Решение по дело №6273/2021 на Районен съд - Пловдив

Мотиви по АНД № 6273/2021 г. по описа на ПРС, XXVI н.с.

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.

Районна прокуратура – Пловдив е внесла постановление за освобождаване от
наказателна отговорност и налагането на административно наказание ,,глоба‘‘
на лицето АП. ХР. Ч. ЕГН: **********, за извършено от него престъпление
по чл. 325, ал.1 НК.
Районна прокуратура гр. Пловдив редовно уведомена за насроченото открито
съдебно заседание изпрати представил. С оглед разпоредбата на чл. 378, ал. 1
НПК същият поиска да бъде освободен от делото, поради което не присъства
по време на съдебните прения и не взе становище относно обвинението.
Защитникът адв. Т. поиска оправдаването на нейния подзащитен. Не следвало
да се кредитират показанията на разпитания по делото свидетел Д., доколкото
същите били изолирани и не се подкрепяли от останалите събрани гласни
доказателства.
Обвиняемият А.Ч. заяви, че е съгласен с казаното от своя защитник, като в
последната си дума каза, че не се чувства виновен и поиска да бъде оправдан.
Съдът, след преценка изцяло и поотделно на събраните по делото
доказателства – устни и писмени – намира и приема за установено следното:
Обвиняемият АП. ХР. Ч. е роден на **** г. в гр.С., постоянен адрес в село Ц.,
ул.“В.“ № 7, общ.Р. обл.П., с настоящ адрес гр. С., ул.“Т.“ № 20, ******,
български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, земеделски
производител, ЕГН **********.
Свидетелката Р.К. живеела в гр. С., като същата често използвала услугите на
офис на „Е.“ в гр.С..
На 05.01.2021г. свидетелката К. отишла отново в посочения офис към 15,00ч,
като в него работели като администратори свидетелките Г.Б. и С.Т.. Пред
самия офис имало образувана опашка от хора, измежду които и свидетелят
Й.Д., който бил дошъл до офиса с неговия лек автомобил, който паркирал
отпред пред самия него. На опашката имало още трима души, които
свидетелят Д. не познавал. След него се била наредила свидетелката Д.Ч.,
която била отишла до офиса със своя съпруг – обвиняемия А.Ч., който
останал в лекия автомобил, паркиран пред офиса.
Свидетелката К. минала отстрани на вратата на самия офис и започнала да
чака там. На свидетелят Д. му направило впечатление, че жената е възрастна
и че служителите на офиса я познават. Едната от тях – свидетелката С.Т. я
повикала и същата влязла вътре. Това обаче ядосало много свидетелката Ч.,
която била на опашката след св. Д.. Последната също влязла в офиса на Е. и
започнала да се разправя със служителките вътре, защо обслужват жена,
1

която ги е прередила. Свидетелките Б. и Т. се опитали да обяснят причините
поради които за извикали жената, за да я обслужат.
След като била обслужена свидетелката К. същата напуснала офиса. От своя
страна обаче св. Ч. се наредила да получи своята пратка и прередила другите
лица, които стояли на опашката, в това число и свидетелят Д., който бил на
входа на офиса. Последният й отправил въпрос, защо ги е изпреварила.
Въпреки това свидетелката Ч. отговорила, че щом възрастната жена може да
ги изпревари, значи и тя може. Свидетелят Д. й отговорил, че това не е редно
и не следва да ги прережда. Свидетелката Ч. му отговорила, че щом са
„смотаняци“ и тях ще ги пререждат. Отправената последна реплика силно
афектирала свидетелят Д., който я попитал дали не е срам, както й казал, че
възпитанието й е колкото една овца. След като си взела пратката свидетелката
Ч. минала покрай св. Д. и му казала: „Ти сега ще видиш какво ще се случи с
теб и на кой викаш овца“. Свидетелката се насочила към паркираните
автомобили в близост, като малко след това се върнала към свидетеля Д.
заедно с нейния съпруг - обв. А.Ч.. Той се обърнал към свидетеля и го
попитал „Ти какъв си?“, като веднага го блъснал с двете си ръце в областта на
гърдите, след което последвало взаимно блъскане между двамата. Йордан
Таков не очаквал такова поведение и отишъл към своя автомобил, от където
извадил голям ловен нож, след което се обърнал към обвиняемия и го
предупредил да не се занимава с него, като имал за цел да сплаши
обвиняемия и да спре да се занимава с него. Свидетелят Д. държал ножа, след
което го вдигнал въз въздуха. Въпреки това, по това време свидетелката
Челебийска крещяла и обиждала свидетеля Д., като го наричала „дебело
прасе“. След това и двете страни участващи в конфликта си тръгнали.
Така възприетата от съда фактическа обстановка се установява от
обясненията на обвиняемия Ч., дадени от него в хода на съдебното
производство, както и от показанията на свидетелите Й.Д., Р.К., С.Т. и Г.Б.,
както и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания
на свидетеля Й.Д., по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания на
свидетелката Р.К..
Въз основа на така събраните гласни доказателства се очертават две групи
такива. Към първата, която е в подкрепа на обвинението, попадат показанията
на свидетеля Й.Д., а към втората попадат показанията дадени от обвиняемия
Ч., Д.Ч., С.Т. и Г.Б..
В своите показания свидетелят Д. излага твърдения, че обвиняемият го е
ударил с юмруци в лицето, както и го е блъснал в гърдите. Съдът е на
становище, че показанията на този свидетел не следва да се кредитират в
частта относно ударите в лицето, доколкото същите са нелогични, неточни и
противоречиви, като същите не си кореспондират с останалите събрани
доказателства. Следва да се отбележи, че този свидетел по време на разпита
си заяви, че е бил ударен от обвиняемия с юмруци с всяка една ръка. От друга
страна, обаче посочи, че е имал нараняване единствено по едното ухо, а е
2

съвсем нормално, ако получиш два удара в лицето с различни ръце да имаш
две различни по вид наранявания, особено ако са били толкова силни, както
казва свидетелят Й.Д., че да политне назад и да се подпре върху автомобила
си. Също така той си е извадил медицинско свидетелство. След конфликта е
влязъл в офиса на ,,Е.‘‘ да получи пратката си като не е споделил нищо за
нанесени му удари и не е било установено от свидетелките Т. и Б. да има
видими наранявания.
От друга страна свидетелите Т., Б., Ч. и обвиняемият Ч. депозират логични
обяснения, като последният признава, за възникналия между него и свидетеля
конфликт, но отрича да е нанасял удар на първата свидетелката.
Предвид гореизложеното се достигна до извод, че следва да бъдат
кредитирани обясненията на Ч., свидетелите Ч., Т. и Б., вместо показанията на
свидетеля Д.. От показанията на тези свидетели, обаче се установява нещо
много важно и то е, че свидетелят Д. е употребил думата ,,овца‘‘ по
отношение на свидетелката Ч. и всякакви последващи действия от страна на
обвиняемия имат изцяло личен характер.
Относно показанията на свидетелката Р.К., Съдът намира, че следва да се
кредитира заявеното от нея за обстоятелствата предшестващи конфликта, но
също така тя не е била пряк очевидец на действията на обвиняемия за сметка
на свидетелките Тодорва и Б., които са имали пряка видимост и не са видели
нанасянето на удари, а единствено са чули словесен конфликт.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства.
От представената справка за съдимост се установява, че обвиняемият А.Ч. е
неосъждан.
Въз основа на възприетата от съда фактическа обстановка, Съдът намира, че
обвиняемият АП. ХР. Ч. не е осъществил състава на престъплението по чл.
325, ал. 1 от НК, за това, че на 05.01.2021 г. в гр. С., обл. П. е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.2
вр. чл.304 от НПК беше оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление в този смисъл.
Настоящият съдебен състав намира, че дори и да се приемат за достоверни
показанията на разпитания свидетел Д. и по-специално, че обвиняемият Ч. го
е ударил с юмруци в лицето, то същият следва да бъде оправдан на още едно
основание попадащо към обективна страна на престъплението.
В конкретния случай, се твърди, че от страна на обвиняемия Ч. е бил
осъществен състава на престъплението хулиганство по чл. 325, ал. 1 НК,
тоест става въпрос за престъпление от общ характер, който се изразява в
извършването на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото.
Хулиганските действия в случая се изключват от личния мотив на
обвиняемия А.Ч.. По делото безспорно се установи, че е имало предшестващ
3

словесен конфликт между Й.Д. и свидетелката Ч., като и двамата са си
разменяли обидни думи.
Всички тези действия на обвиняемия, говорят, че с действията си същият не е
искал да демонстрира своето явно неуважение към обществото, а е имал
изцяло личен мотив, породен от словесния конфликт между съпругата му и
свидетеля Д..
Посегателството върху интегритета на едно лице на публично място, само по
себе си, не е достатъчно, за да се приеме че е извършено престъплението
хулиганство, когато деянието бива извършено по време на конфликт с битов
характер или на личностна основа, в каквото насока се явява и процесният
случай.
В случая с действията си обвиняемият Ч. е извършил хулиганска проявява, но
същата поради по-ниската си степен на обществена опасност не представлява
престъпление по смисъла на чл. 325, ал. 1 НК, а деяние, което би могло да
бъде санкционирано по УБДХ, респективно основание за образуване и водене
на дело по подадена частна тъжба от пострадалото лице.
Предвид изложените дотук съображения, Съдът постанови и решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	2069
Дата:	23 ноември 2021 г. (в сила от 9 декември 2021 г.)
Съдия:	Панайот Рангелов Велчев

Дело:	20215330206273
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	29 септември 2021 г.

Решение по дело №6273/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите