Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………….
…………………………………, гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ състав,
в публично заседание на осемнадесети януари, две хиляди двадесет и трета година
в състав:
СЪДИЯ:
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
при секретаря Деница Кръстева, като разгледа докладваното
от административния съдия адм. дело № 1790 по описа за 2022г. на
Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 ал. 2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба от Л.С.С., ЕГН ********** ***, срещу Решение № 150/08.07.2022г. на Директора на ТД - Варна на НАП, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С220003-022-0042539/21.06.2022г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, с което е наложен запор върху вземане от трети лице – работодател по трудов договор, сключен на 22.02.2013г., за сумата от 459 126.38 лева. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като обезпечителната мярка – вземане от трето лице не съществува, наложената обезпечителна мярка не отговаря на изискванията на чл. 202 ал. 2 от ДОПК, към момента на налагане на обезпечителната мярка не съществува данъчният субект, тъй като е извършена продажба на предприятието на ЕТ „Биозем-Л.С.“ и търговецът е заличен. Моли за отмяна на решението и потвърденото с него постановление.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от адв. И.Б. от ВАК, който поддържа жалбата. Претендира разноски, за което представя списък.
Ответникът - Директор на ТД - Варна на НАП не е изразил становище. Представени са писмени бележки. В съдебно заседание, чрез процесуален представител се оспорва жалбата. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е издал Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 27/311/01281/3/01/04/01, изх. № 01-6500/8736/28.07.2020г., с което е определено на ЕТ „Биозем - Л.С.“, ЕИК *** подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 391 160 лева.
В ТД на НАП Варна е образувано изпълнително дело № ********* от 2021г. за задълженията по посочения АУПДВ. Изпратено е съобщение до Л.С. за доброволно изпълнение на задължението по АУПДВ в общ размер на 413 762.16 лева – 391 160 лева главница и 22 602.16 лева лихви.
С Постановление изх. № С220003-022-0042539/21.06.2022г., издадено от старши публичен изпълнител в ТД на НАП Варна е наложен запор върху вземане на трето задължено лице – работодател „СОФДИЛИНГ“ ООД, ЕИК ***, представлявано от К.Р. по трудов договор, сключен на 22.02.2013г. за сумата от 459 126.38 лева.
С Решение № 150/08.07.2022г., по подадена от Л.С. жалба, Директорът на ТД на НАП Варна е потвърдил постановлението за налагане на обезпечителни мерки като правилно и законосъобразно. Решението е връчено на Л.С. на 12.07.2022г., а жалбата срещу него е депозирана в ТД на НАП Варна на 18.07.2022г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 197 ал. 2 от ДОПК, от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване пред съда административен акт и след като е осъществено обжалване по административен ред, съобразно изискванията на чл. 197 ал. 1 от ДОПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 27 ал. 5 от Закон за подпомагане на
земеделските производители /в редакцията му към датата на издаване
на АУПДВ/, вземанията, които възникват въз основа на административен договор
или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. В ал.
8 на чл. 27 от ЗПЗП е предвидено, че обжалването на издадените от
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ или от оправомощените от
него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не
спира изпълнението им.
Съгласно нормата на чл. 195 ДОПК, предварителните обезпечителни мерки се налагат с постановление на публичния изпълнител. Същите се обжалват по реда на чл. 197 от ДОПК. На основание чл. 197 ал. 2 ДОПК, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред настоящата инстанция, е решението на директора на ТД на НАП – Варна. По аргумент от нормата на чл. 197 ал. 3 от ДОПК съдът извършва преценка и на законосъобразността на постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Следователно съдът, съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по реда на чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни акта - постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки и решението на директора на ТД на НАП – Варна, постановено по реда на чл. 197 ал. 1 от ДОПК, са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличие на компетентност на органа; спазване на материалноправните и процесуалните правила при издаването им; изискването за форма и съобразяване с целта на закона.
В случая постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 167 вр. чл. 195 ал. 3 от ДОПК. Спазена е формата, установена в нормата на чл. 196 ал. 1 от ДОПК. Директорът на ТД на НАП - Варна, като компетентен горестоящ административен орган, е постановил решение в срока по чл. 197 ал. 1 от ДОПК, съобразено с изискванията за форма, установени в същата правна норма.
В тежест на административния
орган е да установи всички фактически основания за необходимостта от налагане
на обезпечителната мярка. Същата за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Изводът,
че съществува възможност събирането на публичните задължения да бъде невъзможно
или значително затруднено следва да е мотивиран и обоснован. Постановлението за
налагане на обезпечителната мярка следва да отговаря на изискванията, визирани
в чл.
196 ал. 1 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.
196 ал. 1 т. 3 от ДОПК, в постановлението следва да бъдат посочени
фактическите и правните основания за издаването му. В обжалваното постановление
тези изисквания за наличие на фактически и правни основания на акта са
изпълнени, поради което съдът счита, че не е налице порок, обуславящ
незаконосъобразността и налагащ отмяната му.
Процесната обезпечителна мярка е наложена на основание разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от ДОПК, регламентираща случаите на налагане на обезпечителни мерки на установено по размер и изискуемо публично задължение. В настоящия случай, противно на твърденията на жалбоподателката, тези предпоставки са били налице при налагане на обезпечителните мерки, а именно било е налице установено и изискуемо публично вземане на длъжника с АУПДВ № № 27/311/01281/3/01/04/01 на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който по отношение на Л.С. е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 459 126.38 лева, представляващо безвъзмездна финансова помощ по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., съгласно посочената по-горе норма на чл. 27 ал. 8 от ЗПЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 197 ал. 3 ДОПК, обезпечителната мярка може да бъде отменена, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. По делото липсват доказателства жалбоподателят да е представил обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, поради което не е налице и посочената хипотеза на закона, която да обуслови незаконосъобразността на наложената обезпечителна мярка и съответно нейната отмяна.
Представеното Решение № 10352/16.11.2022г. по адм. дело № 1528/2022г. на Върховен административен съд, с което е оставено в сила Решение № 146/04.11.2021г . по адм. дело № 375/2020г. на Административен съд Шумен, с което е отменен АУПДВ № № 27/311/01281/3/01/04/01 на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ не може да обоснове извод за незаконосъобразност на оспореното решение, тъй като съгласно чл. 142 ал. 1 от АПК съответствието на акта с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Не може да се приеме, че се установяват нови факти от значение за делото след издаване на акта, по смисъла на ал. 2 на чл. 142 от АПК, тъй като с отпадане на основанието за образуване на изпълнителното дело, е налице друга правна възможност на жалбоподателката да се защити.
Представената в с.з. на 18.01.2023г. справка за липса на задължения на жалбоподателката, поради прекратяване на изпълнителното дело, не може да обоснове извод за основателност на жалбата, тъй като към момента на издаване на оспореното решение, същото е било законосъобразно, както съдът е посочил по-горе.
Съобразно гореизложеното съдът намира, че Решение №
150/08.07.2022г. на Директора на ТД - Варна на НАП, с което е потвърдено Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. № С220003-022-0042539/21.06.2022г.,
издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна по изп. д. № № ********* от 2021г. по описа на същата дирекция, са
издадени при правилно прилагане на закона и не страдат от твърдените от
жалбоподателката
пороци. Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото,
направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
се явява основателно, поради което на основание чл. 143 ал. 3 от АПК, следва да му се присъди такова в размер на 100.00 лева.
На
основание чл. 172 ал. 2 от АПК и чл. 197 ал. 4 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.С.С. срещу Решение № 150/08.07.2022г. на Директора на ТД - Варна на НАП, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С220003-022-0042539/21.06.2022г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна по изп. д. № № ********* от 2021г.
ОСЪЖДА
Л.С.С., ЕГН ********** да заплати в полза на ТД на НАП-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: