Р
Е Ш Е Н И Е
№261796/29.12.2020г.
град Варна, 29. 12. 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание проведено на двадесет и седми ноември, през две хиляди и двадесета година
в следния състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при
участието на секретаря Х. Христова разгледа
докладваното от съдия Моника Жекова гражданско дело номер 2804 по описа на ВРС за 2020 год.
Производството е за
ДЕЛБА ВЪВ ФАЗАТА НА ДОПУСКАНЕ.
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.№ 16961/26.02.2020 г., депозирана от ищцата Х.П.Й., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адвокат Б.Х. от ВАК, със
съдебен адрес: ***, против ответника В.А.Й., ЕГН **********, с адрес: ***. В изпълнение на даваните от
РС Варна указания и в рамките на срока за това, по надлежния ред ищцата е
уточнила исковата си молба с писмени молби, заведени във ВРС с вх. № 29 896/21.05.2020 г. и
36107/11.06.2020 г. С последната уточнителна молба от дата 11.06.2020 г.
ищцата напълно е отстранила нередовностите в исковата молба. Съгласно последната
уточнителна молба предявения пред РС Варна иск е само един а именно
иска по чл. 34 ЗС. Искането на ищцата по сВ.на чл. 127, ал. 1,
т. 5 ГПК е : да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което ВРС да
допусне до делба и извърши СЪДЕБНА ДЕЛБА между ищцата и ответника на следния
недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № *с площ от 89.80 кв.В., находящ се на *етаж в жилищната сграда с идентификатор *, с административен адрес: *,
състоящ се от: три стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, пералня, дрешник и
входно антре, с идентификатор №*.*, при съседни самостоятелни обекти по скица на СГКК –
Варна : на същия етаж-*.*, под обекта: *.*,
над обекта -*.*,
а по документ за собственост: североизток - стълбище и ап.*, югозапад - жилища
от вх.*, северозапад - ул. „*“, югоизток - зелени площи, горе - ап.*, долу -
ап.*, ведно с принадлежащото избено помещение № *с площ от 2.74 кв. В., при граници: избен
коридор, изба от вх.*, изба на ап.*, изба на ап.*, горе -жилища, заедно с 1.6517% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавното място, в което е построена
сградата, попадащо в квартал *на *подрайон по плана на гр. Варна, и
представляващо ПИ с идентификатор №*, при
квоти: 3/4 ид. ч. Х.П.Й. и 1/4 ид. ч. за В.А.Й..
Исковата молба
отговаря напълно на съдържателните изисквания на процесуалния закон, производството
по делото е било оставено „без ход” с
оглед вписване на исковата и уточнителни молби, съгласно нормата на чл.114 ЗС, като са представени доказателства за
вписване в АВ СВ и предприета процедура по чл.131 ГПК.
Ищцата основава исковата си молба и искането до съда на
следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства: Твърди се, че
страните по спора (ищцата и ответника ) са
съсобственици на процесния имот представляващ апартамент № *с площ от 89,80 кв.В.,
находящ се на трети етаж в жилищна страда с административен адрес гр. Варна,
ул. „*“ № *,
подробно описан и в исковата молба и в петитума на иска – имот с идентификатор *.* по
действащата КККР на гр. Варна ведно с изба № *с площ от 2,74 кв.В. и 1,6517%
идеални части от общите части и от правото на строеж върху държавното място, в
което е построена сградата, попадащо в кв. *на *подрайон на града и
представляващо ПИ № *.
Относно правото на
собственост върху имота ищцата сочи, че е придобито по силата на покупко – продажба,
обективирана в нотариален акт вписан в АВ СВ под номер * ,
том *,
дело № *
г., вх. рег. № *
г. за сумата от 43 830 лв.; прекратяване на гр. брак съгласно влязло в
сила на 1.11.2019 г. Решение № 4654/1.11.2019 г. по гр. д. № 11792/2019 на ВРС,
VII-ми състав.
Квотите в
съсобствеността, обаче твърди ищцата, че не са равни въпреки, че
покупко-продажбата била извършена по време на брака на страните. Налице била
трансформация на лични средства на ищцата в придобиването на имота /заплащане
на продажна цена/.Трансформираните парични средства ищцата сочи, че придобила
от продажба на нейн личен недвижим имот - апартамент № * в *, с
площ 57,23 кв.В. с прилежащо избено помещение с площ от 2,80 кв.В. както и
0,6884 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж за
сумата от 3*15,80 лева /нот. акт № *, т. *, дело
№ *,
вх.рег.№*
от *
г./ Този апартамент ищцата твърди, че придобила по силата на покупко – продажба
първоначално при равни дялове заедно с дядо си Х. Г. Х./нот.акт *г., том *дело *на
нотариус при ВРС/ и по силата на договор за дарение. Договорът за дарение бил
сключен след смъртта на дядото на ищцата, на неговата една втора идеална част,
наследствена ½ ид.ч. която била дарена от бабата, лелята и майката на
ищцата на ищцата съгласно нот.акт № *,том *, дело *г. с вх. рег.№ * г./. Така
след дарственото разпореждане ищцата станала едноличен собственик на посочения
имот, преди сключване на брака с ответника.
Стойността придобита
по време на брака на част от апартамента, чиято делба се иска, сочи ищцата че е
равна на 8014,20 лв. Това била разликата между платената от страните по спора
покупна цена на имота в размер на 43830 лв. и получената от ищцата от
продажбата на апартамента й на ул. „*” в размер на 3*15,80 лв. Т. е. делът на
ищцата бил равен на 3*15,80 лв. плюс половината от 8014,20 лв. или 39822,10 лв.
а на ответника половината от 8014,20 лв. или 4007,10 лв.
На следващо място в
сезиращата съда искова молба ищцата е заявила, че ответникът не желаел да
приеме предложението й към него за посочените квоти в съсобствеността, като
претендирал равни квоти, мотивирайки се че внесъл свой принос в съсобствеността
върху апартамента. Твърдението на ответника според ищцата не съответствало на
реалните обстоятелства, при които били изповядани двете сделки според ищцата,
т. к. ищцата заплатила значително по-голяма част от продажната цена на
апартамента на ул.“*“ във Варна. От движението на посочената в исковата молба
банкова сметка *** „*” АД в евро, според ищцата, можело да се види, че на
27.10.2016 г. постъпили 40 400 евро /на този ден била изповядана продажбата
на апартамента на ул.“*“/. Тази сума била сбор от 18800 евро – внесена директно
по сметката и 21*0 евро –прехвърлена от друга сметка на ищцата с посочен номер,
в същия ден. Посочената сума представлявала оставащата разлика до пълния размер
на продажната цена, след плащане на капарото от 4*0 евро в момента на
подписване на предварителния договор от 5.10.2006г.Капарото твърди ищцата, че и
било броено „на ръка” в момента на подписване на предварителния договор.
От 27.10.2006 г. до
04.12.2006 г. ,когато била изповядана продажбата на апартамента на ул. „*”
нямало движение по сметката на ищцата. Цената, която платили с ответника за
апартаментна на ул. „*”, сочи ищцата, че била * 000 евро, което било видно
и от предварителния договор от 05.10.2006г. Капарото при подписване на този
предварителен договор от 4 500 евро, твърди ищцата, че заплатила тя в брой
с полученото капаро от предварителния договор от 5.10.2006 г. за продажбата на
апартамента на ул. „*”. На 04.12.2006 г., когато била изповядана продажбата на
апартамента на ул. „*”, ищцата заявява, че била извършила превод на 40 000
евро по сметката на продавачите а сумата от 468 евро я превела по другата нейна
сметка. Сумата от 44 500 евро / платени по банков път 40 000 евро
плюс капарото в размер на 4 500 евро/ представлявала, обобщава ищцата, по
– голямата част от общата продажна цена в размер на * 000 евро за
апартамента на ул. „*” която заплатили с ответника на продавачите, съгласно
предварителния договор от 19.10.2006 г. Разликата между платената от страните
по спора продажна цена за апартамента на ул.“* „ в размер на * 000 евро и
частта платена лично от ищцата в резултат на продажбата на апартамента на ул. „*”
в размер на 44 500 евро или 17 500 евро представлявала стойността на
придобитата по време на брака на страните част от апартамента на ул. „*“. Или
както заявява ищцата, аритметично пресметнато нейният дял бил равен на
44 500 евро плюс половината от 17 500 евро или 53 250 евро а на
ответника половината от 17 500 евро или 8750 евро, респ. в квоти ¾
за ищцата и ¼ за ответника.
При тези фактически
твърдения и ищцата е отправила искането си до съда да бъде допусната делба на
процесния апартамент при посочените квоти, като са обективирани исканията по
делото да бъдат приобщени като писмени доказателства представените заверени за
вярност с оригинала копия на документи. В уточинтелната си молба ищцата е
пояснила, че предявява само иск за делба при релевирано твърдения за частична
трансформация на СИО.
Останалите искания на
ищцата касаят втора фаза на делбата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по иска, чрез адвокат В.
Й. е изразил становище за допустимост на иска, но по отношение на наведените
факти и твърдения намира молбата за неоснователна.
В отговора на искова молба ответникът е заявил, че е
вярно твърдението на ищцата, че ищцата и ответника са съсобственици на имота с
идентификатор *.*, че имота е придобит по време на
брака на страните. Ответникът обаче оспорва размера на квотите, като счита, че
квотите са по ½ ид.ч. за ищцата и за ответника.
В подкрепа на
възражението затова, че квотите в имота са равни ответникът се позовава на
вписаното в нотариалния акт за покупко-продажба № *
том *,
рег.№ *,
дело № *
г., в който няма записване различно от придобиване на имота в режим на СИО. При
липса и на изрична договорна клауза, ответникът счита, че действителната воля
на страните по спора е била именно да придобият в режим на СИО процесния
апартамент, чиято делба се желае.
На следващо място
ответникът сочи, че от представеното с исковата молба банково извлечение от
23.5.2019 г. не било ясно дали госпожа Й. е получила парични средства във
връзка с извършена от нея покупко-продажба на недвижим имот. Нещо повече – в
банковото извлечение в графата „основание за банков превод от 27.10.2006г.“
било записано депозити фирми, поради което ответникът заявява, че най-вероятно
ищцата получила пари във връзка с някакви фирмени средства, но не и от правна
сделка. Необичайно намира ответника обстоятелството че на 4.12.2006г. – дата на
която е закупен процесния имот, г-жа Й. открила срочен депозит, като нямало
данни да е извършила плащане във връзка с покупката на недвижим имот.
Ответникът не спори, че действителната покупна цена на
процесното жилище е не посочената в нотариалния акт а че е * 000 евро,
като твърди, че заплатените 4 500 евро представляващи капаро по сделката
са заплатени от двамата съпрузи със семейни средства. В подкрепа на това си
възражение, ответникът се спира на анализ на презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК,
сравнително правен анализ на СК в редакциите от 1968 г., 1985 г. и 2009г. като
обобщава, че правата върху вещи придобити по време на брака са в режим на СИО. При действащата правна уредба, паричните
влогове, сочи ответника, че не се отнасят към лично
имущество на всеки от съпрузите, т.к. не са сред изрично посочените в чл. 21 СК. Не представлявали и лична собственост вещите права, придобити със средства
от паричен влог /банкова сметка/ ***, набрани по време на брака.
Касателно трансформацията на лично имущество, подчертава ответника, че
трансформацията на лично имущество по чл. 23 СК е приложима за личното имущество посочено в чл. 22 СК – придобито преди
брака, по дарение, по наследство и при останалите
хипотези, посочени в нормата. Не
настъпвало преобразуване на лично имущество когато с паричен влог на единия
съпруг, формиран по време на брака се придобивали вещни права, като в този
случай намирала приложение презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал.3 СК.
Именно на придобитите по време на брака вещни права
законодателят създавал статут на СИО , отчитайки презумптивно че са резултат на
съвместен принос и в този сВ. била и практиката на СК от 1968 г.,обективирана в ППВС № 5/1972, ППВС № 8/1980 г. и др. – паричните
влогове набрани по време на брака са лични на съпрузите, но купеното от тях е
СИО.
Според ответника
твърде малко биха могли да бъдат възможните хипотези, при които да се придобие
вещно право на собственост по време на брака чрез покупко-продажба и то да има
статут на СИО, понеже при действието на Закона за ограничаване на плащанията в
брой придобиването на вещни права обикновено се плащало по банков път. Ето
защо, обобщава ответникът, че прилагането на трансформацията спрямо
придобивания със суми от влог /спестявания / на съпрузите по време било правно
и житейски неприемливо. Такова тълкуване на закона подменяло волята на
законодателя относно и СИО а и ако съпругът твърдял, че е осъществена
трансформация на лично имущество при придобиването на вещното право, заплатено
с негов влог, трябвало са установи или че влогът е лично негово имущество по
чл. 22 СК или че средствата от влога имат извънсемеен произход за да се
опровергае презумпцията за съвместен принос. В подкрепа на изложеното по-горе
ответникът е приложил писмени доказателства и направил и доказателствени
искания, като от своя страна е навел правно релевантните твърдения, че той е
полагал грижи да отглеждането на непълното дете на страните – например готвел у
дома за цялото семейство, водел дъщеря си на училище и я връщал в семейния доВ.
Освен това през годините твърди ответникът , че само и единствено той давал
джобни на дъщеря си, т.к. госпожа Ѝовчева през по - голямото време от
брака не работела а ако работела на ТПО, била на минимална заплата. Извън
всичко изложено ответникът е релевирал и възражения за недействителност на
договора за дарение от 07.09.2000 г., позовавайки се на нормата на чл.26, ал.1,
пр.3 ЗЗД и ТР 1 /15.6.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 на ОСТК –
недействителност на договора поради нарушение на принципа на добрите нрави
/вкл. и недействителност на едностранната сделка упълномощаване/.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание от 27.11.2020 г. ищцата,
представлявана от адвокат Х., моли съда да уважи иска. Адвокат Х. смята, че са
събрани достатъчно доказателства от гледна точка на твърдението на ищцата, че
има трансформация на лични средства в придобитото общо имущество - апартамента
на ул. „*”, които изчислени и по единия вариант, и по другия вариант, който
изрично е описан в исковата и уточнителните молби, довеждал до един аритметичен
извод за квоти ¾ в полза на ищцата и ¼ в полза на ответника. Ето
защо ищцата, чрез адв. Х. желае съда да допусне до делба апартамента при тези
квоти.
В същото съдебно
заседание ответникът явил се лично, представляван от адвокат И. счита, че не се
е доказало по категоричен начин твърдяната трансформация на средства. Представени
били платежни нареждания от банка, от които не ставала видно тези средства на
първо място от къде идвали и тези средства на второ място за какво били
предназначени. Категоричен е адв. И., че не се доказало към настоящия момент, а
доказателствената тежест била на другата страна, че имало някакъв по-голям
принос от този, който е предвиден по Семейния кодекс, за да претендира
по-големи квоти единият от съделителите. В тази връзка адв.И. моли съда да
допусне до делба недвижимия имот, при квоти съобразно закона по ½ за
всяка от страните.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
по делото е делбено, като с исковата си молба ищцата желае да бъде допусната и
извършена съдебна делба на описания в петитума на иска недвижим имот, представляващ
апартамент придобит по време на брака й с ответника ,но при квоти ¾ за
ищцата и ¼ за ответника при релевирани твърдения за частична
трансформация .
Настоящият
съдебен състав, запознавайки се с писмените доказателства надлежно приобщени
към материалите по делото а именно : заверени за вярност с оригинала копия на : нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *,
рег. № *, дело № * г.; Решение №
4654/01.11.2019 г. по гражданско дело № 11792/2019 г. по описа на Районен
съд – Варна, 7 състав; удостоверение за прекратен брак, издадено по
гражданско дело № 11792/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 7 състав; нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № *,
том *, рег. № *, дело № *
г.; нотариален акт за продажба на недвижим имот № *,
том *, дело № * г.; нотариален
акт за дарение на недвижим имот № *,
том *, рег.№ *, дело № *
г.; извлечение от банкова сметка ***.06.2006 г. до 31.12.2006 г.; извлечение
от банкова сметка ***.04.2006 г. до 23.05.2007 г.; мемориален ордер 902
№ 011340; предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 05.10.2006 г.; опис на капаро за ап. ул. „*”, бл. *,
вх. *, ет. *,
ап. * от *
г.;
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.10.2006 г.;
разписка от 04.12.2006 г.; схема № 15-172331-20.02.2020 г. на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.9; ( ангажирани
от ищцата), както и: оригинали на следните писмени доказателства:
удостоверение изх.№ 410/12.08.2020 г. от „ТЕЦ – Варна” ЕАД с. *;
удостоверение изх.№ HR-99-0205/04.08.2020 г. от „*”
АД; удостоверение изх.№ 85/26.02.2016 г. от „*”
АД, писмо вх.рег.№ 272068/12.10.2020 г. от
нотариус Ш., писмо вх.рег.№ 267108/21.09.2020 г. от ТД
на НАП – Варна, ведно с приложените към него: справка – данни за
осигуряването по ЕГН за период от 01.03.2001 г. до 30.11.2019 г.;
справка за изплатени доходи /трудови и различни от трудови/ на физически
лица за Х.Й. за период от 2019 г. до 2019 г. към 16.09.2020 (ангажирани
от ответника ), намира за безспорно установени и доказани
твърденията на двете страни затова, че са били в брак, че бракът им е прекратен
по съдебен ред .
От приобщеното по
делото на лист 6 - 9 заверено за вярност с оригинала копие на Решение №
1654/1.11.2019 г. постановено от ВРС 7 -ми състав по гр. дело №
11792/2019 г. по описа на ВРС се установява, че страните по настоящото дело
са били молители в производство по чл.50 СК.С цитираното Решение ВРС е уважил
искането на молителите бракът им сключен на 20.03.2001 г. с акт № 235 на Община
Варна да бъде прекратен по взаимно съгласие. Със същото Решение съдът е
утвърдил постигнатото споразумение между съпрузите, като е постановил съвместно
упражняване на родителските права по отношение на детето З. В. Й., ЕГН *********
. Със същото Решение съдът е уважил искането на молителите като е предоставил
ползването на семейното жилище находящо се в Гр. Варна ,ул. * № *,
ет. *
, ап.*, придобито от съпрузите в режим на СИО на жената Х.П.Й. до
навършване на пълнолетие на детето З.Й., което ползване ще бъде безвъзмездно.
Отделно от горното съдът е разпределил и ползването на семейното жилище
за след навършване на пълнолетие на детето .
С
цитираното съдебно решение всъщност от фактическа страна се налагат изводите,
че от 20.03.2001 г. до 1.11.2019 г. ищцата и ответника са били в брак а на
1.11.2019 г. бракът йм е бил прекратен с развод по реда на чл.50,51 СК по
взаимно съгласие с утвърждаване на постигнатото между съпрузите споразумение. В
самото съдебно решение се съдържат два отделни диспозитива касаещи семейното
жилище, като и в двата диспозитива е отразено, че семейното жилище и придобито
в режим на СИО .
Въпреки
влязлото в сила Решение което е необжалваемо в настоящото делбено дело ищцата
твърди, че семейното жилище придобито по време на брака й с ответника е
съсобствено но не при равни квоти а при квоти ¾ за ищцата поради
по-големия й принос в придобиване на имота и ¼ за ответника.
От
ангажираните от ищцата писмени доказателства като например приложения на лист 5
-ти по делото заверен за вярност с оригинала нотариален акт № * , дело
№ *
г. от дата * г. на нотариус И. В.се установява твърдения и от двете
страни факт, че по време на брака си са придобили имота чиято делба се иска. От
вписаното в нотариалния акт се установява е имота находящ се в гр. Варна, ул. *
№ *
– апартамент *ведно с избено помещение *и 1,6517 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху
държавното място в което е построена сградата , попадащо в кв. *, на 13 ти подрайон
на гр. Варна /имот, подробно описан в нотариалния акт и в петитума на иска / е
бил закупен от Х.Й. и В.Й. за сумата от 43 830 лв., която сума
продавачите са заявили, че са получили изцяло от купувачите при сключване на
договора, при данъчна оценка на имота 43 829,20 лв.
Приложените
по делото на листи от 10 -ти до 13 -ти и представени от ищцата три броя
заверени за вярност с оригинала копия на нотариални актове, налагат следните
изводи от фактическа страна :
На 27.10.2006г.
Х.Й., със съгласието на В.Й. е продала придобитият чрез покупка и дарение
недвижим имот на Н. К.а именно : жилище апартамент № *
находящ се в гр. Варна, ул. „*“ , бл. * , вх. * ,
ет.*
с площ от 57,23 кв.В. ведно с избеното помещение без номер с площ от 2,80 кв.В.
и 0,6884% от ОЧС за сумата от 35 815,80 лева, която сума продавачът
е заявил, че е получил напълно от купувача.
Приложените на листи
12 и 13 нотариални актове за покупко - продажба и дарение установяват факта, че
на 28.05.1996 г. Вл. В.и Т. В.са продали на Х. Г. Х.и Х.П. М.имота
находящ се във Варна на ул. * - ап.№*
за сумата от 271 *5 лева.
Приложения на л. 13
-ти договор за дарение от дата 7.9.2000 г. отразява факта, че на
посочената дата пред нотариус Ш., В. Т. Х., Е. Х. Г., Д. Х. М., чрез
пълномощника си Х.П. М./съответно внучка на първата, племенница на втората
и дъщеря на третата дарителки / са дарили собствената си ½
идеална част от съсобствения йм свой недвижим имот – ап.№*
в гр. Варна, ул. *, като дарителката В. Т. Х. си е запазила правото на
пожизнено и безвъзмездно ползване до края на живота си .
Извън цитираните
писмени доказателства,за да докаже твърденията си ищцата, че е изпатила
по-голямата част от цената на придобития по време на брака недвижим имот е
ангажирала и други писмени доказателства които сами по себе си са частни
документи.
Приложената на л.19
ти разписка отразява плащането на сумата от 57 500 евро от страна на Х. и В.Й. на С. С.и А. С.дължима при
сключване на окончателен договор за покупко продажба на недвижимия имот чиято
делба се иска. Разписката е подписана и двамата продавачи, като препраща
към договореното в чл. 1 буква б от предварителния договор за покупко - продажба от 19.10.2006 г.
Приложения на л.
18 -ти по делото предварителен договор за покупко продажба носи
датата 19.10.2006 г. и е сключен между С. С.и А. С.в качеството им на продавачи
и Х. и В. Й.в качество на продавачи. По силата на този договор и съгл.чл.19 ЗЗД
страните са се договорили продавачите на продадат на купувачите имота апартамент
№ *находящ се във Варна на ул.“*“ № *за цена от * 000 евро,
която сума е следвало да бъде платена както следва : чл.1 , б.“а“ -купувачът
внася сумата от 4 500 евро като капаро при подписване на
предварителния договор , чл.1 б.“б“ - доплащане в размер на 57 500 евро
при сключване на окончателния договор, като подписване на окончателен договор
страните са договорили да бъде сторено не по-късно от 30.11.2006 г.
Останалите писмени
доказателства като приложения на л 16 предварителен договор за покупко
-продажба от 5.10.2006 г. и опис на капаро касаят продажба на имота находящ се
на ул.* като самата разписка на л.17 отразява плащане на капаро от 4 *0
евро от Н. К.на Х.Й. .
Отделно от горното
ищцата е представила извлечение от банкова сметка ***. Й. за периода от
1.6.2006 - 31.12.2006 г. Приложения на л.15 -ти мемориален ордер свидетелства
затова, че на 4.12.2006 г. Хр. Й. е извършила две банкови операции за сумата от
40 000 евро и 468 евро като е вписано в ордера основание за плащане „закриване
„.
Напълно относими към
спора по същество относно приноса на всеки от съпрузите в придобиването на
процесния апартамент са приобщените на л.87 -95 справки от ТД на НАП относно
доходите на ищцата за периода от 20.03.2001 г.до 1.11.2011 г.
От своя страна
ответникът още с отговора на искова молба е представил и по делото са приобщени
на листи от * - ти до 66 -ти оригинали на удостоверение от „*“ ЕАД ,
удостоверение от „*“ АД, и от „*„ АД от които се установява, че за периода от
януари 2001г. до януари 2015 г. ответникът по трудово правоотношение е получил
общо нетно трудово възнаграждение 152 414,32 лв. /брутно
194 557,31лв./, за периода от В.11.2015 г. до В.юли 2020 г. брутно трудово
възнаграждение общо 125 685,34 лв. и нетно 98687,2 лв. а за периода
7.4.2015 – 3.11.2015 г. брутно общо трудово възнаграждение 7081,72 лв.
Освен писмените
доказателства в полза на всяка от страните са допуснати и събрани гласни
доказателства чрез показанията на по един свидетел – А. К. К.- воден от
ответника ,разпитан в първото о.с.з. и Д. Х.М./майка на ищцата/ ,разпитана в
последното открито съдебно заседание.
Разпитан в качество
на свидетел А. К., без дела и родство със страните, сочи пред съда, че
познава Х. и В. от 1997-ма година, тогава се запознали с тях и няколко години
след това със съпругата му йм станали кръстници на сватбата. В началото Х. и В.
*** бабата на Х.. За този имот свидетеля обяснява, че апартаментът бил малък,
впоследствие се изместили в големия – на ул. „*”. От показанията на свидетеля К.се
изяснява, че той и съпругата му живеели в началото близо до съпрузите Х. и В. Й.,
и че знаел, че апартаментът на „*” е на Х. и В..На конкретно поставени въпроси свидетеля отговаря, че знаел, че Х. и В. продали стария апартамент и с парите
и на В. родителите помогнали за да купят този апартамент на „*”. По
спомени на свидетеля К., тогава бащата на В. работел, той бил пенсионер, но
работещ моряк. Св. К.не отрича че не
помни точната дата, когато Х. и В. се нанесли в апартамента на „*”, но
уточнява ,че в един от ремонтите на апартамента преди няколко години участвал и
той. В началото ,твърди свидетелят К., че Х. и В. направили ремонт, освежаване,
кухня, за да се нанесат. Кухнята си я направили доста добре в началото,
впоследствие направили още няколко ремонта, в единия ходил и К.да помага – в хола/
помагал частично с шпакловки, като общ работник, „помощ на кумеца“ /.Принципно сочи
още в показанията си свидетеля К., че и двамата съпрузи се грижат за детето, В.
работел на смени открай време и 2 дена можело да се каже, че почива, но и
двамата се грижели за детето. За „джобни и такива работи „ свидетелят не отрича
че не може да каже кой от двамата родители е осигурявал детето, но знаел, че
принципно В. водел и взимал детето, защото като я заведял на училище минавал да
пие кафенце през св.К..Според свидетеля К.В. бил добре платен, имал редовна
работа, от дълги години работел в ТЕЦ-а и имал постоянни доходи, а Х. си работела
в кантора за недвижими имоти и свидетелят нямал информация за „ сделки и такива
работи“. На следващо място свидетелят в показанията си сочи, че Х. се грижела
за детето, двамата родители се грижели за детето си като изброява извършваните
от съпругата домакински дейности . По спомени на свидетеля имало случаи в които
Х. не работела ,стояла си вкъщи, но не може да уточни колко точно време. Като
закрили ТЕЦ-а, пояснява още св. К., че освободили В. от работа и малко след
това той бил на борсата и малко след това почнал работа в една фирма и след
това се изместил в „*” .Х. ,твърди същият свидетел, че е участвала с парични
средства в закупуването на апартамента на „*”, като мисли, че малкото жилище,
което продали, било на баба й, но оттам нататък други подробности свидетелят не
знаел, не знаел Х. да е имала друго
жилище, което да е продала, нямал такава информация за друго жилище във Варна.
В края на показанията свидетелят отговоря на въпроси на съда като сочи, че
детето на страните по спора се казва З.,не помни кога е родена, но сочи че има
информация, че към момента тя е към 16- 17 г. и учи в Англия .
Свидетелката Д. М., майка
на ищцата по делото, изрично заявила желанието си да дава показания по
делото твърди пред съда, че в началото Х. и В. живеели няколко месеца на
квартира, след това М.продали, апартамента си зад ВИНС-а. Апартамента сочи св.М.,
че бил голям, продали го с цел да купят 2 по-малки за едната и за другата
дъщеря, за да можело“да ги обезпечат „. Те / Х. и В. / взели единия на „*”,
който се водел формално на името на родителите на М.и една част на Х. и след
това вече, когато детето поотраснало, те решили, че им е неудобно това жилище и
си купили по-голямо като си доплатили. По-голямото жилище, обяснява св. М., че
се намира на ул. „*” * , близо до сградата на РС - Варна. Жилището
твърди М., че са го изплащали, първото : което продали и средствата били
основно; давали на „*” двете спални и зимата давали на студенти, за да можело
да изплатят и всъщност от продажбата на това жилище вече със средствата за
другото на „*” и респективно за апартамента на „*”. Жилището на „*” се водело
на името на бащата на М.и на Х., след това средствата от жилището на „*” вложили
в жилището на „*”. Понеже това, което продали на „*” било по-малко, имало нужда
от още средства и зетя и дъщерята на М.твърди същата свидетелка че теглили заеВ.
Св. М.ясно сочи, че зет й изплащал заема по време на брака с дъщеря й Х. .
На
конкретно поставени въпроси относно произхода на средствата вложени в
закупуването на имота предмет на делбеното дело свидетелката М.отговоря, че
едната част от тях били средства на нейните родители и допълнително изплащали
вече с „*” и с даване под наем на студенти. Първоначално средствата, с които Х.
и В. закупили апартамента, пояснява св. М., че идвали от майка й, от
апартамента, който бил на нейно име ¾-ти и го продали /апартамента на „*”
/ и с тези средства купили два – един на „*” и един на „*” по * квадрата, това :„се
явявало наследство на Х.“, обобщава св.М..
В останалата
част показанията на св.М.съдържат твърдения затова, че и двамата родители на
детето З.са се грижели за детето си, че майката е гледала детето до навършване
на една година, след което започнала работа в GPS-а
и св.М.излязла в майчински и го гледала детето докато го настанят в ясла и след
това вече в градина.
Установява
се още от показанията на майката на ищцата, че Х. била оператор докато GPS-а
бил на територията на Варна, след това вече като го изместили в София
естествено Х. нямала възможност и минала във фирма за недвижими имоти. От
фирмата за недвижими имот давали бонуси на Х..
По отношение на
грижите за детето ,същата свидетелка сочи, че В. се грижел за Зоя, даже
последните години той се научил да готви, преди това не знаел, но се научил и
се грижел, а пък специално за детето правили комбинации – който бил свободен. В.
работел на смени, М.също, който бил свободен, водел детето, взимал го, З.и с
гимнастика се занимавала и други такива допълнителни неща и в училище. Детето
на Х. и В. сега, на 4-ти сочи свидетелката М., че щяло да навърши 17 г., учело
в Манчестър,в колеж по приложно изкуство и щяло да се дойде за Коледа.
Изследвайки фактите по делото и съблюдавайки трайната
съдебна практика съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Делбеното производство е
исково. В него се разрешават съществуващите между страните спорове, свързани
със съсобствеността, като целта е с приключване на производството тези спорове
да бъдат разрешени изцяло.
С проекта за доклад по делото
съдът е разпределил доказателствената тежест между страните , както следва : В тежест на всяка
една страна съдът е указал, че следва да установи и докаже фактите от които
черпи за себе си положителни права (чл. 154 ГПК). Изрично е било отразено в
проекта за доклад, обявен за окончателен, че всяка една страна в делбеното
производство има качеството на ищец и ответник, поради което съдът е указал
на страните, че следва да установят наведените твърдения за възникване на
правото на собственост върху недвижимия имот, чиято делба се иска, при
релевирани придобивни способи, респективно квоти. В тежест на ищцата е било възложено да установи и докаже
твърденията си, че между нея и ответника е възникнала съсобственост върху
недвижимия имот, чиято делба се иска, основанието на което е възникнала
съсобствеността, квотите в съсобствеността. В контекста на изложеното ищцата
е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи и докаже че
е налице трансформация на лично нейно имущество с което да опровергае презумпцията
за съвместен принос на съпрузите а от там и да установи и докаже че въз
основа на трансформацията на личното имущество на ищцата имотът чиято делба се
иска е съсобствен при квоти от ¾ ид.ч. за ищцата и ¼ ид.ч. за
ответника. В тежест на ответника по
иска е било възложено да установи и докаже при условията на пълно и главно
доказване наведените възражения против твърденията на ищцата, каквито в
отговора са били направени, т.е. че имота е придобит в режим на бездялова СИО
при равни квоти. Ответникът е следвало да установи и докаже възраженията си
затова, че сделката на която се позовава ищцата дарение е недействителна – нищожна
сключена при противоречие на принципа на добрите нрави както и възраженията си
че по време на брака финансово и с лични грижи е осигурявал и съпругата си и се
е грижел да детето.
При така
разпределената доказателствена тежест, на база съвкупния анализ на писмените и
гласни доказателства, съдът извежда от правна страна извода, че е налице
съсобственост между страните върху процесния апартамент № *с площ от 89,0 кв.В.
находящ се в гр. Варна, ул. * № * имот с идентификатор
*.12 ВЕДНО с избеното помещение № *с площ
2,74 кв.В. и 1,6517% ид.ч. от ОЧС , имот подробно описан в нотариален
акт № 5 от дата 04.12.2006 г./л. 5 -ти от делото./
Установено и доказано
е по делото , че по време на брака си съпрузите Х. и В. Й.в режим на бездялова
СИО са придобили вещното право на собственост върху имота чиято делба се иска -
апартамент № *находящ се в гр. Варна , ул. „* „ № *
.Безспорно с прекратяване на гражданския брак считано от 1.11.2019 г.
бездяловата СИО също се прекратява.
Спорно
е по делото дали делбата следва да се допусне при равни квоти.
Според
настоящия съдебен състав процесния апартамент следва да бъде допуснат до делба
като съсобствен между страните, придобит от тях по силата на договор за покупко
- продажба на 04.12.2006 г. , по време на брака йм и в режим на бездялова СИО,
при равни квоти и на основание чл. 34 ЗС .Горният правен извод съдът мотивира
със следните правни доводи :
На първо място : всяко
възражение за трансформация по чл. 23 СК по същество не е оспорване на
съвместния принос, а опровергаване на презумпцията за съвместен принос,
поради което и доказателствената тежест е за този който поддържайки
влагането на лични средства следва да изключи приложението на презумпцията,
установявайки пълно и пряко влагането на извън семейни
средства – лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно
право.Презумпцията за съвместен принос е оборима и твърденията за
трансформация следва да се докажат .С оглед на това, ищцата в настоящето
производство е следвало да докаже притежанието на лични средства и че именно
тези лични средства са вложени – в случая при закупуването на недвижимия имот, защото
само когато придобиването на вещи и вещни права е по време на брака, но със средства
придобити по дарение /т.е. така както твърди ищцата и чрез продажба но преди
брака/ - с лично имущество по сВ. на чл. 22 СК – приносът е изключен и е
основание за пълна или частична трансформация съгласно чл. 23 СК. Съответно в
тежест на ответника - ако ищцата обори презумпцията, е да наведе правоизклюващи
възражения и или насрещно пълно и главно оборване на същата презумпция. Налице
е спор относно налице ли е частична трансформация на лично имущество от страна
на ищцата ? В чл.23,ал.2 СК се предвижда възможност, когато вещните права
са придобити отчасти с лично имущество, притежание на съпруга да е съответната
част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.
И писмените и гласни
доказателства по делото, ангажирани и от двете страни не налагат извод различен
от този, че имотът придобит на 4.12.2006 г. от съпрузите Й.е придобит по време
на брака йм в режим на бездялова СИО. Нещо повече, в предходното бракоразводно
дело самите съпрузи са определили, че имотът чиято делба се иска е в режим на
СИО и така и е било утвърдено постигнатото по реда на чл.51 СК споразумение.
Решението на ВРС с което бракът между страните е бил прекратен и утвърдено
споразумението е влязло в сила на 1.11.2019 г. и се ползва със СПН.
В същия съдебен акт е извършено разпределение на правото на ползване на
семейното жилище, с което реално е приложена нормата на чл.32 ЗС но не и чл. 34
ЗС, което прави настоящото производство процесуално допустимо .
По същество от
писмените и гласни доказателства се установява и доказва, че като съпругата,
така и съпругът са полагали необходимите грижи за семейството по време на брака
си . В този смисъл са показанията и на двамата разпитани по делото свидетели ,които съдът кредитира като обективни макар,
че показанията на св. М.попадат по хипотезата на чл.172 ГПК .
Зачитайки
доказателствената сила на нотариалния акт № * ,
дело № *
/л. 5 -ти / съдът приема, че ищцата и ответника със средства СИО са закупили
имота чиято делба се иска .Вярно е че в нотариалния акт е посочена продажна
цена от 43 800лева а в предварителния договор от 19.10.2006 г. * 000 евро и капаро
4 500,доплащане 57 550 лв. Разписката приложена на л. 19 -ти по
делото от дата 4.12.2006 г. доказва предаването и получаването на сумата от
57 500 евро от страна на купувачите Й.на продавачите , Стоянови като
разписката напълно кореспондира с договорните клаузи в предварителния договор
.При наличие на предварителен договор за покупко продажба от 19.10.2006 г.,
разписка от 4.12.2006 г. и нотариален акт за покупко - продажба от 4.12.2006 г.
съдът приема, че договорената и платена покупна цена на имота е от общо * 000
евро а не вписаната в нотариалния акт от 43 830 лева.Представеното от
ищцата подробно извлечение от движението по сметка, мемориалния ордер ведно със
справката за получавани от същата трудови доходи, не доказват твърденията на
ищцата залегнали в исковата молба, че приносът й в придобиването на имота чиято
делба се иска е в размер на ¾ спрямо ¼ за съпруга.
Отделно от горното от
гласните показания ангажирани от ищцата се установява, че така както съпругата,
така и съпругът са имали пряко участие в общото домакинство а от показанията на
воденият от ответника свидетел се установява, че ответникът е бил добре платен.
Всъщност показанията на водения от ответника свидетел напълно кореспондират и с
вписаното в оригиналите на удостоверенията от различните работодатели на
ответника .Разликата в получаваните трудови доходи от ищцата и от ответника
може да се установи дори само при сравняване на писмените доказателства
ангажирани в тази насока.Относно закупуването на имота чиято делба се иска
воденият от ответника свидетел не отрича, че ищцата е участвала в закупуването
на имота, но твърди че и бащата на ответника е помогнал затова .Дори и майката
на ищцата сочи, че съпрузите теглили и кредит който кредит самата св. М.заявява,
че бил изплащан от зет й .
На последно място съдът намира ,че
по делото не са налични доказателства на база на които да се установи ,че
¾ от 43 830 лева и ¾ от * 000 евро към 4.12.2006 г. са
заплатени от ищцата изцяло с нейни лични средства - или сумата от 32 872,50
лева или 46 500 евро . Приложения на л. 15- ти мемориален ордер
отразяващ банкова операция по валутната сметка на ищцата за сумата от
40 000 евро съдът приема че отразява факта че на 04.12.2006 г.
действително е била предмет на банкова операция но по никакъв начин освен с
идентичността на датата на покупко продажбата на процесния апартамент не може
да се свържи. В същия ордер и в извлечението от валутната сметка на ищцата
липсват записвания които да обосноват изводите, че това са били лични средства
на ищцата от извънсемеен произход както и че сумата е била използвана точно за
покупката на ап. №*, макар че датата на банковата операция и дата на сделката
покупко продажба съвпадат 04.12.2006 г.Дори и да се приеме че точно сумата от
40 000 евро ищцата е вложила в закупуването на процесния апартамент, това
не означава че е доказана частичната трансформация поради факта, че съгласно
трайната съдебна практика ползването на средствата от личен влог на единия
съпруг при закупуване на вещ и или имот води до СИО .
При
отчитане на факта, че 27.10.2006 г. Х.Й., със съгласието на В.Й. е продала на Н.
К.придобития чрез покупка и дарение недвижим имот ап. *
на ул. * за сумата от 35 815,80 лева , съдът счита че дори и цялата сума
от продажбата на този имот да е послужила за закупуването на имота на ул. *, то
същата тази сума при продажна цена на имота * 000 евро или в лева 121 261,46
лв. не може да бъде прието че има личен характер за да доведе до твърдяната
частична трансформация .Разликата до пълния размер на продажната цена е точно
85 445,66 лева или ако се пресметне в проценти и евентуално се приеме, че
ищцата е вложила сумата от 35 815,80 лева , то следва че това са точно
0,30 % .Т.е. при тези елементарни пресмятания се налага отново извода, че
ищцата не е опровергала по категоричен и несъмнен начин оборимата презумпция за
съвместен принос.
С оглед горното и процесния недвижим
имот следва да бъде допуснат до делба при равни квоти от по една втора идеална
част за всеки от бившите съпрузи на
основание чл. 34 ЗС .
Водим от гореизложеното и на основание чл. чл.
235, 236 и чл.344, ал.1 ГПК , съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на следния НЕДВИЖИМ ИМОТ,
находящ се в гр.Варна а именно :
АПАРТАМЕНТ № *с площ от 89.80 кв.В., находящ се на *етаж в жлищната сграда с идентификатор *, с административен адрес: *,
състоящ се от: три стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, пералня, дрешник и
входно антре, с идентификатор №*.*, при съседни самостоятелни обекти по скица на СГКК - Варна:
на същия етаж-*.*,
под обекта: *.*,
над обекта -*.*,
а по документ за собственост: североизток - стълбище и ап.*, югозапад - жилища
от вх.*, северозапад - ул. „*“, югоизток - зелени площи, горе - ап.*, долу -
ап.*, ведно с принадлежащото избено помещение №*с площ от 2.74 кв. В., при граници: избен
коридор, изба от вх.*, изба на ап.*, изба на ап.*, горе -жилища, заедно с 1.6517% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавното място, в което е построена
сградата, попадащо в квартал *на *подрайон по плана на гр. Варна, и
представляващо ПИ с идентификатор №*,
МЕЖДУ СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ - ищцата Х.П.Й., ЕГН **********, с адрес: *** и ответника М.А.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, ПРИ КВОТИ:
За
ищцата Х.П.Й., ЕГН ********** - при КВОТА 1/2 идеална част.
За
ответника М.А.Й., ЕГН **********- при КВОТА
1/2 идеална част, на основание чл.34 ЗС.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано с Въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в ДВУСЕДМИЧЕН срок
от съобщението до страните.
ПРЕПИС от Решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: