Р Е Ш Е Н И Е
№ І-210 14.08.2020г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи
въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети август през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1/
Пламена Върбанова
2/ мл.с.Детелина Димова
при
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова в.гр.д. № 1264 по описа за 2020г. на Бургаски
окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото пред
настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано
по въззивна жалба на „ПРОМЕТ СТИЙЛ“ ЕАД с ЕИК: ********* чрез юрисконсулт
Евгений Николов против Решение № 12/14.02.2020г., постановено по гр.д.№
634/2019г. по описана на РС-Средец, с което е признато за незаконно
дисциплинарното уволнение и е отменена заповед № I Д-1/27.02.2019 г. на
Изпълнителния директор на "Промет Стиил" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Средец,
с.Дебелт - Денис Новиков, с която на Д.Н.Ж., с ЕГН **********, с адрес ***, е
наложено дисциплинарно наказание уволнение, на основание чл.190,ал.1,т.3 КТ за
системни нарушения на трудовата дисциплина; Д.Н.Ж. е възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност в "Промет Стиил" ЕАД-
„техник-металург“,зв.116–„Централна заводска лаборатория“; въззивникът "Промет Стиил" ЕАД е осъден да
заплати на Д.Н.Ж. сумата от 9466,80
лева,представляваща обезщетение за времето от 01.03.2019 г. до 01.09.2019г.,
през което е останал без работа поради незаконното уволнение, като за разликата
до пълния предявен размер от 10 000 лева иска
е отхвърлен като неоснователен; отхвърлен е предявения от Д.Н.Ж. срещу
„Промет Стиил" ЕАД иск - за осъждане на „Промет Стиил" ЕАД да заплати
на Д.Н.Ж., на основание чл.128, т.2 КТ вр. чл.13 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата сумата от 55 лева, представляваща премия- бонус за
м.януари 2019г.присъдени са разноски- в
полза на Д.Н.Ж. разноски за адвокатско
възнаграждение, намалени на основание чл.78, ал.5 от ГПК на 1473,34 лева ;в
полза на "Промет Стиил" ЕАД
разноски в размер на126,40 лева за юрисконсултско възнаграждение и в полза на
РС-Средец- държавна такса от 478,67 лева
и разноските за допълнителна съдебно-техническа експертиза в размер от 150
лева; допуснато е предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото обезщетение.
Във въззивната жалба се твърди,
че така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материално-правните разпоредби и в противоречие със събраните по
делото доказателства.На първо място се изтъква, че съдът неправилно счел,че работодателят при
прекратяване на ТПО не извършил точна преценка на допуснатите от Ж. в процеса
на работа нарушения и по тази причина не бил правилен извода на съда за
незаконосъобразност на уволнителната заповед.Изтъква се, че в рамките на един
месец Ж. допуснал три дисциплинарни нарушения на трудовата дисциплина,
демонстративно отказвайки да изпълни разпорежданията на прекия ръководил; с
това си поведение Ж. нарушил конкретно посочени задължения от длъжностната му
характеристика, от „Правилника за вътрешния трудов ред“, действащите „Процедура
по качеството за подготовка на проби за химичен анализ“ и други вътрешни
нормативни актове.Работодателят съобразил при преценка тежестта на наказанието
всички обстоятелства относно наруиението и поведението на ищеца.Изложени са
съображения и относно некредитиране от съда
на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза като се извежда довода- че самото предположение за възникване на
опасност не представлява правомерен
отказ за извършване на дадена работа. Дори обаче ищецът да е възприел по този
начин този факт, то той следвало да
изпълни поставената му задача по
почистване на пробите с други налични в предприятието инструменти.Подробно и
обстоятелствено се излагат съображения досежно запускът на ъглошлайфа, както и
се излагат аргументи за възможността Ж. да изпълни възложената му задача с
други инструменти. Въззивникът освен това изтъква конкретни доводи за
нарушението, извършено на 24.01.2019г., като излага съображения и относно
твърдението си: за неправилно формиран
от първоинстанционния съд извод- че неизпълнението на поставената от
прекия ръководител на Ж. задача не е довело до „производствен престой и
финансови загуби на фирмата“.Сочи, че извършеното от въззиваемия нарушение на
трудовата дисциплина е формално нарушение, тъй като не се изисква настъпването
на някакъв неблагоприятен резултат за работодателя, и е съставомерно, независимо от формата на
вината/ умисъл, небрежност/. Въззивникът намира ,че районният съд неправилно не
кредитирал свидетелските показания на прекия ръководител на Ж. досежно третото
констатирано нарушение на трудовата дисциплина-
за извършена некачествена проба за металографски анализ на дата
25.01.2019г., в каквато насока изтъква правни съображения. Заявени са
доказателствени искания: за допускане и назначаване на тройна
съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в жалбата, което се
налагало поради некредитиране на експертното заключение на вещото лице, прието
от първоинстанционния съд.Заявено е искане за допускане до разпит на свидетел
при режим на довеждане, който щял да даде показания по новооткрити факти- за
отправени заплахи към работници в
дружеството, че при предоставяне от тяхна страна на ъглошлайф, Д.Ж. ще го
счупи.Моли се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго такова, с което
предявените искове по чл. 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ бъдат отхвърлени като
неоснователни.В проведеното през БОС открито съдебно заседание процесуалният
представител на въззивника поддържа
въззивната жалба и моли уважаването й;
Постъпил е писмен отговор по
въззивната жалба, предявен от въззиваемия чрез процесуалния му представител
адвокат Надежда Арнаудова, в който се заявяват доводи и събражения за
неоснователност на въззивната жалба; сочи, че
работодателят не провел доказване на
твърдяните нарушения,както и за
това, че е упражнил законно потестативното си право да прекрати едностранно
ТПО.Твърди, че правилно районният съд не разгледал възможността Ж. да изпълни
поставената му от П. задача с инструменти, находящи се в
района на завода, тъй като такива не били налични и на второ място- в заповедта
за уволнение не се съдържало такова обвинение.Заявява, че действително по
делото не били установени финансови щети
за работодателя, защото нямало такива
претърпени; обсъдено е и третото твърдяно нарушение на Ж. ,като се сочи,
че същото не било доказано от ответника, с оглед на което решението на съда
било правилно и обосновано.Отделно от това въззиваемия изтъква доводи и съображения за това, че при
издаване на процесната заповед не били
спазени изискванията на чл.93 КТ, тъй
като не бил уведомен за започналото дисциплинарно производство; в
писмата-искания за обяснение описаните
факти и обстоятелства били различни от описаните в заповедта за уволнение и др. Заявява, че уволнителната заповед не
съответствала на целта на закона, тъй като не отчитала тежестта на нарушенията
и тежестта на наказанието.Намира доказателствените искания на въззивника за несвоевременно заявени и
неотносими към спора, поради което счита , че не следва да бъдат допускани от
въззивната инстанция. Моли постановяване на съдебно решение, с което бъде
оставено в сила първоинстанционното решение.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради
което е допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно – постановено е от съд с правораздавателна
власт по спора,в необходимата форма и с определено съдържание, от което се извлича
смисъла му.
При извършване на въззивния контрол за
законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките,
поставени от въззивната жалба пред настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред районния съд доказателства,Бургаският Окръжен съд намира, че обжалваното решение е
законосъобразно и правилно, а въззивната жалба- неоснователна, по следните
съображения
Производството по делото пред
районния съд е образувано по искова
молба на Д.Н.Ж.,предявена чрез
процесуален представител адвокат Надежда Арнаудова, срещу "Промет Стиил" ЕАД, ЕИК *********, с
която моли съдът да постанови решение, с което да признае за
незаконна и да отмени заповед № I Д-1/27.02.2019 г., постановена
от Изпълнителния директор на ответното дружество, с което е прекратено трудовото му правоотношение поради
наложено дисциплинарно наказание
"уволнение", да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност-
"техник-металург“ с място на работа в „Централна заводска лаборатория“ при
"Промет Стиил" ЕАД; да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ
за времето, през което е останал без
работа поради незаконното уволнение за
период от 6 месеца, считано от 01.03.2019г. в общ размер на 10 000 лева.
С исковата молба е заявено и искане за отмяна на наложена
„санкция бонус“ в размер на 55 лева за
месец януари 2019година и ответникът да
бъде осъден да възстанови на ищеца сумата от 55 лева.Сочи, че за месец януари
2019г. му били отнети 55 лева от бонуса за същия месец без за това да му е
съобщено предварително, без да му е даден талон за наказание, без да му е
наложена „санкция бонус“.
На първо място твърди, че при издаване на
процесната уволнителна заповед не била
спазена процедурата, предвидена в КТ и били нарушени изискванията на чл.93 КТ:
не бил надлежно уведомен работника-ищец, че се извършва такава процедура; в
писмата-искания за обяснения били описани факти и обстоятелства и били посочени
или не били посочени дати, различни от заповедта за уволнение, поради което на работника било нарушено правото на защита.
На второ
място изтъква, че в обжалваната заповед липсвали елементи от фактическия й
състав, а именно: не било конкретизирано основанието за налагане на наказанието;
не било посочено конкретното нарушение, което представлявало съществено
нарушение на закона, както и на правото му на защита; твърденията в Заповедта
противоречали на твърденията в писмата-искане за обяснения и взаимно си
противоречали.
На трето място ищецът сочи, че атакуваната заповед
не съответствала на целта на закона, тъй като през цялия период на работа в
„Промет“ от 1998г. до момента на уволнението му не бил наказван.По тази причина
и при установяване на твърдяните в заповедта факти би могло да бъде наложено някое от по-леките
предвидени по закон наказания.
На четвърто място изтъква, че с
процесната заповед бил нарушен чл.127 от КТ, тъй като му оставали две
години и четири месеца до пенсия, но работодателят го унижил и уволнил, а
оставил на работа друг пенсиониран служител. През м.януари
2019г. му били отнети 55 лева от бонуса за месеца, без това да му е съобщено
предварително, без да му е даден талон за наказание, без да му е наложена
„санкция бонус“.Моли отмяна на наложена „санкция бонус“ в размер на 55 лева за месец януари
2019година и ответникът да бъде осъден
да възстанови на ищеца сумата от 55 лева. Ангажира
доказателства. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Обективно съединените искове са
процесуално допустими;същите са с правно
основание чл.344, ал.1, т.1,
т.2, т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и по чл.128, т.2 КТ вр. чл.13 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата.
Ответникът "Промет
Стиил" ЕАД с писмения отговор твърди
неоснователност на исковете.Сочи, че процедурата за налагане на
дисциплинарното уволнение е спазена, тъй като са поискани обяснения от ищеца с
писма-искания, получени от Д.Ж. на 05.02.2019г. и на 25.02.2019г. с описания на
нарушенията. Ищецът с обяснителни записки с вх.№ 76 от 05.02.2019г. и вх.№ 114
от 25.02.2019г. дал своето становище по
поставените му въпроси;освен това бил и изслушан лично от изпълнителния
директор. Процесната заповед съдържала изискуемите
от закона реквизити:посочен вид на
нарушението, датите на извършването му, вида на наказанието и правното му
основание. С тези нарушения ищецът бил извършил нарушение на задълженията си по
длъжностна характеристика и тези по трудовото правоотношение. Оспорва се изцяло
по основание и по размер предявения иск за заплащане на обезщетение за сумата
от 10 000 лева за оставане без
работа вследствие на незаконното
уволнение, считано от 01.03.2019г. , тъй като искът за обезщетение по чл.225,
ал.1 от КТ възниквал едва когато
уволнението на работника бъде признато за незаконно. Фактът на безработицата не
бил доказан за претендирания период, тъй като ищецът не бил представил
доказателства в тази насока; ищецът освен това не бил носител на това право, тъй като вземането
не било станало изискуемо и не можело да бъде упражнено за посочения в исковата
молба период на обезщетение.Изложени са и доводи относно размера на обезщетението- че за м.януари
2019г., на основание чл.17 от Наредбата за структурата на работната заплата, на
ищеца е определено брутно трудово възнаграждение в размер на 1577.80 лева,
което следвало да се приеме за основа за изчисляване на обезщетението.
Алтернативно при уважаване на този иск, се прави възражение за прихващане на
изплатената сума от 788,90 лева – представляваща изплатено на ищеца обезщетение
по чл.224 от КТ, която сума щяла да бъде платена без основание, с оглед отмяна
на уволнението. Относно претенцията за отмяна на „наказание –санкция бонус“ се
излагат доводи, че се касае за допълнително трудово възнаграждение, уговорено
между работодателя и работника, регламентирано в „Регламент за формиране и
изплащане на бонусната част към работната заплата“ в „Промет Стиил“ ЕАД за
премиране на работниците в дружеството, като
при нарушаване на критериите, прекият ръководител отразявал точно и
конкретно допуснатите нарушения и пропуски от работниците в „талон за
нарушение“, която процедура била спазена.Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.9, ал.3 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения;представя списък по чл.80 от ГПК;
ангажира доказателства.
Няма спор и от представените по
делото допълнителни споразумения, последното от
които е от 15.08.2018г. и е към трудов договор с № I-А 00355
от 23.06.1988г., безспорно се установява,че между ищеца-работник Д.Ж. и Металургично предприятие-Бургас, преобразувано в "Промет Стиил" ЕАД, е възникнало трудово
правоотношение на 23.06.1988г.
Със
заповед № I Д-1/27.02.2019 г. на
изпълнителния директор на „Промет Стиил“ ЕАД -Денис Новиков и на основание
чл.186 КТ и чл.187,ал.1,т.10 КТ във връзка с чл. 190,ал.1,т.3 КТ е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ на Д.Н.Ж. и на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ е бил прекратен
трудовия му договор, считано от датата на връчване на заповедта-01.03.2019 год.
В
заповедта по пунктове са описани всяко от нарушенията както следва:
-на
16.01.2019г. Д.Ж. следва да подготви проби за химичен анализ в лаборатория
„Химичен анализ“ в участък “Подготовка на метала“, заедно с В. Х./специалист металограф/. Пристигайки
на място ,Ж. установил, че палеца за пуск на ъглошлайфа не задържа и е
необходимо постоянно да бъде натискан за да работи, поради която причина отказал да изпълни нареждане на прекия си
ръководител и напуснал Химична
лаборатория. В присъствието на извикани двама дежурни електротехници и П./ръководител-лаборатория на предприятието/
се установило, че ъглошлайфа работи, като в някои моменти е необходимо плъзгача
за пуск да се натиска по време на работа, тъй като не задържал. По този начин П.
пред ел.техниците зачистила повърхността на пробите с така „неработещия“
ъглошлайф.Това било нарушение по чл. 187,ал.1,т.10 КТ- „неизпълнение на други
трудови задължения,предвидени в закони и др. нормативни актове…. или определени
при възникване на трудовото правоотношение“.Ж. в случая не изпълнил т.2 от
длъжностната си характеристика за длъжността „техник-металург“: подготвя проби
за провеждането на механични изпитвания, металографски и химичен анализ“.
-
на 24.01.2019г. по време на дневна смяна , в 11 часа преди обед, по време на
планово-предупредителен ремонт на производствената линия, продължил 5
часа,Ръководител-лаборатория ЦЗЛ разпоредил на Д.Ж. да подготви проби за
химичен анализ в лаборатория „Химичен анализ“ в участък “Подготовка на метала“.
Ж. отказал да извърши възложената му работа
с обяснение, че има друга работа, а и разпоредилият му тази работа
ръководител можел да работи на шмиргел и да си подготви пробите сам. Като пряк
ръководител на Ж. лицето П. не му била
поставила за деня други задачи за изпълнение;но след отказа на Ж. зачистването
на пробите било извършено от И. И.-механошлосер ПТМ. Ж.
в случая отново не изпълнил т.2 от
длъжностната си характеристика за длъжността „техник-металург“: подготвя проби
за провеждането на механични изпитвания, металографски и химичен анализ“.
-на
25.01.2020г. по време на нощна смяна Ж. извършил некачествена подготовка на
проби за металографски анализ, неотговарящи на необходимите технологични
изисквания, тъй като пробите от Ж. били извършене без да са зачистени от рязани
с ъглошлайф, с вдлъбнатини от едната страна и с „мустаци“ от двете
страни, което пречело на последващ металографски анализ.
На
работника Ж. са изпратени и лично получени от него на същите дати писмо-искане
от 05.02.2019г. и от 25.02.2019г. за даване обяснение във връзка с нарушения на трудовата
дисциплина. В писмо-искане от
25.02.2019г. конкретно и ясно са
посочени всяка от датите на твърдяните
от работодателя нарушения на
трудовата дисциплина; така и е изложено
в какво се състои конкретното нарушение.Ищецът Ж. в писмените си обяснения е
отрекъл извършването на посочените нарушения на трудовата дисциплина, като се е
обосновал с неизправност на процесния ъглошлайф, както и на некоректно
отношение от страна на прекия ръководител.
По
тази причина изцяло неоснователно се явява твърдението на ищеца: за неспазване
от работодателя разпоредбата на чл.193 КТ за изискване на писмени
обяснения от работника преди налагане на дисциплинарното наказание.
Неоснователно
е и твърдението на ищеца по пункт 2 от исковата му молба ,тъй като видно е от
процесната уволнителна заповед,същата е мотивирана с посочване на нарушителят, конкретните нарушения
с дати и фактически обстоятелства по извършването им,съответстващи на поканата
за даване на писмени обяснения от работника; посочени са наказанието и законовия текст, въз основа на
който се налага дисциплинарното наказание.
От съдържанието на актуваната Заповед № I Д-1/27.02.2019
г. на изпълнителния директор на „Промет Стиил“ ЕАД -Денис Новиков се установява
и обстоятелството, че същата е издадена в сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ. При преценката, че
работодателят е изпълнил всички императивни норми на разпоредбите на чл. 192, ал. 1;
чл. 193, ал. 1; чл. 194, ал. 1;
чл. 195 от КТ съдът счита, че при издаването
на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" не са
били допуснати нарушения на посочените правни норми.
Следователно,както правилно е установил и първоинстанциония съд в съответствие
с доказателствата по делото,че дисциплинарното наказание на ищеца е наложено
при спазване на процесуалните изисквания за издаване на оспорената заповед, а
именно: заповедта е мотивирана и е издадена от компетентния за това орган в
срока по чл. 194 КТ
след като работодателят е приел писмените обяснения на наказания служител
съгласно чл. 193, ал.1 КТ.
Горното налага
извода, че при издаването на заповедта са спазени процесуалните изисквания за
издаването на заповедта.
Що се отнася до
материално-правните предпоставки за законосъобразността на заповедта,
настоящият въззивен състав намира следното:
От представената по делото длъжността характеристика от 16.05.2018г./вж.
л.60 от гр.д.№ 2410/2019г. по описа на БРС/
се установява, че част от трудовите задължения на ищеца Ж. е подготвяне
на проби за химичен анализ, за което се
използва ъглошлайф марка Спарки , модел М 750 НD, с диаметър на диска – 125мм.
При възлагане на такава задача от прекия
му ръководител П. на 16.01.2019г./датата на първото нарушение по уволнителната
заповед/ работникът Ж. отказал изпълнение,
тъй като палецът на пуска на този ъглошлайф не задържал,поради което
било необходимо постоянно да бъде натискан, за да работи.По това обстоятелство
страните не спорят; то е отразено в приложения по
делото дневник за изправността на ръчните ел.инструменти, преносими лампи и
трансформатори на 16.01.2019г. Твърдението на ищеца Ж.- че тази неизправност
била налице от няколко месеца преди 16.01.2019г., за което той
сигнализирал прекия си ръководител, не
се оспорва от ответната страна,както се
и установява от показанията на свид.А. /работник в „Промет Стиил“ ЕАД/.По тази
причина ищецът отказал да извърши поставената му задача;
твърденията му са - че използването на уреда с такава неизправност може да
доведе до невъзможност същият да бъде спрян, а оттам да направи късо
съединение, да се счупи диска, да предизвика неизправност на четките на ротора.В
исковата молба твърди, че това поведение предприел и като отговорник по безопасност на
труда.
Обстоятелството, че на 16.01.2019г. в
ответното предприятие и при възлагане на конкретна задача на Ж. е била налице
тази неизправност в инструмента, се
потвърждава от показанията на прекия му ръководител П. при разпита й пред
районния съд. Впоследствие свид.П. сама зачистила пробите с
процесния ъглошлайф, но в дневника за изправността на ръчните ел.инструменти,
преносими лампи и трансформатори на процесната дата е отбелязано, че
инструментът е неизправен и е изпратен за ремонт, което сочи, че ищецът
правилно е констатирал това обстоятелство.
Твърдението
на ответника-въззивник: че тази
неизправност на ъглошлайфа
била незначителна и не съставлявало
сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето на работника, тъй
като за да се върти диска, работникът
трябва да държи непрекъснато натиснат палеца на пуска и е възможно да се
извърши обработка на метал с посочената неизправност, действително се потвърждава от заключенията
на вещото лице Едрева, депозирани пред
районния съд и пространно и обстоятелствено възпроизведени от него в мотивите на обжалваното решение.
В същото време обаче трудовото законодателство изисква от работника
както да спазва трудовата
дисциплина, така и да спазва
изискванията на нормативните актове по безопасността, хигиената на труда
и противопожарната безопасност,за което, преди започване на работа, следва да
се убеди в безопасното състояние на
работното място или работното оборудване, което използва.
Видно е от чл.5 т.5 от Инструкцията на „Промет Стиил“
ЕАД,че работниците в предприятието работят само с изправни машини и съоръжения
и при констатиране на неизправност сигнализират прекия ръководител;според чл.80
от същата Инструкция е недопустимо
започването на работа, след като има констатирана неизправност;според чл.84 през време на работа вниманието
на работника не може да бъде отвличано със странични дейности,като
такова би било движение на палеца напред
–назад и вниманието на работника да е насочено към задържане на
инструмента във включено положение,както и изключване на уреда в
работещо състояние от щепсела.Последното пък е
изрично забранено с разпоредбата на чл.94 от Инструкцията,според която
при работа с ръчни електрически инструменти и машини не следва да се изключва
от контакта инструмента чрез дърпане на кабела, както и да не се предава от ръка
на ръка машината или инструмента, когато са
във включено положение, което би се случило, ако работникът, при
блокиране на пуска във включено положение, се пресегне да изключи инструмента
от щепсела.
Работодателят е задължен да осигури за
работника/служителя здравословни и
безопасни условия на труд /чл.275,ал.1 КТ/. Това са такива условия на труд,които не водят до професионални
заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно физическо,
психическо и социално благополучие на работещите лица. Здравословни са
условията на труд, които отстраняват вредностите в трудовата дейност. Безопасни
са условията на труд, които запазват физическия и психическия интегритет на
служителите.
За
разлика от здравословните условия, безопасните поставят изисквания за боравене
с оръдията на труда. Обезопасяват се машините, предоставят се лични предпазни
средства и т.н.,като в тази връзка се създава специална правна уредба и правила за отделни отрасли /напр. Наредба
№ 3 от 23.03.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
при механично (студено) обработване на метали/ или отделни
категории работници.
В случая Ж. ,
след като знаел и е уведомил прекия си
ръководител за неизправността на
ъглошлайфа, е отказал извършване на възложената на 16.01.2019г. задача.
Настоящият съдебен състав
намира, че с оглед длъжността и квалификацията
си ищецът Ж. не е могъл и не е бил длъжен да преценя: при
работа с такъв неизправен инструмент доколко сериозно и непосредствено може да
застраши здравето и живота си . Налице е непосредствена и реална опасност
предвид вида на използвания инструмент, начина на употребата му и характера на
изпълняваната работа. В тази насока е и заключението на вещото лице , според което в предприятието е осигурена специална зона за
извършване на подготовка на проби с ъглошлайф.
По изложените съображения и
като отчита обстоятелството, че тази
неизправност в инструмента е възникнала много преди 16.01.2019г., за нея ищецът
е сигнализирал прекия ръководител ,
но тя не е била отстранена, съдът счита,
че ищецът на 16.01.2019г. законосъобразно е отказал да извърши работата с
неизправен ъглошлайф и това обстоятелство
не може да му бъде вменено като
нарушение на трудовата
дисциплина.
Относно второто нарушение на
трудовата дисциплина, извършено на 24.01.2019г. съдът намира същото за безспорно доказано по делото.
Обстоятелството, че на процесната дата Ж. и колежката му свид.А.
разчиствали лабораторията от стари проби
от одити и нарязването им, не е спорно; не е спорно и обстоятелството, че
такава задача за деня не е била възлагана за изпълнение на Ж. от прекия му
ръководител П., която обаче конкретно в 11 часа му наредила да изготви проби за химичен анализ в
лаборатория „химичен анализ“ в участък „подготовка на метала“, която задача той отказал да изпълни. С неизпълнение от работника на възложената му от прекия ръководител задача безспорно се осъществява фактическия
състав на чл. 187,ал.1,т.10 от КТ, изразяващ се в неизпълнение на трудови
задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение.
Само наличието на така
установеното нарушение на трудовата дисциплина обаче не е достатъчно за
налагане на Ж. на най-тежкото по КТ дисциплинарно наказание.
Това е така, тъй като соченото
в уволнителната заповед нарушение от 25.01.2019г.- извършване на некачествена
подготовка на проби за металографски анализ, не е установено по категоричен и безспорен начин от
работодателя,комуто в исковия процес е
възложена тежестта за доказване на твърдяните нарушения на трудовата дисциплина
от работника.Единствените индикации в тази насока са показанията на свид.П.,
които ищецът оспорва.По делото липсват
каквито и да било други ясни и категорични доказателства ,установяващи по недвусмислен начин качеството на
подготвените от Ж. проби за металографски анализ на 25.01.2019г., още
повече, че явно са налице и технически
изисквания за тях и некачественото им
изпълнение не би могло да се установява
само със свидетелски показания.
Съдебната практика/Решение № 44 от 22.02.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 2306/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев; решение № 55/01.03.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1972/2009 г. на IV г. о. и решение № 117/05.04.2012 г. по
гр. д. № 1306/2011 г. на ВКС, IV г. о.,/ приема, че системни нарушения
на трудовата дисциплина са налице, когато работникът или служителят е извършил
три или повече нарушения. По аргумент от чл. 189, ал. 2 КТ
системност е налице, когато и трите констатирани нарушения все още не са
санкционирани или когато поне едното от тях не е санкционирано, а наказанието
за останалите не са заличени по реда на чл. 197
или чл. 198 КТ,
т. е. са извършени в рамките на една календарна година. Законодателят е посочил
системните нарушения като основание, за което може да се налага най-тежкото
дисциплинарно наказание - уволнение. Независимо от вида и тежестта на всяко
отделно нарушение, те със своята повторяемост обективно сочат значително
виновно неизпълнение на трудовите задължения.
В случая, по изложените по-горе
съображения, безспорно не е налице системни нарушения на трудовата дисциплина
от Ж.. Доказаното нарушение, извършено на
24.01.2019г. от Ж., не е достатъчно
тежко, за да обоснове пък от своя страна налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание „дисциплинарно уволнение“.
По тази причина и при липса на системност на дисциплинарните нарушения на ищеца
от страна на работодателя,обжалваната от ищеца Ж. уволнителна заповед се явява незаконосъобразна и на това
основание подлежи на отмяна, който правен резултат е изведен и от районния съд .
Основателността
на главния иск за незаконност и отмяна на уволнението повлича основателност и
на кумулативно съединения конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ- за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност.
Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ
работникът или служителят, който е останал без работа поради незаконно
уволнение, има право на обезщетение в
размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал
без работа, но за не повече от 6 месеца.Съдебната практика приема, че
доказателствата за установяване на факта на принудителна безработица са: документ за
регистрация като безработен в съответното „Бюро по труда“, книжка с график за
посещения в "Бюро по труда"
,с който последен документ се удостоверява състоянието
на принудителна безработица, поддържано
от безработния след регистрацията му
в „Бюро по труда“; справка от
НАП, че за съответния период ищецът няма регистрирани трудови договори.В случая
такива доказателства по делото не са представени, но първоинстанционният съд е
уважил ищцовата претенция.С оглед обстоятелството, че въззивната инстанция се
произнася и извършва проверка на обжалваното решение само възоснова на
наведените от въззивника доводи и основания в жалбата му, а в случая такива от въззивника срещу уважения от районния съд иск по чл.225,ал.1 КТ
не се изтъкват,въззивната инстанция не разполага с правомощието да разглежда и
пререшава спора по ненаведени от въззивника доводи.
По така изложените съображения
въззивната инстанция намира въззивната жалба за неоснователна, което
налага потвърждаване решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част.
В
частта, с която е отхвърлен
предявения от Д.Н.Ж. срещу „Промет Стиил" ЕАД иск - за осъждане на
„Промет Стиил" ЕАД да му
заплати на основание чл.128,
т.2 КТ вр. чл.13 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата
сумата от 55 лева,
представляваща премия- бонус за м.януари 2019г.,както и в частта, в която е
отхвърлен иска на ищеца за горницата над уважената до претендирана част на
обезщетение за оставане без работа, въззивна жалба не е предявена,още повече,
че въззивникът няма правен интерес от обжалване на позитивна за него част от
първоинстанционно решение, с оглед на
което решението в тази му част е влязло в сила.
Съдът,
на основание чл.81 ГПК следва да се произнесе по въпроса за разноските, като с
оглед изхода по спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на въззиваемия следва да се присъди
адвокатско възнаграждение от 2000 лева, доказано за реално извършено с договор
за правна защита и съдействие № 99918/28.05.2020 година.
Мотивиран от
изложеното ,Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12/14.02.2020г.,
постановено по гр.д.№ 634/2019г. по описана на РС-Средец в обжалваната част : с
което е признато за незаконно дисциплинарното уволнение и е отменена заповед
№ I Д-1/27.02.2019 г. на
Изпълнителния директор на "Промет Стиил" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Средец,
с.Дебелт - Денис Новиков, с която на Д.Н.Ж., с ЕГН **********, с адрес ***, е
наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл.190,ал.1,т.3 КТ за
системни нарушения на трудовата дисциплина; Д.Н.Ж. е възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност в "Промет Стиил" ЕАД-
„техник-металург“,зв.116–„Централна заводска лаборатория“; въззивникът "Промет Стиил" ЕАД е осъден да
заплати на Д.Н.Ж. сумата от 9466,80
лева,представляваща обезщетение за времето от 01.03.2019 г. до 01.09.2019г.,
през което е останал без работа поради незаконното уволнение.
ОСЪЖДА "Промет Стиил"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област
Бургас, община Средец, с.Дебелт - Денис Новиков, да заплати на Д.Н.Ж., с ЕГН **********,
с адрес ***, съдебно –деловодни разноски ,извършени пред настоящата инстанция в
размер на 2000 лева.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/мл.с.