователно
възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че
неизправността неправилно е определена като значителна, т.к. същата се
явявала незначителна по смисъла на т. 4, т. 4.1, б. „а“. Следва да се отбележи,
че т. 4 „Светлини, светлоотражатели и електрическо оборудване“, т. 4.1
„Фарове“, т. 4.1.1. „Състояние и функциониране“ б.“а“ „Дефектна или
липсваща светлина/светлинен източник“ са неприложими в случая, т.к. не е
констатирана неизправност на фаровете по т. 4.1, а на габаритните светлини
по т. 4.2 от Приложение № 5 към методиката.
В Приложение № 5 към методиката, в т. 4.4. „Пътепоказатели и
аварийни светлини“, т. 4.4.1. „Състояние и функциониране“, б. „а“ „Дефектен
светлинен източник“ се определя като значителна техническа неизправност, а
в случая е установено, че мотоциклетът въобще няма пътепоказатели.
От изложеното по-горе съдът приема за безспорно установено, че
установените при проверката неизправности по мотоциклета на
жалбоподателя са значителни, поради което за извършеното от него
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП правилно е била ангажирана
отговорността му по чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, поради което обжалваното НП
в тази си част следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0804-008412/17.10.2024г.,
издадено от началник група в ОДМВР-Сливен, сектор „Пътна полиция“-
Сливен, в частта, с което на С. А. М., ЕГН ********** от гр. Сливен, на
7
основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са наложени административни
наказания "Глоба" в размер на 100 лева и "Лишаване от право да управлява
МПС" за срок от три месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като
намалява размера на наложеното административно наказание "Глоба" от
100 лева на 50 лева и размера на наложеното административно наказание
"Лишаване от право да управлява МПС" за срок от три месеца на срок от
един месец.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0804-
008412/17.10.2024г., издадено от началник група в ОДМВР-Сливен, сектор
„Пътна полиция“-Сливен, в частта, с което на С. А. М., ЕГН ********** от гр.
Сливен, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 200 лева за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 8
контролни точки, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8