Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик 07.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 17.09.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Ива Ч., като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 695/2020 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ВиК – Белово“ ООД, със седалище и адрес на управление в
гр.Белово, ЕИК *********, представляван
от управителя Р. Т. И. против НП № 13-001939 от 03.04.2020 год. на директора на Дирекция “ИТ”-Пазарджик, с което на основание чл.416
ал.5 от КТ и за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
Релевираните
в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност
на атакуваното НП, с оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание за жалбоподателя
се явява процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и излага съображения за нейната основателност. Иска отмяна на НП,
претендира и присъждане на разноски.
Процесуалният
представител на АНО оспорва жалбата и е на становище същата да се остави без
уважение като неоснователна. Иска потвърждаване
на НП, претендира и присъждане на разноски.
Пазарджишкият
районен съд съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно
убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран
за това, че в качеството си на работодател смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ не е изпълнил дадено
задължително за изпълнение предписание по т.5 от Протокол № ПР1922223 от
11.07.2019г. на гл. инсп. В.Д. със срок за изпълнение до 31.07.2019г., а
именно: „Работодателят да изплати трудовото възнаграждение на И.Г.С. в размер
на 698.38лв. и на Т. Т. Х.в размер на 989.84 лв., за извършена от тях работа
през мес. март 2019г. – основание чл.128, т.2 от КТ“.
Нарушението било извършено
на 01.08.2019 год., т.е. в деня, следващ изтичането насока за изпълнение на
предписанието.
Нарушението е било
констатирано на 10.01.2020г. при преглед на счетоводната документация на
дружеството в дирекция „ИТ“-Пазарджик
във връзка със започнала последваща проверка на 17.12.2019г. в офисите
на дружеството в гр.Б.. При прегледа на документацията било установено, че трудовото
възнаграждение на И.Г.С. в размер на 698.38лв. не бил изплатено.
За констатираното
нарушение по чл.415 ал.1 от КТ, против дружеството бил съставен АУАН, въз основа
на който било
издадено атакуваното НП. Последното било връчено на жалбоподателя по
пощата на 21.04.20 г., видно от отбелязването в известие за пощенска
доставка /лист 11/, а жалбата против него била подадена чрез наказващия орган
на 28.04.20 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е
процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на писмените доказателства, приети по
делото, както и от показанията на актосъставителя – св.Д. и св.С..
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения:
На първо място съдът
намира, че в хода на административнонаказателното производство е
допуснато съществено процесуално
нарушение, с което е накърнено правото на защита на санкционираното лице
до степен на невъзможност за неговото адекватно и ефективно
упражняване.
Това е така, защото
в обстоятелствената част на НП не е направено ясно и недвусмислено описание на
нарушението, с което не е изпълнено изискването на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН и
жалбоподателят, а и съдът, е поставен в условие да гадае, какво точно
административно нарушение е било вменено и за какво е наложена санкция.
В самото начало на
НП е посочено, че нарушението се изразява в това, че не било изпълнено предписание
по т.5 от горецитирания протокол, а именно: „Работодателят да изплати трудовото
възнаграждение на И.Г.С. в размер на 698.38лв. и на Т. Т.Х.в размер на 989.84
лв., за извършена от тях работа през мес. март 2019г. – основание чл.128, т.2
от КТ“.
От така описаното
следва, че предписанието не е изпълнено изцяло, т. е. посочените две трудови
възнаграждения, за двамата поименно споменати служители на дружеството, не са
били изплатени.
По-надолу в
обстоятелствената част на НП, т.е. в следващия абзац най-накрая в последното
изречение е отразено, че: „При прегледа на документацията било установено, че
трудовото възнаграждение на И.Г.С. в размер на 698.38лв. не бил изплатено“.
С така изложените
обстоятелства наказаното дружество е поставено в ситуация да гадае какво точно
нарушение е извършило, т.е. дали не е изпълнило изцяло предписанието или само
частично, досежно работникът С.. Това пък автоматично води до затруднение, т.к.
санкционираното лице не може да организира ефективно защитата си против
фактите, очертаващи обективната съставомерност на вмененото администартивно
нарушение. Само това е достатъчно да се отмени атакуваното НП.
Дори обаче
горепосоченото процесуално нарушение да бъде изцяло игнорирано, то е налице и
друго основание за отмяна на НП. То се изразява в това, че според настоящия
съдебен състав вмененото административно нарушение не е било извършено от
страна на жалбоподателя. От приложения като писмено доказателство по делото РКО
№ 692 от 26.07.2019г. /л.7 от делото/ става ясно, че на същата дата е било
изплатено възнаграждението от 989.84лв. за мес. март 2019г. на работникът
цитиран в НП – Тенчо Христозов, което означава, че процесното предписание за
този работник и изпълнено в указания срок – до 31.07.2019г.
От приложения като
писмено доказателство по делото РКО № 460 от 16.04.2019г. става ясно, че на
същата дата е било изплатено възнаграждението от 698.38лв. за мес. март 2019г.
на работникът цитиран в НП – И.С., което означава, че процесното задължително
за изпълнение предписание от 11.07.2019г. за този работник не е следвало да
бъде давано. Незнайно защо то е било дадено от страна на служител на
инспекцията. Вероятно защото той не е бил запознат с въпросният РКО, било то
защото по невнимания не го е видял по време на изключително обемната
документална проверка, било то защото по невнимание не му е бил представен от
страна на проверяваното дружество. Така или иначе обаче, актосъставителят – св.Д.
бе категоричен, че ако е бил запознат със съществуването на този ордер, то той
не би дал предписание, респ. не би съставил АУАН за неговото неизпълнение,
досежно този работник.
Не може да бъде
споделено виждането на процесуалния представител на АНО в смисъл, че РКО,
удостоверяващ изплащането на трудовото възнаграждение за работника С. е
антидатирано и съставено след издаването на АУАН специално за нуждите на
започналото АНП. Именно с това виждане са мотивира и искането за потвърждаване
на НП. Въпросното виждане обаче не почива на никакви обективни факти, при което
съставлява само и единствено едно предположение, но съгласно нормата на чл.303 ал.1 от НПК, към който
препраща разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, присъдата, респ. НП, което в АНП има статут като на присъда при
носене на наказателна отговорност в наказателен процес, не може да почива на
предположения.
Отделно от това по
делото, освен въпросният РКО, бе приета като писмено доказателство и
разчетно-платежна ведомост за платени от ВиК-Белово“ ООД трудови възнаграждения
за мес. март 2019г. /л.43 от делото/. От тази ведомост е видно, че трудовото
възнаграждение за работника С. за въпросния месец в размер на 698.38лв. е
пратено, като на нея стои подписът и на самия работник.
Накрая, но не по
значение, следва да се каже и това, че по делото бе разпитан като свидетел самият работник на санкционираното дружество –
И.С.. От неговите показания стана категорично ясно, че трудовото му
възнаграждение за мес. март 2019г. е било платено с РКО от 16.04.2019г., като
същият разпозна подписът си, както върху ордера, така и във въпросната
ведомост.
Предвид всичко
казано до тук няма никакво съмнение, че дружеството не е извършило вмененото му
административно нарушение, което е следващото основание за отмяна на НП.
С оглед изхода на
делото, а именно отмяна на обжалваното НП и фактът, че пред въззивната
инстанция дружеството жалбоподател бе представляван от авдокат, който
своевременно – в последното съдебно заседание, направи искане за присъждане на
разноски, настоящият съдебен състав намира, че същото е основателно и на
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива. Видно е от представения
договор за правна защита и съдействие, че дружеството е заплатило на адв. Р.Р.
адвокатски хонорар в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/ - платени в
брой.
Заплащането на
разноските следва да бъде присъдено в тежест
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище София,
тъй като тя има статут на юридическо лице съгласно чл.2 ал.1 от Устройствения
правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" обн.
ДВ. бр.6/2014г., а според чл.7 ал.1 от същия правилник, териториалните дирекции
„Инспекция по труда“ са структурирани към Агенцията, т.е. ТД „ИТ“-Пазарджик,
чийто представител е издал обжалваното НП, не е самостоятелно ЮЛ.
С оглед на
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 13-001939 от
03.04.2020 год. на директора на Дирекция “ИТ”-Пазарджик, с което на „ВиК – Белово“ ООД, със седалище и адрес на управление в
гр.Б., ЕИК *********, представляван от
управителя Р. Т.И., на основание чл.416
ал.5 от КТ и за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ е
наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, със седалище гр.С., бул.“..“ № .., представлявана от
изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на „ВиК – Белово“
ООД, със седалище и адрес на управление в гр.Б., ЕИК *********, представляван
от управителя Р. Т. И., разноски в
размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/ - адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: