№ 1284
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20231100900341 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба с вх. номер 15288/17.02.2023 г. от ищеца „Б.-С.“ ООД, с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Красно село“, ж.к. „Борово“, ул.
****, с която срещу ответните страни „И.Т.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление – гр. Благоевград, ул. **** и „В.Т.Л.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление – село Лозен, ул. ****, Столична община, Област – София.
Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване
относителна недействителност спрямо ищеца на сключен между ответните страни договор
за покупко-продажба от 20.11.2020 г. с предмет продажба на два броя превозни средства :
влекачи с рег. № СВ **** СТ и влекач с рег. № СВ **** СТ с извършено нотариално
удостоверяване с рег. № 7620/20.11.2020 г.
В исковата молба ищецът поддържа, че на 22.04.2020 г. е встъпил в договорно
правоотношение с ответното дружество - „И.Т.“ ЕООД сключвайки с него договор за
продажба на добавъчни материали. Според уговореното с това съглашение ищецът
действащ, като продавач поел договорно задължение да продаде и предаде на територията
на кариера „Студена“ на купувача „И.Т.“ ЕООД определени количества фракция и скална
маса. На свои ред купувачът поел задължение да заплати предвидените с договора цени
течащ от момента на фактуриране на добавъчните материали /последното счетоводно
действие се извършвало на всяко 15-то и 30-то число на месеца/. Ищецът излага фактически
твърдения, че в хода на действие на така създаденото облигационно правоотношение между
страните „И.Т.“ ЕООД натрупал необслужвани парични задължения към продавача „Б.-С.“
ООД в размер на сумата от общо 30 591, 12 лв., като същите следвали от извършено
изпълнение по договора за продажба, като за цените на предадените материали се издали 11
броя фактури от 2020 г. посочени по номера в ИМ. Това довело до придобиване от „И.Т.“
ЕООД качеството на длъжник спрямо „Б.-С.“ ООД. Предвид липсата на предприети
действия по удовлетворяване на възникналия и изискуем паричен дълг и понастоящем
ищецът продължавал да се легитимира като кредитор на ответника „И.Т.“ ЕООД за
задълженията произтичащи от сключения и изпълнен през 2020 г. договор за продажба.
1
Изложението на ищца продължава с това, че вместо да пристъпи към изпълнение на
задълженията си длъжникът „И.Т.“ ЕООД, чрез законния му представител започнал да се
разпорежда със свое имущество в полза на втория ответник – „В.Т.Л.“ ЕООД, а именно
извършил продажба на три превозни средства. Конкретизира, че с договор за покупко-
продажба от 20.11.2020 г. с предмет продажба на два броя превозни средства : влекачи с рег.
№ СВ **** СТ и с рег. № СВ **** СТ „И.Т.“ ЕООД е прехвърлил в полза на „В.Т.Л.“ ЕООД
така притежаваните от него движими вещи. С цел уреждане на възникнали между страните
по материалното правоотношение насрещни задължения, на 30.12.2020 г. те подписали по
между си протокол за прихващане, като общото задължение на купувача - „И.Т.“ ЕООД
достигнало в размер на 50 057,65 лв. било редуцирано с насрещно задължение на продавача
в размер на 22 832, лв. Така „В.Т.Л.“ ЕООД продължавал да дължи в полза на „Б.-С.“ ООД
сума в размер от 27 225,65 лв. Поддържа се, че след така извършеното прихващане „И.Т.“
ЕООД е продължило да закупува от ищеца добавъчни материали, като задължението му
нараснало на сумата от 30 591,12 лв. Тези задължения продължавали да бъдат необслужени
към момента на подаване на исковата молба в съда. Посоченото мотивира ищеца да
поддържа, че извършеното на 20.11.2020 г. разпоредително действие от „И.Т.“ ЕООД с два
броя притежавани от него превозни средства - влекачи с рег. № СВ **** СТ и с рег. № СВ
**** СТ е имало за цел да увреди ищеца- кредитор, който да не може да се удовлетвори по
принудителен ред от стойността на тези отчуждени активи на длъжника му. Сочи се, че
наличието за знание от длъжника по повод реализираното увреждане на неговия кредитор се
разкрива от факта на предприетото разпореждане с негови имуществени права в хипотеза на
съществуващ и необслужен паричен дълг в полза на кредитора-ищец. От друга страна
купувачът по договора за продажба на превозни средства - „В.Т.Л.“ ЕООД също знаел за
увреждащото действие на тази сделка, защото това дружество се представлявало от В. П.а,
която е сестра на И. П. явяващ се законен представител на дружеството-длъжник към
момента на сключване на сделката, чието обявяване на относително недействителна се иска.
В срока по чл. 367 ГПК ответните страни - „И.Т.“ ЕООД и „В.Т.Л.“ ЕООД не се
възползват от правото им да подадат писмен отговор и да представят доказателства във
връзка разглеждания спор.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приет за доказателство по делото договор за продажба на добавъчни
материали от 22.04.2020 г. се установява, че „Б.-С.“ ООД и „И.Т.“ ЕООД са учредили по
между си продажбено правоотношение, с което ищеца-продавач поел задължение да
продаде и предаде на първия ответник-купувач добавъчни материали /фракция и скална
маса/, като му прехвърли собствеността върху същите при условията посочени в
съглашението, респективно купувача е приел да заплати цената на тези материали.
Уговорено е, че предаването на суровините по този договор за продажба става след
отправяне на заявка от купувача до продавача, в която се упоменава – вид количество и
желана дата на доставяне. Предаването на стоката е предвидено да става на територията на
кариера Студена, като транспортирането им от мястото на предаване се извършва с
транспорт осигурен от купувача и на негови разноски. В чл. 11 от договора са разписани и
цените на съответните видове фракция и скална маса, като мярката е на един тон. В клаузата
на чл. 12 е намерено разрешение, че фактурирането на добавъчните материали се извършва
от продавача на всяко 15-то и 30-то число, като фактурата се издава с получател купувача за
действително доставени му количества стока, съответно стойността на същата следва да се
заплати от купувача в 10-дневен срок, считано от момента на издаване на фактурата.
Договорът е подписан от надлежен представител на всяка от страните по него – продавач и
купувач.
2
Съгласно ангажирани от ищеца 8 броя фактури издадени в периода от 16.09.2020 г. до
31.12.2012 г. с вписано в тях основание продажба на инертни материали се установява, че
установява, че с тях ищецът в качеството му на продавач е фактурирал към ответника -
„И.Т.“ ЕООД в качеството му на купувач стойност на предадени материали /скална маса и
фракция/ в общ размер на сумата от 30 591,12 лв. Фактурите не са подписани нито от
представител на продавача, нито от представител на купувача.
С двустранно подписан протокол за прихващане от 31.12.2020 г. между „Б.-С.“ ООД
и „И.Т.“ ЕООД била извършена договорна компенсация на техни насрещни задължения по
назовани насрещни фактури, като погасителния ефект на прихващането е възприето да бъде
за сумата от 22 832 00 лв., респективно след така настъпилото погасяване в полза на „Б.-С.“
ООД към „И.Т.“ ЕООД продължавали да съществуват изискуеми вземания по 8 броя
фактури /издадени в периода от 16.09.2020 г. до 31.12.2020 г./ в размер на сумата от общо
27 225,65 лв.
След датата – 31.12.2020 г. с оглед извършени от „Б.-С.“ ООД в полза на „И.Т.“
ЕООД продажби на инертни материали били издадени още три фактури от 18 и 31.01.2021 г.
и 16.02.2021 г. на стойност от 1 343,03 лв., 1 159,24 лв. и 863,20 лв. И тези фактури не носят
подписа на представители на доставчика и получателя на стоката отразена в тях.
От приобщени за доказателства по делото справки за превозни средства изготвени с
актуалност към 07.11.2022 г. от Отдел „Пътна полиция“ към СДВР се установява, както
следва: че превозно средство – ВЛЕКАЧ, с YS2R4X20000351262 и двигател 6215862, с рег.
№ СВ 2964 СТ, считано от 20.11.2020 г. е с промяна във вписаната регистрация относно
неговата собственост, като промяната е извършена въз основа на представен договор за
покупко-продажба от 20.11.2020 г. с извършено нотариално удостоверяване с рег. №
7620/20.11.2020 г., и че превозно средство – ВЛЕКАЧ, с YV2AG20A4AB561043 и двигател
D13C460220992, с рег. № СВ **** СТ, считано от 20.11.2020 г. е с промяна във вписаната
регистрация относно неговата собственост, като промяната е извършена въз основа на
представен договор за покупко-продажба от 20.11.2020 г. с извършено нотариално
удостоверяване с рег. № 7620/20.11.2020 г. Новият регистриран собственик на превозните
средства е дружеството - „В.Т.Л.“ ЕООД, представлявано от управителя - В. П.а.
От извършена справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на „И.Т.“ ЕООД се установява, че
към 20.11.2020 г. /момента на извършване на разпоредителната сделка, която е предмет на
оспорване с ИМ/, като управител на дружеството е вписано лицето – И. Г. П.. Отново той е
и едноличен собственик на капитала на дружеството.
От извършена справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на „В.Т.Л.“ ЕООД се установява, че
към 20.11.2020 г. управител на същото е лицето – В. Г.а П.а, като отново тя е и едноличен
собственик на неговия капитал.
Посредством приети за доказателства по делото два броя удостоверения за родствени
връзки издадени на 04.11.2022 г. от Кметство Лозен към Столична община се установява, че
И. Г. П. и В. Г.а П.а се намират в родствена връзка от първа съребрена линия. Те са брат и
сестра.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Съгласно цитираната
разпоредба, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им длъжникът е знаел за
увреждането, а когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял,
трябва също да е знаело за увреждането.
За да се уважи искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, трябва да са налице следните кумулативно
предвидени предпоставки, а именно: 1) качеството си на кредитор с валидно и
3
съществуващо вземане; 2) обстоятелството, че атакуваната сделка на длъжника уврежда
кредитора, защото затруднява удовлетворяването на кредитора – осуетява или затруднява
изпълнението на твърдяното изискуемо вземане; 3) субективен елемент, изразяващ се в
субективно отношение – знание за увреждането у длъжника – съзнанието, че увеличава
платежната си неспособност или затруднява удовлетворяването на кредитора, както и
знание за това увреждане у третото лице, с което длъжника е договарял при сключване на
оспорваната сделка.
От приетите и обсъдени по-горе доказателства съдът приема за установено, че
ищецът се легитимира като кредитор на ответника - „И.Т.“ ЕООД, във връзка със сключени
между страните договор за продажба на добавъчни материали от 22.04.2020 г., по време на
чието действие от ищеца са извършени продажби на такива материали, а цената на
предадената стока в размер на сумата от поне 27 225,65 лв. не е била заплатена от купувача,
нито в уговорените за това срокове, нито към момента на депозиране на ИМ, респективно
към приключване на съдебното дирене по делото пред настоящата инстанция. Необходимо е
да се отбележи, че в практиката на Върховния касационен съд е прието, че кредитор по
смисъла на чл. 135 ЗЗД е не само този, който има вземане, установено с влязло в сила
решение, а и лицето, което поначало има вземане, без да е установено със съдебно решение,
като в процеса по чл. 135 ЗЗД кредиторът може да докаже вземането си с всички допустими
от закона доказателствени средства. Именно това направи и „Б.-С.“ ООД относно една част
от твърдяното си вземане, а именно сумата от 27 225,65 лв. Следователно трябва да
се приема, че е налице действително вземане в полза на „Б.-С.“ ООД, като една част от него
е възникнала преди, а друга част след реализиране на действието /продажбената сделка от
20.11.2020 г./, чието обявяване за недействително се иска.
Доказа се по делото, че на 20.11.2020 г. между двамата ответника е бил сключен
договор за покупко-продажба имащ за предмет продажба на два броя превозни средства :
влекач с рег. № СВ **** СТ и влекач с рег. № СВ **** СТ с извършено нотариално
удостоверяване с рег. № 7620/20.11.2020 г.
Съдът намира, че прехвърлителната сделка е увреждащ кредитора акт на длъжника,
тъй като намалява неговото имущество, служещо за общо обезпечение на кредитора. От
правната му сфера биват отчуждени активи, които могат да послужат за обслужване на
формирания към ищеца паричен дълг по договора за продажба на инертни материали.
Следва да се отбележи, че в трайната практика на Върховния касационен съд, например в
решение № 320 от 05.11.2012 г. по гр.д. № 1379/2012 г. на ВКС, ІV Г.О., постановено по
реда на чл. 290 ГПК, увреждане има винаги, когато се извършва разпореждане със
секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се
удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е
всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или
затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. С оглед на това,
увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по
какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора. Дори длъжникът да
разполага с друго имущество, извън отчужденото или да е получил срещу отчужденото
имущество равностойна насрещна престация, отново е налице увреждане. Обратното би
означавало да се даде възможност на длъжника да избира върху кое имущество да бъде
насочено евентуално изпълнението за дълга му към кредиторите, което е недопустимо. В
този смисъл решение № 149 от 12.11.2013 г. по т.д. № 422/2012 г. на ВКС, І Т.О.
Всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му, се явява увреждащо за
кредитора. Така и решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г. на ВКС, ІV Г.О.;
решение № 48 от 21.02.2014 г. по гр.д. № 4321/2013 г. на ВКС, IV Г.О.; решение № 18 от
04.02.2015 г. по гр.д. № 3396/2014 г. на ВКС, IV Г.О.; решение № 93 от 28.07.2017 г. по т.д.
№ 638/2016 г. на ВКС, II Т.О. и др. Следователно в разглеждания случай е налице
4
увреждащо „Б.-С.“ ООД действие, което е извършено от длъжника „И.Т.“ ЕООД.
В разглеждания случай извършеното увреждащо кредитора действие /договор за
продажба на ПС/ е възмездно, поради което следва да се установи знание за увреждане от
лицето, с което длъжникът е договарял към момента на сключване на сделката, което
знание, както се посочи, подлежи на установяване от кредитора с всички допустими
доказателствени средства.
За наличие на знание е достатъчно приборитателят по транслативната сделка да е
съзнавал, че в резултат на сделката съществува възможност да се възпрепятства кредитора
да се удовлетвори от стойността на вещите, като се приема, че длъжникът винаги знае за
увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на вземането на
кредитора.
В чл. 135, ал. 2 ЗЗД е установена оборима презумпция за знание на увреждането, ако
третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, като тази
презумпция намира приложение и по отношение на юридическите лица, чиито собственици
и управители са от кръга на псоочените лица.
При сключване на договора за продажба на ПС към датата – 20.11.2020 г. продавачът
„И.Т.“ ЕООД /първия ответник/ е бил представляван от вписания към този момент негов
управител - И. Г. П., респективно купувачът „В.Т.Л.“ ЕООД /втория ответник/ е бил
представляван от вписаната за негов управител - В. Г.а П.а. Освен това тези две лица към
момента на разпоредителното действие са били и еднолични собственици на капитала на
дружествата продавач и купувач по оспорваната, като относително недействителна сделка.
.Същевременно по делото при условията на пълно и главно доказване се разкри наличие на
родство от първа съребрена степен между И. Г. П. и В. Г.а П.а, а именно двамата са брат и
сестра. Следователно приложение тук трябва да намери презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД,
тъй като не са ангажирани доказателства, които я оборват относно знанието за увреждането.
Предвид изложените съображения съдът намира за доказани в процеса всички
елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, поради което
предявеният иск следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът, който своевременно прави
искане за тяхното присъждане. От негова страна са извършени разноски в общ размер на
сумата от 5 320,00 лева, от които 2 240 лева за държавна такса, 3 000 лева за заплатен
адвокатски хонорар, както и 80,00 лева за застрахователни оценки на превозни средства.
Тези разноски следва да бъдат възложени за плащане в тежест на ответните страни по реда
на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА по иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен от „Б.-С.“ ООД, с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Красно село“, ж.к.
„Борово“, ул. **** срещу „И.Т.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление –
гр. Благоевград, ул. **** и „В.Т.Л.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
– село Лозен, ул. ****, Столична община, Област – София, ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН
спрямо кредитора „Б.-С.“ ООД, с ЕИК **** - Договор за покупко-продажба сключен на
20.11.2020 г. с извършено нотариално удостоверяване на подписите на страните с рег. №
7620/20.11.2020 г., с който „И.Т.“ ЕООД, с ЕИК **** е прехвърлил в полза на „В.Т.Л.“
ЕООД, с ЕИК **** два броя превозни средства, а именно : ВЛЕКАЧ, с рама №
YS2R4X20000351262 и двигател № 6215862, с рег. № СВ **** СТ и ВЛЕКАЧ, с рама №
YV2AG20A4AB561043 и двигател № D13C460220992, с рег. № СВ **** СТ.
5
ОСЪЖДА „И.Т.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.
Благоевград, ул. **** и „В.Т.Л.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление –
село Лозен, ул. ****, Столична община, Област – София да заплатят в полза на „Б.-С.“ ООД,
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Красно село“, ж.к.
„Борово“, ул. **** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 5 320,00 лв.,
представляваща направени разноски в производството по делото развило се пред Софийски
градски съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок
, считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6