РЕШЕНИЕ
№ 7603
гр. София, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. И.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Гражданско дело №
20211110137268 по описа за 2021 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Подадена е молба от Ф. Х. Ц., ЕГН **********, срещу М. Н. Ц., ЕГН **********,
която се поддържа и в съдебно заседание. Твърди се, че на 29.05.2021 г. около ответникът е
осъществил акт на домашно насилие спрямо молителката, изразявящ се в това, че
ответникът стоял на пейка пред дома на молителката, находящ се в гр. София, бул. „Г.С.
Раковски“ № 135, пиел бира и гледал към входната врата на жилищната сграда.
Ответникът по молбата не взима становище.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че ответникът и молителката попадат сред кръга от лица,
посочени в чл. 3 ЗЗДН.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
направи следните правни изводи:
В хода на производството са събрани доказателства, от които не може да се направи
категоричен извод за обективно извършен акт на домашно насилие от страна на ответника.
Не се спори от страните, че са живели във фактическо съжителство, както и че на
процесната дата е присъствал свидетел очевидец, както и че са повикани органите на
полицията. Съдът е указал доказателствената тежест на молителката, както и за кои факти и
обстоятелства не сочи доказателства.
1
От показанията на свидетеля Христо Цветков – баща на молителката и очевидец,
които съдът цени като обективни и логични, се установява, че на 29.05.2021 г. ответникът
седял на пейка пред входа на блока, в който молителката живее на ул. „Г.С. Ръковски“, пиел
бира и е бил сам. Свидетелят категорично заявява, че тогава ответникът не е проявил
никаква агресия, просто си е седял сам и е пиел бира.
По делото са приложени два броя споразумения по смисъла на НПК за ответника,
справка съдимост и информация от МВР, Дирекция „Национална система“ 112.
Към молбата е приложена и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която обаче не следва да
се ползва с формалната доказателствена стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, тъй
като в случая се твърди, че на процесната дата 29.05.2021 г. е присъствал свидетел-
очевидец.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, разглежда декларацията като част от
доказателствената съвкупност, при това съпоставена с други доказателства, губи своята
предопределена стойност. В настоящото производство не се установи по категоричен и
безспорен начин, ответникът да е извършил твърдените актове на домашно насилие. Когато
декларацията не може да се ползва от своята доказателствена стойност, молителката следва
да проведе пълно и главно доказване. В настоящото производство, въпреки дадените
указания, същата не е провела доказването на твърденията си в степен, която да убеди съда
в основателността на молбата й. В хода на цялото производство молителката изрично
посочва, че ответникът не е осъществил спрямо нея нито вербална, нито физическа агресия.
Описаното от нея действие на ответникът по седене на пейка в близост до жилището, което
същата обитава, както и това, че е бил сам и е пиел бира, не описва начинът на извършване
на домашно насилие. Разбираем е страхът на молителката, предвид твърдението й за
извършени предходни актове на домашно насилие спрямо нея от ответника. Това обаче, не
означава, че всеки път при случайна среща с него, при липса на пряко демонстрирана
физическа или вербална агресия, респективно следене, следва да се търси отговорността му
по ЗЗДН. Освен това, от разпитания свидетел очевидец става ясно, че от 29.05.2021г. нито
той, нито молителката са виждали ответникът, което изключва и следенето.
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава защита в случаи,
при които е налице реална опасност от вече извършено или предстоящо домашно насилие.
Това производство потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и законните
интереси на страните, поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно
при преценка на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче, не следва да се
използва за разрешаване на междуличностни конфликти.
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителката с тежестта
на доказване в производството и да остави молбата без уважение, като неоснователна и да
откаже издаването на заповед за съдебна защита.
Относно разноските за делото
Претенция за присъждане направените разноски по делото няма поради което и
2
разноски не се дължат.
При този изход на делото Ф. Х. Ц., ЕГН **********, следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер
на 25,00 (двадесет и пет) лева на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
-ти
Така мотивиран, Софийският районен съд, 84 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ф. Х. Ц., ЕГН **********, за издаване на
заповед за съдебна защита срещу М. Н. Ц., ЕГН **********, и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА , с която по отношение на
ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Ф. Х. Ц., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3