№ 16777
гр. С., 10.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110118398 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.
Подадена е молба от /фирма/ за допълване в частта за разноските на
постановеното по настоящото дело решение от 11.01.2023 г. Молителят твърди, че с
акта по същество съдът не се е произнесъл по дължимостта на разноските за държавни
такси, заплатени от ищцовото дружество в хода на производството.
В законоустановения срок по така подадената молба е постъпил отговор от
насрещната страна и ответник в производството /фирма/. Със същия молбата за
изменение на решението в частта за разноските се оспорва като неоснователна и
преклудирана.
Софийски районен съд, като съобрази релевантните за спора обстоятелства и
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С Решение № 507 от 11.01.2023 г., постановено по гр. д. № 18398/2022 г. по
описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав, са отхвърлени, поради извършено в хода на
процеса плащане на процесните вземания, предявените от /фирма/ срещу /фирма/
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 149, ал. 1, т. 3, вр. § 1, т. 43 ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на
/фирма/ суми за потребена в топлоснабден имот – нощен бар, находящ се в гр. С.,
/адрес/, абонатен № ******* – но незаплатена топлинна енергия. Признато е за
установено между страните, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 86,
ал. 1 ЗЗД, че /фирма/ дължи на /фирма/ сумата от 676,48 лева, представляваща
законната лихва върху заплатените в хода на процеса главници за цена на доставена
1
топлинна енергия и за такса за дялово разпределение, начислена за периода от
25.03.2021 г. (датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК) до 02.09.2022 г. (датата на окончателното изплащане на
дължимите главници), за която на 15.09.2021 г. е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 16899/2021 г. по описа на СРС, 47-ми състав. Със същия съдебен акт /фирма/ е
осъдено да заплати на /фирма/ сумата от 100,00 лева – разноски в исковото
производството за юрисконсултско възнаграждение, и сумата от 50,00 лева – разноски
в заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение.
Постъпилата молба по реда на чл. 248 ГПК, предмет на разглеждане в
настоящото производство, касае подлежащ на изменение съдебен акт, подадена е от
процесуално легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което се явява
допустима. По същество същата е основателна по следните съображения:
Както е посочено в постановеното по делото решение, право на разноски има
ищецът, тъй като не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК. С крайния съдебен
акт, обаче, съдът е присъдил на /фирма/ разноски само за юрисконсултско
възнаграждение в размера, посочен в становище с вх. № 232567/31.10.2022 г., но не и
заплатените от дружеството държавни такси – 101,40 лева за заповедното
производство и 133,45 лева за исковото производство. Така заплатените суми са
дължими от ответника, тъй като същите са реално сторени от ищеца, а ответното
дружество е дало повод за тяхното заплащане, оспорвайки дължимостта на процесните
вземания чрез подаденото по реда на чл. 414 ГПК възражение. Следва да се съобрази,
че с платената от /фирма/ в хода на процеса сума в размер на 5070,00 лева, на
основание чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД са погасени индивидуализираните по размер
вземания за главници и лихви, предмет на делото, в общ размер на 5069,87 лева, т. е. с
платената от ответника сума не са погасени внесените от ищеца държавни такси.
Поради изложеното, същите следва да бъдат присъдени на /фирма/.
Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Решение № 507 от 11.01.2023 г.,
постановено по гр. д. № 18398/2022 г. по описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав, в частта
за разноските, както следва:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
/адрес/, /адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК: *********, на основание чл. 78, ал. 1
2
ГПК сумата от 133,45 лева – разноски за държавна такса, платена в хода на исковото
производство, и сумата от 101,40 лева – разноски за държавна такса, платена в хода на
заповедното производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3