Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 28 юли 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 15 юли 2020 год. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ……….Диана Михайлова ………и в присъствието на прокурора ……… Георги
Манолов като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №225…… по описа
на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е след постъпила касационна жалба от „БЕНИТА ОЙЛ“ ООД,
седалище и адрес на управление гр. Варна, действащи чрез адв. Е. Е.,*** против
решение №297/16.03.2020год. на Районен съд гр. Русе,
постановено по а.н.д. №1484/2019г. по описа
на съда, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 420515-F444904 от 19.03.2019г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ –
Варна при ЦУ на НАП. Със санкционния акт на дружеството-жалбоподател, за нарушение
на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.( Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин), по реда на чл.185, ал.2, вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева.
В жалбата са релевират оплаквания, че решението на съда е незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, касационни основания съгласно
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Излагат се подробни и аргументирани доводи в
подкрепа на тези оплаквания. Тези доводи се поддържат в съдебно заседание от юрисконсулта
на дружеството-жалбоподател.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо
него на друго, с което да се отмени и НП. Претендират се и
разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба не се явява и не ангажира становище.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата
и за законосъобразност на атакуваното решение на РРС.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С решение №297/16.03.2020год. Русенският
районен съд е потвърдил наказателно постановление № 420515-F444904 от
19.03.2019г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна при ЦУ
на НАП, с което АНО е наложил на „БЕНИТА
ОЙЛ“ ООД административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 1000 лева. Нарушението, за което било наказано
дружеството-търговец е на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., а приложената от АНО орган санкция е по реда на чл.185, ал.2,
вр. с ал.1 от ЗДДС. Посочената за
нарушена разпоредба вменява на задължените по Наредбата лица „Извън случаите на продажби всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми“, съгласно ал.1 на
чл.33 от Наредбата. Алинея 2(отм. ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.)на същата
норма задължава при фискалните
устройства, които не притежават операциите по ал. 1, в книгата за дневните
финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на
извършването й с точност до минута.
Фактите, установени от въззивната инстанция:
При извършена на 13.11.2018г. от длъжностни
лица при ТД на НАП Варна проверка в търговски обект-бензиностанция „Бенита-8-гр.
Русе“, с адрес в гр. Русе, бул. „Липник“ 126, стопанисван от „Бенита ойл трейдинг“
ЕООД, било установено, че търговецът не изпълнил
задължението си да отбележи промяна в касовата наличност, извън случаите на
продажба. Констатирано било, че е налице разлика между фактическата наличност и
тази, разчетена от ФУ(фискалното устройство), в размер на 245.87 лева. Това
според проверяващите нарушавало реда, разписан в чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/2006г.
на МФ и дало основание на 19.11.2018г. да бъде съставен АУАН, в който
актосъставителят приел, че с описаното деяние дружеството е нарушило именно разпоредбата
на чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. Този акт дал пък станал
предпоставка за АНО да издаде и оспореното пред въззивната инстанция наказателно
постановление. В него той пресъздал описаната в акта фактическа обстановка по
идентичен начин. В самото описание на нарушението, видно от обстоятелствената
част на НП, АНО сочи, че „Бенита ойл трейдинг“ ЕООД „не е изпълнило задължението си извън случаите на продажба да отбележи
всяка промяна на касовата наличност-начална сума, въвеждане и извеждане на пари
във и извън касата на ФУ, чрез операциите служебно въведени и служебно изведени
суми или да отбележи промените в книгата
за дневни финансови отчети на страницата за дата 13.11.2018г.“
За да потвърди атакуваното пред нея НП, въззивната
инстанция е приела, че нарушението е безспорно установено и доказано, липсвали
допуснати нарушения на процесуалните правила и норми в проведеното
административно-наказателно производство, както и нарушения на материалния
закон. С такива мотиви решаващият съд е счел, че правилно е ангажирана
отговорността на дружеството за извършеното нарушение, правилно и
законосъобразно е и наложеното му административно наказание.
Тези мотиви не се споделят от настоящия
касационен състав.
АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.
42, т.4 и чл. 57, ал. 1, т.5 от ЗАНН.
В настоящия случай АНО е наложил санкцията
по чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Предвидената в тази норма санкция се прилага за множество нарушения, едно
от които е нарушаване реда и начина за отчитане на фискално устройство.
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, редът и начинът на отчитане на
фискалните устройства се уреждат с наредба на Министъра на финансите, а именно
- Наредба № Н-18. Следователно нормата на чл. 185, ал. 2 е
бланкетна и признаците на съставите на
конкретните административни нарушения се съдържат в тази наредба. Когато се
установява конкретно нарушение на разпоредбите на тази наредба, актосъставителят
и АНО следва да посочат и опишат такава съвкупност от факти, които изпълват
състава на нарушението на конкретната правна норма от Наредба № Н-18. Друг е
въпросът, че АНО няма как да се позове на вр. с ал. 1 на чл.185 от ЗДДС, защото
това може да стане само и единствено в случай, че „Когато нарушението не
води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1“. А такъв
текст в НП няма записан.
Но по-съществено е друго :
В разпоредбата на чл. 33 от Наредба № Н-18 са
регламентирани два начина за регистриране на промяната на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ, извън
случаите на продажби. Тези два начина са алтернативни, изключват се един друг и са в зависимост от това
дали фискалното устройство притежава или не притежава операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. Съгласно чл. 33, ал.
1 от Наредба № Н-18, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата
наличност на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми, т.е. този начин на
регистрация на промяната на касовата наличност на ФУ е задължителен във всички
случаи, когато ФУ притежава /поддържа/ такива функции. В ал.2 на чл. 33 от
Наредба № Н-18 (действала към датата на деянието и на издаване на НП, отменена с
ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.)
е предвиден алтернативен ред за регистриране на промяната на касовата
наличност, който е задължителен само когато ФУ не притежава операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми, а
именно: в книгата за дневните финансови
отчети да се отбелязва всяка промяна на касовата наличност в момента на
извършването й с точност до минута.
Следователно фактът, че ФУ притежава
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми, е елемент от обективната страна на състава на нарушението на чл. 33, ал.
1 от Наредба № Н-18, а фактът че ФУ не притежава операциите "служебно въведени"
или "служебно изведени" суми е елемент от обективната страна на
състава на нарушението на чл. 33, ал. 2.
Когато се установява извършено нарушение на тези разпоредби, тези факти
трябва да бъдат установени и посочени от актосъставителя при описване на фактическите обстоятелства в
АУАН, а след това и от АНО в НП.
В настоящия случай нарушението е описано от
фактическа и правна страна в АУАН и в НП по начин, от който не става ясно, при
наличието на разлика в размер на 245.87 лева между фактическата наличност в
касата и тази, разчетена от ФУ, в какво се състои самото нарушение-дали в това,
че не е налице отбелязване на промяната на касовата наличност чрез операция
служебно изведени/служебно въведени или че не е налице отбелязване в касовата
книга. Напротив, АНО сочи и двата варианта, които са взаимоизключващи се. В
АУАН като нарушение е посочена цифрово
разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба
№ Н-18, при положение, че както споменахме тези два начина взаимно се
изключват.
Очевидно е, че нито в АУАН, нито в НП при описване
на нарушението не е посочено, че фискалното устройство в търговския
обект притежава операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми, т.е. не е посочен елемент от състава на нарушението, което
визира чл.33, ал.1 от Наредбата, за което е наложена санкцията с обжалваното
НП. Не е налице и обратното посочване, че ФУ не притежава операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени". Нещо повече,
от събраната в административно-наказателното производство преписка въобще не
става ясно дали това е изследвано и проверено от длъжностните лица.
Вярно е, че към днешна дата, след отмяна на
чл.33, ал.2, е останала само ал.1 на същата норма от Наредбата. Но съгласно чл.3,
ал.1 и ал.2 от ЗАНН „За всяко административно нарушение се прилага нормативният
акт, който е бил в сила по време на извършването му. А ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага
се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.“ Безспорно наличието на
ал.2 поставя в по-благоприятно положение наказаното дружество, защото показва
грешката на обвинението, описана по-горе.
Така актосъставителят и АНО са нарушили
разпоредбите на чл. 42, т. 4, съответно на чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН. Наред с
непълното описание на състава на нарушението и в АУАН, и в НП е допуснато
смесване на съставите на две отделни административни нарушения, тъй като в
словесното описание на нарушението са посочени едновременно елементите от
състава на нарушението на чл. 33, ал. 1 и елементите от състава на нарушението
на чл. 33, ал. 2 от Наредбата.
С оглед на изложеното в предходния абзац е
безспорно, че не може за едно фискално
устройство едновременно да е налице нарушение и на ал. 1, и на ал. 2 на чл. 33
от Наредба № Н-18. За субектите по чл.
33 от Наредбата е задължителен само един от двата начина за регистрация на
промяната на касовата наличност на ФУ извън случаите на продажба: или чрез
въвеждане на операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми, когато ФУ притежава тези операции, или чрез отбелязване в книгата за
дневните финансови отчети с точност до минута. Така допуснатите нарушения са
довели до неяснота на волята на АНО относно това кое е точно извършеното според
него нарушение и за кое нарушение е
наложена санкцията. Това от своя страна е препятствало възможността на
наказаното лице да разбере какво точно нарушение е извършило и за какво
нарушение е наказано. Съдебният контрол е контрол за законосъобразност на
атакуваното НП и е недопустимо съдът да
отстранява допуснатите нарушения или да излага доводи, с които да
тълкува или допълва волята на наказващия орган, след като изложените от него в
НП фактически и правни основания са противоречиви, непълни и неясни.
Предвид на изложените по-горе мотиви, Административният
съд приема, че решението на РРС, с което съдът е потвърдил НП, е неправилно и незаконосъобразно
и като такова следва да се отмени. На отмяна подлежи и потвърденото с него НП.
По делото са поискани разноски, като в жалбата
се иска такива за адвокатско възнаграждение, но липсват доказателства за направени
такива пред АС Русе. От друга страна, в съдебна зала се явява юрисконсулта на „БЕНИТА
ОЙЛ“ ООД и такива с оглед изхода на спора му се следват за юрисконсултско възнаграждение,
в размер на 100 лева.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №297/16.03.2020год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д.
№1484/2019г. по описа на съда и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 420515-F444904 от 19.03.2019г., издадено от началник отдел „Оперативни
дейности“ – Варна при ЦУ на НАП.
Осъжда Национална агенция по приходите да заплати на „БЕНИТА ОЙЛ“ ООД, ЕИК ********* сумата от 100(Сто)
лева, съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: