Решение по дело №83/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46, ал. 5 във връзка с ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).

Образувано е по жалба на Л. М. Г., [ЕГН], против Заповед № РД-08-15/13.01.2025 г. на кмета на О. А.. С оспорената заповед, считано от 01.01.2025 г. са прекратени наемни правоотношения възникнали въз основа на договор № 2334 от 09.02.2024 година за наем на общинско жилище, находящо се в [населено място], [улица][адрес] сключен между жалбоподателката и Община Айтос, поради изтичане срока на настаняване.

В жалбата се оспорва законосъобразността на издадената заповед. Излагат се доводи, че оспорената заповед е издадена преди влизане в сила на предхождащата я заповед № РД-08-828/26.11.2024 г., с която на жалбоподателката е отказано включване в картотеката за настаняване в общинско жилище и настаняване в такова поради това, че не отговаря на условията. Твърди се, че така постановената заповед е оспорена в законоустановения срок, но жалбата не е придвижена към съда. Претендира се отмяната на оспорения АА.

В проведеното съдебно заседание на 24.02.2025 година жалбоподателката не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – кмет на Община Айтос, редовно призован, се представлява от главен юрк. Г.-С., която изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Представя протокол/опис за предаване/приемане на общинско жилище от 10.02.2025 г., от който е видно, че жалбоподателката е предала общинското жилище.

Административен съд – Бургас, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на заповед № РД-08-61/25.01.2024 г. на кмета на Община Айтос и на осн. чл. 17, ал. 1 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища (Наредбата) с Л. М. Г. е сключен договор за наем на общинско жилище № 2334/09.02.2024 г.(л.30). със срок от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. Видно от данните по преписката за процесния имот е съставен Акт за частна общинска собственост № 1188 от 18.08.2004 г.

На 22.10.2024 г. Л. Г. е подала заявление за картотекиране и настаняване на граждани с установени жилищни нужди под наем в общинско жилище. (л.27) Към заявлението е приложена и декларация по образец, в която е отбелязано, че през предходните 6 месеца е получила доход от пенсии в размер на 7 800 лв.

С т. 1.11 от протокол № 79/19.11.2024 г. е разгледано подаденото заявление от комисия за установяване на жилищните нужди и картотекиране на граждани, като е взето решение кмета на О. А. да издаде заповед за отказ от картотекиране и настаняване на Г.. Изложени са мотиви че съгласно приложената към заявлението декларация обр. № 4, е деклариран получен доход от лицето в размер на 7 800 лв. за последните 6 месеца (1300 лв/месец), поради което лицето не отговаря на условията за настаняване и картотекиране съгласно чл. 4, ал. 1, т. 8 от Наредбата, нетния средномесечен доход на член от семейството за предходните шест месеца да не надвишава една минимална работна заплата за страната.

Въз основа на така приетото решение на комисията е издадена заповед № РД-08-828/26.11.2024 г. на кмета на Община Айтос, с която е отказано включването в картотеката на Л. Г. на осн. чл. 10, т. 1 от Наредбата и е отказано настаняване в общинско жилище, поради неотговаряне на условията за настаняване.

Със заповед № РД-08-15/13.01.2025 г. на кмета на Община Айтос (предмет на настоящето производство) е разпоредено да се прекратят наемните правоотношения с Л. М. Г. по договор № 2334/09.02.2024 г. за наем на общинско жилище, находящо се на [улица][адрес], [населено място], считано от 01.01.2025 г., поради изтичане на срока за настаняване.

Горната фактическа обстановка се възприе от документите съдържащи се в административната преписка депозирана в съда, всичките приети като годни доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от пряко засегнато от акта лице и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. С оглед на това същата следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗОС, наемното правоотношение за общинско жилище се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. В случая няма спор, че процесния имот е жилищен такъв, частна общинска собственост, предвид което компетентен да прекрати наемното правоотношение е кметът на О. А.. Обжалваната заповед е издадена и подписана от кмета на Община Айтос поради което същата е издадена от компетентен орган.

Заповедта е в изискуемата от закона писмена форма. Същата е мотивирана и с ясна разпоредителна част. Отговаря и на специалните изисквания към нейното съдържание, установени в разпоредбата на чл. 46, ал. 2, изр. второ от ЗОС – посочени са основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за освобождаване на жилището.

При издаването на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да послужат като самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Административния орган преди да предприеме действия по прекратяване на наемните правоотношения, чрез нарочно определена комисия е разгледал подаденото заявление от жалбоподателката за картотекиране и настаняване на граждани с установени жилищни нужди под наем в общинско жилище и е издал Заповед № № РД-08-828/26.11.2024 г. на кмета на Община Айтос, с която е отказано включването в картотеката на Л. Г. на осн. чл. 10, т. 1 от Наредбата и е отказано настаняване в общинско жилище, поради неотговаряне на условията за настаняване. След влизане в сила на тази заповед е издадена и заповед № РД-08-15/13.01.2025 г., с която е прекратено наемното правоотношение.

Правилно е приложен и материалния закон.

Според чл. 45а ал. 1 ЗОС, условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и 45 се определят с наредба на общинския съвет, каквато е Наредба за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища на О. А.. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват поради изтичане на срока за настаняване. С идентично съдържание е чл. 8 от договора за наем на общинско жилище сключен между О. А. и жалбоподателката. В конкретния случай се установява, че срокът на сключения договор за наем между Г. и Община Айтос е изтекъл на 31.12.2024 г., т. е. към момента на издаване на оспорената заповед (13.01.2025 г.) безспорно са били налице основанията по чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС и чл. 8 от сключения договор за прекратяване на наемното правоотношение.

Съгласно чл. 46, ал. 4 от ЗОбС при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище. Цитираната разпоредба не предвижда задължение на органа за продължаване на наемното правоотношение, а една правна възможност, която може да бъде осъществена ако са налице всички нормативни предпоставки. Идентична е и разпоредбата на чл. 16, ал. 1, изр. първо от Наредбата, съгласно която при изтичане на срока на настаняване по наемното правоотношение може да бъде продължено еднократно за срок до 5 (пет) години, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище. Този въпрос изрично е разгледан в хода на административното производство от назначената от кмета комисия. В случая е установено, че жалбоподателката не отговаря на условията за настаняване и по конкретно на чл. 4, ал. 1, т. 8 от Наредбата, тъй като нетният й средномесечен доход за последните шест месеца надвишава една минимална работна заплата за страната. В тази връзка е издадена и Заповед № РД-08-828/26.11.2024 г. на кмета на Община Айтос, с която е отказано включването в картотеката и настаняване на Л. Г. в общинско жилище. Така издадената заповед не е оспорена и е влязла в законна сила, поради което не са налице предпоставките на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС за продължаване на наемното правоотношение, и същото е законосъобразно прекратено.

Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателката, че заповед № РД-08-15/13.01.2025 г. е издадена преди влизане в сила на Заповед № № РД-08-828/26.11.2024 г. на кмета на Община Айтос, с която е отказано включването в картотеката и настаняване на Л. Г. в общинско жилище. Видно от съдържанието на приложеното на стр. 9 заявление от 27.12.2024 г. подадено от Г., не може да се приеме, че същото представлява жалба срещу заповедта. Така направеното волеизявление има по скоро характер на едно бъдещо намерение за подаване на жалба, както и искане за отсрочка за освобождаване на жилището. В тази връзка за административния орган са били налице основанията в ЗОбС и Наредбата за издаване на оспорената пред съда заповед.

Оспорваната заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Насочена е към прекратяване на наемно правоотношение, съществуващо в нарушение на установения законен ред за ползване и управление на жилище общинска собственост.

Въз основа на изложеното съдът приема, че атакуваната в настоящето производство заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно процесуалните правила, при съобразяване с материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата ще се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора ответникът по жалбата има право на разноски, но такива не следва да бъдат присъждани, тъй като не са своевременно поискани.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. М. Г., [ЕГН], против Заповед № РД-08-15/13.01.2025 г. на кмета на Община Айтос.

Решението на основание чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост е окончателно и не подлежи на обжалване.