Присъда по дело №477/2021 на Районен съд - Асеновград

М О Т И В И
Към присъда по НЧХД № 477/2021 г. на АРС, ІІ н.с.
Наказателното производство е образувано по тъжба на Г.А. Ф., с която тя е
повдигнала обвинение срещу подсъдимата В. ИВ. Ц. за престъпление по чл.
130 ал.1 от НК, за това че: На 07.07.2021 г. в град Асеновград е причинила на
частната тъжителка Г.А. Ф. леки телесни повреди, изразяващи се в контузия
на двете очни ябълки, изразяваща се в зачервяване на конюктивите и
охлузвания по роговиците, контузия на дясната мишница и предмишница,
кръвонасядане на дясната предмишница, довели до разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
В наказателното производство бе предявен от частната тъжителка и приет
за съвместно разглеждане граждански иск против подсъдимата в размер на
8000 лв., представляващи обезщетение за причинените и неимуществени
вреди изразяващи се в претърпени от същата болка и страдание в резултат на
причинената и лека телесна повреда – съставомерен резултат от
престъплението, като частната тъжителка Г.Ф. бе конституирана и като
граждански ищец. Претендира се и законната лихва върху сумата считано от
датата на деликта до окончателното и изплащане.
В хода на съдебното производство частната тъжителка Г.А. Ф. е починала
на 10.11.2021 г. На основание чл. 80 от НПК в правата на тъжителката в
настоящото производство по тяхно искане встъпиха нейните наследници А.
Н. ИМ. и Р. Н. Ф., като на това основание същите бяха конституирани като
частни тъжители и граждански ищци.
В съдебно заседание, частните тъжители А. Н. ИМ. и Р. Н. Ф. не се явяват
лично, но чрез повереника си - адвокат Н. поддържат повдигнатото
обвинение със същата фактическа обстановка, описана в тъжбата. Иска се
осъждането на подсъдимата и налагане на справедливо наказание, както и
уважаване в пълен размер на предявения граждански иск.
Подсъдимата В.Ц. не се признава за виновна и дава подробни обяснения, в
които отрича факта, че е причинявала каквато и да било телесна повреда на
пострадалата. Заема защитна позиция, че на датата, посочена в частната
тъжба е гледала бебето си и по никакъв начин не е влизала в контакт или
извършвала каквито и да било действия срещу тъжителката Г.Ф., а още по-
малко пък тези описани в тъжбата с които да й е причинила телесни
увреждания. Защитникът й адвокат Д. пледира за оправдателен диспозитив,
като мотивира тезата, че липсват доказателства, които да доказват по
несъмнен начин частното обвинение.
Съдът на базата на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата В. ИВ. Ц. е родена на ***, българка, българска гражданка,
неомъжена, с основно образование, неосъждана, понастоящем в майчинство,
1

адрес: ***, ЕГН **********.
Подсъдимата В.Ц. живеела в гр. Пловдив. След като забременяла през 2020
г. се преместила в гр. Асеновград на ул. ***, за да изкара една по-спокойна
бременност. Скоро започнали проблемите й с тъжителката Г.Ф. /починала/,
която живеела на приземния етаж заедно със съпруга си св. Н.Ф.. Между
двете по чисто битови поводи започнали пререкания и скандали, които
прераснали в непоносимост. Тези неприязнени отношения продължили и след
като подсъдимата Ц. родила детето си. По повод на елементарни битовизми
между двете, като например незатваряне на входната врата, забележки,
обвинения, обиди, крещене, задръстване на тоалетни, използване на пелети за
огрев с повод и без повод се сигнализирала полицията и на адреса
многократно идвала полиция основно по сигнали на подсъдимата В.Ц.. При
посещение на место, по повод на битовите скандали полицейските органи
обикновено съставяли протоколи за предупреждение по ЗМВР и на двете
страни. Около 10 дни преди процесните събития, описани в тъжбата бил
поредния битов скандал, а именно на 26.06.2021 г., когато подсъдимата В.Ц.
повикала полиция, с оплакване, че Г.Ф. я блъснала като била с детето и я
обидила, като поводът за това бил, че не затворила входната врата.
Пристигналите на место полицейски служители съставили протоколи за
предупреждение както на тъжителката Г.Ф. да непредизвиква скандали, да не
отправя обидни думи и закани и да не влиза във физическа саморазправа с
подсъдимата В.Ц., така и на последната да не отправя обидни думи и да не
извършва самоуправни действия.
Според фактическата обстановка описана в тъжбата и поддържана като
фактология в процеса на 07.07.2021 г. тъжителката Г.Ф. около 21.00 часа била
на двора и поливала цветята. Тогава според тъжителката Ф. от терасата на
третия етаж, подсъдимата В.Ц. изляла върху нея гореща солена вода и в
следващия момент нещо я ударило по ръката, като усетила силна болка. В
тъжбата не се сочат факти, дали двете са разговаряли или са си разменили
реплики преди този момент и не е описано дали тъжителката е видяла, че
именно подсъдимата Ц. е изляла водата. По никакъв начин не е посочено и
какво точно я е ударило по ръката, нито какъв предмет, нито от къде се е
появил той. За инцидента тъжителката Г.Ф. споделила със съпруга си Ниязи
Ф., който по това време бил в апартамента и гледал телевизия,след което се
обадила на тел. 112 и повикала полиция. На место бил изпратен автопатрул в
състав полицай Л.П. и полицай Д.Б.. Пред тях тъжителката Г.Ф. заявила, че
съседката й В.Ц. я заляла с гореща вода и е изгорила лицето и дясната й ръка.
Полицаите обаче констатирали, че същата няма никакви видими наранявания
освен леко зачервяване на дясната ръка. Същата категорично отказала
медицинска помощ и според полицаите същата видимо нямала нужда от
такава. Същите установили подсъдимата В.Ц. на адреса и на третия етаж,
като била сама в къщи с бебето си, което било на около 6 месеца. Тя
категорично отрекла да е влизала в разправия с Г.Ф. през въпросния ден,
както и да я е заливала с гореща вода. И на двете били снети обяснения и
2

били съставени протоколи за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР. По-късно
същата вечер, тъжителката Г.Ф. след 23.30 ч. отишла в гр. Пловдив и
посетила УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД- гр. Пловдив, където се оплакала от
дразнене в очите. При снемане на анамнезата от медицинските лица, заявила,
че сутринта е била полята с гореща вода. Въпреки, че била в медицинско
заведение със спешен кабинет в гр. Пловдив, тъжителката Ф. при това
посещение не заявила нищо за нараняване в областта на десния горен
крайник. При този преглед, медицинските лица констатирали двуочно леко
зачерваване и фини ерозии по роговиците в долната трета и й предписали
капки за очи, след което същата се прибрала в дома си. На следващия ден
08.07.2021 г. около обяд същата отново отишла в гр. Пловдив и посетила
отново УМБАЛ „Св.Георги“, като този път се оплакала от болки в дясната
предмишница и рамо. При анамнезата в допълнителния лист към листа за
преглед на пациент обаче е отразено, че пациентката е паднала и ударила
ръката си. След консултации с ортопед и рентгенови изследвания не били
констатирани данни за фрактури и подкожни крепитации. На следващия ден
09.07.2021 г. тъжителката Г.Ф. посетила Катедрата по съдебна медицина,
където й било издадено съдебно–медицинско удостоверение. При
освидетелствуването били обсъдени от съдебния лекар представените
медицински документи. Като обективни данни при прегледа било
констатирано само кръвонасядане по предната повърхност на дясната
предмишница в средната трета с размери 12/10 см. с кафеникав цвят.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява, че на Г.Ф. при възникналия инцидент са били
причинени контузия на двете очни ябълки, изразяваща се в зачервяване на
конюктивите и охлузвания по роговиците, контузия на дясната мишница и
предмишница, кръвонасядне на дясната предмишница. При изслушването на
вещото лице се установява, че заключението е изготвено на базата на
медицинските документи, в които са отразени субективни оплаквания и
твърдения за болки от пострадалата. Обективните находки са се изразявали в
лека инекция и фини ерозии в долната трета, както и в кръвонасядане в
областта на дясната предмишница констатирано едва от съдебния лекар при
освидетелствуването на 09.07.2021 г.
В предвид установената в хода на съдебното следствие фактическа
обстановка установена от показанията на свидетелите и приложените
писмени и веществено доказателства съдът намира, че същата не
кореспондира изцяло с фактите относно инцидента, изложени в тъжбата и то
именно по отношение на основните съставомерни характеристики на
описаното и вменено във вина на подсъдимата деяние. Така например и
двамата разпитани свидетели полицаите П. и Б., които са посетили инцидента
след сигнала на тъжителката са констатирали, че същата няма видими
наранявания, освен леко зачервяване на дясната ръка. Пред тях обаче
тъжителката Г.Ф. е твърдяла, че е била залята с гореща вода, като й са
изгорени лицето и ръката, като за зачервяването на ръката е заявила, че то е
3

причинено от същия вредоносен фактор, а именно горещата вода. По никакъв
начин същата в този първоначален момент не е заявила, че е била ударена с
някакъв предмет, който е паднал отгоре и който евентуално да е бил хвърлен
от подсъдимата. По никакъв начин не е бил посочен и евентуално огледан от
полицаите такъв предмет, въпреки че е нямало никаква пречка същата да го
посочи в двора си и да се изясни този въпрос още на место. В самата тъжба
също не се сочи какъв е бил този предмет, което компрометира до голяма
степен обвинението за нанасянето на травматичното увреждане, чрез удряне с
неизвестен предмет. Ако имаше такъв предмет, той следваше да е паднал до
тъжителката Г.Ф. и е напълно непонятно защо същата не го посочва като вид.
Нещо повече, при обаждането си на телефон 112 тъжителката Г.Ф. заявява,
че е била залята с гореща вода, но отново по никакъв начин дори не
споменава, че е била ударена с предмет по ръката. На следващо място, при
посещението си в УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД след инцидента същата отново е
завила, че е залята с гореща вода и се оплаква от дразнене в очите. Отново
нищо не споменава за удар по ръката и травма в тази област. Това драстично
противоречи на описанието в тъжбата, че след като е била ударена с нещо по
ръката й е причерняло от болка. Отново противоречи на всякаква житейска
логика по-тежкото от двете твърдени в тъжбата увреждания , а именно това
по предмишницата, по никакъв начин да не е споменато от пострадалата
веднага след инцидента, нито при спешното повикване, нито пред полицаите,
където тя е твърдяла, че няма нужда от медицинска помощ, нито пък след
това, когато за не чак толкова драматично страдание като дразнене в очите, тя
си е направила труда да отиде до болницата в гр. Пловдив и то през нощта,
вместо да посети спешния кабинет в гр. Асеновград. В крайна сметка, при
това отиване до гр. Пловдив са констатирали сравнително леко увреждане на
очите и са й предписали капки, като не са предприели никакви други
медицински процедури. Проследявайки действията на тъжителката Г.Ф.
обективирани в приложените медицински документи, става ясно че на
следващия ден около обяд същата отново е посетила УМБАЛ „Свети Георги“
– гр.Пловдив, като вече при снемането на анамнезата е посочено, че й е
нанесен побой и е била замерена с твърд тъп предмет. Едва в този момент за
първи път е въведено обстоятелството за болка в областта на дясната
предмишница и рамо, както и за контузия на лакътя. В допълнителния лист за
преглед на пациент в СО обаче като анамнеза е отразено, че е паднала и
ударила ръката си. В крайна сметка и при този преглед въпреки проведените
изследвания не са констатирани телесни увреждания, а добро общо
състояние, липса на необходимост от болнично лечение, а посочените
контузии на дясната мишница и предмишница са на базата на субективните
оплаквания на пострадалата. Няма данни, че изобщо е проведено или
предписано каквото и да било лечение, което отново навежда съмнението
дали действително е било обективно необходимо посещение на здравно
заведение с такива оплаквания и от отново в гр. Пловдив, а не в гр.
Асеновград, където живее пострадалата. Няма данни и същата да е ползвала
4

болничен по повод на твърдените увреждания. Нещо повече, самият съпруг
на тъжителката Г.Ф. - свидетелят Н.Ф. в показанията си заявява, че след
инцидента, на съпругата му е имало изгорено на ръката и на очите и изобщо
твърди, че нараняванията по нея са били в резултат на заливането само с
гореща вода. По никакъв начин не споменава, че същата е била ударена с
предмет хвърлен от горе. Тези му твърдения са в унисон и със заявеното от
полицейските служители, както и с всички медицински документи,
обективиращи действия на подсъдимата непосредствено след инцидента,
както и с приложеното веществено доказателство – запис на приетото
повикване на ЕЕН 112. Всички тези обстоятелства дават основание на съда
да приеме, че второто от двете твърдени телесни увреждания, контузията на
дясната предмишница и мишница не са причинени при процесния инцидент,
описан в тъжбата на 07.07.2021 г. около 21.00 ч. и липсват доказателства,
които по несъмнен начин да обусловят причинна връзка между твърдените
действия на подсъдимата, описани в тъжбата и състовомерния резултат, а
именно контузия на дясната мишница и предмишница, като това
обстоятелство е било въведено на много по-късен етап. Този извод се
подкрепя и от заключението на изготвената СМЕ–за, както и от
допълнителните обяснения на вещото лице относно механизма на двете
увреждания, тези на роговиците и тези на дясната ръка , като същият е
коренно различен за двете и не е възможно да се получи от един и същ
увреждащ фактор, а именно от поливане с гореща солена вода, каквито
изобщо са били първоначалните твърдения на пострадалата и в каквато
насока са показанията на свидетелите, както и писмените и вещественото
доказателство.
Всъщност проблемът на обвинителната теза е изцяло доказателствен.
Анализът на доказателствата показва, че на първо място изобщо липсват
доказателства, които да установяват, че подсъдимата В. ИВ. Ц. е извършила
изпълнителното деяние на твърдяното престъпление, като изобщо е
извършила действията описани в тъжбата-изливане на гореща солена вода
върху тъжителката и хвърлянето на „нещо“ по нея. Единственият свидетел,
който е бил в дома на тъжителката по това време е съпруга и Н. С. Ф. .
Същият обаче не може да се възприема като обективен и незаинтересован
свидетел, доколкото е съпруг на тъжителката, а освен това е и пряк участник
в конфликтните отношения с подсъдимата. Независимо от това, дори и извън
тази му заинтересованост от изхода на делото, показанията му не са годни да
уличат подсъдимата В.Ц. в извършването на престъплението, тъй като същият
не е бил пряк очевидец и изобщо не е видял подсъдимата, а още по-малко пък
действия описани в тъжбата. На отделно основание същите са недостоверни
от гледна точка на твърдения резултат от деянието, а именно, че на съпругата
му са били изгорени очите и дясната ръка. Това се опровергава от данните от
медицинските прегледи, както и от заключението на изготвената СМЕ-за. При
първоначалния медицински преглед изобщо не е било заявено и констатирано
нараняване на ръката. При второто посещение на следващия ден в
5

медицинското заведение драматично са преувеличени оплакванията на
пострадалата, като едва тогава е въведен елементът, че има контузия на
лакътя, болки в рамото и дясната предмишница, но при прегледа не са
установени обективни находки и нужда от лечение. При всички случаи обаче
твърдяната травма в областта на дясната мишница и предмишница напълно е
изключена като възможен механизъм чрез заливането с гореща вода от
заключението на СМЕ-за, което допълнително компрометира достоверността
на показанията на свидетеля Ниязи Ф. в това отношение. Твърденията в
тъжбата за причинената травма на роговиците на двете очи от гореща вода
също се опровергават от заключението на експертизата, тъй като съгласно
заключението , ако увреждащият фактор беше гореща вода, щеше да има
изгаряния по лицето и клепачите и други засегнати части, каквито обективно
не са констатирани. Както вече се каза единствената обективна находка в
областта на очите е била лека инекция –т.е. леко зачервяване и фина ерозия на
роговиците в областта на долната трета, които в житейски план дори могат
лесно да бъдат самопричинени чрез разтъркване на очите с мръсни ръце.
Всъщност обективно установеното състояние при първия преглед на
пострадалата, показва че нищо не е налагало посещение по спешност на
медицинско заведение и то в друго населено място в нощните часове и това
действие може да бъде обяснено с цялостния контекст на влошените
отношения между тъжителката и подсъдимата и установената практика
между тях за всяко нещо да се вика полиция, както и на желанието и да я
компрометира за да и отмъсти за житейските спречквания и за предишното
викане на полицията от страна подсъдимата В.Ц.. Този извод се потвърждава
и от факта на повторното посещение на медицинско заведение в гр. Пловдив
на следващия ден , вече с разширен кръг оплаквания, за които по незнайни
причини първоначално тъжителката не се е сетила да заяви, въпреки че
същите са далеч по-сериозни от оплакванията й при първоначалния преглед.
В крайна сметка и при втория преглед не са констатирани такива увреждания,
които да са налагали посещение в спешен кабинет, както и изобщо някакво
лечение
При така установената фактическа обстановка и при така събраните
доказателства съдът намира, че обвинителната теза, изложена в тъжбата и
поддържана в процеса е разколебана и обвинението не е доказано по
несъмнен начин, каквото е изискването на чл. 303 ал.2 от НПК. Причинно-
следствената връзка между твърдените действия на подсъдимата в контекста
и при обстановката описана в тъжбата и констатирания по–късно
съставомерен резултат е разкъсана до степен на предположение по
отношение на главния факт. Ето защо като взе в предвид правилото на чл. 303
ал.1 от НПК, че присъдата не може да почива на предположения и
изискването по ал.2 на същия текст за несъмнена доказаност на обвинението,
съдът счита, че е налице една от хипотезите на чл. 304 от НПК, а именно, че
подсъдимата В. ИВ. Ц. не е извършила деянието, предмет на обвинението
повдигнато с тъжбата, поради което Съдът я призна за невинна и я оправда
6

по повдигнатото й с тъжбата обвинение. Поради това и Съдът отхвърли
приетият за съвместно разглеждане граждански иск в размер на 8000 лв.,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди на частната
тъжителка Г.А. Ф. в резултат на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК,
поради факта,че твърдените болки и страдания не се явяват пряка и
непосредствена последица от престъпление извършено от подсъдимата.
В предвид изхода на делото и на основание чл. 190 ал.1 от НПК съдът
възложи направените по делото разноски от подсъдимата В.Ц. в размер на
800,00 /осемстотин/ лева за адвокатско възнаграждение на упълномощения й
защитник на частните тъжители А. Н. ИМ. и Р. Н. Ф. /встъпили в процеса като
частни тъжители, в качеството им на наследници на починалата частна
тъжителка Г.А. Ф./.
По отношение на приобщеното по делото веществено доказателство- един
брой компактдиск, изпратен от ДНС 112, съдът определи да остане приложен
по делото, след влизане на присъдата в сила.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	12
Дата:	25 март 2022 г.
Съдия:	Иван Димитров Бедачев

Дело:	20215310200477
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	14 юли 2021 г.

Присъда по дело №477/2021 на Районен съд - Асеновград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите