Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 18.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14863/2017г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от П.Г.В. срещу Г.Б.Ч., с която e предявен иск с правно основание
чл.124 ГПК, вр. чл.77 и чл. 79 ЗС, за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на основание изтекла придобивна давност на
недвижим имот с планоснимачен № 617, с площ от 755 кв.м., за който имот е
отреден парцел XII – 617, в кв. 31 по плана на гр. София, кв. Бояна, в.з.
„Беловодски път“, при съседи: парцел X – 722 и от двете страни – улица, а
съгласно представена скица на СГКК- гр. София представляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.1940.617 по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-68/02.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр. София, р-н Витоша, ул. „******, с площ: 585 кв.м., при съседи:
68134.1940.1026, 68134.1940.1027, 68134.1940.1130, 68134.1940.722.
Ищецът твърди, че е придобил
имот, съседен до процесния и при започване и завършване на строителните
дейности в собствения си имот, а впоследствие – и след като е заживял в
построената сграда, е упражнявал фактическа власт върху процесния имот, с
намерение да го свои. Периодът на владението е продължил от 1997 г. до
предявяване на иска. Моли по отношение на ответника, легитимиращ се като
наследник на първоначалния собственик на имота, да бъде установено, че го е
придобил по давност.
Ответникът оспорва иска. Твърди,
че през 2010 г. е придобил имота по наследство от своята леля, която от своя
страна е била собственик по силата на реституция. Твърди, че през цялото време
от придобиване на имота през 2010 г. до настоящия момент е във владение на собствения
си имот, като, макар да не живее в България, е постигнал уговорка със
собствениците на апартаменти в сградата в съседния имот, където живее и ищецът,
да полагат грижи за озеленяването му. Оспорва ищецът да е установил фактическа
власт, като твърди, че строителните работи са извършвани от търговско
дружество, а не от ищеца като физическо лице и за целите на строежа е била
поставена ограда, която да предпазва строителните материали и която е
премахната. През 2016 г. е поставена нова ограда от ищеца, която ответникът
премахнал веднага след узнаването, за което е сезирал и компетентните органи.
Оспорва ищецът да има намерение да свои, тъй като е осъществил контакт с
ответника с предложение да закупи имота му – т.е. третирал е имота като чужд.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Ответникът се легитимира като
собственик на процесния имот на основание саморъчно завещaние от С.Г.Ч.,
представено за обявяване на 11.05.2010 г. пред Служба по вписванията, Имотен
регистър. Не се спори по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства – Нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по
ЗСПЗЗ и наследство от 23.05.1996 г., че С.Г.Ч. е собственик на процесния имот,
придобит по наследство и по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът от своя страна е придобил
собствеността по наследяване – след смъртта на наследодателката на 03.05.2010
г. въз основа на саморъчно завещание от 06.05.1996 г., обявено с Протокол от
11.05.2010 г. Ищецът не оспорва и титула за собственост на ответника, но твърди
да е придобил имота по давност, въз основа на владение, което е упражнявал
срещу праводателката на ищеца и ищеца в периода от 1997 г. до предявяване на
иска.
Придобивната давност е способ за
придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез
фактическото упражняване съдържанието на това право в определен в закона период
от време. Тоест, фактическият състав на придобивната давност включва два
елемента: владение и изтичане на определен срок, като за зачитане на
материалноправните последици на давността, следва да е налице позоваване на
давността пред орган, сезиран за защита на субективно право.
Владението върху имота
представлява упражняване на фактическа власт с намерение за своене на вещта. При
преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид
характеристиките на владението, които са изрично посочени в чл.2 от Закона за
давността (отм.): непрекъснато (да не е
загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.81 от ЗС), спокойно (да не е
установено по насилствен начин), явно (да не е установено по скрит начин) и
несъмнително.
По делото са разпитани свидетели
на ищеца и ответника (Р.Н., А.М., Г.Г.и А.С.) и от показанията им
безпротиворечиво се установява следното: през 2007 г. – 2008 г., по време на
строителство в имот, съседен на процесния (в имот с идентификатор
68134.1940.722), в процесния имот са съхранявали строителни материали, били
поставени и фургони, използвани за целите на строителството. Ищецът живее на
първия етаж в кооперацията, находяща се в съседния имот (с идентификатор
68134.1940.722). Кооперацията е построена от дружество, чиито управител е ищеца
и по време на строителството й (2007 г. – 2008 г.) в процесния имот са
поставени фургони и строителни материали. След 2010 г. поетапно е започнало
изграждане на плътна ограда на едната страна на процесния имот – на страната
му, граничеща с улица, изградена е и метална врата на имота, като между
процесния имот и имота с кооперацията не е имало ограда или друго преграждене,
а след завършването на плътната оградата и поставянето на врата през 2017 г.
тогавашния председател на етажната собственост на кооперацията е предал ключ от
вратата на ответника. По тези въпроси съществени противоречия между показанията
на свидетелите, както на ищеца, така и на ответника, няма, затова съдът приема,
че така установените факти са се осъществили.
Противоречиви са показанията дали
преди 2007 г. процесният имот е ползван за съхраняване на строителни материали,
като свидетелят Р.Н. твърди, че ищецът е ползвал процесния имот през 2000 г.
като е държал в него материали за построяване на две еднофамилни къщи в друг
съседен имот, а свидетелката Г.Г., заявява, че въпросните две къщи са през
улица от процесния имот и строителните материали за тези две къщи са съхранявани
между самите къщи, а не са били в процесния имот - в процесния имот тогава не е
можело да се слага нищо, тъй като е бил „локви, камъни и храсти, до колената
кал“. Г.посочва конкретен период, в който са строени къщите (1997-1998 г.) и
посочва, че едната къща е на ищеца П.В., а другата - на нейния син, поради
което от често е посещавала мястото по време на стоителните работи. Съдът
кредитира показанията на свидетелката Г.като по-последователни и по-конкретни в
сравнение с тези на Р.Н. – самият Н.не е сигурен за периода, в който са строени
къщите - съобщава различни години, впечатленията му са спорадични, а за разлика
от него Г.има лични, непосредствени и чести посещения в периода, проявила е
обясним интерес, доколкото се строи къща на сина й, показанията й по въпроса са
ясни и последователни. Поради това съдът кредитира показанията на Г.и приема,
че използването на процесния имот за съхраняване на строителни материали и
поставяне на фургони се е осъществило в периода от 2007 г. насетне, когато е
започнало строителството на кооперация в съседния на процесния имот.
Спорен е въпросът обаче дали
ищецът е осъществявал фактическата власт чрез използване на имота за
съхраняване на строителни материали и съоръжения, считано от 2007 г. Съгласно
представените по делото писмени доказателства - Нотариален акт за учредяване на
право на строеж № 162, том III, рег. № 3035, нот. дело № 534/2007г. на нот. с
рег. № 263 на НК, правото на строеж за жилищната сграда в съседния имот (с
идентификатор 68134.1940.722) е учредено
в полза на дружеството „П.“ ЕООД, представлявано от управителя П.Г.В., а не на ищеца. Съгласно Разрешение за
ползване № СТ-05-529/04.05.2010г. на ДНСК дружеството „П.“ ЕООД е възложител на
строежа. Свидетелите Г.Г., А.С. и А.М. сочат, че фургоните и строителните
материали са поставени във връзка със строежа, а в конкретния случай строител е
дружеството „П.“ ЕООД, чийто представител е ищецът. По делото не са представени
доказателства ищецът П.Г.В. с лични сили и средства да е бил ангажиран в
осъществяване на строителството – напротив, всички събрани доказателства –
гласни и писмени сочат, че строителството на жилищната сграда в съседния имот е
осъществявало дружеството „П.“ ЕООД, което е различен правен субект от ищеца.
Ето защо съдът приема, че за периода от 1997 г. до 2008 г. ищецът не ангажира
доказателства, съобразно разпределената му доказателствена тежест, лично да е
упражнявал фактическа власт върху процесния имот. За част от периода – от 1997
г. до 2007 г. не се събраха доказателства ищецът да е извършвал физическо
въздействие върху имота, което да може да се квалифицира като упражняване на
фактическа власт. За периода 2007 г. – 2008 г. твърдяното от ищеца ползване на
имота се установява, но то е извършвано от лице, различно от ищеца (от
дружеството „П.“ ЕООД).
За периода след 2008 г. също има
противоречиви свидетелски показания относно упражняване на фактическа власт
върху имота. В периода 2008 г. – 2010 г. не се събраха доказателства как се е
осъществявало владението. Свидетелите Г.Г.и А.М. сочат, че ищецът е започнал да
строи на етапи ограда около процесния имот като и двамата свидетели твърдят, че
действия в тази насока са предприети през 2010 г. Според Г.Г.през 2013 г. и
2014 г. оградата се е изграждала на части и през 2017 г. е довършена, като
около процесния имот е изградена масивна ограда с метална врата около процесния
имот. От показанията на А.С.също следва, че оградата е поставена на части и е
завършена през 2017 г. Свидетелите Г.Г.и А.М. твърдят, че през 2017 г. имотът е
облагороден от ищеца, като е засипан с пръст, засадено е дърво и трева,
направена е детска площадка, провеждани са тържества от живущите в кооперацията
в съседния имот. А.М. твърди, че действия по подравняване на терена от страна
на ищеца са започнали около 2014 г. И тримата свидетели - Г.Г., А.М. и А.С.
свидетелстват, че ищецът е изградил и поливна система в имота като има
разминаване в показанията на свидетелите кога се е случило това – според Г.Г.всичко
по облагородяването на имота е извършено през 2017 г., а според А.М. това е
станало „една-две години преди 2017 г.“
Ограждането на имота,
облагородяването му чрез засаждане на трева и изграждане на поливна система, представлява
упражняване на фактическа власт, но за да се приеме, че е налице намерение за
своене, следва да бъдат извършвани действия от ищеца, целящи отблъскване на
трети лица и собственика на имота. Такива действия по делото не се установяват,
напротив – от свидетелските показания, включително доведените от ищеца, се
установява, че след като е приключило изграждането на оградата и е поставена
метална врата, ключ от вратата, позволяващ достъп до имота, е предаден от
свидетеля Маринов на ответника (чрез упълномощения му адвокат), като собственик
на имота. Отделно от това, при запитвания от страна на свидетелите, ищецът е
давал информация, че имотът е собственост на възрастна жена, с която ищецът
преговарял да го закупи. На свидетелката Г., по повод инициатива от нейна
страна да засади цветя в процесния имот, ищецът неколкократно заявявал да не го
прави, защото имотът е чужд. Никой от свидетелите Г.Г., А.М. и А.С. не е
възприемал процесния имот като собствен на ищеца – и тримата свидетели живеят в
кооперацията в съседния имот, заедно с ищеца и пред тях ищецът не се е
манифестирал като собственик – давал е информация, че имотът е на възрастна
жена и преговаря с нея, за да го закупи. След като пред етажната собственост на
кооперацията ответникът се е легитимирал като собственик на имота, свидетелят А.М.
лично е влязъл в преговори с него, за да го закупи за себе си, а свидетелят Семерджиев
е бил уведомен от адвоката на ответника, че и ищецът е заявил пред ответника
намерение да закупи имота. Свидетелят Семерджиев дава сведения още, че
ответникът е натоварил етажната собственост да облагородяват имота срещу
възможността да го използват.
От така установените факти съдът
достига до категоричния извод, че у ищеца не е налице намерение да свои имота,
тъй като дори и в периода, в който е извършвал действия, които могат да се
квалифицират като упражняване на фактическа власт (изграждане на ограда и
облагородяване на имота чрез посаждане на растителност и поставяне на поливна
система), пред съседите си не се е манифестирал като собственик, а е заявявал,
че преговаря със собственика да закупи имота. Това означава, че владението не е
явно и несъмнително. Освен това в този период (2010 г. – 2017 г.) имотът е бил
използван и от другите живущи в съседната кооперация, а след ограждането му,
ключ е предоставен на ответника, т.е. не е налице отблъскване на третите лица
(съседите) и собственика на имота от възможността да ползват имота и да имат
свободен достъп до него. Не на последно място следва да се посочи, че дори и да
се приеме, че в периода 2010 г. – 2017 г. ищецът е владял имота за себе си, то посоченият
период включва по-малко от 10 години – т.е. не е достатъчен, за придобиване на
имота от недобросъвестен владелец по силата на изтекла придобивна давност.
По
изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е неоснователен.
Ищецът, в съответствие с разпределената си доказателствена тежест, не установи
в негова полза да се е осъществило придобивното основание, на което се позовава
- владение на имота през определения в закона 10-годишен срок. Ето защо искът
следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода от спора, по арг.
на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят сторените по делото
разноски. Претендира се адвокатски хонорар в размер на 2500 лв. съгласно
договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено плащане на
възнаграждението в брой. Ответната страна е направила възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящият състав счита за
неоснователно с оглед цената на иска. В тази връзка, претенцията на ответника
за присъждане на направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
2500 лв. следва да бъде уважена.
По изложените мотиви Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.Г.В., ЕГН **********, срещу Г.Б.Ч., роден на *** г. в Германия,
Гьотинген, иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.77 и чл. 79 ЗС, за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на
основание изтекла придобивна давност на недвижим имот с планоснимачен № 617, с
площ от 755 кв.м., за който имот е отреден парцел XII – 617, в кв. 31 по плана
на гр. София, кв. Бояна, в.з. „Беловодски път“, при съседи: парцел X – 722 и от
двете страни – улица, а съгласно представена скица на СГКК- гр. София
представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1940.617 по КККР, одобрени
със Заповед РД-18-68/02.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. София, р-н Витоша, ул. „******, с площ: 585 кв.м., при
съседи: 68134.1940.1026, 68134.1940.1027, 68134.1940.1130, 68134.1940.722.
ОСЪЖДА
П.Г.В., ЕГН **********,
да заплати на Г.Б.Ч., роден на ***г.
в Германия, Гьотинген, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 2500 лв., представляваща съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: