Определение по дело №2237/2011 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.София, 18.10.2011г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, 30 състав, в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР ГУНЧЕВ

КАТИНА МИНЕВА

при участието на секретаря ИРЕН ИВАНОВА и прокурора БОРИЛОВА, разгледа докладваното от съдия ГУНЧЕВ н.ч.дело №2237 по описа за 2011 год., и въз основа на закона и на доказателствата по делото

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА на основание чл.457, ал.3 от НПК, за изпълнение присъда № 41/2009г. от 19.05.2009г., постановена от Централен следствен съд № 5 към Националната магистратура на Кралство Испания, по следствено дело № 12/2007г., в сила от 18.03.2010г., с която българският гражданин Г.С.М., роден на ***г. в гр. С., ЕГН **********, е осъден на наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 120 000 000 евро за престъпление по чл. 368, чл. 369.1.2 и чл. 370 от Наказателния кодекс на Кралство Испания /трафик на наркотици/ – престъпление, съответстващо на чл.242, ал. 4, вр.ал.2, пр. 1, вр. Чл. 20, ал. 2, вр. Ал. 1 от НК на Република България.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.61, т. 2 от ЗИНЗС първоначален “СТРОГ” РЕЖИМ за изтърпяване на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК, ПРИВЕЖДА в изпълнение наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, наложено на Г.С.М. по НОХД 1022/03г. на РС – гр. Шумен.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.61, т. 2 от ЗИНЗС първоначален “СТРОГ” РЕЖИМ за изтърпяване на така приведеното в изпълнение наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП.

ПРИСПАДА на основание чл.457, ал.5 от НПК предварителното задържане и изтърпяната част от наказанието, считано от 25.09.2006г. до влизането на определението в сила.

Определението подлежи на обжалване и протест пред САС в 15-дневен срок от днес.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

МОТИВИ ПО НЧД №2237/2011Г. НА СГС, НК, 30 СЪСТАВ

Производството е по реда на чл.453-чл.462 от НПК, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Допълнителния протокол към тази Конвенция.

Постъпило е предложение от Главния прокурор на Република България за произнасяне на съда по въпроси, свързани с изпълнение на присъда № 41/2009г. от 19.05.2009г., постановена от Централен следствен път № 5 към Националната магистратура на Кралство Испания, по следствено дело № 12/2007г., в сила от 18.03.2010г. по отношение на българския гражданин Г.С.М..

Пред съда представителят на Софийска градска прокуратура посочва, че са налице основанията за уважаване предложението на Главния прокурор на Република България и решаване на въпросите във връзка с изпълнението на присъдата, като предлага да се определи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като се приспадне изтърпяната част от наказанията в местата за лишаване от свобода на Кралство Испания. Счита, че деянието на М. следва да бъде квалифицирано по чл. 242, ал. 2 от НК.

Защитникът на предаденото лице пледира да се приеме за изпълнение присъдата на компетентния испански съд. Солидаризира се с представителя на СГП относно правната квалификация на деянието, както и относно приспадане на изтърпяната част от наказанието до настоящия момент.

Предаденото лице счита, че следва да бъде уважено предложението на Главния прокурор на РБ.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства и приложимият закон намери следното:

Българският гражданин Г.С.М. е роден на ***г. в гр. С., ЕГН **********.

С присъда № 41/2009г. от 19.05.2009г., постановена от Централен следствен път № 5 към Националната магистратура на Кралство Испания, по следствено дело № 12/2007г., в сила от 18.03.2010г. българският гражданин Г.С.М. е осъден на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА и на две наказания ГЛОБА от по 120 000 000 евро за престъпление по чл. 368, чл. 369.1.2 и чл. 370 от Наказателния кодекс на Кралство Испания /трафик на наркотици/. В мотивите към присъдата е посочено, че М., при условията на съучастие с други лица е прекарал с кораб 2112, 433 кг кокаин с чистота 66 % между Испания и Балеарските острови, като количеството наркотично вещество надхвърля 1000 пъти разрешените стойности.

По време на производството и след влизане в сила на присъдата българският гражданин М. е бил задържан, като задържането е било непрекъснато от 25.09.2006г. до предаването му на българската страна, като понастоящем е задържан в СЦЗ.

След кореспонденция на компетентните органи на двете страни, на 13.04.2011г. осъденият М. е приет в Република България.

Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на приложените към предложението на Главния прокурор на Република България документи, приети в съдебното заседание на 24.06.2011г.

Настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Налице са основанията на Конвенцията за трансфер на осъдени лица (приета на 21.03.1983г. в Страсбург, Република Франция, ратифицирана от Република България и обнародвана в ДВ, бр.8/1995г.), на Допълнителния протокол към Конвенцията за трансфер на осъдени лица (приет на 18.12.1997г. в Страсбург, ратифициран от Република България и обнародван в ДВ, бр.92/2004г.) и на НПК за приемане на изпълнението на присъдата на испанския съд спрямо българския гражданин Г.С.М..

Престъплението, за които е осъден М. е такова и по българското право – престъплението по чл. 368, чл. 369.1.2 и чл. 370 от Наказателния кодекс на Кралство Испания /трафик на наркотици/, за което е осъден българския гражданин М. по своето съдържание, съответства на разпоредбата на чл.242, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.1 от НК. Посочената разпоредба касае именно пренасяне през границата с кораб на наркотични вещества и доколкото компетентният испански съд е приел, че в това се състои основата на престъпната дейност на М. именно по този начин следва да бъде квалифицирано деянието му, а не като „държане” по смисъла на чл. 354 А, ал. 1 и следващите от НК. В същото време, в присъдата и в мотивите към нея е налице надлежно описание на извършеното от М. деяние – пренасяне на наркотичното вещество, като са посочени датата на деянието и средството за извършването му – с кораб. Деянието е извършено при условията на съучастие между останалите посочени в присъдата лица, както изрично се твърди в присъдата и в мотивите към нея. В тази насока съдът отчете, че М. е осъден за квалифицирания състав на престъплението по чл. 269 от НК на Кралство Испания, а именно – когато „виновният принадлежи към организация, която има за цел да разпространява наркотични вещества”, но доколкото разпоредбата на чл. 242 от НК не предвижда квалифициран състав за деяние, извършено при изпълнение на решение на организирана престъпна група, при извършване на преценката за приложимата по българския закон правна квалификация, следва да се приеме, че деянието е извършено при условията на съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Съдът намира също така, че деянието следва да бъде квалифицирано като такова по чл. 242, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а именно – че предметът на контрабандата на наркотичните вещества е в особено големи размери и случаят е особено тежък. В тази насока съдът съобрази, че М. е осъден за деяние, осъществяващо квалифицирания състав на престъплението по чл. 370 от НК на Кралство Испания, предвиждащо както особено големи размери на наркотичните вещества, съгласно съдебната практика на Кралство Испания /л. 21 от Присъдата/, така и „пределна степен на поведението по чл. 368” от НК на Кралство Испания. Поради това и тъй като в състава на престъплението, за което М. е признат за виновен в Кралство Испания се включват както размерите на наркотичното вещество, които надхвърлят над 1000 пъти разрешените стойности, а в случая става въпрос за трикратно надвишаване на това количество, така и особена тежест /пределна степен/ на цялостното поведение, с което се осъществява основния състав на престъплението по чл. 368 от НК на Кралство Испания, деянието се явява адекватно на престъплението по чл. 242, ал. 4 от НК, тъй като наркотичните вещества са в особено големи размери – 2112, 433 кг кокаин и деянието представлява особено тежък случай. За описаното деяние, съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 4, вр. ал.2, вр. Чл. 20, ал. 2, вр. Ал. 1 от НК е предвидено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от ПЕТНАДЕСЕТ до ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ, поради което не са налице предпоставките на чл. чл.457, ал.4 от НПК за намаляване на наложеното на М. наказание от испанския съд. В същото време, за това деяние българският наказателен закон предвижда кумулативно и налагане на наказание ГЛОБА в размер от 200 000 до 300 000 лева, поради което и кумулативното наложеното на М. наказание ГЛОБА в размер на 120 000 000 евро следва да бъде прието за изпълнение. Съдът намира също така, че, въпреки че с присъдата на испанския съд на М. са наложени две отделни наказания ГЛОБА всяка от по 120 000 000 евро, следва да бъде приета за изпълнение само една от тях, тъй като както в разпоредбата на чл. 242, ал. 4 от НК се предвижда само едно наказание глоба, така и българският наказателен закон не допуска налагането и изтърпяването за едно и също деяние на две наказания от един вид. В същото време, въпреки че наказанието ГЛОБА по българския наказателен закон е предвидено в далеч по малки размери от наложеното наказание ГЛОБА от испанския съд, същото следва да бъде прието в размерите, определени с присъдата, тъй като основанията за редуциране на наказанието по чл. 257, ал. 4 от НПК касаят само наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, но не и допълнителните наказания, които, съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 6 от НПК се изпълняват така, както са индивидуализирани от чуждестранния съд.

Българската държава е обвързана с правния характер и срока на наказанието, определени от осъдилата държава, като българският съд няма никакво основание да се съмнява, че присъдата на испанския съд е постановена в съответствие с гаранциите за справедлив и честен процес. Българският съд не би могъл да приеме, че е налице някаква дискриминация от страна испанските власти по отношение на предаването на осъдения М. за изтърпяване на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в Република България, доколкото в тази насока не са налице каквито и да било твърдения или данни.

Съгласно разпоредбата на чл.61, т.2 от ЗИНЗС така определеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва да се изтърпи при първоначален “СТРОГ” РЕЖИМ в затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП, доколкото срокът наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е по-голям от ПЕТ ГОДИНИ, а деянието е извършено при форма на вината умисъл. В същото време, съдът намира, че не са налице основанията за произнасянето с изричен акт по чл. 41, ал. 3 от НК по отношение на времето, през което осъденият М. е полагал труд или се е обучавал в пенитенциарното заведение в Кралство Испания. Това е така, тъй като положеният труд може да бъде приспаднат по реда на чл. 41, ал. 3 от НК в случаите, в които страната, в която е търпяно наказанието, предвижда съответният правен способ, адекватен на този по чл. 41, ал.3 от НК, в който случай това би намерило приложение и надлежно описание в справката за изтърпяване на наказанието. Тъй като в тази справка не фигурира такова намаляване, българският съд не би могъл за пръв път да приложи института на зачитане на отработените дни, след като при полагането на труда, за осъдения не е възникнало такова право.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК, следва да бъде приведено в изпълнение наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, наложено на Г.С.М. по 1022/03г. на РС – гр. Шумен, тъй като деянието, за което е постановена присъдата на испанския съд е извършено в изпитателния срок на това предходно осъждане. След като настоящият съдебен състав е формирал извод, че присъдата на испанския съд следва да бъде приета за изпълнение, това налага и приложението на чл. 68, ал. 1 от НК за предходното осъждане, за което е приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. .

На основание чл.457, ал.5 от НПК съдът трябва да приспадне предварителното задържане на Г.С.М. и изтърпяната от него част от наказанието, считано от 25.09.2006г. до влизането на определението в сила.

По изложените съображения съдът постанови своето определение.