№ 1010
гр. Стара Загора, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20255530100963 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр.Стара Загора твърди в
исковата си молба, че при него била открита партида с № ********* за имот в гр. Стара
Загора, кв. ... на името на С. З. Г. в качеството му на собственик на водоснабден имот.
Партидата се откривала по желание на абоната и с откриването й между експлоатационното
предприятие и абоната възниквали договорни отношения, по силата на които „ВиК” ЕООД
се задължавало да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на
абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода
през месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите били
уведомени по надлежния ред от инкасаторите. При закъснения в плащанията се начислявали
лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. По горепосочената партида ответникът имал незаплатени в срок задължения към
ищеца в размер на 962,74 лева, произтичащи от предоставени и незаплатени ВиК услуги за
периода от 03.12.2020 г. до 11.04.2022г., за което имало издадени 14 броя фактури, съгласно
приложен опис - лист, както и лихви за забавено плащане в размер на 353,10 лева за периода
от 15.02.2021 г. до 03.10.2024 г. За този период било извършвано ежемесечно отчитане и
начисляване на ползваните ВиК услуги в имота на потребителя, находящ се в гр. Стара
Загора, кв. .... Отчитането на количествата доставена и отведена вода било обективирано
чрез запис в електронен карнет за партидата на ответника и ставало през текущия месец,
като платежният документ — фактура за тях се издавала до края на текущия месец. Срокът
за заплащане на дължимата сума по нея бил 30 дни от датата на издаване на документа
1
/задължение, регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31, ал. 2 - стара редакция на ОУ в сила
до 27.09.2014 г. вр. с чл. 40 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/. В случая
били издадени 14 броя фактури, първата, от които била издадена на 15.01.2021 г., а
последната на 15.04.2022 г. Ответникът бил собственик на имота, находящ се в гр. Стара
Загора, ..., за който била открита партида с №*********. От страна на ищцовото дружество
било подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника, вследствие на което
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2447/10.10.2024 г. по ч.гр.д.
№ 4549/2024 г. по описа на PC - Стара Загора, с която на длъжника било разпоредено да
заплати 962,74 — главница, лихви за забавено плащане в размер на 353,10 лева за периода
от 15.02.2021 г. до 03.10.2024 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението -
10.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, 26,32 лева държавна такса и 75
лева юрисконсултско възнаграждение. Предвид обстоятелството, че заповедта за изпълнение
била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на ищеца били дадени
указания за предявяване на иск за вземането си по реда на чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 вр.
ал. 3, пр. 1 от ГПК. Ищецът моли съда да прие за установено, че ответникът по делото С. З.
Г. дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД сумата от 962,74 лева - главница,
произтичаща от предоставени и незаплатени ВиК услуги за периода от 03.12.2020 г. до
11.04.2022 г., за което има издадени 14 броя фактури, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 10.10.2024 г. до окончателното
заплащане на сумата, лихви за забавено плащане в размер на 353,10 лева за периода от
15.02.2021 г. до 03.10.2024 г., както и да осъди ответника да заплати направените по ч.гр.д.
№ 4549/2024 г. по описа на PC - Стара Загора разноски в размер на 26,32 лева,
представляващи държавна такса и 75 лева юрисконсултско възнаграждение. Претендира и
направените разноски в настоящото производство, включително държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както и всички други разноски, които биха възникнали в
процеса.
Ответникът С. З. Г., чрез назначения особен представител – адв. И. Д. взема
становище, че предвид приложените към исковата молба писмени доказателства, съотнесени
към приложимата нормативна уредба, предявените искове са неоснователни. За част от
вземанията по представените фактури била изтекла предвидената в закона 3-годишна
давност за тяхното принудително събиране. Това били сумите по следните фактури: фактура
№ **********/15.01.2021г., фактура № **********/15.02.2021г., фактура №
**********/15.04.2021г., фактура № **********/15.05.2021г., фактура №
**********/15.06.2021г., фактура № **********/15.07.2021г., фактура №
**********/15.08.2021г. и фактура № **********/15.09.2021г. За събирането на сумите по
тези фактури давността била изтекла преди датата на депозиране на заявлението по чл. 410
от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, което било първото действие от страна на
ищеца, прекъснало течащата в полза на длъжника погасителна давност. Видно от
представеното копие от досие на абонат, водомерът по този клиентски номер бил повреден
2
през процесния период. В представените фактури липсвал запис в графите за старо и ново
показание, като в почти всички от тях била записана стойност 10 куб.м. Не ставало ясно
обаче как била направена преценка от страна на комуналното дружество за количеството
вода, която да се начислява на потребителя. Съгласно чл. 20, ал. 1 от Общите условия на „В
и К“ ЕООД при установяване на повреда в индивидуален водомер на потребител,
представителят на ВиК оператора правел предписание за отстраняване на повредата и срока
за това, като демонтирал пломбата на холендера. След отстраняване на повредата
потребителят уведомявал оператора и осигурява достъп до водомера за извършване на
първоначално отчитане и пломбиране на холендера, като било предвидено, че можело да се
постави и оборотен водомер. Алинея 3 на посочената разпоредба предвиждала, че през
периода на повредата и до изтичане срока на предписанието количеството изразходвана
вода, ако не бил поставен оборотен водомер, се определяли по реда на чл. 26, ал. 2 (според
средномесечния разход за съответния период от предходната година), а след изтичане срока
на предписанието – по реда на чл. 25, ал. 8 и 10 (по 6 куб. м при топлофицирано жилище и
по 5 куб. м при нетоплофицирано жилище за всеки обитател). Не ставало ясно от исковата
молба дали в случая на ответника било дадено предписание за смяна на водомера, кога и с
какъв срок за отстраняване на повредата, кога бил изтекъл този срок и по какъв начин било
определено, че щели да му се начисляват по 10 куб. м вода за претендирания период. Всички
тези обстоятелства били относими към доказване на ищцовата претенция по размер и при
липса на представени доказателства в тази насока, предявеният иск щял да се яви
неоснователен и по отношение на търсените суми, за събирането на които не била изтекла
течащата в полза на ответника погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното.
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален
положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на
кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По
този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът
– възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 4549/2024 г. по описа на Старозагорския районен
съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
2447/10.10.2024 г., с която е разпоредил на ответника С. З. Г. да заплати на ищеца
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД сумата 962,74 лева за главница, с 353,10 лева лихва
за периода от 15.02.2021 г. до 03.10.2024 г. и законната лихва от 10.10.2024 г. до изплащане
на вземането. В Заповедта е посочено, че вземането произтича от задължение за
консумирана и неизплатена питейна вода и отведена канална вода по партида № *********
за имот, находящ се в гр. Стара Загора, ... на името на С. З. Г.. Заповедният съд е приел, че
съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за
предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена
настоящата искова молба.
3
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр.Стара Загора
претендира вземане по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за
периода от 03.12.2020 г. до 11.04.2022 г. По делото е представено досие на абонат 319499 за
адрес гр. Стара Загора, ... на името на С. З. Г., както и 14 броя фактури. Установява се, че в
имота на ответника има два броя водомери, като за процесния период, за същите е посочено
състояние „повреден“.
От представената по делото справка № 885633/04.07.2024 г. за вписвания,
отбелязвания и заличавания се установява на Агенция по вписванията се установява, че за
периода, посочен в исковата молба - 03.12.2020 г. до 11.04.2022 г., именно ответникът С. З. Г.
е бил собственик на недвижимия имот, за който е била открита партида при ищеца.
По делото са представени и отделните фактури, издадени на абоната, както следва. С
Фактура №**********/15.01.2021 г., за периода 03.12.2020 г. – 12.01.2021 г., на ответника е
начислено общо потребление в размер на 20 м3 за два водомера към партидата му, на обща
стойност 60,19 лв. с ДДС; С Фактура №**********/15.02.2021 г., за периода 12.01.2021 г. –
08.02.2021 г., на ответника е начислено общо потребление в размер на 20 м3 за два водомера
към партидата му, на обща стойност 60,17 лв. с ДДС; С Фактура №**********/15.04.2021 г.,
за периода 08.02.2021 г. – 07.04.2021 г. на ответника е начислено общо потребление в размер
на 20 м3 за два водомера към партидата му, на обща стойност 60,17 лв. с ДДС; С Фактура
№**********/15.05.2021 г., за периода 07.04.2021 г. – 12.05.2021 г., на ответника е начислено
общо потребление в размер на 40 м3 за два водомера към партидата му, на обща стойност
120,34 лв. с ДДС; С Фактура №**********/15.06.2021 г., за периода 12.05.2021 г. –
31.05.2021 г., на ответника е начислено общо потребление в размер на 40 м3 за два водомера
към партидата му на обща стойност 120,34 лв. с ДДС; С Фактура № **********/15.07.2021
г., за периода 31.05.2021 г. – 12.07.2021 г., на ответника е начислено общо потребление в
размер на 20 м3 за два водомера към партидата му, на обща стойност 60,17 лв. с ДДС; С
Фактура № **********/15.08.2021 г., за периода 12.07.2021 г. – 18.08.2021 г., на ответника е
начислено общо потребление в размер на 20м3 за два водомера към партидата му, на обща
стойност 60,17 лв. с ДДС; С Фактура №**********/15.09.2021 г., за периода 12.08.2021 г. –
10.09.2021 г., на ответника е начислено общо потребление в размер на 20 м3 за два водомера
към партидата му, на обща стойност 60,17 лв. с ДДС; С Фактура №**********/15.10.2021 г.,
за периода 10.09.2021 г. – 11.10.2021 г., на ответника е начислено общо потребление в размер
на 20 м3 за два водомера към партидата му, на обща стойност 60,17 лв. с ДДС; С Фактура
№**********/22.11.2021 г., за периода 11.10.2021 г. – 11.11.2021 г., на ответника е начислено
общо потребление в размер на 20 м3 за два водомера към партидата му, на обща стойност
60,17 лв. с ДДС; С Фактура №**********/06.12.2021 г., за периода 11.11.2021 г. – 03.12.2021
г., на ответника е начислено общо потребление в размер на 20 м3 за два водомера към
партидата му, на обща стойност 60,17 лв. с ДДС; С Фактура №**********/15.02.2022 г., за
периода 03.12.2021 г. – 11.02.2021 г., на ответника е начислено общо потребление в размер
на 20 м3 за два водомера към партидата му, на обща стойност 60,17 лв. с ДДС; С Фактура
№**********/15.03.2022 г. за периода 11.02.2022 г. – 11.03.2022 г., на ответника е начислено
4
общо потребление в размер на 20 м3 за два водомера към партидата му, на обща стойност
60,17 лв. с ДДС; С Фактура №**********/15.04.2022 г., за периода 11.03.2022 г. – 11.04.2022
г., на ответника е начислено общо потребление в размер на 20 м3 за два водомера към
партидата му, на обща стойност 60,17 лв. с ДДС.
С оглед на това съдът приема, че между ищеца и ответника е съществувало
твърдяното от ищеца договорно правоотношение за доставка на питейна и отвеждане на
канална вода.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че партида с номер ********* при ищцовото дружество е открита за потребител
на питейна вода и отвеждане на канална вода за имот в гр. Стара Загора, .... При извършена
проверка в счетоводството на ищеца вещото лице установява, че начислените по партидата
количества, съвпадат с фактурираните такива. Изчислява дължима главница по процесните
фактури в размер на 962,74 лева. Вещото лице не е установило наличие на платежни
документи във връзка с процесните фактури. Вещото лице изчислява общия размер на
лихвата за забава за исковия период в размер на 346,67 лева. Установява, че през процесния
период повреденият водомер не е сменен. Потребената вода за периода от 03.12.2020 г. до
11.04.2022 г. е отчетена съобразно чл. 39, ал.8 от Наредба №4 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи.
Съдържанието на спорното материално правоотношение е уредено в Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 4/2014
г. ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение. Съгласно чл. 39, ал.8 от тази наредба, при кражба или
повреждане на водомер на водопроводното отклонение и в случаите на нарушаване на
пломбите на водомерите служебно се начислява количество изразходвана вода, определено
въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на
предходната година. Съобразно чл.6, т.2 от Общите условия основно задължение на
потребителите е да заплащат ползваните ВиК услуги съгласно чл.33, ал.2 от Общите
условия. Посочената разпоредба предвижда, че потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира за установено наличието на
неизпълнено задължение на ответника към ищеца по договор за доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода в размер на 1164,26 лева. По делото не е установена нередовност
на счетоводните записвания на ищцовото дружество досежно дължимите от ответника суми
за доставена питейна и отведена канална вода за периода 03.12.2020 г. до 11.04.2022 г.,
поради което на основание чл.182 ГПК тези записвания могат да се ползват като
доказателство в полза на съставителя.
5
С отговора на исковата молба назначеният особен представител на ответника прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията на доверителя
му по фактури № **********/15.01.2021 г., № **********/15.02.2021 г.,
№**********/15.04.2021 г., №**********/15.05.2021 г., №**********/15.06.2021 г.,
**********/15.07.2021 г., №**********/15.08.2021 г. и фактура № **********/15.09.2021 г.
Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Съгласно разрешението на
Тълкувателно решение №3/18.05.2012 г. по ТД №3/2011 г. ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В мотивите на това тълкувателно решение се приема, че вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност. В конкретния случай изискуемостта на задълженията по цитираните
фактури е настъпила 30 дни след фактурирането на всяко едно от тях, съответно
тригодишната погасителна давност на задълженията по тези фактури е изтекла, както
следва: За фактура №**********/15.01.2021 г. – на 14.02.2024 г., за фактура №
**********/15.02.2021 г. – на 16.03.2024 г., за фактура №**********/15.04.2021 г. – на
15.05.2024 г., за фактура №**********/15.05.2021 г. – на 14.06.2024 г., за фактура №
**********/15.06.2021 г. – на 15.07.2024 г., за фактура №**********/15.07.2021 г. – на
14.08.2024 г., за фактура № **********/15.08.2021 г. – на 14.09.2024 г. По отношение на
задълженията по тези фактури, съдът намира, че е изтекъл законоустановения тригодишен
давностен срок, като не се установява през посочените периоди, от страна на ищеца да е
било извършено действие, годно да прекъсне изтичането на този срок, съгласно
разпоредбата на чл. 116 ЗЗД. Ето защо и задълженията по посочените фактури следва да се
считат за погасени по давност. По отношение на фактура № **********/15.09.2021 г., следва
да се посочи, че тригодишният давностен срок за погасяването на вземането на ищеца по
същата изтича на 15.10.2024 г. (предвид обстоятелството, че съгласно чл.33, ал.2 от Общите
условия на ВиК оператора, вземането по фактурите става изискуемо 30 дни след неговото
фактуриране). Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е входирано
в съда на 10.10.2024 г., като по естеството си то представлява действие по чл. 116 б. „б“ ЗЗД
и като такова е годно да прекъсне изтичането на давностния срок. Поради това и
задължението по същата фактура не е погасено по давност.
Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, към която препраща чл. 40, ал. 1 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи, при неизпълнение на парично
6
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Ищецът претендира лихва за забавено плащане за периода 15.02.2021 г. до 03.10.2024 г., като
размерът на същата, заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-
счетоводна експертиза установява на 346,67 лева. Посочи се по-горе, че по отношение
вземанията на ищеца по фактури № **********/15.01.2021 г., № **********/15.02.2021 г.,
№**********/15.04.2021 г., №**********/15.05.2021 г., №**********/15.06.2021 г.,
**********/15.07.2021 г., №**********/15.08.2021 г. е изтекъл тригодишния давностен срок.
Поради това и акцесорното вземане за лихва за забава върху тези вземания също се явява
недължимо. Ето защо и с оглед заключението на вещото лице – задължението на ответника
за лихва за забава в настоящото производство възлиза на 136,64 лева.
Гореизложеното налага извода, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е
частично основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение
на ответника С. З. Г. съществуването на вземането на ищеца за сумата 421,19 лева за
главница от задължение за доставена питейна и отведена канална вода по партида
№********* за имот, находящ се в гр. Стара Загора, ..., за периода от 12.08.2021 г. до
11.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 10.10.2024 г.,
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 136,64 лева лихва за забава от
16.10.2021 г. до 03.10.2024 г., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № 2447/10.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 4549/2024 г. по описа на Старозагорския
районен съд. Предявеният иск в останалата част до претендираните 962,74 лева за главница
от задължение за доставена питейна и отведена канална вода по партида №********* за
имот, находящ се в гр. Стара Загора, ..., и за периода от 03.12.2020 г. до 11.08.2021 г. и 353,10
лева лихва за забава от 15.02.2021 г. до 03.10.2024 г. се явяват неоснователни и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ответникът С. З. Г. дължи на ищеца направените
разноски в заповедното производство съобразно установената част от вземането в размер на
42,95 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, и в исковото
производство - в размер на 376,41 лв., представляващи държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, възнаграждение на вещо лице и възнаграждение на особен представител,
присъдени съразмерно с уважената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. З. Г., с адрес гр. Стара Загора, ...,
ЕГН ********** съществуването на вземането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр.Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ 62, ЕИК *********,
представлявано от Р.И.М., за сумата 421,19 лева за главница от доставена питейна и отведена
канална вода по партида №********* за имот, находящ се в гр. Стара Загора, ... за периода
7
от 12.08.2021 г. до 11.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.10.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, със 136,64 лева лихва за забава за периода от 16.10.2021 г. до
03.10.2024 г., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
2447/10.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 4549/2024 г. по описа на Старозагорския районен съд, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване на вземането по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 2447/10.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 4549/2024 г. по описа
на Старозагорския районен съд в останалата част до претендираните размери 962,74 лева за
главница от доставена питейна и отведена канална вода по партида №********* за имот,
находящ се в гр. Стара Загора, ..., и за периода от 03.12.2020 г. до 11.08.2021 г и 353,10 лева
лихва за забава за периода от 15.02.2021 г. до 03.10.2024 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА С. З. Г., с адрес гр. Стара Загора, ..., ЕГН: ********** да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр.Стара Загора, ул.“Христо Ботев“ 62,
ЕИК *********, представлявано от Р.И.М., сумата 42,95 лева, представляваща разноски в
заповедното производство, както и сумата 376,41 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8