Р Е Ш Е Н И Е
№ 213
гр.Габрово, 20.11.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и в присъствието на прокурора …………… като разгледа докладваното от съдията РАЧЕВ адм. д. № 74 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 39 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Образувано
е по жалба с вх. № 580/4.04.2018г. по описа на Административен съд – гр.
Габрово на П.Т.З. *** по чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД за
това, че Административен съд – Велико Търново, обявявайки оспорване на
подзаконов нормативен акт, съобразно чл. 181 от АПК чрез обявление в Държавен
вестник и публикувайки го на страницата на ВАС
е осигурил неправомерен достъп и разпространение на личните данни на П.З.
– трите му имена, пред неограничен кръг лица в разрез с установеното в ЗЗЛД.
След допълнително писмено уточнение искането на жалбоподателя е придобило
следния вид: да бъде прието за установено, че ответния административен съд е
предоставил неправомерен достъп и разпространение на личните данни на
жалбоподателя- трите му имена П.Т.З., в обявления по АД № 623/2017г. по описа
на ВТАС, обнародвани в ДВ бр.72/5.09.2017г и на интернет-страницата ВАС на
28.08.2017г. пред неограничен кръг лица, да бъде задължен ответника да поиска
заличаване на трите имена П.Т.З. от обявлението на интернет-страницата на ВАС,
както и да му бъдат присъдени деловодните разноски за настоящото производство в
размер 510.- лева.
От
изложеното в жалбата и в представените писмени защити става ясно, че претенцията
се мотивира с това, че в посочените обявления /в ДВ и в интернет/ били разгласени
трите имена на жалбоподателя в качеството му на оспорващ по адм. д. № 623 от
2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. При оспорване на
подзаконов нормативен акт разпоредбата на чл. 181, във вр. с чл. 188 от АПК
регламентирал и посочвал изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа
съобщението, подлежащо на публикуване. В тях като реквизит не се съдържало
изискване за посочване на трите имена на страна по такова дело, следователно ВТАС
бил разкрил необратимо на неограничен кръг лица личните данни на жалбоподателя
– трите му имена, което съставлявало нарушение на чл. 23, ал. 1 от Закона за
защита на личните данни /ЗЗЛД/.
С
Определение № 4249 от 2.04.2018 г. на пето отделение на ВАС спорът е изпратен
за разглеждане в АС – Габрово.
Ответната
страна – АСВТ, депозира писмено становище, с което оспорва жалбата.
Възраженията й се състоят в следното:
1.Преклудиране
правото на жалба. След като в ЗЗЛД не се съдържат изрично регламентирани
срокове за оспорване на действие по глава VII от него, то приложими са тези по
АПК и по-конкретно 14-дневния такъв по чл. 149, ал. 1 от кодекса. Жалбоподателят
е пропуснал този срок, т. к. е узнал за действието, което оспорва, на датата, на която е обнародвано процесното
обявление в ДВ – 5.09.2017г. от която дата следвало да тече 14-дневният срок за
оспорване на действието. Жалбата против него е подадена на 23.02.2018 г.,
поради което същата следвало да се счита за просрочена и по тази причина -
недопустима за разглеждане.
2.
Жалбоподателят следвало да насочи жалбата не срещу Административен съд – Велико
Търново, а срещу Народното събрание в чиято структура е редакцията на Държавен
вестник и срещу Върховен административен съд, които били регистрирани
администратори на лични данни с идентификационни номера съответно 50101 и
51998.
3.Алтернативно,
при положение, че настоящият съд счете същата за допустима, се правят
възражения по съществото на оплакването. Ответната страна счита, че
обработването на лични данни на З. е извършено по повод подадената от него
жалба против оспорената норма от общинската наредба. След като обработването на
личните данни на З. попада в някоя от хипотезите на чл. 4, ал. 1, от ЗЗЛД, то
тази дейност следва да се счита за законосъобразна. В случая обработката на
личните му данни било осъществено на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от закона.
4.Съдебните
заседания са публични и провеждането им е свързано с огласяване на лични данни
на страните по делото. Публикуваното съобщение е реализация на принципа на чл.
12 от АПК за публичност и прозрачност на
процеса с оглед възможността на заинтересованите да встъпят или да се
присъединят към оспорването на основание чл. 189, ал. 2 от АПК.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание страните не се явяват и не се
представляват.
I.По допустимостта на жалбата
Относно
твърдяното просрочие на жалбата съдът намира, че следва да се съобрази с
преобладаващата съдебна практика изразена в редица определения на ВАС, че
относно срока в който може да се потърси съдебна защита по чл. 39 от ЗЗЛД
следва да намери приложение нормата на чл. 38, ал.1 от същия закон –
едногодишен срок от узнаването. Така посочения срок в настоящия случай е
спазен.
Налице
е и задължителната отрицателна предпоставка за допустимост на жалбата,
съгласно чл. 39, ал. 4 от същия нормативен акт - липса на производство пред
Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ против същото действие или акт,
видно от представения по АД № 10467/2018г. на ВАС, отговор на Комисията за
защита на личните данни, че пред комисията не е започнало такова производство.
Жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
II.По основателността
1.Фактите
По делото не е налице спор по фактите.
На
сайта на Върховен административен съд е публикувана информация относно адм. д.
№ 623 от 2017 г., В публикацията се съдържа информация затова, че настоящият
жалбоподател, чиито три имена са цитирани в пълнота, е подал жалба против
конкретна нормативна разпоредба от подзаконов нормативен акт на Общински съвет
Велико Търново, по повод на която е образувано административно дело №
623/2017г. пред ответния съд. В брой 72/5.09.2017г.
на ДВ, на стр. 32 е публикувана идентична информация, като е посочена и датата,
на която делото ще бъде разгледано и са информирани заинтересованите страни, че
могат да се присъединят към оспорването, посочен е крайния срок в който същите
могат да сторят това.
Видно
от информацията съдържаща се в писмо изготвено от секретаря на Община Пловдив
въз основа на направена справка от Национална база данни „Население“ /л.27/ и в
писмо на кмета на Община Димитровград /л.44/, в Република България има само
едно лице с името П.Т.З..
След
извършената служебна справка Електронния регистър на администраторите на лични
данни се установи, че в действителност Народното събрание в чиято структура е
редакцията на Държавен вестник и Върховен административен съд, са регистрирани
като администратори на лични данни с
идентификационни номера съответно 50101 и 51998.
2.
Относимото право
Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗЛД "администратор на лични данни е физическо или юридическо лице, както
и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или
съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на личните
данни или обработва лични данни, видът на които, целите и средствата за
обработване се определят със закон, в които случаи администраторът или
специфичните критерии за неговото определяне са нормативно уредени. В тази
връзка и АСВТ се явява администратор на лични данни, вкл. досежно страните по
дела, гледани от него.
Легалната
дефиниция за лични данни се съдържа в чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД - всяка информация,
отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде
идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или
повече специфични признаци.
Съгласно
чл. 181, ал. 1, във вр. с чл. 188 от АПК в съобщението до „Държавен вестник“,
което се публикува от съдилищата по повод оспорване на подзаконови нормативни
актове или части от тях, се посочват „оспореният административен акт или негова
част и номера на образуваното дело“, а според чл. 181, ал. 2 от кодекса копие
от това, обявление, се публикува „на
определеното за това място в съда и се публикува в Интернет страницата на
Върховния административен съд“.
Съгласно
§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД "Обработване на лични данни" е всяко действие
или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните
данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране,
съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба,
разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или
комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.
Според
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД обработването на лични данни е допустимо
само в случаите, когато е налице едно от следните условия: 1.обработването е
необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора
на лични данни; 2.физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично
своето съгласие; 3.обработването е необходимо за изпълнение на задължения по
договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна,
както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово
искане; 4.обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на
физическото лице, за което се отнасят данните; 5.обработването е необходимо за
изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес;
6.обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със
закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните;
7.обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на
администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните,
освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото
лице, за което се отнасят данните.
3.
Изводи
-а)
по делото липсват каквито и да било доказателства които да сочат, че въпросните
две публикации /тази в ДВ и тази на сайта на ВАС/ са станали по инициатива на
Административен съд – Велико Търново. Пред настоящата инстанция, която е
инстанцията по същество и пред която единствено е възможно събирането на
доказателства /чл.219 във връзка с чл. 209 от АПК/ не са представени
доказателства, установяващи, че ответният административен съд е отговорен за
извършването на двете публикации и за тяхното съдържание.
б)
дори да се приеме, че публикациите са извършени по инициатива на
Административен съд – Велико Търново, /което както бе посочено е останало недоказано/
то основателен се явява довода на ответника, че последният не следва да
отговаря за действия, извършени от независими от него администратори на лични
данни. Всеки администратор е длъжен да съобразява дейността си с нормите на
ЗЗЛД. В този смисъл е и нормата на чл.10, ал.4 от Закона за държавен вестник - „При
подготовката на текстовете на актовете за обнародване редакцията изисква
съдействието на длъжностните лица по ал. 2 за отстраняването на техническите
несъответствия или грешки в тях“. Следователно администраторът, осъществил
конкретната публикация, е длъжен да предприеме необходимите мерки по защита на
личните данни и ако в конкретния случай това не е сторено, то не
Административен съд – Велико Търново следва да отговаря за непредприети действия
от други, независими от него прави субекти.
в)
дори да бъде прието, че ответният съд е отговорен за съдържанието на двете
процесни публикации /въпреки бележките по-горе/ то настоящият състав намира, че
в случая обработването на личните данни на жалбоподателя е било правомерно и
същото е осъществено съобразно разпоредбата на чл. 4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД. Тази законова норма
позволява, обработването на лични данни, когато същото е необходимо за
изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични
данни. Такова свое задължение по чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 от АПК е изпълнил
Административен съд Велико Търново. С процесното обявление е съобщил чрез
Държавен вестник оспорването по адм. д. № 623/2017 г. Нормата на чл. 181, ал. 1 от АПК задължава съответния
административен съд, при редовно оспорване на подзаконов нормативен акт, да
съобщи това оспорване по указания ред. Настоящия съдебен състав намира, че
изброяването извършено в чл. 181, ал.1 от АПК не е лимитативно. Това изброяване
сочи задължителния минимум от информация, която следва да се съдържа в обявлението,
но в никакъв случай не поставя горна граница на обнародваната информация. Съдържанието
на обявлението следва да е достатъчно ясно конкретизирано и индивидуализирано.
Това задължение на съда произтича от разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от АПК и неговата цел е да
се прогласят в достатъчна степен конкретни данни за оспорването. Самото
оспорване като процесуално действие включва не само предмет, но част от същото
е и неговото авторство. Изразът който е употребен от законодателя потвърждава
този извод – „ако оспорването е редовно…., съдът ГО съобщава…“ - съобщава се
оспорването, което включва и неговия автор. Ако двама или повече правни субекти,
независимо един от друг, са оспорили един и същ нормативен акт и обявлението
съдържа само нормативния акт и номера на делото, не е възможно оспорващия да
разбере кое от делата е образувано по неговото оспорване или напротив – би
останал с впечатлението че по оспорването му /без да знае, че има и други/ са
образувани повече от едно дела. Посочването на оспорващия е необходимо, освен
за всичко останало, но в конкретния пример и за отправяне на искания за
съединяване на производствата. Ето защо
съдът намира, че с публикуването на трите имена на оспорващия по висящо
административно производство по чл. 181, ал. 1 от АПК, Административен съд Велико
Търново е извършил законосъобразно и добросъвестно обработване на личните данни
на жалбоподателя. Както се отбеляза по-горе, същото е извършено и при
съобразяване с изискването на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД – в изпълнение
на нормативно установено задължение на съда като администратор на лични данни
г)
не на последно място съдът намира за необходимо да обсъди искането на
жалбоподателя и през призмата на законовата цел. Законодателят не създава самоцелно
правни норми, които да регулират имагинерни обществени отношения или да
защитават въображаеми права, напротив целта на нормотворчеството е да бъдат
охранени съвсем реални интереси. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗЗЛД, целта на закона е да
гарантира неприкосновеността на личния живот чрез осигуряване на защита на
физическите лица при неправомерно обработване на лични данни в процеса на
свободното движение на данните. В тази връзка изникват въпросите „Възникнаха ли
негативни последици за П.Т.З., след публикацията в ДВ и на интернет сайта на Върховния
административен съд, че в Административен съд – Велико Търново, по негово
оспорване е образувано АД 623/2017г.? Беше ли засегната неговата неприкосновеност?“
Настоящ
състав намира, че отговорите на тези въпроси са отрицателни. За лицата които са
прочели процесните публикации е станало ясно само, че лице с тези имена е
оспорило съответната подзаконова правна норма. Но кое е това лице не е ясно на
никого, освен на самия жалбоподател. Единствено той се е разпознал в публикацията,
тъй като само нему е известно, че е единствения български гражданин носещ тези
имена. Информацията, че някъде в България съществува лице носещо някакви три
имена, без да е възможно свързването на имената с конкретната персона, не идентифицира
това физическо лице по несъмнен начин.
Всяко
от съображенията изложени в б.б. а), б), в) и г) е самостоятелно основание за
отхвърляне на оспорването.
С
оглед този резултат разноски не следва да бъдат присъждани.
Воден
от горното и на основание чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД и чл. 171, ал.2, in fine от АПК Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на П.Т.З.
с ЕГН ********** *** срещу Административен съд Велико Търново, с която се да
бъде прието за установено, че ответният административен съд е предоставил
неправомерен достъп и разпространение на личните данни на жалбоподателя, в
обявления по АД № 623/2017г. по описа на ВТАС, обнародвани в ДВ
бр.72/5.09.2017г и на интернет-страницата ВАС на 28.08.2017г. пред неограничен
кръг лица.
Настоящото
съдебно решение подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен
срок, от съобщаването му, чрез Административен съд Габрово до Върховен
административен съд.
Препис
от съдебното решение да се връчи на страните ведно със съобщението.
СЪДИЯ: