№ 529
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Николай Ст. Метанов
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000461 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260093/06.10.2021 г. по т.д. № 2275/2020 г. СГС, VI-21 състав
са отхвърлени предявените от Република България, действаща чрез Министъра на туризма,
срещу „Акра Лидо“ ЕООД, ЕИК ********* обективно кумулативно съединение осъдителни
искове с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 61 193.71 лв.,
представляваща дължима неустойка от ответника, в качеството му наемател, поради
неизпълнение на задълженията му по т. 6.1.15 от договор № РД-01-28-7/22.04.2015 г. за
отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост да поставя преместваеми
съоръжения на наетия плаж съгласно одобрената схема по ЗУЧК и след разрешение на
главния архитект, за сумата от 95 643.71 лв., представляваща дължима неустойка от
ответника, в качеството му наемател, поради неизпълнение на задълженията му т. 6.1.21 от
договор № РД-01-28-7/22.04.2015 г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна
собственост да осигури не по-малко от петдесет процента от активната плажна площ за
свободно и безплатно разполагане на плажни принадлежности от посетителите, която да е
равностойна като достъп до морето със зоните на наемателя, да е показана върху
специализираната схема на преместваемите обекти и съоръжения, да е обозначена на
морския плаж и на указателните табели, както искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за
сумата от 8 434.40 лв., представляваща обезщетение за забава поради забавено плащане на
неустойката за неизпълнение на т. 6.1.15 от договора за периода 23.07.2019 г. – 23.11.2019 г.
и за сумата от 13 018.17 лв., представляваща обезщетение за забава поради забавено
плащане на неустойката за неизпълнение на т. 6.1.21 от договора за периода 23.07.2019 г. –
23.11.2019 г. С решението Министерство на туризма е осъдено да заплати на Акра Лидо
ЕООД, ЕИК ********* сумата от 34 450 лв., която неоснователно е получило за сметка на
ищеца по предоставена от ищеца банкова гаранция договор № РД-01-28-7/22.04.2015 г. за
отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, ведно със законната
1
лихва върху тази сума, считано от 22.02.2021 г. до окончателното й заплащане, на основание
и по чл. 86 ЗЗД сумата от 1 952.17 лв., представляваща обезщетение за забава върху
претендираната сума от 34 450 лв. за периода 16.08.2019 г. – 21.02.2021 г., както и на
основание чл.78, ал.1 и 3 ГПК разноски по делото в размер на 9 856.09 лв. за държавна такса
и адвокатско възнаграждение.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Република България,
действаща чрез Министъра на туризма, който моли то да бъде отменено и въззивният съд да
постанови ново, с което да уважи предявените искове от страна на Държавата и отхвърли
насрещните искове на първоначалния ответник. В обжалваното решение съдът правилно
приел че е налице неизпълнение на задълженията от страна на наемателя по договора по т.
6.1.15 и 6.1.21 от договора, но неправилно приел, че въпреки неизпълнението на
договорните клаузи, не следва да се наложи неустойка по договора, тъй като
договореностите по т.8.8. от процесния договор представляват нищожна неустоечна клауза,
противоречаща на добрите нрави.
Решението било постановено в противоречие с чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. При
произнасянето относно нищожност на неустоечна клауза следвало да се преценяват
предпоставките и критериите по т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.
дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС и неустойката следвало да се прецени като нищожна,
когато единствената й цел излизала извън присъщите функции - обезпечителна,
обезщетителна и санкционна. Преценката относно валидността на неустоечната клауза се
извършвала към момента на сключване на договора, съобразно всеки конкретен случай, при
съобразяване естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение; наличие на
други обезпечения на същото задължение; вид на уговорената неустойка и на съответното
неизпълнение; съотношение на неустойката с очакваните вреди от неизпълнението.
Съгласно мотивите на TP № 1/2009 г. съдът следвало и служебно да преценява дали
клаузата за неустойка съответства на добрите нрави и на принципа за справедливост в
гражданските и търговски правоотношения. В практиката на ВКС /решение № 223 от
19.04.2016 г. по т. д. № 3633/2014 г., I т. о./, при извършено съпоставяне между
прекомерност на неустойката и нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави, било прието, че въпросът за накърняване на добрите нрави по отношение на
уговорена неустойка следвало да бъде решен чрез комплексна преценка не само на
съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори като свободата на
договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, както и
възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не
се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. Съдът в процесния
случай тълкувал неправилно договореното, съпоставяйки го с останалите предвидени по
договора неустойки и с оглед размера на неустойката, поради което приел, че така
уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции. Съдът приел, че с т.8.1 до 8.7 от
договора включително, страните са уговорили неустойка при неизпълнение на всяко от
задълженията на наемателя - за заплащане на наемната цена по т.6.1.2, задълженията по
т.6.1.10, 6.1.5,6.1.6, 6.1.13, 6.1.22, 6.1.14, 6.1.15, 6.1.16, 6.1.17, 6.1.18 в размер на 5 % от
наемната цена за съответната година за всяко неизпълнено задължение, като същевременно
с клаузата на т. 8.8., без да държи сметка, че вече са уговорени неустойки за всички
съществени задължение по наемния договор, било предвидено наред с уговорените
неустойки и при запазване на правото на наемодателя да развали договора и неустойка в
размер на годишната наемна цена, която предвид начина на формулиране на клаузата
относно „съществено неизпълнение“, била дължима при неизпълнение на което ди да било
задължение и то толкова пъти, колкото са повторно неизпълнените задължения. Това не
отговаряло на утовореното в договора. За Държавата, чрез Министъра на туризма, не
съществува друга възможност за претендиране на договорна неустойка за неизпълнение на
и
задълженията предвидени в т. 6.1.15 6.1.21 от процесния договор, освен чрез реализиране
на отговорността на наемателя по т. 8.8. от същия. За претендираните с исковата молба
2
неустойки за нарушения на задълженията по т. 6.1.15 и 6.1.21 не била предвидена друга
неустойка, освен тази по реда на чл.8.8 от процесния договор.
За задълженията по т. 8.1. - 8.7 от договора била предвидена неустойка в
размер на 5 % от годишната наемна цена. Систематичното тълкуване на Разпоредбата на
т.8.8 предвиждало налагане на неустойка не за всяко от задълженията по договора, а само за
тези, които са извън хипотезите на 8.1 - 8.7, тъй като за тях вече е предвидена неустойка. В
случая ищецът не претендирал неустойка за неизпълнение на задължения посочени в т. 8.1 -
8.7 от Договора. За всяко системно неизпълнение на договорно задължение предявяване на
отделна неустойка в размер на наемната годишна цена не водело до нищожност на клаузата
за неустойка, а до евентуална неоснователност на претенцията. В договора не била
уговорена неустойка за неизпълнение на задълженията по т. 6.1.15 и 6.1.21, така както е
направено за всички останали в разпоредбите на т.8.1-8.7.
Съдът неправилно приел, че съизмеряването на неустойката по т.8.8. с
годишната наемна цена явно показвало, че уговорката е извън присъщите функции на
неустойката, както и че съпоставена с предвидимите действителни вреди при сключването
на договора, е очевидно несъразмерна с тях. Тя целяла обезпечаване на договорните
задължения.
Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционния съд неправилно приел, че
съизмеряването на неустойката с годишната наемна цена противоречи на присъщите
функции на неустойката, тъй като превишавала в пъти предвидимите действителни вреди.
Нарушенията на задълженията, за които била предвидена можело да застраши човешки
животи и да ограничи правото на гражданите да посещават плаж публична държавна
собственост, което можело да доведе до отлив на плажуващи и желаещи да посещават
плажа, което би довело до липса на желаещи за сключване на договор за наем за следващи
сезони. Това от своя страна щяло да доведе до загуба на възнаграждение за наем и разходи
за поддържане и охраняване на плажа. Това обосновавало обезщетителната функция на
неустойката.
Процесната сделка била търговска и извършена по занятие като се
предполагало, че наемателят може да прецени при подписването на договора дали
неустойките, които се предвиждат са прекомерни и дали е налице неравнопоставеност още
при подписването му.
Съдът неправилно бил приел, че неизпълнението на договора от страна на
наемателя носи значително по- голяма полза от изпълнението му.
По отношение насрещния иск жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно
преценил същия като доказан при липса на доказателства за отправена покана за
възстановяване на сумата.
Жалбоподателят твърди, че решението е необосновано. Поддържа, че съдът
неправилно квалифицирал насрещния иск по чл. 55 от ЗЗД, който бил с правно основание
чл.79 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на Договор за наем №
РД-0228-7/22.04.2015 г. в размер на 34 450 лв., ведно с лихва за забава в размер на 1 952.17
лева за периода от 02.08.2019 г., ведно с законна лихва от 22.02.2021 г. до окончателното й
изплащане. Исковете били квалифицирани в условията на евентуалност с разпоредбите на
чл. 55 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД. Въпреки заявената поредност на предявените от страна
ответното дружество насрещни искове, съдът разглеждал и се произнесъл само по иска с
правно основание чл. 55 от ЗЗД.
Въззиваемият „Акра Лидо“ ЕООД оспорва жалбата по подробно изложени в
нея съображения и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Въззивният съд, в изпълнение на правомощията си по 269 и сл. по ГПК,
3
намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по обективно кумулативно
съединени искове, предявени от Държавата, действаща чрез Министъра на туризма срещу
„Акра Лидо“ ЕООД, с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от
61 193.71 лв., представляваща останалата непогасена чрез усвояване на банкова гаранция
неустойка, дължима от ответника, в качеството му наемател, поради неизпълнение на
задълженията му по т. 6.1.15 от договор № РД-01-28-7/22.04.2015 г. за отдаване под наем на
обект – изключителна държавна собственост да поставя преместваеми съоръжения на
наетия плаж съгласно одобрената схема по ЗУЧК и след разрешение на главния архитект; за
сумата от 95 643.71 лв., представляваща дължима неустойка от ответника, в качеството му
наемател, поради неизпълнение на задълженията му т. 6.1.21 от договор № РД-01-28-
7/22.04.2015 г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост да
осигури не по-малко от петдесет процента от активната плажна площ за свободно и
безплатно разполагане на плажни принадлежности от посетителите, която да е равностойна
като достъп до морето със зоните на наемателя, да е показана върху специализираната схема
на преместваемите обекти и съоръжения, да е обозначена на морския плаж и на
указателните табели; както и искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 8 434.40
лв., представляваща обезщетение за забава поради забавено плащане на неустойката за
неизпълнение на т. 6.1.15 от договора за периода 23.07.2019 г. – 23.11.2019 г. и за сумата от
13 018.17 лв., представляваща обезщетение за забава поради забавено плащане на
неустойката за неизпълнение на т. 6.1.21 от договора за периода 23.07.2019 г. – 23.11.2019 г.
Ищецът претендира законна лихва върху главниците и сторените разноски. Твърди, че като
наемодател, на 22.04.2015 г. сключил с ответника, като наемател, договор № РД-01-28-
7/22.04.2015 г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост,
представляващ морски плаж „Черноморец – Изток“, разположен в община Созопол, обл.
Бургас. Извършените проверки по време на действие на договора установили нарушения на
задълженията на наемателя, предвидени в т. 6.1.15, съгласно която наемателят е длъжен да
постави преместваеми обекти и съоръжения, в т.ч. ползваната допълнителна търговска площ
по чл. 10, ал. 8 ЗУЧК, след разрешение на главния архитект на общината, въз основа на
одобрена от министъра на регионалното развитие и благоустройството по реда на чл. 13, ал.
3 ЗУЧК специализирана схема на преместваемите обекти и съоръжения. Установени били
нарушения на задълженията на наемателя, предвидени в т. 6.1.21 от договора, задължаваща
наемателя да осигури не по-малко от петдесет на сто от активната плажна площ за свободно
и безплатно разполагане на плажни принадлежности от посетителите, като по никакъв
начин не възпрепятства ползването и не събира плащане под каквато и да е форма в тези
части на морския плаж, като осигури следното: местоположението на свободните площи
върху активната плажна площ се показва в специализираната схема на преместваемите
обекти и съоръжения; зоната на активната площ за свободно разполагане на плажни
принадлежности от страна на посетителите да е равностойна като отстъп до морето със
зоните, разположени от наемателя плажни принадлежности, които той предоставя възмездно
на посетителите на морския плаж. Извършените проверки на 29.08.2017 г., 05.08.2018 г.,
08.06.2019 г., 02.07.2019 г. установили нарушения на т. 6.1.15 от договора. Проверката на
29.08.2017 г. установила, че е поставен преместваем обект на територията на плажа, извън
одобрената схема и е надвишена площта на друг преместваем обект отново над одобрената
схема. Проверката от 05.08.2018 г. установила, че площта на обект № 4 е 72 кв.м., при
одобрени 49 кв.м. по схемата за поставяне на преместваеми обекти. Проверката, извършена
на 08.06.2019 г. установила, че е поставено съоръжение за спортно-развлекателна дейност
извън одобрената схема по чл. 13, ал. 3 ЗУЧК. Проверката от 02.07.2019 г. установила
превишаване на допълнителната търговска площ на заведение за бързо хранене –
преместваем обект № 4 по схема. Извършените проверки на 29.08.2017 г., 05.08.2018 г.,
02.07.2019 г. установили нарушения на т. 6.1.21 от договора. Проверката от 29.08.2017 г.
установила, че измерената площ на осигурената от наемателя свободна зона е 40.58 % от
активната плажна площ, а процентното съотношение на свободната зона спрямо платената
зона по отношение на достъп до морето е 49.33 %. Проверката от 05.08.2018 г. установила,
4
че измерената площ на осигурената от наемателя свободна зона съставлява 34.13 % от
активната плажна площ, а процентното съотношение на свободната зона спрямо платената
зона по отношение на достъпа до морето е 35.3 %; с проверката от 02.07.2019 г. е
установено, че процентът на осигурената от наемателя зона за свободно разполагане на
плажни принадлежности от посетителите спрямо зоните с поставени от наемателя платени
принадлежности е 39.35 %. За всяко нарушение е изготвен протокол, уведомяван е
ответника-наемател и му е предоставян 3-дневен срок за изпълнение. Съгласно т. 8.8 от
договора за наем, при съществено неизпълнение на задълженията по настоящия договор,
наемателят дължал на наемодателя неустойка в размер на наемната цена за съответната
година, независимо дали наемодателят се е възползвал от възможността да прекрати
договора по т. 7.2.1. Съгласно т. 9.1, б. „б“ от договора съществено неизпълнение е налице в
случаите, при които наемателят не изпълни точно или в срок едно и също задължение
повече от два пъти. Поради установените четири нарушения на т. 6.1.15 от договора и три
нарушения на т. 6.1.21 от договора, наемодателят е изпратил до наемателя писмо от
16.07.2019 г. и от 17.07.2019 г. /за нарушенията по т. 6.1.21 от договора/, получени на
19.07.2019 г., с които претендира неустойка в размер на 95 643.71 лв. за нарушенията на т.
6.1.15 от договора и 95 643.71 лв. за нарушенията на т. 6.1.21 от договора или общо
191 287.42 лв. и предоставя 3-дневен срок за изпълнение. Сумите не били платени като
наемателят дължал обезщетение за забава, считано от 23.07.2019 г. За погасяване на
задълженията за двете неустойки, държавата е подала искане до „Инвестбанк“ АД за
плащане на банкова гаранция № 51-832168G004, с изх. № 8128-28/29.03.2019 г. за
изпълнение на задълженията по договора. На 02.08.2019 г. сумата от 34 450 лв. по банковата
гаранция постъпила по сметка на министерство на туризма и с тази сума била погасена
неустойката за неизпълнение на задълженията по т. 6.1.15 от договора до сумата от
61 193.71 лв. С това средствата по гаранцията били изчерпани. С писмо от 12.08.2019 г.
ищецът предоставил на ответника срок за допълване на средствата по банковата гаранция и
плащане. Поради съществени неизпълнения на задълженията по договора от страна на
наемателя, неотстраняване на установени нарушения след покана и непредоставяне на сума
по договорена банкова гаранция след покана, с писмо от 13.09.2019 г., изпратено по
предоставен е-мейл на ответника, ищецът уведомил ответника за прекратяване на договора
без предизвестие, считано от 01.10.2019 г. по т. 7.2 от договора и го за подписване на
приемо-предавателен протокол на 15.10.2019 г. С писмо от 17.10.2019 г., изпратено по
пощата, ответникът отново бил поканен да се яви за предаване на имота. На 15.10.2019 г. и
на 23.11.2019 г. са съставени два приемо-предавателни протокола за приемане на обекта от
наемодателя. При съставяне на първия не е присъствал представител на ответника, а при
съставяне на втория протокол присъствал един от съдружниците. Обезщетението за забава
върху претендираната неустойка за неизпълнение на задължението по т. 6.1.15 от договора
за периода 23.07.2019 г. – 23.11.2020 г. било в размер на 8434.40 лв., което е формирано от
сумата от 292,24 лв. – обезщетение за забава за периода 23.07.2019 г. – 02.08.2019 г. върху
сумата от 95 643.71 лв. и от сумата от 8142.16 лв. – обезщетение за забава за периода
03.08.2019 г. – 23.11.2020 г. върху сумата от 61 193.71 лв. /остатък, след приспадане на
банковата гаранция/. Обезщетението за забава за неизпълнение на задължението по т. 6.1.21
от договора за периода 23.07.2019 г. – 23.11.2020 г. било в размер на 13 018.17 лв.
Ответникът „Акра Лидо“ ЕООД оспорва исковете. Не спори, че сумата по
банкова гаранция в размер на 34 450 лв. е усвоена. Поддържа, че процесният договор е с
невъзможен предмет - несъществуващ в обективната действителност и противоречи на
закона, тъй като посочения в него плаж фактически не съществува като обособен обект, а
плажната площ не отговаря на посочения в т.1.3 от договора размер. Позовава се на съдебна
практика на ВАС, съгласно която няма морски плаж с наименование „Черноморец-изток“.
При условията на евентуалност, твърди, че процесният договор е унищожаем поради грешка
/чл.28, ал.1, изр.1 ЗЗД/, тъй като не съществува морски плаж „Черноморец-изток“ и
активната плажна площ, обект на договора, е част от несъществуващ обект. Оспорва
твърденията за извършени нарушения на процесния договора, констатирани от проверки,
както и самото извършване на проверки на 29.08.2017 г., 05.08.2018 г., 08.06.2019 г.,
5
02.07.2019 г. След като не е налице годен обект на правото на собственост на държавата –
морски плаж „Черноморец - изток“, няма как да е налице и активна плажна площ на
подобен обект и да има нарушение на чл. 6.1.21 от договора. Оспорва проверката и
съдържанието на протокола от 02.07.2019 г. като твърди, че протоколът от проверката е
изготвен поне в два варианта. Оспорва представения „Технически доклад, данни и резултати
от мониторинг“ – сочи, че в представения му документ и този, представен с исковата молба
има разминаване в съставителя, подписа, наличието на печат. Твърди, че не са му
представени констативните протоколи при съставянето им и поради това, не го обвързват.
При проверката на 02.07.2019 г. не била измерена актуалната площ на цялата активна
плажна площ, която била променлива величина в зависимост от метеорологичните условия,
за да се сравни с площта на зоната за свободно разполагане на плажни принадлежности и
тази за платено разполагане на плажни принадлежности и поради това е неясно
действителното процентно съотношение между площта на зоната за свободно разполагане
на плажни принадлежности и тази за платено разполагане на плажни принадлежности.
Описаните в протокола от 02.07.2019 г. две буни били премахнати от ДНСК още през 2017
г., което било обществено известно, и това се е отразило съществено на площта на морския
плаж. В нарушение на договора действителната активна плажна площ през 2017 г., 2018 г. и
2019 г. не съответствала на предвидената в договора. Ответникът оспорва нарушение на
клаузата на т. 6.1.15. Твърди, че е имало заведение за бързо хранене, което е функционирало
към датата на проверката като служителите на ответника не са видели да са извършвани
каквито и да е замервания, и в тази връзка оспорва констатациите в констативните
протоколи. Поставеният преместваем обект и допълнителна търговска площ напълно
съответствали на посоченото в специализираната схема на преместваеми обекти и
съоръжения, одобрена от министъра на туризма и разрешението за поставяне. С влезли в
сила решения на административен съд – гр. Бургас били отменени наказателни
постановления за извършени нарушения от страна на ответника. Оспорва претенциите за
неустойка поради липсата на нарушения. Поддържа, че клаузата за неустойка по т. 8.8 и т.
9.1 от процесния договор противоречи на добрите нрави, поради което била нищожна.
Клаузата била извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
При липса на извършени нарушения, договорът не бил валидно развален.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника.
Поддържа, че наетият обект, предмет на процесния договор - морски плаж „Черноморец –
изток“ съществува и представлява част от имот с идентификатор 81178.5.328 по КККР на
гр. Черноморец по специализираната карта на 2012 г. В случай, че се установи липса на
самостоятелен обект, счита, че е налице част от такъв обект, който е индивидуализиран чрез
площ и размери. Съдебната практика на ВАС потвърждавала съществуването на морски
плаж „Къмпинг Черноморец“, част от който е територията на „Черноморец – изток“,
намиращ се в северната точка на един и същ поземлен имот. Липсвала грешка в обекта на
процесния договор за наем, тъй като наемателят е знаел обща площ, активна плажна площ и
площ, заета от скали, за което е подписал приемо-предавателен протокол. Поддържа, че
срокът за възражението за унищожаемост е изтекъл. Договорът не предвиждал уведомяване
не наемателят при инициирани проверки и присъствието на наемателя при осъществяване
на проверките не било задължително. Буните не влизали в активната плажна площ и тези
възражения на ответника били ирелевантни. Заявява, че не оспорва плажната ивица да се
изменя според климатичните условия.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът оспорва твърденията в
допълнителната искова молба: 1./ че обектът на процесния договор е ясно определен и
индивидуализиран съгласно АИДС № 377/19.05.1998 г.; 2./ че в договора е посочена обща
площ на морския плаж, както и граници; 3./ че наетият обект представлява част от имот с
планоснимачен номер 81178.5.328; 4./че е подписва приемо-предавателен протокол, в който
обектът да е индивидуализиран; 4./ че е изтекъл срокът по чл. 32, ал. 2 ЗЗД. Ответникът
твърди, че ищецът е узнал за грешката си от влизане в сила на решение № 8633 от
10.06.2019 г., постановено по адм.д. № 650/2019 г. на ВАС, IV отд. Отделно, след
премахване на буните намаляла площта на плажа. Премахването им било осъществено
6
повече от две години преди твърдяната проверка, но въпреки това фигурирали в
констативния протокол, това доказва, че реално проверка не е извършвана.
Ответникът „Акра Лидо“ ЕООД предявява насрещни обективно съединени
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от 34450 лв., получена
без основание от Държавата за сметка на ищеца по предоставена от ищеца банкова гаранция
и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 1 952.17 лв., представляваща обезщетение за
забава върху претендираната сума от 34 450 лв. за периода 02.08.2019 г. – 21.02.2021 г.,
ведно със законната лихва от 22.02.2021 г. до окончателното плащане. Претендира и законна
лихва върху сумата от 34450 лв. по насрещните искове и разноски по делото. Действително
в насрещната искова молба претенцията е заявена като са посочени три правни
квалификации на този иск в условията на евентуалност. Правната квалификация на иска е
дейност на съда при която описаните от страната факти и направеното искане се подвеждат
под хипотезата на правна норма. Страната не е длъжна да знае правото и не е длъжна да
сочи правната квалификация на предявения от нея иск, тя е длъжна да посочи съдържанието
на претендираното от нея право - в петитума на исковата молба и фактите и
обстоятелствата, от които то произтича - в основанието на исковата молба. Посочената от
страната правна квалификация не обвързва съда, който е длъжен служебно да определи
вярната правна квалификация на предявения иск. Първоинстанционният съд не е обвързан
от посочената от страните правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права, претендирани от ответника и на направените възражения, реплики и
дуплики. Съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК той е длъжен служебно да посочи в доклада
вярната правна квалификация на всички правоотношения, предмет на делото. В случая
първоинстанционния съд в своя доклад не е посочил правната квалификация на иска, но го е
направил с решението по делото и това означава, че предявеният иск за признаване на
незаконност на уволнението не може да бъде разгледан на останалите две основания,
предложени от ищеца с исковата молба. В случая не са предявени отделни искове, тъй като
и трите посочени от ищеца правни квалификации са предложени към едни и същи факти и
петитум.
Представен е договор № РД-01-28-7/22.04.2015 г. за отдаване под наем на обект
– изключителна държавна собственост, по силата на който Държавата, представлявана от
министъра на РРБ в качеството си на наемодател предоставя на „Акра Лидо“ ЕООД за
временно и възмездно ползване обект – изключителна държавна собственост,
представляващ морски плаж „Ч)ерноморец – изток“, находящ се в община Созопол, обл.
Бургас, индивидуализиран съгласно специализирана карта на обектите по чл.6, ал.1 на
ЗУЧК, приета от Агенция по геодезия, картография и кадастър с Протокол № 5/04.12.2013 г.
с активна плажна площ по см. на §1, т.5 от ДР на ЗУЧТ от 2 476 кв.м. и принадлежности, с
граници на морския плаж, определени чрез преки геодезични измервания по реда на чл.6,
ал.6 от ЗУЧК с функционално предназначение рекреационна дейност. Принадлежност на
морския плаж е прилежащата към него акватория с широчина 200 м., измерена от бреговата
ивица. Договорът е сключен за 5 години. Правата и задълженията на наемателя по посочения
договор са изчерпателно посочени в чл. 6 от същия. С чл.6.1.15 е въведено задължение на
наемателя да поставя преместваеми съоръжения на наетия плаж съгласно одобрената схема
по ЗУЧК и след разрешение на главния архитект, а с чл.6.1.21 да осигури не по-малко от
петдесет процента от активната плажна площ за свободно и безплатно разполагане на
плажни принадлежности от посетителите, която да е равностойна като достъп до морето със
зоните на наемателя, да е показана върху специализираната схема на преместваемите обекти
и съоръжения, да е обозначена на морския плаж и на указателните табели. С чл.7.2 от
договора е въведено право на наемодателя да прекрати договора без предизвестие след края
на текущия летен сезон, при следните условия: При съществено неизпълнение на
задълженията от страна на наемателя по смисъла на т. 9.1 от Договора; При неизпълнение
на задължение по т. 8.9 от договора за наем - неотстраняване на констатирано неизпълнение
7
след отправена покана; При непредставяне на банкова гаранция, след като наемателят е бил
поканен в 3-дневен срок от получаване на поканата да представи гаранция за изпълнение на
договора.В раздел 8 от договора са приети дължимите по него неустойки и обезщетения. С
чл.8.1 до 8.7, включително, страните са уговорили неустойка при неизпълнение на всяко от
задълженията на наемателя за заплащане на наемната цена по т.6.1.2 и задълженията по
чл.6.1.10, 6.1.5, 6.1.6, 6.1.13, 6.1.22, 6.1.14, 6.1.15, 6.1.16, 6.1.17, 6.1.18 в размер на 5 % от
наемната цена за съответната година за всяко неизпълнено задължения. В разпоредбата на
чл.8.8 страните са се съгласили, че при съществено неизпълнение на задълженията по
договора наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на наемната цена за
съответната година, независимо дали наемодателят се е възползвал от възможността да
прекрати договора по чл.7.2.1. Съгласно чл.8.9 наемодателят налага неустойките по чл..8.2 –
чл.8.8 при констатирано по реда на договора неизпълнение на договорно задължение след
като наемателят е бил уведомен за констатираното неизпълнение и е бил поканен в 3-дневен
срок да отстрани неизпълнението. Съгласно чл.9.1.“б“ съществено неизпълнение на
договора е налице когато наемателят не изпълни точно или в срок едно и също задължение
повече от два пъти, без значение от продължителността между отделните неизпълнения. С
чл. 4.7 страните са се съгласили, че в случаите на пълно, забавено или частично изпълнение
на което и да е от задълженията на наемателя, наемодателят има право да събере дължимите
неустойки чрез усвояване на гаранцията по договора.
Представен е Констативен протокол № 50/29.08.2017 г. за извършена на
29.08.2017 г. проверка на място за изпълнение на задълженията от наемателя на морски
плаж Черноморец - изток, по реда на чл. 22д, ал. 1, т.2 и т.З от ЗУЧК. В протокола е
посочено, че са установени нарушения на т.6.1.15 и на т. 6.1.21 от договора – поставен е
преместваем обект на територията на плажа, извън одобрената схема и е надвишена площта
на друг преместваем обект отново над одобрената схема. установено, както и че измерената
площ на осигурената от наемателя свободна зона съставлявала 40.58 % от активната плажна
площ, а процентното съотношение на свободната зона спрямо платената зона по отношение
достъпа до морето била 49.33%.
С писмо с изх. № Т-26-А- 256/04.09.2017 г., министърът на туризма е
предоставил тридневен срок за отстраняване на нарушенията.
Представен е Констативен протокол № 11/05.08.2018 г. за извършена на
05.08.2018 г. проверка на място за изпълнение на задълженията от наемателя. При
проверката са установени отново нарушения на чл.6.1.15 и чл.6.1.21 от договора. Посочено
е, че е надвишена площта на преместваем обект № 4 съгласно одобрената на 10.05.2018 г.
схема по чл.13, ал. 3 от ЗУЧК като вместо одобрените 49 кв.м., замерването е установило
площ на обект № 4 от 72 кв.м., което е извън одобреното по схемата за поставяне на
преместваеми обекти. Установено е, че измерената площ на осигурената от наемателя
свободна зона съставлява 34.13 % от активната плажна площ, а процентното съотношение
на свободната зона спрямо платената зона по отношение достъпа до морето била 35.3%.
С писмо с изх. № Т-26-А- 257/13.08.2018 г. на министъра на туризма на „Акра
Лидо“ ЕООД е предоставен тридневен срок за отстраняване на установените нередности.
Представен е Констативен протокол № 31/08.06.2019 г. за извършена на
08.06.2019 г. проверка на място за изпълнение на задълженията от наемателя на плаж
„Черноморец – изток“, при която е установено отново нарушение на т.6.1.15 от Договора с
поставено съоръжение – стойка за сърфове и сърфове извън одобрената схема по чл. 13, ал.
3 от ЗУЧК.
С писмо с изх. № Т-26-А-165/20.06.2019 г. на министъра на туризма на „Акра
Лидо“ ЕООД е предоставен тридневен срок за отстраняване на установената нередност.
Видно от приложената обратна разписка, писмото е получено на 26.06.2019 г.
Представен е Констативен протокол № 144/02.07.2019 г. за извършена на
02.07.2019 г. проверка на място за изпълнение на задълженията от наемателя. На 02.07.2019
г. е извършена проверка на място за изпълнение на задълженията от наемателя на плаж
8
„Черноморец – изток“. Представен е и Технически доклад, данни и резултати от мониторинг
от 02.07.2019 г. При проверката е установено отново нарушение на чл.6.1.21 от Договора,
тъй като процентът на осигурената от наемателя зона за свободно разполагане на плажни
принадлежности от страна на посетителите на морския плаж е била 35.62%;
равностойността като достъп до морето на зоните за свободно разполагане на плажни
принадлежности от посетителите спрямо зоните с поставени от наемателя платени
принадлежност е 39.35%. Отделно е установено нарушение на чл.6.1.15 от Договора –
превишаване на допълнителната търговска площ на заведение за бързо хранене -
преместваем обект № 4 по схема.
С писмо с изх. №Т-26-А-182/17.07.2019 г. на министъра на туризма на
наемателят на морски плаж „Черноморец изток“ е предоставен тридневен срок за
отстраняване на установените нередности. Видно от приложената обратна разписка,
писмото е получено на 19.07.2019 г.
С писмо с изх. № Т- 26-А-179/16.07.2019 г., получено от „Акра Лидо“ ЕООД
на 19.07.2019 г., поради констатирани четири нарушения на чл.6.1.15 наемателят е
уведомен, че му е наложена неустойка в размер на 95 643.71 лв., на основание т. 8.8 от
Договора, като е предоставен тридневен срок за заплащането й.
С писмо с изх. № Т-26-А- 182/17.07.2019 г., получено на 19.07.2019 г. „Акра
Лидо“ ЕООД е уведомено за наложена му неустойка в размер на 95 643.71 лв., на основание
т.8.8 от договор № РД-01-28-7/22.04.2015 г. за отдаване под наем на обект – изключителна
държавна собственост, във връзка с три нарушения на чл.6.1.21 от същия, като му е
предоставен тридневен срок за заплащането й.
С писмо до „Инвестбанк“ АД с изх. № Т-17-00-148/24.07.2019 г. Държавата,
чрез министъра на туризма, е поискала плащане по банкова гаранция № 51-832168G004 с
изх. № 8128-28/29.03.2019 г. за изпълнение на задълженията по Договор за отдаване под
наем на морски плаж „Черноморец-изток“, общ. Созопол, обл. Бургас.
С писмо изх. № БНБ- 83803/29.07.2019 г. БНБ е изпратило на Министерство
на туризма копие от SWIFT съобщение, с което е потвърден подписа на министъра на
туризма положен върху писмото с искане за освобождаване на гаранцията.
Представени са издадени два протокола с номера ********** и ********** от
02.08.2019 г. за наложените неустойки на „Акра Лидо“ ЕООД.
Няма спор, че сумата по банковата гаранция е платена на 2.08.2019 г. в размер
на 34 450 лв. като средствата по банковата гаранция за изчерпани и същата се счита
невалидна.
С писмо с изх. №Т-26-А- 179/12.08.2019 г., до управителя на „Акра Лидо“
ЕООД Министърът на туризма му е определил срок за допълване средствата по банковата
гаранция, съгласно договорните задължение и дружеството е поканено да заплати разликата
между сумата на двете наложени неустойки в общ размер 191 287.42 лв. и постъпилите
средства по банкова гаранция 34 450 лв., равняваща се на 156 837.42.
С Писмо изх. № Т-26-А-275/13.09.2019 г. министърът на туризма е уведомил
„Акра Лидо“ ЕООД, че прекратява едностранно Договора за наем, считано от 01.10.2019 г.,
на основание чл.7.2 от Договора. Писмото е изпратено на 13.09.2019 г. до наемателя на
предоставения от него e-mail за кореспонденция ********@*****.***.
С писмо изх. № Т-26-А-275/17.10.2019 г., получено на 22.10.2019 г., е
отправена повторна покана за доброволно изпълнение до наемателя и същият отново е
поканен да се яви за подписване на приемо-предавателен протокол.
Представени са два приемо-предавателни протокола от 15.10.2019 г. и от
23.11.2019 г. за приемане на обекта от наемодателя, констатиране фактическото състояние
на обекта и установяване готовността за ползване на обекта. При съставянето на първия
протокол не е присъствал представител на ответното дружество. При съставянето на втория
протокол е присъствал М. Я. - съдружник.
9
Представено е разрешение за поставяне № 18/20.05.2016 г., издадено от
Община Созопол, с което е разрешено на „Акра Лидо“ ЕООД да постави преместваем обект,
съгласно схема за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения на територията на
молски плаж „Черноморец – изток“ с площ на обект 49 кв.м. и допълнителна търговска
площ 49 кв.м. Разрешението е издадено и валидно до изтичането на срока на наема.
С уведомление изх.№ 70-00-277/08.03.2017 г. „Акра Лидо“ ЕООД е уведомило
министъра на РРБ, с което е възразило срещу заповеди, с които е разпоредено премахване на
съществуващите буни на територията на морски плаж „Черноморец – изток“ . Уведомление
вх.№ Т-26-А-80/17.03.2017 г. касае същият проблем.
С писмо, изпратено по мейл на 17.03.2017 г. „Акра Лидо“ ЕООД е поискало от
министъра на туризма да преразгледа наемната цена за обект морски плаж „Черноморец –
изток“ поради драстично намаляване на плажната ивица поради лошите метеорологични
условия през есенно-зимния период.
С възражение вх.№ Т-26-1-179/22.07.2019 г. „Акра Лидо“ ЕООД е оспорило
констатациите по Констативен протокол № 144/02.07.2019 г.
С възражение вх.№ Т-26-А-179/16.08.2019 г. „Акра Лидо“ ЕООД е оспорило
налагането на неустойка по процесния договор, както и усвояването на банковата гаранция
и е поискало възстановяване на сумата по сметката в „Инвестбанк“ АД.
Представено е писмо от 30.03.2017 г. от управителя на „Акра Лидо“ ЕООД до
имейл на служител на министрерство на туризма , с което се иска спиране на процеса на
разрушаване на буните на морски плаж „Черноморец – изток“.
.Представена е схема за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения в
това число и допълнителни търговски площи по чл.10, ал.8 от ЗУЧК на територията на
морски плаж „Черноморец – изток“
По делото са разпитани като свидетели на ищеца Р. С. С. Й. и Н. И. В..
Двамата са служители на Министерство на туризма и са присъствали на част от проверките,
които са извършени на ответника. На самата проверка се виждало дали има свободна и
платена зона на плажа, но не можело да се установи реалната площ, поради което се правели
геодезически измервания от геодезически фирми. Геодезическите проверки се извършвали
паралелно с техните. Служителите на министерството ползвали данните на геодезистите, за
да попълнят протоколите. Геодезическите мониторинги се извършвали по няколко пъти в
годината. Данните от тях след това се обработвали в Министерство на туризма. При
проверката на свидетелката Й. бил наличен преместваемия обект навес, който бил поставен
от северната страна на заведението. При проверката, на която присъствал свидетелят В.
спасителите местели шезлонгите, тъй като били разположени в свободната зона. Свидетелят
констатирал и наличието на стойката за сърфове, която не била предвидена по плана.
По делото са разпитани като свидетели на ответника С. Д. Г. – П., която от
2017 г. била пълномощник на „Акра Лидо“ ЕООД и В. Х., който през 2018 г. и 2019 г. имал
трудови правоотношения с „Акра Лидо“ ЕООД като управител на ресторанта на плаж
къмпинг Черноморец.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:
I./ По предявените искове с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на
неустойка и с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху
неустойката.
По делото е установено и не се спори, че страните са обвързани от наемно
10
правоотношение по силата на което ищецът е предоставил на ответника за временно
възмездно ползване морски плаж „Черноморец – изток“.
Съдът намира неоснователно възражението на ответника за нищожност на
договора, поради невъзможен предмет, дължащ се на разминаване между посочена в
договора и действителна площ, липса на индивидуализация на плажа и нанасянето му в
кадастралните карти.
Видно от представените писмени доказателства, част от които са представени
от самия ответник /писма възражения до министерство на туризма, схеми, констативни
протоколи/, както и от събраните гласни доказателства, се установява, че плаж „Черноморец
– изток“ съществува и функционира, нает е от ответника по силата на процесния договор.
Плажът е бил стопанисван от ответника за периода на действие на договора. Предаването на
плажа при сключване на договора от страна на наемодателя и при прекратяването на
договора от страна на наемателя е удостоверено с подписаните и представени по делото
приемо-предавателни протоколи. Свидетелите на страните са описвали неговото състояние
през годините на наемния договор. От всички събрани доказателства следва извод, че
плажът съществува, включително като обособена част от крайбрежната морска ивица.
Съгласно чл.7, ал.1 от ЗУКЧ морските плажове или части от тях с
прилежащата им акватория се управляват и поддържат чрез възлагане на концесия за морски
плаж при условията и по реда на този закон. Законът предвижда възлагане на концесия за
част от морски плаж, поради което съдът намира че не е налице правна пречка плажната
ивица, което е предмет на процесния договор, да бъде отдавана под наем и съответно
сключеният между страните наемен договор няма невъзможен предмет.
Неоснователно е и възражението на ответника за нищожност на клаузата на
чл.1.3 от договора, предвиждаща, че наемателят упражнява правата си по договора при
спазването на изискванията на чл.10, ал.7 и ал.8 ЗУЧК. Няма пречка договорна клауза да
препраща към законова разпоредба.
Съдът намира възражението на ответника за унищожаемост на договора
поради грешка допустимо /законът не въвежда преклузия за възраженията за
унищожаемост/, но неоснователно. По делото ответникът не е ангажирал доказателства, че
към датата на сключване на договора площта на наетият имот не е отговаряла на описаното
в договора. Неотносими към процесния спор са приложените доказателства за проведени
тръжни процедури и съдебни производства, касаещи морски плаж „Къмпинг Черноморец“,
за който липсват доказателства да е идентичен с процесния морски плаж „Черноморец –
изток“. От тези доказателства не може да се направи извод, че площта на морски плаж
„Черноморец – изток“ е по-малка от наетата по договора. В представените доказателства
фигурират изявления на ответника, в които във връзка с премахване на защитни съоръжения
от наетия плаж се цитира и площта на плажа с твърдения, че същата е намалена в резултат
на природните явления и премахване на съществуващи буни. Представеният от ответника
констативен протокол от 21.07.2019 г. не установява площта на плажа към датата на
сключване на договора и липсва частта относно извършените геодезически заснемания. Като
допълнителен аргумент следва да се има предвид текстът на член 210, ал. 1 и 2 ЗЗД, който
регламентира особени правила при продажби на недвижими имоти, когато има отклонение
между уговорената и действителната площ с 1/10 в по-малко или повече от отразеното в
договора. В тези случаи е предоставена правната възможност на страните да развалят или да
се откажат от договора, но не и да го унищожат, предвид което законодателят приема такива
сделки за напълно действителни.
По изложените съображения въззивният съд намира, че страните са били
обвързани от действителен договор за наем.
В договора ответникът е поел задължения с чл.6.1.15 - да поставя
преместваеми съоръжения на наетия плаж съгласно одобрената схема по ЗУЧК и след
разрешение на главния архитект, а с чл.6.1.21 - да осигури не по-малко от петдесет процента
от активната плажна площ за свободно и безплатно разполагане на плажни принадлежности
11
от посетителите, която да е равностойна като достъп до морето със зоните на наемателя, да е
показана върху специализираната схема на преместваемите обекти и съоръжения, да е
обозначена на морския плаж и на указателните табели.
Ищецът твърди, че ответникът е нарушавал нееднократно тези си договорни
задължения.
Съдът намира установено от представените констативни протоколи и от
събраните гласни доказателства, че Министерство на туризма е извършило на датите
29.08.2017 г., 05.08.2018 г., 08.06.2019 г. и 02.07.2019 г. проверки на място относно
спазването на задълженията на ответника по наемния договор. Въззивният съд също
възприема като обективни и последователни показанията на свидетелите Й. и В., които са
дадени въз основа на лично възприети от тях факти и се подкрепят от събраните писмени
доказателства.
Свидетелите Й. и В. дават сведения, че съставените с тяхно участие
протоколи, в частта касаеща площта на свободна и платена плажна площ, възможностите за
достъп до море и площта на преместваемите съоръжения не са основани на лично направени
измервания, а на геодезически заснемания на експерти, на които Министерството е
възложило извършване на мониторинг. Въззивният съд споделя становището на
първоинсатнционния, че геодезическите заснемания са частни експертизи без
доказателствена стойност. Изхождайки обаче от разпределението на доказателствената
тежест по делото, ответникът е следвало да установи, че е изпълнявал своите задължения по
договора, включително и тези по чл.6.1.15 и чл.6.1.21, касаещи договорните изисквания за
преместваемите съоръжения, разполагани върху наетия плаж и разпределението на плажа на
свободна и платена зона. В доказателствена тежест на ответника по иска е установяването
на пълното и точно изпълнение на договора и то при условията на пълно главно доказване
на фактите, сочещи на това изпълнение /чл.154, ал.1 от ГПК/. Ответникът не е ангажирал
доказателства за изпълнението на задълженията, чието неизпълнение е дало основание на
ищеца да претендира неустойката. Въззивният съд споделя становището на
първоинстанционния, че в приложение на правилата за разпределение на доказателствената
тежест следва да се приеме, че по делото не е доказано ответникът да е изпълнявал точно
посочените задължения.
Свидетелите Й. и В. дават сведения, лично възприети за съществуване на
място при проверките на преместваеми съоръжения извън одобрената схема /навес за масаж
по протокола от 29.08.2017 г., стойката за сърфове по протокола от 08.06.2019г., броя
спасителни постове,спасителни съоръжетия и медицинско лице, разположение на маси за
храна в свободна зона, липсата на табели с означение на цени по протокола от 02.07.2019
г./.
По изложените съображения съдът счита установено по делото неизпълнение
на задълженията на ответника по т.6.1.8, 6.1.10, 6.1.14, наред с неизпълнение на
задълженията по т. 6.1.15 и 6.1.21.
Ищецът претендира неустойката, уговорена в чл.8.8, която е дължима при
„съществено неизпълнение на задължения“ по договора и е уговорена в размер на наемната
цена за съответната година.
С разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД, съгласно която неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват, законодателят е уредил две от присъщите на неустойката
функции - обезпечителна и обезщетителна. Независимо, че в закона не е предвидена,
правнатаа доктрина и трайната съдебната практика, разглеждат и приемат, че в качеството
си на договорна отговорност неустойката има и санкционна функция, която макар и
неуредена изрично от закона е допустима, предвид договорната свобода по чл.9 ЗЗД и
очертаните от законодателя нейни граници. Наказателна функция съществува в случаите,
когато размерът на уговорената неустойка е по-голям от размера на претърпените вреди.
Дори в тази хипотеза уговорената неустойка следва да е в съответствие с императивните
12
норми на закона и на добрите нрави, които съдебната практика възприема като морални
норми, етични възгледи и правила за поведение, които са установени в обществото.
Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях. При преценка дали договорът или конкретна негова клауза им
противоречи, съдът следва да се съобрази дали нейният краен резултат е съвместим с
общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Именно последните не
допускат използването на договорната неустойка, като средство за несправедливо
обогатяване на кредитора и един от корективите на последното е предвидената от
законодателя в чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД възможност за прогласяването и за нищожна.
В този смисъл са задължителните постановки в т.3 на ТР № 1/ 15. 06. 2010 год.
на ОСТК на ВКС съгласно които нищожна, поради накърнавяне на добрите нрави, е всяка
неустойка, уговорена от страните извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва към момента на сключване на
договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства,
при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и
очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
Върховният касационен съд е разяснил, че нищожна би била неустойката в
случаите в които с нея се цели постигане на резултат извън посочените присъщите й
функции - например: неоснователно обогатяване на една от страните.
При изложените принципни постановки, въззивният съд намира за
основателни възраженията на ответника Акра Лидо ЕООД за нищожност на клаузата за
неустойка по чл.8.8 поради противоречието й с добрите нрави. При тълкуването й във
връзка с останалите клаузи на договора, предвиждащи неустойки и с оглед размера й, тази
неустойка излиза извън присъщите й функции. В чл.8 от договора – от чл.8.1 до 8.7,
включително, страните са уговорили неустойка при неизпълнение на всяко от задълженията
на наемателя за заплащане на наемната цена по чл.6.1.2, задълженията по чл.чл. 6.1.10,
6.1.5,6.1.6, 6.1.13, 6.1.22, 6.1.14, 6.1.15, 6.1.16, 6.1.17, 6.1.18 в размер на 5 % от наемната цена
за съответната година за всяко неизпълнено задължения. С клаузата на т.8.8, едновременно
с вече уговорени неустойки за неизпълнение на всички съществени задължения по наемния
договор, е предвидено при запазване на правото на наемодателя да развали договора и
неустойка в размер на годишната наемна цена при съществено неизпълнение на
задълженията по договора от страна на наемателя, че същият дължи на наемодателя
неустойка в размер на наемната цена за съответната година. Съществено неизпълнение
съгласно чл.9.1.“б“ от договора е налице когато наемателят не изпълни точно или в срок
едно и също задължение повече от два пъти. Следователно тази неустойка се дължи при
неизпълнение на кое да е задължение повече от два пъти и то толкова пъти колкото са
повторно неизпълнените задължения. Именно такива са и претенциите, заявени с исковата
молба – два отделни иска за отделни неустойки за всяко от задълженията по чл.6.1.15 и
6.1.21. Уговорената с чл.8.8 неустойка с фиксиран размер равен на годишната наемна цена
далеч надхвърля присъщите на неустойката функции. При съпоставка с предвидимите
действителни вреди при сключването на договора, е очевидно несъразмерна с тях.
Управлението на публичната държавната собственост върху морските плажове следва да се
извършва в обществен интерес, но начисляването на неустойки в размер на годишната
наемна цена за всяко нарушено повече от веднъж задължение при положение, че за същите
нарушения има паралелно уговорени и други неустойки в договора очевидно не цели да
обезщети наемодателя. По този начин се стига до абсурда, че неизпълнението на договора
от страна на наемателя би донесло значително по-голяма полза от изпълнението му по
отношение на наемодателя. Това категорично излиза извън смисъла и функциите на
института неустойка.
По изложените съображения и при пълно споделяне на мотивите на
13
първоинстанционното решение, въззивният съд намира исковете за неустойка
неоснователни.
По исковете за заплащане на лихва за забава, съдът приема същите
неоснователни. Касае се за акцесорни вземания на вземанията за неустойка и доколкото
последните са неоснователни, неоснователни се явяват и исковете за обезщетение за
забавеното плащане на претендираните неустойки.
II./ По насрещните искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
сумата от 34450 лв., получена без основание от Държавата за сметка на ищеца по
предоставена от ищеца банкова гаранция и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от
1 952.17 лв., представляваща обезщетение за забава върху претендираната сума от 34 450 лв.
за периода 02.08.2019 г. – 21.02.2021 г., ведно със законната лихва от 22.02.2021 г. до
окончателното плащане.
Ищецът по насрещните искове и ответник по делото претендира, че сумата по
предоставената по договора банкова гаранция е събрана без основание от наемодателя
поради липсата на нарушения на процесния договор.
Видно от представените писмени доказателства на 02.08.2019 г. ищецът е
усвоил сумата от 34 450 лв. по предоставена банкова гаранция за изпълнение на
задълженията на наемателя по договора.
С оглед становището на съда по претенциите, предмет на първоначално
заявените искове за тяхната неоснователност, усвояването на сумата по гаранцията от
страна на наемателя с цел погасяване на тези задължения се явява без основание. Искът е
основателен и следва да бъде уважен.
Тъй като ответникът по насрещния иск е поканен на 16.08.2019 г. да върне
усвоената сума по гаранцията, на основание чл.86 от ЗЗД във вр. чл.84, ал.1 от ЗЗД, считано
от тази дата той дължи и обезщетение в размер на законната лихва, което изчислено до
датата на предявяване на насрещната искова молба на 22.02.2021 г. е в размер на 5 330.61
лв. Съдът не може да нарушава диспозитивното начало в процеса, поради което акцесорния
иск следва да се уважи в пълен размер.
При този изход на спора отговорността за разноските по делото се носи от
въззивника, който следва да бъде осъден да заплати и тези, направени от въззиваемия.
Представен е списък съгласно който направените от въззиваемия разноски са 8400 лв. за
адвокатско възнаграждение за правна защита във въззивното производство, който размер не
е оспорен от въззивника.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260093/06.10.2021 г. по т.д. № 2275/2020 г. СГС,
VI-21 състав.
ОСЪЖДА Държавата, чрез Министерство на туризма да заплати на „Акра
Лидо“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 8400 лева разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването за изготвянето му на страните при условията на
чл.280 от ГПК.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15