Решение по дело №9500/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3350
Дата: 9 май 2019 г. (в сила от 9 май 2019 г.)
Съдия: Цветомира Петкова Кордоловска Дачева
Дело: 20181100509500
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                     Р Е Ш Е Н И Е

 

                                            

 

                        Гр.София, 09.05.2019  г.

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесетата  година, в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.

                                                ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

        БОРЯНА ПЕТРОВА                                                                   

 

при участието на секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска в.гр.д. № 9500 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

 

           С решение № 386467/17.04.2018г., постановено по гр.д. № 4081/2018 г. от Софийски районен съд, ІІ ГК, 76 състав, са отхвърлени изцяло като неоснователни исковете на Р.Д.Р., предявени на основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД срещу З. „А.“ АД. С решението в полза на ответника са присъдени разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 400 лева.

          Недоволен от решението е останал ищецът Р.Д.Р., който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания за незаконосъобразност. Според жалбоподателя първоинстанционният съд неправилно е приел, че застрахователният договор по застраховката „Каско“ – пълно автокаско“ е нищожен поради липса на интерес от сключването му, че застраховката не може да се сключи от лице без представителна власт, както и че липсва одобрение на собственика за сключването на договора. Инвокирани са още оплаквания за процесуална незаконосъобразност на съдебния акт поради неразпределяне на доказателствената тежест по отношение на интереса от сключването на застрахователния договор.  Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което исковете му да бъдат уважени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

             Въззиваемата страна – З. „А.“ АД, оспорва жалбата, и моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

            В настоящото производство доказателства не са ангажирани.

             Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежа страна, поради което е процесуално допустима.

  Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

Преценявайки доводите на жалбоподателя, становището на ответника по жалбата и ангажирания по делото доказателствен материал, Софийски градски съд намира въззивната жалба за основателна поради следното:

            Главната претенция, предявена на основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.), е за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско – пълно автокаско“ на застрахован при ответника л.а. „Тойота, RAV 4“ с рег.№ СА ******– тотална щета поради настъпило на 27.01.2015 г. пътно-транспортно произшествие.

          По делото е безспорно установено и страните не спорят, че на 23.01.2015 г. лицето И.Г.Н.е сключило с ответника застрахователен договор за посочения автомобил по риска „Каско, клауза П – Пълно автокаско“ с период на действие до 22.01.2016 г. Безспорно е, че Н. е продала автомобила на ищеца с договор от 25.11.2014 г. Няма спор, че към момента на сключване на застраховката Н. не е била собственик на лекия автомобил. На 27.01.2015 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие, в причинна връзка с което автомобилът е претърпял тотална щета и при ответника е била обарузавана щета № 10315030100776. Няма спор, че на 19.03.2015 г. с писмена молба ищецът е поискал от ответника – застраховател да му изплати обезщетение за тоталната щета на автомобила, а на 25.04.2015 г. е подписал нотариално заверена декларация, с която декларира, че към датата на сключване на застрахователния договор и към датата на пътно-транспортното произшествие е бил собстевник на автомобила въз основа на покупко-продажба от 25.11.2014г., като е посочил, че декларацията следва да се счита като „одобрение“ по смисъла на чл.201 КЗ. Декларацията е представена на и заведена при ответника на 14.05.2015 г. Безспорно е, че Н. е платила изцяло първата застрахователна премия, както и че втората такава не е платена.

         При посочените безспорни данни, за да отхвърли исковете, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че застрахователният договор е нищожен като сключен при липса на интерес – от несобственик. Приел е, че нищожната сделка не може да се санира впоследствие чрез потвърждаване, както и че сключването на застраховка не е хипотеза на действие от чуждо име без представителна власт или евентуално в поза на трето лице, а е по отношение на собствено имущество.

          Решението е незаконосъобразно.

          Безспорно в случая застрахователният договор е сключен от Н., която към 23.01.2015 г. – датата на договора, не е била собственик на автомобила, тъй като е прехвърлила собствеността му върху ищеца с договор от 25.11.2014 г. Безспорно Н. не е била упълномощена от ищеца за сключването на застрахователния договор. Към датата на сключване на застраховката собственик на автомобила е бил ищецът. От безспорния факт, че застрахованият автомобил е собственост на ищеца към датата на сключване на застрахователния договор, не следва априори изводът, че последният не е активно легитимиран да упражни правата по застраховката. Разпоредбата на чл.201, ал.1 КЗ /отм./ допуска възможността имущество да бъде застраховано от лице, което не е носител на правото на собственост върху него и което не разполага с изрична представителна власт за извършването на такова действие. В този случай лицето – Н. -  действа от свое име. Доколкото разпоредбата на чл.195, ал.1 КЗ /отм./ поставя като условие за действителност на застрахователния договор наличието на застрахователен интерес, до одобряването от собственика /за когото такъв интерес е налице/ договорът, сключен от лицето-несобственик, се намира във висяща недействителност. След одобрението /което е допустимо да бъде извършено и след настъпването на застрахователното събитие съгласно чл.201, ал.3 КЗ /отм./ и възприетото в Решение  № 64/15.06.10 г. по т.д. № 667/09 г., 1 т.о. на ВКС/, договорът се санира и поражда действие спрямо застрахователя и мнимо представлявания - собственика на вещта. С одобряването при платена застрахователна премия / в случая е платена първата премия/ и при настъпило застрахователното събитие, предвидено в договора, за застрахователя се поражда отговорността да заплати обезщетението. Правото да бъде получено това обезщетение принадлежи на собственика на имуществото, независимо кой е сключил договора, при две изключения - когато застрахователната полица е сключена в полза на трето лице или когато собственикът изрично изрази желание обезщетението да бъде платено на мнимо представляващия го. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 95/04.07.2017 г. по т.д. № 1805/2016 г., Т К., І т.о. на ВКС.

               Основна предпоставка за действителността на застрахователния договор в разглежданата хипотеза е собственикът да одобри договора. Когато собственикът на застрахованото имущество одобри сключения от мнимо представляващия го застрахователен договор, той се обвързва от посочените в него клаузи, включително и с тази, с която правото на обезщетение е уговорено в полза на трето лице.

               В настоящия случай не се твърди, нито се установява при сключването на договора за застраховка  да е било налице упълномощаване от ищеца на Н.. Но след сключването на застрахователния договор от името на Н.  и след настъпването на застрахователното събитие са налице конклудентни действия на ищеца, недвусмислено сочещи на съгласие с обвързващото му действие – молба от 19.03.2015 г. за изплащане на обезщетението по застраховката, декларация – одобрение по чл.201, ал.3 КЗ /отм./ от 25.04.2015 г., кореспонденция с ответника. По този начин императивното изискване на чл.201, ал.3 КЗ /отм./ е било изпълнено – застрахователният договор е одобрен от ищеца, поради което последният има право при безспорно настъпилото застрахователно събитие да получи обезщетението.

                По изложените съображения претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение е доказана по основание.

                 По размер искът по чл.208 КЗ /отм./ е основателен за сумата от 12 600 лв. след приспадане на стойността на запазените части / увеличение на размера в о.с.з. на 05.04.2018г./ съобразно неоспореното заключение на авто-техническата експертиза, прието в първата инстанция, като размерът е съобразен с разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ /отм./. От посочения размер следва да се приспадне размерът на втората застрахователна вноска 566.87 лв. с оглед основателното възражение за прихващане, направено от ответника, или размерът на дължимото застрахователно обезщетение е 12 033.13 лв., поради което претенцията е основателна и следва да бъде уважена за сумата от 12 033.13 лв. До предявения размер от 12600 лв. искът е неоснователен.

                Поради основателността на главния иск основателен е и искът за заплащане на лихва за забава на плащането на обезщетението за времето от 30.05.2015 г. – датата, на която изтича 15-дневния срок по чл.208, ал.1 КЗ/отм./ спрямо датата на депозираното от ищеца одобрение на застрахователния договор на 14.05.2015 г., до датата на завеждане на исковете в съда на 18.01.2018 г., като вземането е в заявения размер от 3 183 лв. ( при липса на възражения за този размер). Липсват данни за точния размер спрямо уважената част на претенцията за главницата поради което и на основание чл.162 от ГПК съдът приема, че искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен в предявения размер от 3 183 лв.

                Доводът на жалбоподателя за процесуална незаконосъобразност на съдебния акт поради неразпределяне на доказателствената тежест по отношение на интереса от сключването на застрахователния договор е неоснователен – възражението е преклудирано предвид неоспорването на изготвения от първоинстанционния съд доклад.

                По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която претенцията за главницата е отхвърлена до сумата от 12033.13 лв., в частта, в която е отхвърлен искът по ч.86, а.1 ЗЗД изцяло за сумата от 3183 лв. и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.

                 Съобразно изхода от спора пред настоящата инстанция въззиваемото дружество няма право на разноски, а на въззивникът се следват разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 1 040 лв. при съобразяване на уважената и отхвърлената част на претенциите. Въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв.Ц., процесуален представител на ищеца адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1 972 лв.

                 Водим от горното, Софийски градски съд

 

                                                       Р Е Ш И:

 

               ОТМЕНЯ решение № 386467/17.04.2018г., постановено по гр.д. № 4081/2018г. от Софийски районен съд, ІІ ГК, 76 състав, в ЧАСТТА, в която претенцията по чл.208, ал.1 КЗ /отм./ е отхвърлена до сумата от 12 033.13 лв., в ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът по ч.86, а.1 ЗЗД изцяло за сумата от 3183 лв. и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

                ОСЪЖДА З. „А.“ АД със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.Д.Р., ЕГН **********,***, съд.адр.: гр. София, бул. „Витоша“ № *******. чрез адв. Р. И. Ц., на основание чл.208, ал.1 КЗ/отм./ сумата от 12 033.13 / дванадесет хиляди и тридесет и три лв. и 13 ст./ лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета № 10315030100776, ведно със законната лихва от 18.01.2018 г. до окончателното изплащане на главницата и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 3 183 / три хиляди сто осемдесет и три/ лв. за периода от 30.05.2015г. до 18.01.2018г.

               ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

               ОСЪЖДА З. „А.“ АД със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.Д.Р., ЕГН **********,***, съд.адр.: гр. София, бул. „Витоша“ № *******. чрез адв. Р. И. Ц., разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 1 040 лв.

               ОСЪЖДА З. „А.“ АД със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв.Р. И. Ц. адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции общо в размер на 1 972 лв.

              Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1                         2.