Решение по дело №221/2022 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 128
Дата: 20 април 2022 г. (в сила от 18 май 2022 г.)
Съдия: Деян Господинов Илиев
Дело: 20225510200221
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Казанлък, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДЕЯН Г. ИЛИЕВ
при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно
наказателно дело № 20225510200221 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 43-0000018 от 21.01.2022 г. на
Директора на РД „Автомобилна администрация“, Стара Загора. Жалбоподателят Г. С.
Д., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва
извършеното нарушение поради несъставомерност.
В с.з. редовно призован, не се явява, но жалбата му се поддържа от адв.
Мавродиев, който моли съда да отмени НП.
Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител.
Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и
Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени
заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е основателна.
Административно-наказващият орган (АНО) е приел за установено, че на
03.09.2021 г. в гр. „Г.“, ул. „П.“ № 1 в посока гр. Б., жалбоподателят е извършил
обществен превоз на товар – пшеница по Товарителница № 0168093 от 03.09.2021 г. по
маршрут с. С. – гр. Б. съгласно Пътен лист № 135872 от 03.09.2021 г. с влекач „Волво“,
категория N3 с рег. № *** с две оси и прикачено полуремарке от категория О4 с рег. №
А 0829 ЕК с три оси, като при проверка с електронна мобилна везна се е констатирало,
че при допустимо максимално натоварване на единична задвижваща ос, съща е била
натоварена с 12,050 т, без издадено разрешение от администрацията, управляваща
1
пътя, с което виновно е бил нарушен чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП във вр. чл. 7, ал. 1, т. 4,
б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ (Наредбата).
Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 294004 от
03.09.2021 г., товарителница, пътен лист, кантарна бележка и показанията на св. Д.Х.,
които кореспондират помежду си
В с.з. не се спори, че втората ос, която е задвижваща на влекача е с тегло 12,050
т и, че същата е била претоварена с 550 кг вместо допустимите 11,5 т съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредбата.
От обстоятелствата, изложени в АУАН и показанията на св. Х. може да се
направи извод, че МПС, представляващо влекач и полуремарке с три оси е с допустима
максимална маса 40 т съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредбата. Съгласно чл. 139,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с
натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството.
Следователно задвижващата ос е била претоварена с 550 кг, от което следва, че
от обективна страна е бил осъществен състава на чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредбата.
Това обаче е незначително спрямо стойността от 11,5 т и е логично да се приеме,
че може да се дължи на неправилно разпределение на товара, след като не се
установяват доказателства за претоварване на цялото ППС, а може и да се дължи и на
по-рязко спиране предвид обстоятелството, че товарът е бил насипен и може да се
измести напред към задвижващата ос. От тази гл. точка случая е маловажен по см. на
чл. 28 от ЗАНН.
На второ място от субективна страна в с.з. не се събраха доказателства, че
жалбоподателят е съзнавал, че задвижващата ос е влекача е била претоварена, т.е. няма
доказателства, от които да се установи той да е възприел или поне да е предполагал, че
тази ос е била претоварена.
Следователно НП следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано.
Не се споделят останалите възражения на адв. Мавродиев, тъй като макар в
обстоятелствената част на НП да е било посочено, че няма разрешение за претоварване,
нито разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, нито санкционната норма на чл. 177,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП предвиждат липсата на издадено разрешение като съставомерно
обстоятелство. В случая наказуемостта произтича от самото претоварване, което е
достатъчно да обоснове отговорност по принцип.
Предвид отмяната на НП претенцията за разноски в размер на 50 лв. се явява
основателна и следва да се уважи.
Водим от горните мотиви съдът
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 43-0000018 от 21.01.2022 г. на
Директора на РД „Автомобилна администрация“, Стара Загора, с което на Г. С. Д. ЕГН
********** е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ БУЛСТАТ №:
*** да заплати на Г. С. Д. ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокат
в размер на 50 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд гр. Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
3