Р Е Ш Е Н И Е
№ 427
гр. Силистра, 20 декември
2018 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ БОРОВА
гр.д. № 237 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
ИЩЕЦЪТ „Б.” ООД с ЕИК, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. В. Т. № , представляван от управителя Ж. Д. К.,
със съдебен адрес:***, кантора
претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответниците „Т. НА Е. – СС” ЕООД с ЕИК, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. Х. Д. № и „Л.
СИС” ЕООД с ЕИК със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. Х. Д. № , че е собственик на имота, предмет на договора
за продажба, обективиран в Нотариален акт /НА/ № 66, т.І, рег.№ 639, д. №
21/2011 г. по описа на нотариус Румен Тодоров, вписан в СВ с акт № 59, т.І , д.
№ 59/2011г., сключен между „Т. НА Е. – СС” ЕООД - гр.С., в качеството на
продавач, и „Л. СИС” ЕООД - гр.С., в качеството на купувач, находящ се в гр.С.,
Промишлена зона-Запад, ул. Х. Д. № , а именно: 13.04 % от 347/ 18066
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 66425.514.502 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.С., одобрени със Заповед №РД-18-66/02.06.2008г. на
ИД на АГКК, целия имот с площ от
18 066 кв.м, при съседи имоти с
идентификатори: 66425. 514. 74,66425. 514. 272, 66425. 514. 476, 66425. 514. 501, 66425. 514. 276, ведно с 13. 04 % от построената в него ЕДНОЕТАЖНА
ПОЛУМАСИВНА СГРАДА-ПАВИЛИОН № 1, с идентификатор 66425. 514. 502. 19, със
застроена площ от 147 кв.м, с предназначение – промишлена сграда, заедно със
съответните части от изградения в поземления имот комуникации. Претендира
направените по делото разноски.
За да обоснове претенцията си, ищецът
излага обстоятелствата, че с постановление от 05. 04. 2016 г. на ЧСИ Георги
Георгиев, издадено по изп.д. № 20107670401397 е придобил правото на собственост
върху описани я недвижим имот, но при вписване на постановлението ищецът е
установил, че първия ответник е продал на втория 13,04% от възбранения имот,
както и 13.04 % от построените в него подобрения. Твърди, че изпълнителното
дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на „ОББ” АД,
срещу първия ответник като длъжник. Възбраната върху имота е вписана на 08. 11.
2010 г., а длъжникът се е разпоредил с възбранения имот на 17. 01. 2011 г.,
поради което ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 452, ал. 2 от ГПК и
счита, че сделката е недействителна спрямо взискателя по изпълнителното дело и
купувача – втория ответник не може да му противопостави права на собственик,
нито пък по отношение на купувача по публичната продан. В хода на
производството ищецът е оттеглил исковата си претенция по отношение на
ответниците в частта, отнасяща се за 13.04 % от 374 /18066 идеални части от
поземлен имот с идентификатор 66425. 514. 502, поради което производството по
делото в тази му част е прекратено.
В предоставения им от закона срок ответниците „Т. НА Е. – СС” ЕООД с ЕИК
., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Х. Д. № , представляван от С.
И. С. с ЕГН ********** и „Л. СИС” ЕООД с ЕИК, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. Х.Д. № , представляван от С. И. С. с ЕГН ********** са
подали писмен отговор, с който оспорват изцяло исковата претенция. Считат, че
претенцията на ищеца е погасена по давност, а също твърдят, че от датата на
продажбата по нотариален акт № 59 / 2011 г. 21. 01. 2011
г. до датата на подаване на исковата молба в съда 19. 02. 2018 г. имотът е
придобит по давност от приобретателя „Л. СИС” ЕООД в резултат на изтекла
петгодишна давност.
Твърдят, че сделката между двамата
ответници предхожда придобиването на имота от ищеца, поради което правата на
същия са им непротивопоставими.
Оспорват правата на ищеца върху
комуникациите в имота, поради недействителност на постановлението за възлагане
на имота в тази му част, тъй като комуникации не са оценявани и съответно не са
изнасяни на публична продан.
Считат, че постановленията за
възлагане, с които се легитимира ищецът, са недействителни в частта за комуникациите,
тъй като такива не са остойностявани и не са изнасяни на публична продан.
При отхвърляне на исковете претендират направените по делото разноски.
След като прецени представените по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно
основание чл. 124 ГПК.
От представените по делото
доказателства става ясно, че на 08.11.2010 г. по искане на ЧСИ Г. Георгиев като
обезпечение по изп.д. № 20107670401397 е вписана възбрана върху поземлен имот с
идентификатор 66425.514.502 по кадастралната карта и регистри на гр. С.,
одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на ИД на АГКК и върху
построените в имота сгради, подробно описани в искането, всред които попада и
сграда с идентификатори 66425.514.502.19, собственост на ответника „Т. на ед. –
СС“ ЕООД. На 17.01.2011 г. този ответник в качеството на продавач и вторият
ответник в качеството на купувач са сключили договор за покупко – продажба по
отношение на 13.04 % от имота и сградите в него, обективиран в НА № 59, т. 1 по
описа на СВ – С. за 2011 г., вписан в СВ – С. на същата дата. Възбраненият имот
и сгради били изнесени на публична
продан по изп.д. № 20107670401397, като в нея взело участие ищцовото дружество,
което било обявено за купувач на 347/18066 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 66425.514.502 по кадастралната карта и регистри на гр. С.,
одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на ИД на АГКК, целият с площ
от 18066 кв.м., ведно с построената в него ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА
СГРАДА-ПАВИЛИОН № 1, с идентификатор 66425. 514. 502. 19, със застроена площ от
147 кв.м, с предназначение – промишлена сграда, заедно със съответните идеални
части от изградените в поземления имот комуникации и придобило правото на
собственост върху този имот - постановление за възлагане от 05.04.2016 г.,
влязло в сила на 19.07.2016 г. и вписано в СВ – С. на 24.08.2016 г.
Производството по делото по отношение
на 13.04 % от 374 /18066 идеални части от поземлен имот с идентификатор 66425.
514. 502 е прекратено, а възражението за недопустимост на съдебното
производство в останалата му част е неоснователно, тъй като съсредоточаването
на претенцията на ищеца върху 13,04 % ид.ч. от сграда с идентификатори
66425.514.50219, предмет на НА № 59, т. 1 по описа на СВ – С. за 2011 г.,
концентрира предмета на делото именно върху оспорените от ответниците
собственически права, което разкрива наличието на правен спор между страните и
обосновава интерес от неговото разрешаване.
Цитираните по – горе влезли в сила
постановления за възлагане легитимират ищеца като собственик на сграда с
идентификатор 66425.514.502.19 с оглед разпоредбата на чл. 496 ГПК, според която от деня на влизане
в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които
длъжникът е имал върху имота. Възраженията на ответниците, че настоящият
взискател по изп.д. № 20107670401397, по което е извършена публичната продан -
„Р.“ ЕООД, не оспорва сделката,
обективирана в НА № 59, т. 1 по описа на СВ – С. за 2011 г., са неоснователни, тъй
като липсата на оспорване не е пречка за настъпването на вещния ефект на
публичната продан. На първо място не се спори, че „Р.“ ЕООД не е бил взискател
по изпълнителното дело нито към момента на сключване на договора за покупко –
продажба, обективиран в НА № 59, т. 1 по описа на СВ – С. за 2011 г., нито към
момента на публичната продан, поради което това дружество не би могло към някой
от двата момента да се съгласява в качеството си на кредитор със сделка, която
накърнява правото му да получи удовлетворение по вземането си от конкретно
имуществено благо на неговия длъжник. От друга страна евентуалното одобрение на извършено от длъжника
разпореждане с възбранения имот от страна на взискателя би следвало да се прояви
чрез прекратяване на принудителното изпълнение спрямо имота, а не чрез
формалното съставяне на декларация за неоспорване на сделката / л. 44 по делото
/, въпреки фактическото продължаване на изпълнението върху продадената вещ.
Възражението на ответниците, че правото да се оспорва
сделката, обективирана в НА № 59, т. 1 по описа на СВ – С. за 2011 г., е
погасено по давност също е неоснователно. Чл. 452, ал. 2 ГПК гласи, че когато
изпълнението е насочено върху имот, извършените от длъжника след вписването на
възбраната разпореждания с него са недействителни спрямо взискателя и
присъединилите се кредитори. Тази разпоредба сочи, че относителната
недействителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, сключена след
вписването на възбраната върху него, е настъпила по право, т.е. по силата на
самия закон, поради което за прилагането на нейните последици не е необходимо
предявяването на нарочен иск, а евентуалният такъв би имал установителен
характер. Правото за завеждане на
установителен иск не се погасява по давност, а провеждането на самостоятелно
съдебно производство за обявяване недействителността на сделката не е
предпоставка за настъпване на вещно –
правния ефект на публичната продан, тъй като тази недействителност може да се
констатира в мотивите на съдебното решение по иска за установяване правото на
собственост на купувача по проданта без ограничение във времето. Този извод
следва от разрешението, дадено в решение № 264 от 18.12.2013 г. на ВКС по гр.д.
№ 915/2012 г., IV г.о. и решение № 312 от 28.10.2014 г. на ВКС по
гр.д. № 2800/2012 г., IV г.о., според
които конститутивният иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е недопустим, когато целените с него гражданскоправни последици
/относителна недействителност на разпоредителното действие/ са настъпили на
основание чл. 452, ал. 2 ГПК поради вписване на възбрана върху имота, предмет на разпореждането.
Възражението, че вторият ответник е
придобил правото на собственост върху
13,04 % ид.ч. от сграда с идентификатор 66425.514.502.19 по давност чрез
упражняване на петгодишно добросъвестно владение също е неоснователно.
Договорът за покупко – продажба, обективиран в НА № 59, т. 1 по описа на СВ –
С. за 2011 г., бидейки правно основание за придобиване на вещни права, е
проявил вещно – правния си ефект, като е довел до преминаване правото на
собственост върху посочените в него имоти в патримониума на купувача. Този
договор е недействителен единствено спрямо взискателя, в чиято полза върху
имотите е вписана възбрана, поради което той би могъл да поиска да удовлетвори
вземането си спрямо длъжника – продавач именно чрез провеждане на принудително
изпълнение върху тези имоти. Въпреки това ограничение договорът за покупко –
продажба се явява основание за прехвърляне на правото на собственост върху
имота в полза на купувача, когото легитимира като негов собственик след момента
на неговото сключване. Придобиването на вещното право на договорно основание
изключва упражняването на давностно владение от страна на купувача –
собственик, върху собствения му имот, а още по – малко последващото му
придобиване от него на оригинерно основание (в този смисъл например решение №
159 от 01.07.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1435/2014 г., I г.о.). Поради тези причини не би могло да се приеме,
че вторият ответник разполага с още едно вещно право върху сграда с
идентификатор 66425.514.502.19, различно от непротивопоставимото на взискателя
право, възникнало от договора за покупко – продажба, което да изключи по
някакъв начин собственическите права на ищеца, произтичащи от публичната
продан. Същевременно следва да се добави, че дори да се допусне възможност за
повторно придобиване на сграда с идентификатор 66425.514.502.19 от втория
ответник по давност, то такава не е изтекла към момента на въвода във владение
на ищеца в сградите, тъй като изминалият период от сключването на договора за
покупко – продажба, обективиран в НА № 59, т. 1 по описа на СВ – С. за 2011 г.,
до въвода във владение е по – кратък от 10 години и тъй като прилагането на
кратката петгодишна давност не би могло да се коментира поради невъзможността
за третиране на ответника като добросъвестен владелец при наличието на вписана
върху имотите възбрана.
Непротивопоставимостта на
разпорежданията с възбранен имот спрямо взискателя, в чиято полза е наложена
възбраната, обуславят настъпване на вещноправния ефект на публичната продан по
силата на чл. 496, ал. 2 ГПК, който гласи, че от деня на влизане в сила на
постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът
е имал върху имота, като правата, които трети лица са придобили върху него, не
могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се
противопоставят на взискателите. При тези предпоставки проданта обуславя
правото на собственост на ищеца върху сграда с идентификатор 66425.514.502.19,
поради което предявеният от него иск за неговото съдебно потвърждаване се явява
основателен и следва да се уважи.
Неоснователно се явява и възражението
на ответниците за недействителност на
постановленията за възлагане, с които се легитимира ищецът, в частта за
комуникациите, тъй като такива не били остойностявани и изнасяни на публична
продан - тези комуникации се явяват общи части към сградите, тъй като ги
обслужват, поради което съответната идеална част от правото на собственост
върху тях преминава автоматично с прехвърляне
правото на собственост върху основния обект, дори без да бъдат упоменати
в придобивния акт.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, като се съобрази
и прекратяването на производството в една част в размер на 38.53 лв. за държавна такса, 231.19 лв. за адвокатски хонорар и 7.71 лв.
за вписване на исковата молба, които следва да се разпределят по равно между
двамата ответници. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да възстанови
на всеки от ответниците разноските съразмерно на прекратената част от исковете
в размер на 275.25 лв. за адвокатски хонорар. Възражението на ищеца за намаляване
на разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност е неоснователно,
тъй като платеният от всеки от ответниците хонорар на неговия процесуален
представител възлиза на сумата от 1200 лв., а съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възнагражденията по граждански дела се определят за всеки иск поотделно - в
конкретния случай исковете са 2, а съгласно чл. 7, ал. 5 от същата наредба за
процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС
възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна
според правилата на ал. 2, но не по-малко от 400 лв. за движими вещи и не
по-малко от 600 лв. за недвижими имоти или вещни права върху тях.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 235 ГПК СРС
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т.на е. – СС“ ЕООД с ЕИК
и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. Д.” № , представлявано от С. И.
С., и „Л. СИС“ ЕООД с ЕИК и адрес на
управление: гр. С., ул. „Х. Д.” № , представлявано от С. И. С., че „Б.” ООД с ЕИК, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. В. Т. № , представляван от управителя Ж. Д. К. е собственик на 13,04 % идеални части
от ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА СГРАДА-ПАВИЛИОН № 1, с идентификатор 66425. 514. 502.
19 /шестдесет и шест хиляди четиристотин двадесет и пет, точка, петстотин и четиринадесет,
точка, петстотин и две, точка, деветнадесет/, със застроена площ от 147 / сто
четиридесет и седем/ кв.м , построена в поземлен имот с идентификатор
66425.514.502 по кадастралната карта и регистри на гр. С., одобрени със заповед
№ РД-18-66 от 02.06.2008 г. на ИД на АГКК, целият с площ от 18066 кв.м.
(осемнадесет хиляди и шестдесет и шест кв.м.), с предназначение – промишлена
сграда, заедно със съответните идеални части от изградените в поземления имот
комуникации, при съседи на имота: имоти с идентификатори 66425.514.74, 66425.514.272, 66425.514.476,
66425.514.501 и 66425.514.276; които идеални части са предмет на сключен между
ответниците договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 59, т. 1 по описа
на СВ – С. за 2011 г. Правото на собственост на ищеца произтича от
постановление за възлагане от 05.04.2016 г., влязло в сила на 19.07.2016 г. и
вписано в СВ – С. на 24.08.2016 г. под №
4716, т. XIII.
ОСЪЖДА „Т. на е. – СС“ ЕООД с ЕИК и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. Д.” №
, представлявано от С. И. С., да заплати на „Б.” ООД с ЕИК, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. В. Т. № , представляван от управителя Ж.Д. К.,
направените по делото разноски в размер
на 138.72 / сто тридесет и осем лв. и 72 ст. / лева, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
разноски над така посочената сума.
ОСЪЖДА
„Л. СИС“ ЕООД с ЕИК и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. Д.” №
, представлявано от С. И. С., да заплати
на „Б.” ООД с ЕИК със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. В. Т. № , представляван от управителя Ж. Д. К.,
направените по делото разноски в размер
на 138.72 / сто тридесет и осем лв. и 72 ст. / лева, като ОТХВЪРЛЯ
искането за присъждане на разноски над така посочената сума.
ОСЪЖДА
„Б.” ООД с ЕИК, със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. В. Т. № , представляван от управителя Ж. Д. К. да заплати на „Т. на е. – СС“ ЕООД с ЕИК
и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. Д.” № , представлявано от С. И.
С., разноски съразмерно на прекратената
част от исковете в размер на 275.25
/ двеста седемдесет и пет лв. и 25 ст. / лева за адвокатски хонорар,
като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане
на разноски над така посочената сума.
ОСЪЖДА
„Б.” ООД с ЕИК, със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. В. Т. № , представляван от управителя Ж. Д. К. да заплати на „Л. СИС“ ЕООД с ЕИК и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. Д.” №
, представлявано от С. И. С., разноски
съразмерно на прекратената част от исковете в размер на 275.25 / двеста седемдесет и пет лв. и 25 ст. / лева за
адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ
искането за присъждане на разноски над така посочената сума.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: